Европа ще има проблем в изпълнението на своя енергийно независим план

Повечето страни не са подготвени да разгърнат бързо и лесно своя възобновяем енергиен потенциал

ЕК си е поставила за цел скоростното развитие на възобновяема енергия в Европа
ЕК си е поставила за цел скоростното развитие на възобновяема енергия в Европа
ЕК си е поставила за цел скоростното развитие на възобновяема енергия в Европа    ©  Надежда Чипева
ЕК си е поставила за цел скоростното развитие на възобновяема енергия в Европа    ©  Надежда Чипева

Декарборнизирането на индустрията и създаването на енергийно независима Европа е в основата на Зелената сделка, а заради новата геополитическа реалност тази цел ще бъде ускорена с плана REPowerEu, представен на 8 март. Нуждата за постигането на целите в по-кратък период идва като ответна реакция на агресията на Русия в Украйна. Сегашната цел е до края на 2022 г да бъде намален вносът на газ от Русия с две трети. Предвидени са и множество мерки, някои от които трябва да улеснят изграждането на ВЕИ централи в страните - членки на ЕС.

Успехът на този план зависи от това колко подготвени са страните членки да помогнат за бързото разрастване на зеления енергиен сектор. Доклад на независимата германска консултантска фирма в сферата на възобновяемата енергия Eclaeron разглежда именно бариерите и възможностите на европейските държави да изпълнят своите цели спрямо REPowerEU.

Eclaeron отбелязва, че съществуват множество пречки в развитието във ВЕИ сектора в енергетиката на Европа. Почти всички страни - членки на ЕС, нямат адекватни или достатъчно гъвкави политики за това. В индекса от доклада, където 1 е напълно невъзможно разгръщане на ВЕИ в страната, а 0 е изцяло възможно - няма нито една държава, която да е под обща стойност 0.74. Тези индикатори комбинират анализа на няколко фактора - политическа и икономическа рамка, пазари, административни процеси, мрежова инфраструктура и регулации и др.

Най-възпрепятствана изглежда Унгария с общ индикатор 0.94, а най-улеснена е Люксембург с 0.74, България има индикатор 0.87 при среден европейски коефициент 0.83.

От Eclaeron все пак посочват, че съществуват и добри практики, които трябва да бъдат насърчавани - като Fingrid, финландското ЕСО, което е напредничаво и се информира за най-новите технологии и постоянно поддържа комуникации с компаниите, които разработват технологии за ВЕИ.

Политическа и икономическа рамка

Една от най-големите пречки за успешно развитие на ВЕИ в Европа се явяват именно политическата и икономическата рамка. Тези проблеми се изразяват в политики, които не успяват достатъчно да насърчат, а някои страни като Унгария почти да забранят внедряването на вятърна и слънчева енергия. Тук Румъния и Унгария делят коефициент 0.99, пряко следвани от Литва с 0.96 и България и Италия - 0.95. Според доклада такива пречки не съществуват в Хърватия и Малта.

В този сегмент от консултантската фирма набелязват тежки проблеми в повече от половината страни - членки на ЕС. Най-голям проблем тук е липсата на предвидени стратегии и дългосрочни планове за експлоатацията на ВЕИ като основен източник на енергия - вятърна или соларна. Няма достатъчно отделени територии, които да са посочени именно за такива централи. В страни като България и Румъния развитието на възобновяеми източници са възпрепятствани от честите промени на регулационните мерки или липсата на прозрачност в методиката на подкрепа.

Оценката на Eclaeron за България посочва, че основен проблем се явява неяснотата по изчислението на референтната пазарна цена за предстоящата година от страна на КЕВР. Ако действителните цени на пазара са по-ниски от посочените от КЕВР, ВЕИ централите ще натрупат по-малко приходи. Обратно, ако производителите на ВЕИ постигнат пазарна цена, която е по-висока от тази, посочена от КЕВР, те могат да запазят допълнителните печалби. Съгласно действащото законодателство регулаторът може да преразгледа размера на премията, ако прогнозата се отклони с 30%. Това преизчисляване се явява твърде висока за производителите на вятърна енергия, защото могат да пострадат от финансови проблеми, преди да е достигната граничната стойност.

Докладът определя като добра практика в това направление действието на Датската енергийна агенция - ДЕА, която проведе първия си технологично неутрален търг през 2018 г. В резултат от него бяха сключени договори за 165 мВт оншорен вятър и 101 мВт от соларна енергия, като стойността от тези договори бе за 0.0030 евро на кВтч - 6 пъти по-ниско от предишната система.

Пазари

Пречките, които са описани в тази част от доклада, описват колко справедливо и независимо действат пазарите за възобновяема енергия, колко достъпно е финансирането за ВЕИ и колко силна роля играят вече съществуващи играчи - ТЕЦ, ВЕЦ и т.н. Липсата на подкрепящи регулации допринася за създаването на трудност при навлизането на нови компании в пазара.

Достъпът до финансиране за ВЕИ е много труден в страни като Румъния главно поради липсата на схеми за подкрепа. Там въпреки технологичната зрялост на възобновяемите източници и възможността им да се съревновават по енергогенерация с традиционните източници се оказва трудно доказването пред банките на тяхната финансова изпълнимост като проект. Честите смени в основното законодателство допълнително дестабилизират пазара, което от своя страна е довело до изхода на много инвеститори от страната.

Според доклада основни проблеми за държавите от Европа са силното присъствие, подкрепа от самите страни и лобиране от страна на вече съществуващите енергийни източници. Добър пример за първите две са Полша, където все още се гледа на енергията, добита от въглища, като ключова за страната и Франция, където ядреният лобизъм възпира развитието на ВЕИ.

Няма установени бариери в Хърватия, Дания, Ирландия, Люксембург, Малта, Холандия, Словакия, Швеция и ОК по отношение на енергийните пазари.

Административни процеси

Бюрокрацията е проблем. Това е сферата, която създава най-много бариери пред скоростната и ефективна енергийна трансформация на континента. Тук е и най-високата средна стойност на индекса 0.89, което граничи с изключително тежка. В оценката на Eclaeron са включени критерии от типа: сложност и времетраене на административните процеси в страните, локално и екологично планиране, конфликти с трети лица, както и разходите по издаване на разрешителни.

Липсата на прозрачност на административните процеси и тяхната сложност оказват негативно влияние и пречки за абсолютно всички членки на ЕС. Това влияние се проявява с най-голяма сила за създаването на оншорен вятър и покривни соларни инсталации независимо от размера им.

Унгария, Полша и Ирландия водят класацията със стойност на коефициента 1, тоест развитието е почти забранено заради фактора администрация.

В Унгария от септември 2016 г съществуват ограничения за изграждане на вятърна енергия, според които вятърни паркове не могат да бъдат издигнати в разстояние 12 километра от населени места, което ефективно забранява тяхната конструкция в цялата страна. Други ограничения от унгарската администрация включват ограничение на максималния размер 100 метра и енергиен капацитет на инсталация 2 мВт, както и ограничаването на вятърна енергия за кандидатстване по тръжни процедури за зелени премии.

Подобно на техните съседи, Полша през 2016 вкарва закон за ограничение на издигането на вятърни турбини, равно на поне 10 пъти техния размер, тоест ако една турбина е 10 метра, тя не може да бъде изградена на 100 метра от населено или природозащитено място. Този закон според експерти фактически спира развитието на сектора, понеже изключва 99% от повърхността на страната. През 2021 г ново законодателство е било публикувано и чака одобрение, което би омекотило това 10х правило, но все още би съществувало минимално разстояние 500 метра от населени места. Това предложение все още не е одобрено.

Добър пример за разрешение на този проблем е Дания, където компанията Energistyrelsen (Датската енергийна агенция) служи като посредник между държавата и инвеститорите и издава лицензи за развитие на офшорни вятърни ферми. Макар да не олекотява номера на нужни разрешителни за започването на един такъв проект, централизирането на тяхното издаване и канализирането им чрез една агенция прави процеса много по-бърз и лесен за потенциалните инвеститори в сектора.

Регулиране на мрежата и инфраструктура

Основен проблем при изграждането на ВЕИ централи е инфраструктурата и свързването на енергийните източници със съществуващата мрежа. Това важи за самите територии на страните - членки на ЕС, но и за свързаността помежду им. Развитието в този сектор се извършва с изключително бавни темпове въпреки своята огромна важност, а крайни потърпевши в случая са именно ВЕИ централите.

Тук България е една от страните лидерки по коефициент - 0.95, и е на трето място заедно с Австрия, зад Гърция (0.98) и Унгария (1).

У нас соларни и вятърни инсталации трябва да заплатят такса за присъединяването им към мрежата, която е двойно по-скъпа от тази за стандартните централи (АЕЦ, ТЕЦ и т.н.). Друг проблем в страната е и фактът, че ЕСО не оповестява публично информацията за наличните мрежови капацитети по регион. Необходими са дългосрочен план и визия за развитието на енергийната мрежа, за да бъде подсигурена нейната устойчивост. Това би спестило и ресурси на потенциалните инвеститори, които имат за цел изграждане на ВЕИ централи в страната.

В Гърция основен проблем е свързването към мрежата за нови и съществуващи реновирани централи. Голямото количество от искове, отправени към администрацията, действително я парализират поради невъзможността да обработи всичките. Това довежда до създаване на чакащи периоди за отговор от 9 месеца до 2 години и нагоре. Време, през което централите не могат да пласират и продават електричество.

Fingrid, финландското ЕСО, което е напредничаво и се информира за най-новите технологии и постоянно поддържа комуникации с компаниите, които разработват технологии за ВЕИ.

Други

Последната категория, по която биват оценени страните, е вързана с това как обществото гледа на ВЕИ индустрията, с данъците и таксите и с достъпа до професионална и способна работна ръка в съответните страни. Ключово тук е възприятието на обществото, което игра голяма роля върху разрастването на сектора и е почти толкова важна, колкото административните процеси и планирането.

Пример за добра практика идва от Дания, където със законодателството - Danish Marketing Act - правителството е ограничило маркетинга на енергия като зелена. По този начин държавата е поставила съвсем ясни ограничения за тълкуването на зелена енергия и по този начин гражданите могат да направят информирано мнение и решение. Тези насоки са били създадени в колаборация между граждански, природозащитни и бизнес организации.

Eclaeron публикува и своите препоръки за решение на проблемите, които са оповестени в доклада им:

  • Надеждна дългосрочна стратегия за възобновяемите източници с ясни технологични и секторни цели за повишаване доверието на инвеститорите във ВЕИ. За тази цел националните цели за възобновяема енергия до 2030 трябва да се обвързващи.
  • Условията за схемата за подкрепа за ВЕИ трябва да е надеждна и нивото на възнаграждение да бъде планирано в дефиниран период от време, за да могат инвеститорите да съставят своите бизнес планове. В зависимост от вида подкрепа дефинираната методология трябва да бъде съгласувана с условията на пазара и със скоростта, с която инсталациите са поръчани.
  • Административните процедури трябва да бъдат улеснени и прозрачни. Поставянето на крайни срокове за всяка стъпка от проектите е един полезен инструмент в тази насока. Трябва да бъдат отделени ресурси за компетентните административни власти, за да могат да обработват разрешителните процедури, да разполагат с адекватен брой трениран и обучен персонал и дигитална инфраструктура.
  • Размерите на проектите не означават директно по-сложни административни процеси. По-централизиран метод на планиране може да улесни административните бариери за по-големите проекти, както и да спомогне включването на по-разнородни участници в производството на възобновяема енергия.
  • Трети лица като местни общности, общини, природозащитни организации трябва да са преки участници във ВЕИ проекти, за да улеснят приемствеността и да се избегнат дълги процедури. Техните роли, отговорности и предимства трябва да бъдат ясно дефинирани за спомагането на лидерите на проектите да разберат метната екосистема и разнородност.
  • Планирането на мрежата трябва да е част от една разбираема стратегия, която дава ясна визия за бъдещето на енергийната инфраструктура. Този процес трябва да включва енергогенерация, свързване на сектори, управление на търсенето, решения за съхраняване и т.н. Трябва да бъде и координирана между оператори на преносни и разпределителни мрежи, както и важните заинтересовани страни - местни общности или природозащитни организации. Също така последователното планиране трябва да бъде преведено и в справедливи стойности на достъп и прозрачни процедури за обвързване с мрежите.


1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ajsayder avatar :-|
    sim4o
    • + 1

    Зелената сделка!

    Петролната ера си отива, пред очите ни ..

    Петролната ера си отива, спете спокойно деца !!

    Петролната ера пие чаша коняк незаконно щастлива край бургаския бряг, изпотена от ласки, цяла в пясък и сол.
    Ерата си отива с песничка в си-бемол.

    Ерата си отива, преметнала сак, в стари джинси обута до крайпътния знак.

    Нередност?
Нов коментар