Какви са стъпките за изграждане на фотоволтаична централа

Дори при малка соларна система за собствени нужди, пак е нужно да се мине през всички предвидени процедури

Поне 12 месеца са нужни за преминаване през бюрократичните процедури за изграждане на соларна централа.
Поне 12 месеца са нужни за преминаване през бюрократичните процедури за изграждане на соларна централа.
Поне 12 месеца са нужни за преминаване през бюрократичните процедури за изграждане на соларна централа.    ©  Надежда Чипева
Поне 12 месеца са нужни за преминаване през бюрократичните процедури за изграждане на соларна централа.    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Част от процедурите по поставянето на фотоволтаици за бизнеса скоро може да бъдат облекчени.
  • Засега обаче те остават тромави и отнемащи твърде много време.
  • Въпреки това соларната енергия за фирмите остава сред най-атрактивните решения за спестяване на разходите в дългосрочен план.

Фотоволтаичните централи за собствени нужди на бизнеса пестят разходи и дават сигурност. В това са се убедили вече стотици български компании. Примерите за това са много, а интересното е, че към подобен вид решения гледат не само дружества, фокусирани в производството, но и такива, които също искат да намалят сметките си за електроенергия, макар това да не е основният им разход.

Има и такива, които залагат на устойчива политика за намаляване на въглеродния отпечатък. Други предприемачи - земеделски производители или собственици на земя, които искат да инвестират в централи, разположени на терени, които по една или друга причина не се ползват.

Какво обаче е нужно, за да бъде изпълнен един такъв проект, и как протича процедурата от подаването на първия документ до подаването на ток към поточната линия на производството? Процесът накратко все още не е съвсем гладък и бърз.

Получава се така, че ако някой иска да инсталира в собствен имот соларни панели, чийто ток да ползва само за своите нужди, без да продава или получава преференциална цена за него, трябва да извърви всички процедурни стъпки - да се договори и да плати на съответното електроразпределително дружество такса за присъединяване, да получи и разрешение да управлява централата дистанционно и дори да я спира, ако реши, да се съгласи, че никога няма да се откачи от електрическата мрежа и да започне да работи в т.нар. островен режим, ако, да речем, си сложи още панели и батерии, така че да няма нужда от външно захранване.

Струва ви се прекалено? Пригответе се, защото има и още - нужно е инвеститорът да регистрира соларната си централа като данъчен склад и да плаща акциз на митниците за тока, който произвежда за себе си. Абсурдно, нали? Но не и по закон.

Всъщност самите процедури по узаконяване са описани нормативно, но формулировката на всяка от тях е твърде обща и позволява различни тълкувания, които най-често се отнасят до излишното изискване на документи, безсмислено удължаване на сроковете и разтакаване из опашки и гишета за още и още документи, които могат да се издирят по служебен път.

Всичко това по никакъв начин не кореспондира с иначе сериозната заявка на управляващите, свързана с приоритетите за диверсификация на източниците и зеления курс на ЕС.

В по-голямата си част тези спънки са продиктувани от липсата на опит в държавната администрация и инерцията, свързана с бумащината на всяка цена. Има обаче и друго - повече собствено производство на ток означава по-малко работа за големите държавни централи, а ЕРП-тата ще загубят част от приходите си за пренос на енергия по мрежата.

Процедурата изграждане на соларна система

Първо се подава заявление за изграждане на централа до ЕРП и след като се получи одобрение, се изготвя проект за самата централа, който пак се входира в съответното дружество за съгласуване. Едва след това се отива в общината, за да се получи разрешение за строеж.

Необходимо е и подписването на предварителен договор за присъединяване с енергодружеството, което е изискване по закон, възникващо от липсата на разграничение между централа за продажба и централа за собствени нужди. Плаща се и такса за присъединяване на централата (според мощността - около 2000 лв. за 100 кВт). Реално тези договори са за купуване на енергия, но се прилагат и когато централата е за собствена консумация.

За да насърчат фирмите, наскоро група депутати от управляващата коалиция решиха да предложат нови промени в Закона за енергия от ВЕИ, а целта им бе именно така да облекчат процедурата. Най-общо това, което предлагат народните представители начело с Владимир Табутов и Радослав Рибарски от "Продължаваме промяната", е да отпадне процедурата "проучване на условията за присъединяване към мрежата", за което в момента по традиция се чака дълго.

Идеята е режимът да бъде уведомителен и да не се налага да се чака одобрението от електропреносните дружества за включване на такъв тип обекти към мрежата. Предлагат се и серия от допълнителни облекчения, които биха могли значително да улеснят процеса по въвеждане в експлоатация на подобен вид инсталации.

