Аварии, ремонти, ограничения - какво подклажда енергийната криза в Европа

Серия от различни по естество инциденти и спорове ограничават алтернативните на руските доставки на газ и повишават драстично цените

Страните, които се подчиниха на указа на Владимир Путин и започнаха да плащат в рубли, също се оказаха със спрени доставки
Страните, които се подчиниха на указа на Владимир Путин и започнаха да плащат в рубли, също се оказаха със спрени доставки
Страните, които се подчиниха на указа на Владимир Путин и започнаха да плащат в рубли, също се оказаха със спрени доставки    ©  Reuters
Страните, които се подчиниха на указа на Владимир Путин и започнаха да плащат в рубли, също се оказаха със спрени доставки    ©  Reuters
Темата накратко
  • Само за месец няколко алтернативни източника на газ за Европа се оказаха недостъпни
  • Зад много от събития прозират преки руски интереси
  • Това повишава цените на газа и на тока и изправя ЕС пред сериозен риск за зимния период

На пръв поглед без конкретна причина в последната седмица цените на природния газ са на най-високите си нива от началото на войната - твърдо над 120 евро/МВтч при под 80 евро в края на май. А това води и до огромен скок на цените на тока (пак рекорд от началото на войната), които доближиха 400 евро/мВтч. Последното засяга пряко и България, където борсовата електроенергия отново премина границата от 500 лева/мВтч.

Едно от обясненията за тези събития са действията на "Газпром" - компанията внезапно започна да съкращава доставките към Германия, Италия, Франция и Словакия, въпреки че тези държави бяха приели условията на Москва да плащат в руска валута. Русия призна за проблеми с работата на "Северен поток 1" заради турбини за компресорните станции, които са на ремонт в Канада и попадат под санкциите, но побърза да каже, че "Северен поток 2" е пълен с газ и може да заработи веднага, което от своя страна няма как да стане.

Намерението на "Газпром" е чрез намаляването на доставките да се опита да разколебае ЕС в намерението му да се откаже в средносрочен план от руския газ. В краткосрочен план цените се покачват заради ограниченото предлагане и това ще създаде проблеми на страните от ЕС със запълване на хранилищата, а това вещае много трудна зима. С тази си газова политика обаче Москва разрушава репутацията си на сигурен доставчик, което е най-важното в газовия бизнес. Поведението на Кремъл може да накара ЕС да бъде още по-настоятелен в желанието си да прекрати зависимостта си от руския газ.

Но има още редица събития, които не са пряко свързани с "Газпром", само че по един или друг начин пречат да се намерят алтернативи на руския газ и допълнително създават напрежение на енергийните пазари. Поради това се пораждат съмнения, че Русия може да стои зад част от тях.

Става дума за сериозни политически сътресения в Северна Африка, които блокират износа на газ към Европа, авария на интерконектора между Великобритания и Белгия, ремонт на "Турски поток", блокиране на енергийните ресурси от Казахстан, странни аварии в ядрените централи на Франция, пожар в най-големия LNG терминал на САЩ и т.н. По тази линия може да се свържат и проблемите в ПАВЕЦ "Чаира", които извадиха най-голямата подобна централа в региона от строя, както и изненадващото включване на аварийните защити в АЕЦ "Козлодуй" на 22 юни.

Без значение дали всички тези събития са свързани помежду си, факт е, че те се случват по едно и също време и заедно вкарват Европа към още по-голяма енергийна криза, високи цени на енергийните ресурси и обострят зависимостта към Кремъл.

Газовото кранче

Преди два месеца правителството на България беше широко критикувано, че отказва да плаща в рубли за руски природен газ и по този начин отрязва всякакви бъдещи търговски взаимоотношения с "Газпром". Имаше и обвинения, че възможните алтернативи като втечнения газ са непредвидим и по-скъпи от руското гориво заради изградените тръбопроводи и търговски взаимоотношения с "Газпром" през годините.

