Соларни системи за собствен ток - ползи, финансиране, регулации

Струва ли си изграждането на фотоволтаична система? Как се случва финансирането на слънчевите панели? Какви са процедурите и регулациите за соларите на покрива.

Изграждането на система за собствена електроенергия вече е икономически изгодни
Изграждането на система за собствена електроенергия вече е икономически изгодни
Изграждането на система за собствена електроенергия вече е икономически изгодни
Изграждането на система за собствена електроенергия вече е икономически изгодни
Темата накратко
  • Какви са ползите компания да изгради ВЕИ за потребление от обекта си.
  • Как могат да се финансират такива проекти и каква е възвръщаемостта.
  • Колко сложни са процедурите и регулациите и какви са сроковете за изпълнение.

Искаме да направим фотоволтаична система, за да намалим сметките за ток на фирмата. Така накратко може да се опише новата цел на голяма част от българския бизнес.

Заради високите цени на електроенергията на свободния пазар, турбуленциите при природния газ и вероятните проблеми с доставките на основни суровини в последните месеци много предприятия са изправени пред трудното решение дали и как да останат на пазара, да запазят клиентите си и да задържат производството си на нивата от преди кризата.

Едно от решенията, на което се спират все повече компании, е именно изграждането на соларни централи за собствени нужди. А причините са ясни - инвестицията слънчеви панели е икономически изгодна и сравнително бърза за реализация, като панелите осигуряват независимост и сигурност в условията на резки пазарни ценови колебания. Показателно е, че в тази посока гледат не само дружества от производствения сектор, но и такива, при които електроенергията не е сред основните разходи.

Обобщена информация за броя на фирмите, направените от тях инвестиции и реализираните мощности към момента няма. Но от регистъра на Агенцията за устойчиво енергийно развитие се вижда, че през последната година са въведени десетки соларни инсталации със сравнително малка мощности - сигнал, че става дума за собствено потребление на различни дружества, а не за продажба на енергията на босата.

Конкретни числа за възвръщаемостта също е трудно да се посочат, тъй като тя зависи от много фактори - както от мощността на инсталацията, профила на потребление, консумацията на самото предприятие и т.н. Може да се каже, че тя варира от 2-3 до 6-7 години. След този период енергията, която се получава, е на практика почти безплатна.

В масовия случай подобни системи покриват до 30% от енергийните нужди на предприятието, но сред големите плюсове на фотоволтаичните системи е това, че те могат да се надграждат - както с допълнителни панели, така и с батерии. Затова с развитието на технологиите и според нуждите на самия бизнес ВЕИ могат да станат основен източник на ток.

Но, разбира се, не всичко е толкова розово. Регулациите в България все още не са осъвременени и към момента има дълга редица от процедури, които трябва да се изминат преди пускането на соларните панели. Големият интерес към такива инвестиции пък води до липсата на свободни специалисти за тяхното реализиране и се налага фирмите да чакат с месеци, докато дойде ред за техния проект.

Също така заради пандемията от коронавирус и нарушените вериги на доставките, както и заради войната на Русия в Украйна цените на суровините се увеличават, с което и нуждата от средства за изграждане на ВЕИ стават по-големи.

Как работи соларната система

Интересът на фирмите към ВЕИ за собствени нужди започна да става масов след 1 юли 2019 г. Тогава бяха приети текстове в Закона за енергетиката, с които се премахна заплащането на всички мрежови такси и добавки за електроенергията от нови вятърни и соларни централи, която се доставя по директен кабел до потребителя. Точно затова масово панелите се инсталират върху покривите на халета, цехове, офиси и магазини.

Междувременно и цените на самите панели и инвертори намаляха значително - нужните средства за изграждането на такива мощности вече бяха над 10 пъти по-малко спрямо 2010 г. Това на практика отвори врата за нови инвестиции, каквито почти напълно липсват през изминалите години.

И всъщност енергийната трансформация, за която иначе политиците много говорят, но почти нищо не вършат на национално ниво, започна да се случва доста осезаемо на корпоративно ниво. Стотици предприятия в страната се насочиха към изграждането на соларни инсталации за собствени нужди, които са сравнително малки, бързи за реализация и точно обратното на капиталоемки. Но осигуряват реални спестявания от енергийните разходи и когато това се мултиплицира, ефектът става осезаем.