Предлага се да отпадне и изискването за регистрация на данъчен склад (токът е акцизна стока), когато произведената електроенергия ще е само за собствени нужди. Все още не е ясно дали промените ще бъдат приети, но дори това да се случи, бизнесът и експертите са категорични - това ще бъде стъпка напред, но е нужна още много работа.

"Трябва да бъдат въведени облекчени правила за изграждане на фотоволтаични централи както за бизнеса, така и за домакинствата. Бюрокрацията остава основният проблем пред изграждането на такива инсталации, чака се с месеци", коментира пред "Капитал" координаторът на кампания "Енергийни решения" Балин Балинов от "Грийнпийс България".

Той отбеляза, че България все още не е транспонирала европейската директива за ВЕИ, въпреки че срокът за това е изтекъл в края на юни м.г. Най-общо документът цели улесненото производство на ВЕИ и представлява своеобразна пътна карта за трансформацията на енергийната система на всяка държава членка и за прехода от преобладаващите твърди горива към енергия от възобновяеми източници.

На същото мнение е и бизнесът: "Обидно е, когато човек пътува в Германия или Нидерландия и вижда по покривите фотоволтаици, когато пътува в Гърция, вижда на всеки покрив бойлер за вода. В България - няма нищо! Все едно че тук слънце не грее, все едно че ние не ползваме вода или ток", разказва в подкаста на "Грийнпийс България" Владо Атанасов, който е предприемач и създател на музей за изчислителна техника.

След като решава да инвестира в соларна инсталация, която да захрани с електричество офиса му, започва дълга сага, описана като "приключение с неочакван край".

Кореспонденцията с местната власт трае дълго и включва всевъзможни изисквания, опасения и документи. "Администрацията на район "Младост" реши, че влиза в нейните правомощия определянето на това дали един имот е натоварен с тежести или не. Нямало как те да се съгласят ние да обременим самостоятелен апартамент, собственост на физическо лице, с електрическа инсталация, която да захранва друг обект на друг собственик - юридическо лице", разказва той.

Така след повече от година проектът, замислен като инсталация за добив на възобновяема енергия за собствени нужди, променя предназначението си под натиск: "В крайна сметка ме принудиха да избера или да захранвам обекта, в който е изградена инсталацията, или продавам на ЧЕЗ от този обект, или инсталация няма да има", разказва Атанасов пред "Грийнпийс България".

Неговият случай едва ли е изключение, но той ясно илюстрира ситуацията и спорните казуси, които трудно намират решение. А докато процедурите се облекчат, Атанасов обобщава: "Има всякакви стратегии, но вместо да купуваме кюнци за печки, можем просто да преминем на соларна енергия."

По пътя към слънцето:

Необходимите стъпки за изграждане на ФЕЦ могат да са различни при различния мащаб на проектите и мястото на изпълнение, както и да има промени с въвеждането на ново законодателство:

1. Скица - виза за проектиране на ФЕЦ (изготвя се от общината)

2. Становище от ЕРП (+становище от ЕСО) (изготвя се от ЕРП)

3. Проект

3.1. Проект ФЕЦ (изготвя се от проектанти)

3.2. Проект трафопост - според становището (изготвя се от проектанти)

3.3. Проект кабелна линия СН - според становището (+ парцеларни планове, ако е в землището) (изготвя се от проектанти)

4. Съгласуване на проектите (ЕРП, ЕСО, община)

5. Предварителен договор с ЕРП (изготвя се от ЕРП)

6. Положително становище от органите по пожарна безопасност за строежите І, ІІ и ІІІ категория (изготвя се от пожарната)

7. ОВОС (изготвя се от МОСВ и РИОСВ)

8. Оценка за съответствието на проектната документация с основните изисквания към строежите (ОСИП) (изготвя се от строителния надзор)

9. Строително разрешение (изготвя се от общината)

10. Договор за присъединяване с ЕРП (изготвя се от ЕРП)

11. Строителство (инвеститор)

12. Въвеждане в експлоатация (изготвя се от ЕРП, ДНСК)

13. Договор за изкупуване на електричеството и отделен - за балансиране

14. Искане за включване към съответното ЕРП

15. Производство - клиентът издава месечни фактури за произведеното електричество към ЕРП на база на издадени от ЕРП месечни протоколи.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • Ivan Vatchev
    • - 1

    Автора на тази статия като копира нещо от Фейсбук „Необходимите стъпки за изграждане на ФЕЦ“ поне да вземе съгласие от титуляря на поста.

    Нередност?
Нов коментар