Времето обаче показа друго. Страните, които се подчиниха на указа на Владимир Путин и започнаха да плащат в рубли, също се оказаха със спрени доставки.

Само през последната седмица Русия врътна кранчето на Италия, Германия, Франция и Словакия, а допълнително беше съобщено, че "Турски поток" през България ще излезе в планов ремонт, с което доставките към цяла Югоизточна Европа ще спрат.

Проблемът с газовите доставки е, че Европа дълго време задълбочаваше отношенията си с Русия като основен търговски партньор, а тя се оказва абсолютно непредвидима. Това засегна дори и Италия и Германия, които са най-големите консуматори на руски природен газ и се съгласиха да плащат в руска валута, за да защитят енергийната си сигурност. Докато за Италия не беше обявено нищо конкретно, за германските доставки беше обяснено, че ще бъдат редуцирани за неопределен период от време заради технически проблем с компресорите. От "Газпром" обвиниха европейските санкции и Siemens за това.

Впоследствие обаче бяха засегнати и други държави - Словакия и Франция, които въпреки че са малки пазари, разчитат на синьото гориво за производство на електроенергия.

Големият губещ от тази политика е Европейският съюз. От една страна, сега общността плаща много по-скъпо на Русия и дори при намалените количества парите, които получава "Газпром", не са по-малко. От друга - има риск за целите за нагнетяване на газовите хранилища до над 90% преди началото на следващия зимен сезон. Към момента те са пълни средно на 54%, а държави като България са само на 32%. Въпреки че още е рано да се правят заключение, тези събития загатват каква ще е политиката на Русия занапред. И правят Европа още по-безсилна, ако не ускори алтернативните проекти.

На този фон идва и ремонтът по трасето на "Турски поток", който ще спре доставките за Югоизточна Европа поне за една седмица (21-28 юни). Предвид, че в момента България все още използва тръбопровода чрез суапови сделки с Гърция (ние даваме в замяна втечнен и азерски газ), това означава, че "Булгартрансгаз" няма да може да нагнетява хранилището в "Чирен". В крайна сметка, ще се спре попълването на хранилищата в целия регион.

В комбинация с намалените доставки по "Северен поток 1" към Германия, "Газпром" ще остави за Европа почти буквално без тръбен газ. В отговор на това от Кремъл заявиха, че са готови да пуснат газ по проблемния "Северен поток 2", което на практика няма как да се получи.

Един от основните митове на българския газов пазар е, че руското гориво е по-евтино. Според договора на Булгаргаз с "Газпром" цената на руския газ се определя на 70% от цената на европейския TTF индекс, който в последната седмица нарасна с 50-70%. Към 21 юни цената му се котира на 126 евро за мвТч (247лв). Същевременно британските и американските газови хъбове са в пъти по-евтини в момента.

Газ и политика

Интересен е таймингът на друго събитие, което затваря възможностите за доставки на газ до Европа. Алжир, страна с огромни находища, на която Брюксел имаше планове да разчита занапред, е пред дипломатически срив с Испания заради спорния статут на територията Западна Сахара.

От Алжир тръгват тръбопроводите към Испания, като страната е вторият най-голям доставчик на синьо гориво в европейската държава. Алжирският президент Абделмаджид Тебун заяви, че диспутът има потенциал да развали изцяло търговските взаимоотношения с Мадрид, а оттам и газовите доставки. Опасенията са, че политически скандал с Испания може да доведе до проблем и в газовите доставки от Алжир към Италия, които наскоро бяха увеличени.

Същевременно Алжир поддържа добри взаимоотношения с Русия - външният министър Сергей Лавров наскоро посети африканската държава, а от Кремъл подкрепят Тебун в политиката му за Западна Сахара, докато САЩ подкрепя Мароко в конфликта.