Тъй като подобни проекти изискват поне година за реализацията им, първите работещи покривни соларни централи започнаха да стават факт в края на 2020 г. Заводи като тези на ЗММ в Сливен и Нова Загора, дружествата от групата на "Стара планина холд", русенската "Делта текстил - България", "Трейс Ипома", МЕТРО, "Загорка", "Технополис", Mr.Bricolage, "Елхим Искра", "Интерпласт" и много много други вече имат по покривите си соларни панели, които намаляват нуждата от купуване на ток от мрежата.

Гиганти като "Аурубис" пък изграждат цяла централа на собствената си територия край Пирдоп - на първия етап с мощност 10 мВт и очаквани двойно повече след това, която би била достатъчна за задоволяването на нуждите на над 22 хил. домакинства.

В икономическите зони край Пловдив, Хасково и Стара Загора пък има планове за по-големи соларни централи, които да захранват няколко предприятия наведнъж. Това е възможно, тъй като производствата са сравнително близо едно до друго.

Очакванията са през 2022 г. да бъдат реализирани над 200 нови бизнес проекта за собствено ползване, които обаче кумулативно ще имат огромно значение за енергетиката на страната. Защото всяка произведена и консумирана на място енергия означава толкова по-малко нужда от централизираното производство на големите ТЕЦ, АЕЦ и т.н.

Ако например бизнесът успее да си спести дори само 10% от годишната консумация, централа като държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" просто няма да има на кой да си продаде половината енергия. Това в комбинация с големите проекти за ВЕИ, които биха изместили старите производства на чисто пазарен принцип, означава съвсем друг енергиен микс спрямо сегашния.

Какво показват сметките за ВЕИ

Доколко икономически изгодно ще бъде да се инвестира в соларна система за собствено ползване зависи най-вече от това колко енергия потребява едно дружество през деня. Със сигурност при сегашните високи цени на тока - около 350 - 400 лв./мВтч, възвръщаемостта на инвестицията идва много по-бързо, тъй като спестените разходи са значително повече.

Ето и един конкретен пример. Ако дадено предприятие консумира по 20 мегавата електроенергия на месец при 350 лв./мВтч средна стойност на борсовия ток, това прави 7000 лв. Отделно има мрежови такси, които са още около 55 лв./мВтч, или в случая 1100 лева. Върху цялата сума се начислява и ДДС - 1620 лв. Или грубо сметката би излязла 9720 лв. (това е без субсидиите, които сега се изплащат от държавата).

При наличието на фотоволтаична централа, която може да замени 30% от енергийното потребление, сметката за ток от мрежата на фирмата ще спадне до 6800 лева. За година това прави спестени почти 35 хил. лв.

Колко обаче би струвало да се изгради соларна система, която да осигури този ефект? Изчисленията показват, че за да се произведат въпросните 6 мВт на месец (30% от консумацията от 20 мВт), е нужна инсталация с мощност 50 кВт (0.05 мВт). Това е така, защото средномесечно соларите работят по 120 часа.

При сегашните цени изграждането на 50 кВт фотоволтаик би струвало около 50 - 60 хил. лв. в зависимост от технологиите, които се използват. Или казано иначе, инвестицията би могла да се възстанови за по-малко от две години, ако обаче сегашните високи цени на борсовия ток се запазят.

Очаква се в близко бъдеще стойността на електроенергията да се нормализира до около 200 лв./мВтч, което би означавало, че спестените разходи на година ще се понижат от 35 на 22 хил. лева. И съответно срокът на изкупуване на инвестицията ще се удължи.

Този пример би се променил значително, ако соларната система покрива 15% или 40% от нуждите на компанията. Затова е много важно да се подготви такъв проект, че да обслужва оптимално потребностите на бизнеса. Трябва да се анализират поне два основни параметъра - почасовото потребление и възможностите за инсталиране на соларни панели. Целта е да се направи такава централа, че възможно най-голяма част от произведената енергия да се консумира на място.

