Въглеродните пазари стават глобални

Но дали те ще имат значение?

Подобряването на функционирането на пазарите на въглеродни емисии е по-скоро политическо, отколкото икономическо предизвикателство.
Подобряването на функционирането на пазарите на въглеродни емисии е по-скоро политическо, отколкото икономическо предизвикателство.
Подобряването на функционирането на пазарите на въглеродни емисии е по-скоро политическо, отколкото икономическо предизвикателство.    ©  Shutterstock
Подобряването на функционирането на пазарите на въглеродни емисии е по-скоро политическо, отколкото икономическо предизвикателство.    ©  Shutterstock

Въглеродните пазари, които с години не се приемаха добре, най-накрая се превърнаха в един от най-разпространените инструменти в борбата с климатичните промени. До края на 2021 г. над 21% от световните емисии са били покрити от някакъв вид въглероден данък в сравнение с 15% през 2020 г. Все повече бизнеси трябва да плащат на регулаторите за правото да освободят един тон въглероден диоксид в атмосферата. Инвеститорите също проявяват интерес - търговията на тези пазари се е покачила миналата година със 164% и е достигнала до 760 млрд. евро (897 млрд. долара).

Това без съмнение са чудесни новини. Въглеродните квоти гарантират, че компаниите, които изгарят повече изкопаеми горива, са в неблагоприятно конкурентно положение, а зелените иновации са възнаградени. В същото време доходите от продажбата на въглеродни квоти могат да бъдат реинвестирани във възобновяема енергия или други благородни начинания по преценка на правителствата.

Проблемът е, че много малък брой пазари функционират както е предвидено. От 64-те въглеродни такси и системи за търговия на емисии (ETS), които действаха през 2021 г., само незначително количество, покриващо 3.8% от емисиите, оценяваха вредните емисии над 40 долара за тон, което Carbon Price Leadership Coalition, група от бизнеси и правителства, изчислява като минималната социална цена на въглерода (мярка за щетите, нанесени на световното благосъстояние от увеличаването на емисиите). И тази оценка в действителност може да е прекалено щедра - икономистите я изчисляват на над 200 долара. Много въглеродни пазари са прекалено евтини, за да имат ефект.

Колко добре работят

Повечето схеми функционират на принципа "ограничаване и търговия". Регулаторите поставят общо ниво на разрешените годишни емисии - ограничаването - и продават тези квоти на търг на компаниите, включени в схемата. Бизнесите след това могат да търгуват квотите помежду си, поставяйки цена на въглеродния диоксид. Някои ETS позволяват на финансовите компании, като например хедж фондове, да търгуват за собствена сметка, единствено с цел печалба.

Най-добрите пазари поставят висока цена на въглерода благодарение на ниския лимит, който с времето става все по-нисък, и това представлява силен стимул за въвеждане на зелени практики. Те също така покриват широк спектър от икономически дейности, позволявайки на участниците да избират между изгарянето на бензин в автомобилите, въглища в доменните пещи или природен газ в електроцентралите. Широкият обхват гарантира, че търговските системи откриват най-евтиния начин за намаляване на емисиите, понижавайки общите разходи на обществото за борба с изменението на климата.

Много от схемите обаче се провалят и по двата критерия. Причината е очевидна - добре функционираща ETS изисква политически кураж. Подобно на данъците, въглеродните пазари прехвърлят ресурси от частния сектор към държавата, което дразни привържениците на идеята за малката държава. По-високите цени на въглерода също така могат да покачат потребителските цени, ядосвайки гласоподавателите, като в същото време намаляват маржовете на компаниите, които правят дарения на политическите партии. Колко са амбициозни въглеродните пазари е "израз на политическата воля", заявява Далас Бъртроу, ръководител на независимия комитет, който осъществява надзор над калифорнийската схема за търговия. Много често тази воля липсва.

Проблемите

Промяната на политическите ветрове може понякога да нанесе фатален удар на зараждащите се пазари на въглеродни емисии. Австралия например се отказа от собствената си схема през 2014 г., след като дясноцентристката Либерална партия направи премахването на "въглеродния данък" елемент от предизборната си кампания.

По-често политическото напрежение кара правителствата да направят всичко възможно, за да поддържат цените ниски. На 18 май Европейската комисия под натиска на държавите от ЕС, притесняващи се от покачващите се цени на електроенергията, заяви, че ще продаде допълнителни 200 млн. квоти (в момента 1.45 млрд. са в обръщение). Цените на въглерода в схемата на ЕС, втората по големина в света, незабавно паднаха от 90 евро (97 долара) за един тон до около 80 евро. Други схеми са били наводнени с разрешителни от самото начало. Китайската ETS, започнала дейност миналата година, е най-голямата в света. Но с цена, достигаща 60 юана (9 долара), не допринася за намаляване на емисиите, казва Ян Цин от фирмата за данни Refinitiv.

Вторият проблем е, че сектори от икономиката често са изключени от системите за търговия на емисии. Индустриалните компании твърдят, че включването им в силна ETS предоставя несправедливо предимство на износителите от страни с по-ниска цена на въглерода, поради което ЕС и други предлагат на домашните си шампиони определен брой безплатни квоти. Въпреки че целта им е да предотвратят "въглеродния теч", при който металургичните компании например се преместват от области със стриктни правила за емисиите към такива с по-облекчени стандарти, подобни привилегии намаляват ефективността на схемите.

Търговията на тези пазари през миналата година се е покачила със 164% до 760 млрд. евро.

Потребителите също често биват предпазени от високите цени на въглерода. Транспортът и сградите, където по-високите цени ще бъдат прехвърлени директно към гласоподавателите, са изключени от европейската схема. Други се справят по-добре - калифорнийската система, най-изчерпателната от по-големите ETS, покрива 80% от емисиите на щата. Доходите от продажбата на въглеродните квоти отчасти се използват за субсидирането на продажбата на електрически автомобили.

Други пазари са с дори още по-ограничен обхват. Регионалната инициатива за парникови газове (RGGI), подкрепена от 11 северноамерикански щата, покрива само производството на електроенергия. По подобен начин функционира и китайската национална система (предвид размера на китайската икономика тя все пак покрива 7.4% от световните емисии).

Понякога проблемът е в това как се броят емисиите. Китай не поставя ограничение на общото количество емисии, което може да се покачи заедно с търсенето на електроенергия, а на въглеродния интензитет на производството на електроенергия. Нейната ETS също така е затруднена от лошото събиране на данни.

Нужда от подобрение

Подобряването на функционирането на пазарите на въглеродни емисии е по-скоро политическо, отколкото икономическо предизвикателство. Нито намаляването на ограничението на общите емисии, нито покриването на повече сектори се нуждае от дълбоко преосмисляне на дизайна на въглеродните пазари. Вместо това трудността е в изграждането и запазването на подкрепата за мерки, които оскъпяват повечето икономически дейности. Същото се отнася и до други благоприятни за климата мерки, казва Бен Калдекот от Оксфордския университет: Великобритания отдавна не успява да повиши акцизите върху бензина в съответствие с инфлацията, което струва на правителството милиарди.

Радостното обаче е, че инерцията на въглеродните пазари, изглежда, е самоподдържаща се. ЕС обмисля т.нар. механизъм за коригиране на границите на въглеродните емисии, който ще накара вносителите в ЕС да платят разликата между съответната чуждестранна цена на въглеродните емисии и цената на съюза. Не само че това ще премахне основанието за безплатните разрешителни за производството в Европа, то също така ще насърчи страните, които искат да изнасят за ЕС, да доближат цените си на въглеродните емисии до тези на съюза.

Създаването на по-големи пазари чрез свързването на две или повече ETS също може да помогне да се запушат въглеродните течове. Разбира се, това е оправдано от научна гледна точка - един тон въглерод е също толкова вреден в една страна, колкото и във всяка друга. Това също така ще направи въглеродните пазари по-гъвкави, което спомага за формирането на по-верни цени. В резултат на това са се появили регионални структури. Калифорнийската ETS е била свързана с тази в Квебек от 2014 г. Швейцарската ETS се обедини с европейската през 2020 г. Пенсилвания ще стане 12-ият щат, който ще се присъедини към RGGI. И въпреки че Великобритания реши да създаде своя собствена схема след напускането на ЕС, повторното присъединяване към регионалната схема би трябвало да бъде доста безпроблемно.

След като все по-голяма част от световната икономика е покрита от ETS и въглеродният данък спечели одобрение, изоставащите, а не тези, които са ги внедрили по-рано, ще бъдат неконкурентоспособни. Заплахата, изглежда, върши работа. След като се съпротивляваше с години, Япония се готви да въведе национален въглероден пазар през септември. Някои американски законодатели също започват да разглеждат отново въпроса за ценообразуването на въглеродните емисии, дори и само защото тяхната страна е по-екологична от много от търговските им партньори, а данъците върху въглеродните емисии могат да бъдат удобен повод за протекционистични мерки. Ключът към изграждането на подкрепата за декарбонизация, казва Бъртроу, е да се "създадат победители". В страна, в която критикуването на Китай е по-популярно от екологията, няма да навреди на каузата, ако се натрупат точки за сметка на съперника.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev

    В резюме - налагането на данък "въздух" напредва - хората все още не са достатъчно ядосани / глобени от въпросната "иновация" на глобалистите за да я спират нацяло.
    И една прогноза - целта на цялото упражнение няма общо с климата, но има много общо с контрола и кои бизнеси да бъдат развиван за в бъдеще с държавна помощ и да бъдат "създадени победители" . На тоя свят борбата е за власт при тези с наистина многото пари.

    Нередност?
Нов коментар