Пътят на Балканите към енергийна независимост: Единна платформа и REpowerEU

Регионът има нужда от 80 млрд. куб. метра на година, България потребява 3 млрд.

Вече беше обявен план за действие, като идеята е той да започне да се изпълнява възможно най-бързо, за да може преди следващата зима държави като България, със спрени доставки на газ, да могат да могат да разчитат на достатъчни количества.
Вече беше обявен план за действие, като идеята е той да започне да се изпълнява възможно най-бързо, за да може преди следващата зима държави като България, със спрени доставки на газ, да могат да могат да разчитат на достатъчни количества.
Вече беше обявен план за действие, като идеята е той да започне да се изпълнява възможно най-бързо, за да може преди следващата зима държави като България, със спрени доставки на газ, да могат да могат да разчитат на достатъчни количества.    ©  Stoyan Nenov
Вече беше обявен план за действие, като идеята е той да започне да се изпълнява възможно най-бързо, за да може преди следващата зима държави като България, със спрени доставки на газ, да могат да могат да разчитат на достатъчни количества.    ©  Stoyan Nenov
Темата накратко
  • Платформата ще разчита на директивата REpowerEU като рамка
  • В нея ще влязат Украйна, Западни Балкани и Турция
  • Българско-гръцкият интерконектор ще играе основна роля на Балканите

България, страните от Западните Балкани, Украйна и Турция влизат в единна енергийна платформа в региона, която в следващите месеци ще се занимава с уреждането на алтернативни енергийни доставки. За целта вече е създадена регионална работна група на Балканите, а целта е зависимите от Русия от доставки на газ, петрол, въглища и ядрено гориво страни да започнат да работят заедно, за да могат да намерят по-изгоден вариант. Създаването на единен пазар е по идея на Европейската комисия (ЕК).

На 1 юни беше обявен план за действие, като идеята е той да започне да се изпълнява възможно най-бързо, за да може преди следващата зима държави като България, със спрени доставки на газ, да могат да могат да разчитат на достатъчни количества.

Среща за бъдещето

Преди по-малко от месец в София се състоя среща между представители на държавите от Югоизточна Европа за създаването на работна група като част на единната енергийна платформа на ЕС (EU Energy Platform). Срещата в столицата обедини представители на България, Румъния, Северна Македония, Сърбия, Турция и Украйна като тя беше посетена от Дите Йоргенсен, ръководител на главна дирекция "Енергетика" на Европейската комисия. Целта на срещата беше да се положат основите за изпълнение на новата директива на комисията REPowerEU за диверсификация на доставките на енергийни ресурси. Всички държави от региона са пряко зависими от руските ресурси, като особено валидно това е за природния газ. Целта на този план е през следващите години да се позволи на региона да намери алтернативни доставки и по този начин да има по-голяма енергийна независимост от Москва. Вече са предприети и конкретни стъпки как да заработи планът.

Показателно е, че на тази среща присъства и азерският енергиен министър Парвиз Шахбазов, а Баку ще играе основна роля за бъдещето на региона с изграждането на Трансадриатическия тръбопровод (TAP), Трансанадолския тръбопровод (TANAP) и пускането на българско-гръцкия интерконектор (ICGB) по-късно през тази година.

Регионалната работна група ще поддържа и координира съвместни планове, международни общи покупки, съхранение на енергийни ресурси и междусистемни връзки. Идеята е, че подобна инициатива ще увеличи възможността за закупуване на по-големи количества на по-ниска цена. България има 3 млрд. куб. метра годишно потребление на природен газ, но ако е в комбинация с другите балкански държави и Турция, това би означавало над 80 млрд. куб. метра на година. При общи преговори цената за страната би била много по-ниска при доставка на танкери с втечнен газ.

Преди няколко дни на 1 юни беше приет и конкретен план за действие, според който има три основни цели. Това трябва да се случи в следващите няколко месеца:

  • задоволяване на нуждите на газ в региона, включително намаляване на търсенето чрез електрифициране

  • инфраструктурни проекти
  • опции за доставка на природен газ

REPowerEU

Целта е чрез плана REPowerEU Европейската комисия да предприеме структурна промяна в енергетиката на съюза. Като две са основните рамки, които следва този план - пакетът Готови за 55 (Fit for 55, чиято цел е 55% намаление на емисиите до 2030 г.) и амбицията за въглеродна неутралност на континента до 2050 г. В документа се споменава следното: "При новите реалности потреблението на газ в ЕС ще намалява с по-бързи темпове, което ще ограничи ролята на газа до преходно гориво. Отказът от руските изкопаеми горива обаче ще изисква и целеви инвестиции, насочени към сигурността на доставките, в газопреносна инфраструктура и много ограничени промени в нефтената инфраструктура, както и мащабни инвестиции в електроенергийната мрежа и основна инфраструктура на ЕС за пренос на водород".

Интересното е, че при каквото и да е развитие на доставките на газ, до 2030 г. потреблението му трябва да е намаляло с 30% според плана. Предвид че това е основното гориво на зеления преход, тъй като ще замества използването на въглища, е спорно доколко е осъществима такава програма. Европа до голяма степен оставя зависима от синьото гориво през зимния сезон заради отоплението.

Общата енергийна платформа EU Energy Platform ще бъде отворена за договарящите се страни от Енергийната общност (Западните Балкани, Украйна, Молдова, Грузия), както и за партньорите на ЕС, разположени в близко съседство. А спешното синхронизиране на електроенергийните мрежи на Украйна и Молдова с европейската електроенергийна мрежа в средата на март показва ангажимента за осигуряване на междусистемна свързаност на Украйна и Молдова с електроенергийната мрежа на ЕС.

Вицепремиерът Асен Василев няколко път спомена през последните месеци, че Украйна може да играе основна роля в свалянето на цената на електроенергията заради големите си ядрени мощности. Проблемът обаче с такава инициатива е, че България би могла да губи пари поради факта, че Румъния ще изкупува евтиния украински ток, докато нашият би станал излишен и износът му ще намалее.

Комисията определя в плана REPowerEU цел за над 320 гигавата новоинсталирани фотоволтаични мощности за слънчева енергия до 2025 г., което е над два пъти повече от сегашното равнище, и почти 600 гигавата до 2030 г. Проблемът е, че подобно нещо би означавало огромно насищане на инсталации в региона - особено Гърция, България и Турция, и това би намалило търсенето драстично. В момента в България при нужда от максимум 7 гигавата мощности в Енергийния системен оператор ЕСО са заявени почти 20 гигавата соларни проекти.

Регионът ще започне също заявява ядрено гориво заедно, за да може по този начин да се намери алтернативен уран, който до момента почти изцяло идваше от Русия. В България по този показател има осигурени доставки до 2024 г.

Все още няма коментари
Нов коментар