Активната политика на Русия в Северна Африка отваря въпроса дали чрез различни спорове регионът не се използва като фронт срещу Европа. През миналия ноември изцяло заради политическо напрежение между Мароко и Алжир беше спрян Трансмагребският газопровод, който е един от двата тръбопроводи на алжирския Sonatrach, водещи до Испания и чийто годишен капацитет е 12 млрд. куб. м. По този начин Европа изгуби изцяло това количество малко преди избухването на войната в Украйна.

Редица странни аварии

Извън преките политически решения се случват и други събития, които оказват ефект върху газовия и електроенергийния пазар. На един от големите терминали за втечнен газ (LNG) в Тексас например избухна сериозен пожар преди седмици, който ще промени хода на доставките за неопределен период. Според специалисти се очаква 20% от износа на САЩ да пострада заради инцидента (терминалът изнася ⅕ от втечнения газ на страната). Като в същото време Европа разчита на тези количества заради намалените руски доставки.

На 10 юни се повреди и един от основните интерконектори между Великобритания и Белгия, което значително затрудни износа на газ от пренаситения британски пазар (натам са насочени най-големите норвежки газопроводи) - потокът намаля от 65 млн. куб. м до 20 млн. куб. м на ден. Аварията беше отстранена и в следващите дни доставките се нормализираха, но така и не беше съобщено каква е била аварията и защо синьото гориво е било принудено да остане във Великобритания.

Допълнително напрежение предизвикаха и авариите в редица от ядрените реактори на Франция, които не само произвеждат 70% от тока на страната, но и балансират цяла Западна Европа. Точно в момента обаче страната регистрира най-високите цени на тока в Европа - 383 евро на мвТч за 22 юни, което се отразява на целия регион и дори на България.

Друг интересен епизод от световния пазар на енергийни ресурси се разигра на 18 юни, когато от държавната казахстанска медия обявиха, че петролните доставки до руското пристанище Новоросийск се спрени заради открити отломки от торпеда и мини от Втората световна война. Това означава, че доставки по Каспийския тръбопровод, с капацитет 67 млн. тона петрол на година, няма да може да работи поне за няколко седмици, за да може да се изчистят странните възникнали обекти.

От Кремъл беше предложено да се промени трасето на петрола и да бъдат използвани тръбите на "Транснефт". Интересното е, че това събитие е предшествано от отказа на президента на Казахстан Касим Токайев за признание на новосъздалите се автономни републики Донецк и Луганск, каквото е било желанието на Кремъл.

В отговор на руския блокаж на казахския петролен износ, правителството на Токайев блокира 1700 вагона с руски въглища, които минават през територията на страната и по този начин увеличиха напрежението между двете държави.

Българската следа

Погледнато в този мащаб, изглежда, че авариите, които засягат европейския енергиен и газов пазар не са подминали и България.

Тази седмица 5-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" изненадващо спря работа за "непланов престой". Конкретно обяснение за аварията нямаше, но това извади 1000-мегаватовата мощност от енергийната система на страната точно в момент когато заради жегите потреблението в региона е много високо и цените на електроенергията са критично високи.

Най-голямата енергийна батерия в страната - ПАВЕЦ "Чаира", която може да замени единия от блоковете на АЕЦ, пък претърпя две аварии и в момента всичките й агрегати са извън строя. В края на март имаше силен воден удар в една от турбините, която току-що беше рехабилитирана, а други два бяха извадени от строя заради технически причини. Последният агрегат пък не се пуска в експлоатация заради притесненията от качеството на ремонта.

Макар да нямат пряка връзка с Русия тези събития работят в неин интерес. ПАВЕЦ "Чаира" разполага с 864 мегавата генериращи мощности и 772 мегавата помпени, като би могла да балансира системата и цените на тока.

По същия начин и всички останали аварии, политически решения, ремонти и т.н. работят за руските интереси, като оставят Европа без изход и затрудняват подготовката за зимния период. Ако хранилищата не са достатъчно пълни, до голяма степен ще зависи от Путин дали милиони европейци ще стоят на студено и дори на тъмно.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар