Германската wpd започва проект за 75 мВт вятърен парк край Балчик

Нови вятърни паркове в България не са изграждани от десетилетие. Това обаче е напът да се промени много скоро и много съществено. Десетки проекти, някои от които подготвени още в периода 2008 - 2010 г., са "съживени" и инвеститорите вече търсят начини за тяхното реализиране. Причините за това са няколко. На първо място - цените на електроенергията са такива, че токът от вятърни перки е изключително конкурентен на пазара - около 80 евро/мВтч при над 200 евро/мВтч средни стойности през последните месеци на борсите в региона. Второ - един от по-дългосрочните ефекти от войната на Русия в Украйна е ускоряването на енергийната трансформация на ЕС и намаляването до минимум на зависимостта от руски изкопаеми горива. За да се случи това, ЕК вече обяви, че ще опрости процеса за издаване на разрешителни за ВЕИ проекти в своя стратегия REPowerEU в началото на март. През май 2022 г. ЕК ще представи "Насоки за национални правителства" за това как да подобрят своите административни процеси. Но целта вече е ясна - енергетиката да стане въглеродно неутрална до 2050 г., а поне 50% от електричеството да идва от вятърни централи. За да се случи това, е нужно увеличаване на сегашния капацитет за офшорен вятър от 28 гВт през 2021 г. до поне 60 гВт през 2030-а и до 300 гВт през 2050 г. Вятърните централи на сушата пък трябва да се разраснат от сегашните 208 гВт до 1000 гВт за същия период.

Един от инвеститорите, които планират вятърни проекти, е германската wpd. В началото на тази година компанията обяви амбициите си за мегапарк в Румъния с капацитет 1.9 гВт на сушата и в Черно море, а сега става ясно, че ще развива и проект край Балчик. Преди седмица представители на wpd бяха в България на срещи в министерствата на енергетиката, на иновациите и на околната среда. Плановете им са да инвестират във вятърни мощности и у нас - за начало с два проекта с общ капацитет 75 - 100 мВт. По различни пазарни оценки инвестиция в такава мощност би била около 90 - 120 млн. евро.