Нужна ли е новa газова инфраструктура на ЕС за отказ от руския газ до 2025-а

Повечето нови LNG терминали, предлагани от Германия, Италия и други, не са необходими, а ускорени ВЕИ инвестиции са по-добро и евтино решение, смята независимата изследователската компания Artelys

Сред многото ефекти на войната в Украйна са и призивите за намаляване на вноса на руски газ в Европа и дори пълен отказ от него възможно най-скоро. Планът на ЕК REPowerEU цели именно това с обещание за отказ от руския газ "много преди 2030 г". Той включва диверсификация чрез внос на повече втечнен газ, завишено производство и внос на биометан и възобновяем водород и намаляване на използването на изкопаемите горива за нуждите на сградите, промишлеността и енергетиката.

LNG е жизнеспособна алтернатива на вноса на газ от Русия. Работна група между ЕС и САЩ работи за увеличение на доставките към Европа, като планираният ръст на вноса от САЩ е с 15 млрд. куб.м повече през 2022 г и с 50 млрд. куб.м допълнително на година до 2030 г. Държави като Германия, Франция, Италия, Гърция, Полша, Естония и Холандия вече изложиха и нови планове за инвестиции в плаващи и стационарни мощности за внос на втечнен газ. Предложените и възобновени проекти от началото на кризата са с общ капацитет от поне 70 - 80 млрд. куб.м годишно и включват най-малко шест нови плаващи устройства за съхранение и регазификация (или FSRU).

Нужни ли са обаче тези инвестиции в алтернативна газова инфраструктура?

По поръчка на Европейския климатичен фонд специализираната в оптимизация, моделиране и data science независима компания Artelys е изготвила анализ на нуждите на ЕС при постепенен отказ от руския газ до 2025 г. (поне 2 години преди сроковете на плана REPowerEU). Компанията сравнява две инвестиционни стратегии, които биха позволили на Европа да задоволява енергийните си нужди, ако спре напълно руският газ до 2025 г.

Едната стъпва на инвестиции, които да увеличат възможността за внос на LNG. Втората разглежда допълнителни инвестиции в енергийна ефективност, електрификация, ВЕИ и други гъвкави решения за намаляване на общото ползване на изкопаеми горива, с която се минимизират нуждите от увеличен внос на втечнен газ. Макар и двете стратегии да гарантират сигурност на доставките, те силно се различават по отношение на разходите, емисиите на CO2 и движенията на цените на глобалните пазари на LNG.

Fit-for-55 е стъпка в правилна посока, но не стига

Пакетът Fit-for-55 предвижда мерки за ускорено внедряване на ВЕИ и за намаляване на европейското търсене на газ и други изкопаеми горива чрез енергийна ефективност и електрификация. Изпълнението на мерките, чийто пълен хоризонт е 2030 г., ще позволи на ЕС да се откаже в голяма степен от руския газ до 2025 г., но не изцяло. Към същата година приблизително 135 GW нов вятърен капацитет и 124 GW нов слънчев капацитет ще се добавят в мрежата на ЕС, а търсенето на газ трябва да е с близо 20% по-малко (виж графиката).

Въпреки това се очакват ограничени проблеми със сигурността на доставките в сравнително ниски обеми (около 40 GWh неудовлетворено търсене на електроенергия). Те ще засягат основно Финландия, Естония, Латвия и Литва (виж картата). Други страни в Европа (дори и в Източна Европа) не се очаква да изпитват проблеми, смятат анализаторите от Artelys.

Те обаче отправят някои важни предупреждения:

Европа ще продължи да разчита на голямо количество (около 100 млрд. куб.м) потенциално скъп внос на LNG (виж графиката). Това количество е близо до нивото на вноса за 2019-2020 г. и може да се обработва от съществуващата инфраструктура. Внос на допълнителни 50 млрд. куб.м над днешните нива (както предполага планът REPowerEU и работната група между САЩ и ЕС) няма да е необходимо.

• По-високата цена на LNG ще измести фокуса от газовите електроцентрали към електроцентрали на въглища и лигнит. Това ще увеличи въглеродните емисии в енергийния сектор със 113 мегатона, което е около 3% от общите европейски емисии на CO2 през 2019 г. Това ще подкопае климатичните цели.

• Ситуацията с доставките на газ ще остане сложна в Европа, тъй като потоците се пренасочват по маршрута запад - изток: цялостната европейска преносна мрежа се характеризира със значително високи нива на използване (например то надхвърля 95% между Белгия, Холандия и Германия). За да се освободи мрежата от потенциално претоварване и да се засили устойчивостта й, е нужно структурно намаляване на търсенето на газ.

• Тъй като поетапното спиране на руския газ в по-голямата си част ще се компенсира от по-високия внос на втечнен газ, Европа ще срещне повишена уязвимост към нестабилността на пазарните цени на втечнения газ и конкуренцията с азиатските икономики при липса на глобален капацитет за износ.

Завишени инвестиции във ВЕИ са по-добрият път

Макар съществуващата инфраструктура в ЕС да позволява поетапното спиране на руския газ (с ограничени проблеми с доставките основно във Финландия и Балтийския регион), според анализаторите на Artelys най-добрия път за постигане на пълна сигурност на доставките - без поне частичен отказ от климатичните амбиции на ЕС, е ускореното и допълнително развитие на възобновяеми източници. Компанията разглежда и сравнява две инвестиционни стратегии:

Сценарий "Газови решения": инвестиране в плаващи единици за съхранение и регазификация (FSRU), т.е. кораби за съхранение на втечнен природен газ с капацитет за регазификация на борда. Поддръжниците на този подход подчертават факта, че те могат да бъдат разглобени доста лесно, след като са изпълнили предназначението си.

Сценарий "Решения за чиста енергия": този сценарий също включва доставки на втечнен газ (но без допълнителните 50 млрд. куб.м), а също и допълнителни инвестиции в енергийна ефективност, електрификация, ВЕИ и още гъвкави решения.

При първата инвестиционна стратегия, моделирането, извършено от компанията, показва, че дори само една инвестиция в LNG терминал осигурява допълнителен капацитет за доставка на газ в Финландско-Балтийския регион (където се очертава недостиг) и следователно решава проблема, който би възникнал от поетапното спиране на руския газ.

Новите предложения за LNG терминали, които в момента се предлагат - в Германия, Италия, Полша, следователно не са необходими от гледна точка на сигурността на доставките. Освен това новите инвестиции в капацитет за внос на газ биха могли да изложат Европа на риск от обвързване на системата с газ (и то вероятно скъп) за десетилетия напред, тъй като тези проекти често включват 15-20-годишни дългосрочни договори за доставка.

При положение че се очаква търсенето на газ в ЕС да намалее с допълнителни 68 млрд. куб.м между 2025 г. и 2030 г., както предвижда и планът Fit for 55, стратегията за инвестиции във FSRU изглежда в известна степен късогледа, се казва в доклада.

От друга страна, масирани инвестиции в чиста енергия са по-рентабилни както по-отношение на цената, така и за сигурността на доставките на енергия, а също и за намаляването на въглеродните емисии в дългосрочен план.

• Комбинирани мерки за намаление на потреблението на енергия, енергийна ефективност и електрификация биха елиминирали нуждата от допълнителни количества внос на LNG.

• Ускоряването на зелените инвестиции позволява намалена експлоатация на въглища спрямо сценария с газовите решения, което води до намаляване въглеродните емисии.

• От гледна точка на общите разходи сценарият с чиста енергия е и по-евтин за европейската енергийна система, отколкото газовия сценарий, като инвестициите във ВЕИ, енергийната ефективност и електрификация са по-малки с около 6 млрд. евро годишно спрямо разходите за LNG и тези за повече въглища и емисиите им.

В крайна сметка и двата сценария разчитат на доставка на втечнен природен газ, но при първия сценарий обемът е двойно по-висок, което означава много по-голяма уязвимост от променливостта на цените на суровината на глобалните пазари на LNG.

Например при 50% увеличение на цените на LNG европейската енергийна система би била изправена пред 30 млрд. евро увеличение на разходите за доставка, ако избере базирания на повече втечнен газ сценарий (съответно 15 млрд. евро при другото решение). Средната цена на доставките на газ в Европа ще се увеличи с 25% при газовия сценарий решения и с 16% при този с ускорени инвестиции в чистата енергия.