Ако наличните свободни площи са малко и запълването им 100% няма да задоволи нуждите на предприятието - проектът е сравнително лесен. Ако обаче има много големи терени, които могат да се ползват, трябва да се прецени с каква мощност точно да е централата, така че да не се налага в дадени моменти част от панелите да се изключват или излишната енергия да се връща в мрежата.

Засега е абсурдно да се смята, че ВЕИ може да замести напълно тока от мрежата, защото батериите са все още твърде скъпи и неефективни. Масово се правят проекти, които покриват от 5% до 40% от консумацията. Изключително рядко може да се постигне заместване до 70 - 80%.

Всички тези изчисления са направени без наличието на батерии за съхранение на енергията. На този етап включването на такива увеличава значително разходите, като много рядко може да се постигне достатъчна ефективност, за да компенсира това.

Каква е цената на соларните панели

Средно може да се каже, че един киловат инсталирана соларна мощност струва около 1000 лева. Конкретни проекти обаче може да варират от 800 до 1300 лв./кВт. От една страна, зависи какви панели се поръчват. Ако са от по-новите модели, които могат да генерират ток и от обратна страна, те са по-скъпи, но и по-ефективни.

Важни са и инверторите - при по-малки централи те са значително по-евтини, докато за по-големи е нужна по-професионална и скъпа техника, така че да издържи на натоварването. Важна е също и съпътстващата инфраструктура - ако например соларите са върху склад, а токът ще захранва цех на 500 метра, това значително би оскъпило проекта.

Най-важното е, че финансовите институции вече виждат предимствата на такива проекти и масово предлагат специални кредити за соларни системи за собствени нужди. Освен това повечето фирми, които се занимават с изграждане на соларни централи, предлагат лизинг, наем или други схеми за изплащане.

Един от най-популярните принципи е "Дългосрочно споразумение за наем". При тази схема дружеството изпълнител инвестира в проектирането и инсталацията на фотоволтаична система на клиента си, като покрива и всички разходи по оперирането на системата. Потребителят на електроенергията предоставя само своя земя или покривна площ. Подписва се дългосрочен договор за наем (10-/15-/20-годишен), при който наемът се изчислява на база на консумираната електроенергия от соларната централа по договорена фиксирана цена, която е по-ниска от пазарната.

Този модел разпределя между двете страни икономическите ползи от проекта във времето, като има възможност за придобиване на собствеността върху фотоволтаичната система след откупуването на инвестицията.

Друг вариант е за разсрочено изплащане на инвестицията. Обикновено периодът на договора е 60 месеца, като се изисква първоначална вноска в размер само на 20% от инвестиционните разходи. Останалата сума се разсрочва за периода на договора при определено минимално оскъпяване. Целта е да се постигне почти пълен паритет между месечната вноска по лизинга и реалните спестявания от сметките за ток, които могат да се постигнат. В оптималния вариант спестяванията дори може и да са повече.

След периода на изплащане целият нетен ефект от електроенергията остава за клиента, както и собствеността върху нея.

Възможен е и моделът на чистия ЕСКО договор - инвестицията е изцяло за сметка на изпълнителя, като се възвръща от направените спестявания за определен период от време, в който потребителят продължава да плаща според предишните си сметки за ток.

Има ли пречки за солари на покрива

За да се сложат солари на покрива на едно предприятие, склад или магазин, все още трябва да се измине дълъг бюрократичен път с много подводни камъни. Законите за енергетиката и за енергията от възобновяеми източници, Наредбата за присъединяването към мрежите и другите разпоредби не правят разграничение дали централата ще се използва изцяло за собствено потребление, като например дизелгенератор, или ще продава ток като АЕЦ. Което е голям проблем за инвеститорите.

Сега процедурата без строителството за фирмените проекти отнема от 12 до 18 месеца - време, в което компаниите могат да реализират спестявания, които да инвестират в подобряване на качеството на производството или в наемането на допълнителен персонал например.

Добрата новина е, че тази година България трябва да транспонира разпоредбите на европейската директива за ВЕИ, които значително да улеснят изграждането на системи за собствено производство на ток. А скърцащата държавна администрация вече е малко по-добре сработена по отношение на бизнес проектите за ВЕИ и не гледа на тях като на нещо екзотично и неразбираемо.

Все още няма коментари
Нов коментар