Рисковете от връщането на руския газ

Индустрията няма бърза алтернатива на природния газ

Тежката промишленост и топлофикациите са най-зависими от горивото и понасят негативните ефекти от скока на цените

За стоманодобивните предприятия основен конкурент е Турция
За стоманодобивните предприятия основен конкурент е Турция
За стоманодобивните предприятия основен конкурент е Турция    ©  Анелия Николова
За стоманодобивните предприятия основен конкурент е Турция    ©  Анелия Николова
Темата накратко
  • Тежката индустрия и топлофикациите са най-зависими от газа и понасят негативните ефекти от скока на цените.
  • Металургията се конкурира със страни с по-ниски разходи, а производството на стъкло трудно прехвърля поскъпването.
  • Компаниите търсят спасителни варианти, но очакванията са за компенсации от държавата.

С използваните около 3-3.5 млрд. куб.м годишно, България е сред малките потребители на газ в Европа. Основната част от горивото обаче отива към големите компании в тежката индустрия и топлофикациите, като само парното в София консумира около една трета от цялото количество.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Тежката индустрия и топлофикациите са най-зависими от газа и понасят негативните ефекти от скока на цените.
  • Металургията се конкурира със страни с по-ниски разходи, а производството на стъкло трудно прехвърля поскъпването.
  • Компаниите търсят спасителни варианти, но очакванията са за компенсации от държавата.

С използваните около 3-3.5 млрд. куб.м годишно, България е сред малките потребители на газ в Европа. Основната част от горивото обаче отива към големите компании в тежката индустрия и топлофикациите, като само парното в София консумира около една трета от цялото количество.

А това прави въпросните компании и най-потърпевши от резкия скок в цените на газа. Въпреки високите тарифи на изкривения пазар в момента "Булгаргаз" остава единствената възможност за тях, а излизането на свободния пазар е практически невъзможна опция. Очакванията пък са държавата да се намеси с компенсации, така че производителите да могат да скъсят дистанцията с конкурентите в региона.

Стоманена конкуренция

Тежката индустрия е сред най-големите консуматори и макар че не за всички компании природният газ е основно гориво, ефектът от поскъпването е значителен. Двата стоманодобивни завода в страната - "Стомана индъстри" и "Промет стиил", използват електродъгови пещи, които работят на ток. Всички други съоръжения обаче са на газ. А най-потърпевши от високите цени се оказват продуктите с добавена стойност. "Те изискват допълнителна обработка, а тези процеси са на газ", обясни Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия.

По думите му в момента не съществува вариант заводите да купуват газ от пазара. "Ако говорим трезво, в тази изкривена ситуация единствената възможност е "Булгаргаз". Само той има договор с Азербайджан и може би с "Газпром", който е на други цени от пазарните в момента. Газът от Азербайджан е в пъти-по-евтин от този на пазара. Няма търговец, който да има такова предимство и да може да прави такъв микс в цената", категоричен е Петров.

В същото време голяма част от конкурентите по една или друга причина се радват на значително по-ниски цени. В Турция, която е основен производител на стомана в региона, а и в Европа цената към края на юли е от порядъка на 45-50 евро/мВтч, което е три пъти по-малко от тази в България (близо 300 лв./мВтч за август).

"Този проблем за нас ще остане и може да се задълбочи, тъй като Турция има възможност да купува и от "Газпром", и от Иран, и от Азербайджан - все евтини източници", каза Петров. В Румъния цената за потребителите също е чувствително по-ниска заради въведения там таван, а в Гърция държавата покрива 30 евро от цената. Освен това Гърция разполага със собствени терминали, а държавната DESFA и двете частни газови компании имат действащи договори с "Газпром" за тръбен газ, който по думите на Петров е на много ниски цени. Заради тази конкуренция продукцията на българските стоманодобивни предприятия вече намалява. "Според мен ще има видим спад на продажбите през последното тримесечие на годината", каза той.

Без право на прекъсване

Изцяло на газ обаче работи стъкларската индустрия, което я прави силно зависима както от цените, така и от редовните доставки. Преминаването на алтернативни горива също е сложна задача. "Започваме изграждането на инсталация на пропан-бутан, в която инвестицията е 1 млн. лв., но основният проблем е, че доставката на оборудване ще отнеме 6 до 8 месеца. В момента, ако спре подаването на газ, ние трябва да спрем работа", казаха от завод за производство на домакинско стъкло.

Изчисления на компанията показват, че покупната цена на газа през август тази година е близо 5 пъти по-висока от средната за 2021 г., когато е била 61 лв./мВтч. Това е вдигнало дела на газа в себестойността на продукцията от 20% през миналата година до 47% в момента. Поскъпването влияе и косвено - през суровините и материалите, което води до повишение на общата себестойност от почти 80% през август спрямо средната за 2021 г. "Ние не можем да си вдигнем продажните цени с такъв процент, нашият пазар няма да го понесе", казаха от дружеството. Предприятието продава изделията си (чаши, пепелници и т.н.) предимно на ресторанти и заведения, които едва през тази година започват да се възстановяват след пандемията. И въпреки че компанията частично вече е увеличила цените си с около 20%, към момента работи практически на загуба.

В производството на стъкло не съществува и вариантът за временно спиране на работата, защото това на практика означава да се разруши инсталацията. Отделно стои въпросът и как такова прекъсване ще се отрази на отношенията с клиентите. "От друга страна, няма как да оставим стъклото просто да изтича и пак да се връща за претопяване, защото оперативните ни разходи са високи", казаха от компанията. Според тях единственото решение в тази ситуация е въвеждането на компенсации от държавата като тези за тока.

Химически формули

На подобно мнение е и собственикът на "Свилоза" Красимир Дачев, според когото без компенсации индустрията няма да се справи. Заводът в Свищов произвежда целулоза и досега използва компресиран газ. Той обаче е много по-скъп заради допълнителните разходи за сгъстяване и транспорт и затова компанията разчиташе да премине на обикновен газ, за което изгради тръба. Дори и в този момент обаче Дачев смята, че тръбният газ е по-добрият вариант. "Ако трябва, ще действаме като с тока - когато той поскъпне много, спираме вътрешното производство на различни химични продукти и ги внасяме. Половината фабрика е спряна заради неефективност на съоръженията", каза той.

Други големи производители в химическата индустрия обаче очевидно се справят и успяват да пренесат повишените си разходи в цените на продуктите за клиенти. Такъв е случаят с нашумелия покрай посещението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов торов завод "Неохим" в Димитровград. Въпреки поскъпването на газа компанията отчита близо 76 млн. лв. нетна печалба за първата половина на 2022 г., а продажбите й надвишават 400 млн. лв.

Другият торов завод в страната - "Агрополихим" в Девня, от няколко години използва амоняк вместо газ в производството. И макар че цените на двете суровини са свързани, поскъпването на торовете явно компенсира ръста.

Топло - студено

При топлофикациите основният проблем идва от разликата между цената, на която те купуват газ от "Булгаргаз" и която се определя месец за месец, и тази, според която са определени тарифите им за топлинна енергия. Последната се фиксира от КЕВР веднъж годишно (на 1 юли) на база прогноза. А при сегашния скок на цените разликата става значителна.

"В момента продажната цена е в пъти по-ниска от реалната и този негативен ефект ние го поемаме изцяло", коментира изпълнителният директор на "Веолия енерджи Варна" Денислав Денчев. През лятото обаче компанията подава единствено топла вода, а когато дойде отоплителният сезон, разликата ще стане още по-тежка. "Според мен определянето на по-висока цена на топлинната енергия от КЕВР не е работещ вариант, защото домакинствата изнемогват. А и при регулирана цена на електроенергията топлинната енергия ще стане неконкурентна. За мен най-правилното е да има някакви компенсации", казва Денчев. Компанията има около 15 хил. битови клиенти, отделно топлоснабдява детски градини, училища и др.

При евентуален недостиг на газ "Веолия енерджи Варна" може да премине на промишлен газьол, но като цяло топлофикациите могат да използват алтернативни горива само за ограничен период от време главно по екологични съображения. "Отделно ако има недостиг на газ, ще се увеличи значително търсенето на алтернативните горива, а оттам и цената им", добавя Денчев.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    quandt avatar :-|
    Quandt
    • + 1

    Циркулират разни карти, в които се дават цените на газ към конкретни пазари. Сериозно впечатление ми направи, че цената в Турция е доста по-ниска. Няма да навлизам в политически детайли, но при положение, че това е енергиен ресурс със стратегическа важност за индустрията, може би не е учудващо как постепенно турските стоки започват да заливат пазара.

    Нередност?
  • 2
    velinpapazov avatar :-|
    Velin Tsvetanov Papazov
    • - 1

    Като говорим за трудности на металургичните заводи и намалената им конкурентспособност, може ли да се питат те, каква нетна печалба имат за 2022 година? Предполагам, че отговорът им може да изненада дори и "Неохим".

    Нередност?
  • 3
    qmi01642051 avatar :-|
    qmi01642051
    • - 1

    Топлофикациите са изключително неефективни. Те пилеят енергията в газа. Най-малко половината от енергията в газа се губи под формата на топлинни загуби. И това е записано много ясно в множество документи.

    Защо не се трансформират тогава? Вместо да предлагат в пъти по-евтини и 100% екологични услуги, те замърсяват и пилеят.

    Нито една топлофикация няма бъдеще, защото принципът на работа им е допотопен. Никаква модернизация не може да реши проблемите с ефективността им.

    Колкото по-бързо фалират, толкова по-добре. Фалитът на една топлофикация не е фалит на държавата. След фалита на Топлофикация София, на другият ден, слънцето пак ще изгрее. Просто ще спрем загубите и кражбите за милиарди левове, а хората ще получат в пъти по-евтино отопление, топла вода и електроенергия.

    Нередност?
  • 4
    nvsd5497h avatar :-|
    nvsd5497h

    Защо държавата трябва да помага на бизнеса със средства от бюджета!?
    Така се получава един омагьосан кръг:
    предприятията трупат огромни печалби, като Неохим, а тези средства е добре да стигнат до крайния потребител, защото той е най-потърпещ от високите цени и на газа и на тока.
    В другите европейски страни цената на природния газ е двойно по-висока, но нашите бизнесмени не спряха да просят милостиня! Срамно е!

    Нередност?
Нов коментар