Ток от покрива? Струва си усилията за домакинствата

Соларните проекти за бита тънат в бюрокрация, но водят до значителни спестявания и независимост

Монтирането на ВЕИ инсталации за бита е съпроводено с огромна бюрокрация, но предимствата са много повече
Монтирането на ВЕИ инсталации за бита е съпроводено с огромна бюрокрация, но предимствата са много повече
Монтирането на ВЕИ инсталации за бита е съпроводено с огромна бюрокрация, но предимствата са много повече
Монтирането на ВЕИ инсталации за бита е съпроводено с огромна бюрокрация, но предимствата са много повече
Темата накратко
  • Неясната нормативна уредба и бюрокрацията са сред най-големите проблеми за битовите потребители.
  • България се бави с транспонирането на европейската директива за ВЕИ, което допълнително усложнява процеса.
  • Въпреки всичко соларният ток за бита си струва заради спестяванията и сигурността.

"През 2010 г. монтирах първата фотоволтаична инсталация на покрива на еднофамилната ни къща в Каспичан. Идеята беше част от проект, чрез който да изследвам процедурата по изграждане на "малка фотоволтаична централа" и свързването й към електропреносната мрежа. Наученото щях да опиша в наръчник, чрез който да стимулирам гражданите да инвестират във фотоволтаични системи за производство на електричество за бита. Тогава процедурата ми отне три години. Водих дневник и описвах всичко. След това правих презентации пред различни институции. Стигнах дори до Брюксел. В резултат законодателството се промени. Експертите казаха, че е за добро. В световен план цените на фотоволтаичните панели паднаха три пъти."


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Неясната нормативна уредба и бюрокрацията са сред най-големите проблеми за битовите потребители.
  • България се бави с транспонирането на европейската директива за ВЕИ, което допълнително усложнява процеса.
  • Въпреки всичко соларният ток за бита си струва заради спестяванията и сигурността.

"През 2010 г. монтирах първата фотоволтаична инсталация на покрива на еднофамилната ни къща в Каспичан. Идеята беше част от проект, чрез който да изследвам процедурата по изграждане на "малка фотоволтаична централа" и свързването й към електропреносната мрежа. Наученото щях да опиша в наръчник, чрез който да стимулирам гражданите да инвестират във фотоволтаични системи за производство на електричество за бита. Тогава процедурата ми отне три години. Водих дневник и описвах всичко. След това правих презентации пред различни институции. Стигнах дори до Брюксел. В резултат законодателството се промени. Експертите казаха, че е за добро. В световен план цените на фотоволтаичните панели паднаха три пъти."

Така започва разказа си Илиян Илиев, основател на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. В своеобразен дневник "Енергия от покрива" за изграждане и инсталиране на малка фотоволтаична централа (ФЕЦ) с мощност 1 кВт, монтирана на балкон в жилищен блок, той описва процедурите, през които е трябвало да премине, за да изпълни проекта си. Цялата реализация отнема около три години, но това не отказва Илиев да продължи да търси независимост и да изследва законодателството. Така няколко години по-късно - през 2016 г., той отново решава да инвестира в още един свой проект.

Втори опит

"Отново в Каспичан имам малък апартамент с южно изложение. От години си мечтаех да заменя стъклата в парапетите на балкона с фотоволтаични панели. Така реших отново да инсталирам фотоволтаична инсталация със същата мощност (1кВт) както на семейната къща и по този начин да проверя при равни условия като инвестиция какво се е променило в законодателството. Дневник водих и при това начинание. Резултатите, които се получиха, са видимо към по-добро. Но ни чака още много работа, преди хората да започнат масово да добиват енергия от покрива си", разказва той.

Този опит е от 2016 г., но от дневника му се вижда, че документацията отново е много, а процедурите - дълги и често пъти тромави. Изискват се десетки книжа - необходимо е "искане за проучване на условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа", като то се подава към съответното дружество, което управлява мрежите на ниско напрежение в района, в който е разположен имотът. Нужно е и копие от актуална скица на имота, копие от визата за проектиране от главния архитект на общината, в която се изгражда соларната централа, схеми за разпределение на фотоволтаичните панели, техният брой, модел и още, и още.

Отделно са нужни проби: "При строежи с производствено и друго специфично предназначение, в които има монтирани машини, съоръжения, инсталации и др., е необходимо извършване на изпитвания, които в нашия случай се наричат "72-часови проби при експлоатационни условия". Това означава, че системите се поставят под напрежение в продължение на 72 часа, в които се удостоверява изправното функциониране на уредите (в цялата система)", описва в дневника си Илиян Илиев. За да се направи тази проверка, са нужни още документи - график за провеждане на 72-часови проби, копие от техническия/работния проект, акт образец 15, копие от договор за изкупуване на електрическа енергия (за производители на електрическа енергия)... Отделно са направени и куп съгласувателни процедури, които също са отнели време, а резултатът е, че за монтирането на тази инсталация Илиян Илиев е трябвало да чака общо 14 месеца.

Струва ли си

"Казват, че енергетиката е сложно нещо. Натрупаният опит ме кара да мисля, че е сложно само когато става дума да бъде разрешено на домакинствата да произвеждат енергия за собствени нужди. Не е така сложно, когато става въпрос за консумирането й. Никак даже. Например защо монтирането на климатик с мощност 1 кВт ще отнема на едно домакинство около ден, а монтирането на ФЕЦ със същата мощност - една година. Обслужването на климатика ще изисква около 12 дни в годината и средства, еквивалентни на консумираната от него енергия. В същото време използването на малка соларна централа отнема около 23 дни и редица допълнителни финанси, които могат да надхвърлят многократно регистрирания приход", казва Илиев. Въпреки всичко обаче той смята, че си струва, защото инвестицията се възстановява и периодът на възвръщането й намалява, а инвестираните средства носят по-добра доходност, отколкото ако се внесат в банка.

Освен това самото инсталиране на фотоволтаици води до подобрения на системата за домакинствата като намаляване на шансовете за електрически удар, казва Илиев. И завършва дневника си с това, че ако процедурите се оптимизират и бюрокрацията се сведе до минимум, тогава и предимствата за фотоволтаичните централи ще станат още по-видими. "Колкото повече хора видят и осъзнаят това, толкова по-бързо могат да настъпят промени, които да направят възобновяемата енергия още по-достъпна", обобщава Илиян Илиев.

На хартия може, на практика - почти

На същото мнение са и експертите от "Грийнпийс България", които през април 2016 г. изготвиха анализ на правната рамка относно процедурите, свързани с проектирането и експлоатацията на фотоволтаични инсталации както в публичния сектор, така и от страна на домакинствата. Авторът адвокат Александър Асенов и редакторът Теодора Стоянова от "Грийнпийс България" разглеждат както българската, така и европейската правна рамка, свързана са процедурите по изграждането на ВЕИ.

Един от основните изводи в подробния анализ е, че законодателството ни е насочено по-скоро към формалното постигане на целите на производство на енергия от ВЕИ с оглед на отчитане на националните цели, отколкото към насърчаване на производството и действителното потребление на подобна енергия на местно ниво, включително от самите потребители. Констатира се и тенденция за увеличаване на административната тежест и строгостта на контрола, което е пречка за развитието на сектора. "На практика експлоатирането на електрически централи с мощност до 5 мВт, включително за задоволяване на собствените нужди и продаване на излишъците към енергийните доставчици, водят до същите задължения като при собствениците на големите централи както по отношение на административната тежест, така и по отношение на финансовите техническите изисквания", се посочва в доклада.

Какво се промени?

Макар и облекчени, някои от процедурите продължават да бъдат сложни и тежки, а част от документацията, която може да се издири по служебен път, се изисква многократно от домакинствата, решили да потърсят енергийна независимост. Част от тях, с които разговаря "Капитал", се притесняват да говорят публично, тъй като някои от проектите им все още са в процес на одобрение. Признаха обаче, че процедурата не се е променила съществено. "Истината е, че за АЕЦ и за фотоволтаична централа документацията е почти еднаква, само дето в АЕЦ-а си имат счетоводители, консултанти и хора, които могат да се занимават само с това", обобщи Илиян Илиев пред "Капитал".

"Действително България се опитва да насърчи поставянето на такива инсталации само на хартия. Практиката е съвсем различна - в някои районни общини се случва да изискват един и същ документ по много пъти, въпреки че разполагат с него. Това води най-малкото до загуба на време", коментират експерти. Има и друг съществен проблем. Според Балин Балинов, координатор на кампания "Енергийни решения" в "Грийнпийс България", един от основните проблеми е, че България все още не е транспонирала европейската директива за възобновяема енергия, в която се очертава трансформацията на всяка държава членка от използване на преобладаващите изкопаеми горива към ВЕИ.

"Срокът за това изтече на 30 юни 2021 г., а към момента все още няма яснота за текстовете. Липсват облекчени правила, а участието на гражданите в енергийната система все още не е изяснено. За разлика от много западни държави в България например все още няма действащ кооператив", обяснява Балинов. И действително - в Европа има хиляди енергийни общности (по различни оценки те са над 3500), като всички произвеждат и консумират енергия, а излишните количества продават на свободния пазар. Тези гъвкави политики за насърчаване на домакинствата помагат и на местните общности - малки градчета и села могат да насочат част от печалбата си от продажба на ток в развитието на местни културни дейности като читалища, концертни зали и други, което в ситуацията с отънелите бюджети на някои български общини би било повече от полезно.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    vzoran avatar :-|
    vzoran
    • - 1
    • + 4

    Видимо е че няма масово поставяне на слънчеви панели по покривите на къщите и сградите, т.е. има проблем. Аз чакам да дойде момента да ме потърсят търговци да ми предложат ФЕЦ, така както се предлага кабелна телевизия по домовете.

    Нередност?
  • 2
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..
    • - 2
    • + 5

    Мутрите от ФЕЦ индустрията дълги години работят и лобират срещу възможността дребошляк и домакинства да могат да навлязат... Може да се окаже, че няма нужда държавата да ги тлъсто субсидира...
    А и контрола може да стане змейски... Сега - отпред НЕК, отзад - Енерго про... панела само за парлама... Някои вече плакаха.. ББ

    Нередност?
  • 3
    sdy16530247771120711 avatar :-|
    Ренета Генкова
    • + 1

    Все още тези системи или по-точно инсталации изградени са много недостъпни за общата маса затова ги няма на всеки покрив имам такава инсталация изградена шест кв











    абсолютно ми захранва къщата перфектно

    Нередност?
Нов коментар