Фотоволтаици на покрива с батерии за малкия бизнес

Инвестицията може да намали веднага сметките за ток с над 70%, като това е постижимо за малки предприятия с дневен цикъл на работа.

Системите за съхранение на енергия в големи мащаби вече навлизат в индустрията.
Системите за съхранение на енергия в големи мащаби вече навлизат в индустрията.
Системите за съхранение на енергия в големи мащаби вече навлизат в индустрията.    ©  Shutterstock
Системите за съхранение на енергия в големи мащаби вече навлизат в индустрията.    ©  Shutterstock

Да се инвестира ли в батерии при изграждането на покривни соларни централи за собствени нужди на бизнеса? Този въпрос винаги е стоял на масата при разработването на такива проекти. И в повечето случаи досега отговорът е бил - не.

Причината все още да няма масово навлизане на батериите за съхранение на слънчевата енергия е цената. Те изискват значителни средства, а добавената стойност, която дават, трудно може да се "избие" за 10 години. Точно затова повечето експерти и консултанти съветват на първо време да се заложи на соларната система, която директно да намали разходите за ток, и по-късно - когато технологиите се развият, да се добави и батерия.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Да се инвестира ли в батерии при изграждането на покривни соларни централи за собствени нужди на бизнеса? Този въпрос винаги е стоял на масата при разработването на такива проекти. И в повечето случаи досега отговорът е бил - не.

Причината все още да няма масово навлизане на батериите за съхранение на слънчевата енергия е цената. Те изискват значителни средства, а добавената стойност, която дават, трудно може да се "избие" за 10 години. Точно затова повечето експерти и консултанти съветват на първо време да се заложи на соларната система, която директно да намали разходите за ток, и по-късно - когато технологиите се развият, да се добави и батерия.

В някои случаи обаче добавяне на система за съхранение на ток може значително да подобри ефективността на покривните солари. С настоящите високи цени на енергията това става факт за още по-широк кръг бизнеси.

На пазара вече има десетки различни модели сторидж устройства, цели комплекти за автономни соларни системи, както и множество фирми, които предлагат пълния набор от услуги. Това показва докладът "Системи за съхранение на енергия. Пазарни перспективи за България", разработен от Асоциацията за производство съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ).

Скоро се очаква да има и финансиране за батериите по Плана за възстановяване. Средства могат да се вземат и като кредит от търговските банки.

Как работят панелите с батерии?

Един от водещите български производители за интегриране на системи за производство и съхранение на възобновяема енергия в световен мащаб е "Интернешънъл пауър съплай" (IPS). В края на 2021 г. компанията представи проекта си за внедряването на собствена соларна централа 30 кВт в офис сградата си 4 хил. кв.м в кв. "Дружба" в София. Инсталацията е комбинирана с батерия за съхранение 120 кВтч, която позволява излишъкът от произведената пред деня енергия да се използва през нощта.

По този начин соларната система на IPS произвежда годишно 33.5 мВтч, които се потребяват на място, и спестява 15.5 тона вредни емисии. Цената на конфигурацията е 92 хил. лв. и се изплаща за срок 5-7 години при сегашните цени на тока - около 350 лв./мВтч.

"В слънчеви дни, без облаци, 3-те етажа от сградата не ползват ток от мрежата. В дни с недостатъчно слънцегреене понижението на сметката е около 70%", обяснява изпълнителният директор на IPS Александър Рангелов.

Подобен тип автономна захранваща система с двойно преобразуване на енергията позволява и предпазване на техниката и електроуредите от повреди, предизвикани от лошото качество на електроенергията, подавана от мрежата (пренапрежение, напрежение под номинала, честотни смущения).

Самата батерия за съхранение и преобразувателната система заемат няколко квадратни метра и могат да се инсталират в мазе, гараж или сервизно помещение.

Каква батерия за соларен панел да избера?

Батериите за съхранение на соларна енергия могат да се купят както самостоятелно, така и като част от цялостна система с панели и инвертори. Но както по размер те се различават и по технология, което в крайна сметка рефлектира върху цената, която варира от няколкостотин до десетки хиляди левове.

Ето и конкретен пример: соларна система, която включва панели с мощност 5.4 кВт, хибриден инвертор, табло, кабели и конструкции, може да струва 15.6 хил. лв. с литиева батерия 10.2 кВтч или 9560 лв. с гел акумулатори общ капацитет 800 Ah (амперчаса) или 9.6 кВтч. Енергията в батериите би била достатъчна да захрани едно домакинство в продължение на няколко часа след залез слънце, а в летни дни да има заряд и преди изгрев.

Въпросните гел акумулатори са подобни на тези, които сме свикнали да виждаме в автомобилите, и поради масовостта на производството и технологията цените има са значително по-ниски от литиево-йонните батерии.

По-голяма соларна централа с мощност 30 кВт може да струва 68 хил. лв., ако в комплекта са включени 48 броя гел акумулатори с общ капацитет 9600 Ah (115 кВтч). Цената на въпросните акумулатори е около 37 хил. лв., или 50% от цялата инвестиция. При избор на литиеви батерии само те биха стрували 93 хил. лв., а общият проект - 130 хил. лв.

В зависимост от избрания доставчик 30-киловатова покривна централа без батерии може да струва и 30 хил. лв.

Пазарни перспективи

Технологиите за съхранение на енергия могат да бъдат решение и в много по-големи мащаби и да увеличат балансирането на електроенергийната система и възобновяемите енергийни източници, сочи още докладът на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия. Според изводите в него с амбициозна политика за преход към нисковъглеродна енергетика до 2030 г. в България могат да бъдат изградени поне 7 гВт нови ВЕИ мощности заедно с 1.7 гВт системи за съхранение на енергия.

Държавата обаче си постави много по-амбициозни цели в Плана за възстановяване, който предвижда на ниво преносна мрежа да бъдат инсталирани 6000 мВтч батерии.

"Повечето технологии за съхранение на енергия могат да бъдат внедрени бързо с високо обществено одобрение и във всеки мащаб и ниво на електрическата система - производство, пренос, разпределение, потребление. Системите за съхранение могат да предоставят и системни услуги като капацитет, регулиране на честотата, минимализиране на разходите за балансираща енергия", сочи още докладът.

За да може обаче производители на електроенергия, ЕРП-тата, домакинствата и бизнесът да се възползват от различните приложения на технологиите за съхранение на енергия, е необходимо да се приемат и адекватни регулации и правила на пазара, които да позволят появата на различни успешни бизнес модели.

Точно в тази връзка се разглежда и държавният проект за 6000 мВтч батерии - планът е той да работи като доставчик на услуга по съхранение, а не да купува евтина енергия и след това да я продава при по-добри пазарни условия. За да се случи това обаче, е нужда законова регламентация.

Проучването на АПСТЕ, залегнало в доклада с участието на 32-ма професионалисти в областта на енергетиката, както и ключови заинтересовани страни в развитието на пазара за съхранение на енергия в България, показва, че съществуващата регулаторна рамка почти единодушно се счита за ограничаваща, а не стимулираща развитието на иновативни бизнес модели за широко интегриране на технологии за съхранение на енергия.

Общото разбиране е, че заради липсата на законови разпоредби настоящият пазар за системи за съхранение на енергия в България е ограничен най-вече до ВЕИ системи за собствени нужди, които не са свързани към мрежата. Съвсем скоро обаче това може да се промени.

Видове батерии за соларни системи

Технологии за съхранение на енергията от ВЕИ са много различни по вид и по възможности. Може би най-разпознаваеми са акумулаторните батерии, но в процес на разработка са различни съоръжения - например за компресиран въздух и производство на водород, за термично съхранение, маховици, наноматериали, графен, системи със свръхпроводими магнити (SMES) и др.

Основно към момента се използват добре познатите оловно-киселинни акумулатори и литиево-йоните батерии. Вторите са двойно по-скъпи, но са много по-малки като обем и тежест, могат да се разреждат повече и по-бързо. Акумулаторите не трябва да се разреждат до края, а до около 50%, за да се запазят животът и производителността им. Последното не важи в такава степен за литиевите батерии.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар