Енергийно ефективното обновяване на жилищни сгради има нужда от нов модел

Съфинансирането на проектите от собствениците ще даде възможност повече имоти да бъдат ремонтирани

Заемът може да се предоставя за Сдружение на собствениците, обезпечен с гаранции от публичен ресурс.
Заемът може да се предоставя за Сдружение на собствениците, обезпечен с гаранции от публичен ресурс.
Заемът може да се предоставя за Сдружение на собствениците, обезпечен с гаранции от публичен ресурс.    ©  Цветелина Белутова
Заемът може да се предоставя за Сдружение на собствениците, обезпечен с гаранции от публичен ресурс.    ©  Цветелина Белутова
Предвижда се да бъдат обновени 3.688 млн. кв. метра РЗП жилищна площ, което означава 1000 - 1500 сгради. При нуждаещи се повече от 54 хил. сгради.

Една програма, изцяло финансирана и администрирана от публичните власти, не може да отговори адекватно на стратегическите нужди от обновяване.

При нов модел могат да се привлекат собствениците като съинвеститори, но с предварително осигурен достъп до дългосрочни, нисколихвени и безлихвени кредити при облекчени условия.
Цвета Наньова, изпълнителен директор БАКК

Най-евтината енергия е спестената енергия. Това разбиране намира все по-голяма подкрепа сред населението, обитаващо жилищните сгради, 93% от които са енергонеефективни. В условията на нарастващи цени на енергоносителите, предстояща либерализация на енергийния пазар за битовите потребители, повишен риск от увеличаване на енергийната бедност и необходимостта от повишаване енергийната независимост на България, ясно е защо и за държавата би трябвало да e приоритетна задача ускоряване темповете на обновителните дейности в жилищния сектор.

На този фон напълно разбираеми са огромните очаквания на хората за рестарта на "санирането" в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост. Макар, че все още не са ясни детайлите на условията за кандидатстване, едно е сигурно: ще продължи практиката на 100% публично финансиране. Предвижда се с финансов ресурс от 1.2 млрд. лв. да бъдат обновени 3.688 млн. кв. метра РЗП жилищна площ, което означава 1000 - 1500 сгради. При нуждаещи се повече от 54 хил. сгради. Не е трудно да се предскажат отсега разочарованията на хората. И още повече на тези сдружения на собственици, които ще са авансирали немалки суми и усилия за подготовка на технически и енергийни обследвания (изискване за кандидатстване по проекта), но ще останат неодобрени за обновителни дейности след изчерпване на публичния финансов ресурс.

Нуждата от промяна

Очевидно една програма, изцяло финансирана и администрирана от публичните власти, не може да отговори адекватно на стратегическите нужди от обновяване и на необходимите темпове. Алтернативата е една - стартиране възможно най-скоро на програми по нов модел чрез комбинирано финансиране, публично и частно. По тази идея се работи през последните две години в България чрез проект SHEERenov, финансиран по Програма Хоризонт 2020, да "подпомогне трансформирането на съществуващия модел на предоставяне на 100% безвъзмездна финансова помощ за собствениците на жилищни сгради в устойчив механизъм с активното участие на собственици, бизнес, местни власти", както е посочено в НПВУ Проект 9а. Партньори в проекта са Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Столична община, Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА), БАКК, "Клийнтех БГ", чуждестранни организации от Естония и Унгария.

Моделът предполага привличане на собствениците като съинвеститори, но с предварително осигурен достъп до дългосрочни, нисколихвени и безлихвени кредити при облекчени условия. Заемът се предоставя на Сдружение на собствениците, обезпечен с гаранции от публичен ресурс. Преимуществото на този вид кредит е, че дава възможност собственици с ниски доходи да участват финансово в обновителния процес. Моделът предполага предоставяната от публичен ресурс безвъзмездна финансова помощ (БФП) да има допълващ характер, за да покрива част от разходите и да направи възможно изплащанията по заем за сметка на реализираната икономия на енергия в разумен срок. Доколкото обновяването изисква комбинация от компетентности (технически, икономически, правни), каквито собствениците не са длъжни да притежават, предвидено е етажните собствености да могат да се възползват от "специализиран посредник", чиито услуги ще бъдат субсидирани с публичен ресурс.

Моделът е съобразен и с обстоятелството, че практически във всяка сграда има социално уязвими собственици, за които е необходима допълнителна целева публична подкрепа, за да не бойкотират вземането на решения от страна на общото събрание. Това е категорията на т. нар. енергийно бедни. Проектът прави своя принос към толкова актуалната тема "енергийна бедност", като обедини усилия с екип на БАН, за да провери "на терен" изготвеното академично предложение за дефиниция на понятието.

Готови ли сме за такъв модел? Ако се съди по нагласите на собственици, бизнес и финансови институции - отговорът е положителен. И това е така, защото предлаганият модел е надежден и приемлив, основава се на устойчиво наложили се във времето европейски практики от Централна европейските и Балтийските страни, внимателно проучени по проекта и адаптирани към българските условия. Нещо повече: съобразен е с нуждите, възможностите и желанията на собствениците. Наскоро изнесени данни от проучване на "Алфа рисърч" недвусмислено показа обществената убеденост за ползите и високите очаквания за рестарт на санирането с публична подкрепа - 94.6% от анкетираните са убедени, че енергийното обновяване ще доведе до намаляване на месечните сметки на домакинството за отопление и електричество. Над 70% от анкетираните са готови да участват в нова фаза на Националната програма за обновяване за енергийна ефективност при изискване за съфинансиране. Висок е интересът от страна на бизнеса и финансовите институции към темата.

Предимства

Разработеният по проект SHEERenov модел има множество преимущества пред 100% -то финансиране с публични средства: по-справедливо използване на ограничения публичен финансов ресурс, доколкото 100% грантова помощ облагодетелства една малка част за сметка на всички данъкоплатци; допринася за значително ускоряване на темповете за обновяване на сградите и достъп до реализация на енергийна ефективност за много повече хора; дава възможност нискодоходни собственици да участват финансово в обновителния процес; отговаря на искането на собствениците за завишено участие във вземането на решения и контрол от тяхна страна, защото участват финансово и организационно в процеса; средствата, раздадени като заемен ресурс се връщат и ползват многократно за обновяване на нови сгради. И в крайна сметка: мултиплициращият потенциал на модела е надеждна основа за широкомащабен обновителен процес на многофамилни жилищни сгради в България. И не на последно място - веднъж превърнат в устойчиво работещ финансов модел, той може да бъде захранван с европейско финансиране в бъдеще:

  • 4 млрд. евро евтини кредити от Фонда за възстановяване и устойчивост (непоискани до момента);
  • Многогодишна финансова рамка на ЕС;
  • Международни финансови институции (напр. Европейската инвестиционна банка), предоставящи финансов ресурс за енергийна ефективност в мащаби, каквито са необходими;
  • Социалният климатичен фонд на ЕС предвижда за България средства в размер на 2.8 млрд. евро за най-уязвимите групи - енергийно бедни хора да получат компенсация, позволяваща им участие в зелена трансформация на европейската икономика, в частност обновяване на сградите.

Моделът SHEERenov не е и не трябва да бъде приеман като конкуренция на 100% финансиране по ПВУ, проект 9а. Добра възможност в случая може да е чрез добавяне на допълнителни критерии, финансирането да бъде насочено към сградите с най-лоши характеристики и най-необлагодетелствано население. Както, между другото, изискват европейските директиви. Експертите вече дадоха на правителството своите предложения в тази посока. Моделът със съфинансиране е нужен да стартира час по-скоро. Само това може да е адекватният отговор на огромните нужди, очаквания и нагласи в обществото за повишаване на енергийната ефективност в нашите домове.

Дали правителството на промяната ще разпознае в пика на енергийната криза възможността за ускоряване на темповете на така необходимото енергоефективно обновяване в жилищния сектор чрез стартиране на устойчив пазарноориентиран модел? Вероятно скоро ще разберем.

Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)

Все още няма коментари
Нов коментар