АЕЦ "Козлодуй": Машината за ток и пари отвътре

Най-големият производител на електроенергия в Югоизточна Европа през 2021 г. отчита рекордни за България печалби, но също е сцена и на политически интриги

Централата е разположена върху терен от 1000 декара, но със спомагателните механизми и каналите за охлаждане зоната ѝ достига почти 5000 декара
Централата е разположена върху терен от 1000 декара, но със спомагателните механизми и каналите за охлаждане зоната ѝ достига почти 5000 декара    ©  АЕЦ ''Козлодуй''
Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България", която бе издадена на 29 юли 2022 г. В нея има цитати от директорите на централата, които сега служебното правителство сменя. Текстът не е променян, като само на места са направени добавки в скоби.

Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Българската ядрена централа в Козлодуй поставя рекорди както по производство, така и по печалба.
  • Изградена през 80-те, с правилната поддръжка тя ще може да работи до 2050 г.
  • Проблем са кадрите, които въпреки високите заплати трудно приемат, че трябва да живеят в региона.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България", която бе издадена на 29 юли 2022 г. В нея има цитати от директорите на централата, които сега служебното правителство сменя. Текстът не е променян, като само на места са направени добавки в скоби.

Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Българската ядрена централа в Козлодуй поставя рекорди както по производство, така и по печалба.
  • Изградена през 80-те, с правилната поддръжка тя ще може да работи до 2050 г.
  • Проблем са кадрите, които въпреки високите заплати трудно приемат, че трябва да живеят в региона.

"По-добре да не работят - тогава значи всичко е наред." Със сигурност не бихте чули директори да казват това за служителите си. Но шефът на АЕЦ "Козлодуй" Наско Михов е изключение, тъй като в контролната зала на АЕЦ "Козлодуй" наистина е най-добре да цари спокойствие и инженерите просто да следят показанията на уредите.

Ядрената електроцентрала е особено дружество. Това е най-големият производител на електроенергия не само в страната, а и в региона като цяло. Но въпреки че плаща едни от най-високите заплати в страната, намирането и привличането на кадри не е никак лесно.

В същото време АЕЦ-ът е изключение от правилото, че държавните компании не могат да печелят, като за 2021 г. постави рекорд с близо милиардната си печалба. Към първото полугодие на тази година има нов рекорд - положителният финансов резултат е над 1.7 млрд. лева, което прави централата най-печелившата компания в България.

Това, разбира се, е следствие на високите пазарни цени, движени от войната на Русия в Украйна. Но е добър повод да погледнем как всъщност работи машината за ток и пари.

Как започва всичко

Решението за създаването на българската ядрена енергетика е взето на 15 юли 1966 г. Тогава е подписана спогодба за сътрудничество между България и Съветския съюз за изграждането на атомна електроцентрала. След направен анализ е избрана площадката на брега на река Дунав, в близост до Козлодуй. По принцип всички АЕЦ по света са близо до голям водоизточник, за да може водата да се използва за охлаждане.

Проектите за централата са изготвени от "Топлоелектропроект" - Москва, и "Енергопроект" - София. Основното оборудване е руско, а съоръжения са доставени още от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария.

Първата копка на АЕЦ "Козлодуй" е направена на 14 октомври 1969 г., като по данни от сайта на самата централа в процеса на изграждане са участвали над сто хиляди строители и монтажници.

Главният корпус на централата е с дължина 240 м, ширина 105 м и височина 40 м. В него са разположени реакторната зала, машинното отделение, вентилационният център и електрическите устройства на първите четири 440-мегаватови блокове.

Първият реактор е готов през 1974 г., а вторият - година по-късно. През 1980 и 1982 г. в експлоатация са въведени и следващите два малки реактора. А в периода 1987 - 1991 г. заработват и големите 1000-мегаватови мощности в 5-и и 6-и блок, които са разположени в отделен корпус. Тогава някъде в централа постъпват на работа и настоящите ѝ ръководители - директорът Наско Михов (вижте тук интервю с него) и неговият заместник Александър Николов.

Сега централата е разположена на терен 1000 декара източно от Козлодуй, като заедно със спомагателните съоръжения и каналите за техническо водоснабдяване площта достига почти 5000 декара.

Първите четири блока вече не функционират - в изпълнение на ангажиментите, поети от България във връзка с присъединяването на страната към Европейския съюз, в края на 2002 г. е прекратена експлоатацията на 1 и 2 блок, а в края на 2006 г. - на 3 и 4 блок. Но работата по извеждането им от експлоатация продължава и до днес, като се извършва от държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци".

Двата действащи блока имат валидни лицензи за експлоатация съответно до 2027 г. и 2029 г., които обаче могат и по всяка вероятност ще бъдат удължавани за пети блок до 2047 г., а за шести - до 2051 г.

Рекордно производство, рекордни приходи

От въвеждането в експлоатация на 1 блок на АЕЦ "Козлодуй" до края на 2021 г. атомната електроцентрала е произвела 670 милиона мегаватчаса електроенергия. За сравнение - годишното потребление на ток в България е около 33 млн. мВтч.

Рекордното производство от 20 млн. мВтч е регистрирано през 2002 г., когато са функционирали и шестте блока на централата. Затварянето на малките реактори (чиято обща мощност - 1680 мВт, е почти 85% от тази на двата големи - 2000 мВт) обаче не води до крах в производството. Реално има намаление от около 20%, като от 2007 до 2017 г. средногодишно АЕЦ-ът генерира по 15 млн. мВтч електроенергия. В последните 4 години дори има и ръст до 16.5 млн. мВтч.

Основната причина за това са по-кратките периоди за ремонти, в които блоковете не работят, както и повишаването на мощността им до 1060 мВт чрез технологични модернизации.

От централата казаха за "Капитал", че пак по тези причини през първото полугодие са отчели рекорд в производството на ток от 5-и и 6-и блок за съответния период - над 8.4 млн. мВтч. А в комбинация с високите борсови цени на енергията точно в този период това означава и абсолютен рекорд при приходите и печалбата.

По данни, предоставени на "Капитал" от АЕЦ "Козлодуй", приходите от продажба на енергия за първите 6 месеца на 2022 г. са надминали 2.7 млрд. лева. За сравнение - година по-рано са били 769 млн. лв. И въпреки че разходите също се увеличават (заради по-големите вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система"), печалбата за периода е умопомрачителна - 1.7 млрд. лева. "Реално при тези цени на електроенергията централата прави по 10 млн. лв. на ден", казва изпълнителният директор Наско Михов. (към края на август тази сума е двойна - 20 млн. лв. на ден, тъй като цените на тока се повишиха драстично).

За сравнение - рекордът на цялата банкова система за година е 1.7 млрд. лв. (постигнати през 2018 г.), а годишният бюджет на София е около 2 млрд. лева.

Със сигурност тази година ще бъде историческа за българската ядрена централа от финансова гледна точка. Очакваните годишни приходи са около 6 млрд. лв., а печалбата може да достигне дори 4 млрд. лв. (При настоящите цени на тока може да се очакват дори 4.5 млрд. лв.)

Тези пари обаче няма да останат в централата, както и почти милиардната печалба от 2021 г. По-голямата част от тях ще бъдат използвани от държавата за изплащането на компенсации на сметките за ток на бизнеса, след като в закона за актуализацията на бюджета през юни бе записано, че ще имат таван на цената на електроенергията от 250 лв./мВтч и всичко над него ще се субсидира от държавата. (Само от края на 2021-а до август 2022-а към държавата са върнати почти 2 млрд. лв.)

Реално се получава така, че бизнесът купува скъп ток, ядрената централа реализира свръхпечалба, която после се връща обратно към фирмите.

Ключът, който спира всичко

Дотук обаче са само видимите за широката публика страни на АЕЦ "Козлодуй". Външни посетители се допускат по специална процедура, а контролните зали на реактора са зона с най-високо ниво на охрана. Контролно-пропускателните пунктове са на повече от километър преди самата централа и проверката на полицаите не е проформа, въпреки че на ден влизат и излизат хиляди превозни средства.

Вероятно обаче повече хора се интересуват не как се влиза в АЕЦ-а или как точно работи той, а как се спира толкова мащабна мощност като един ядрен блок. Отговорът е съвсем банален - с един ключ, затворен с полупрозрачен капак.

Всъщност повечето контролни уреди на ядрената централа изглеждат съвсем обикновено, с дизайн от 80-те години на миналия век. Това обаче е само привидно - през годините са правени множество модернизации, въведени са нови системи и технологии, които продължават да се ъпдейтват. Нови монитори и камери следят параметрите и устройствата. Старите механични превключватели по таблата обаче са запазени съвсем умишлено - установено е, че в по-напрегнати ситуации с тях се борави много по-лесно и сигурно, отколкото с дигиталните им еквиваленти.

За разлика от контролната зала тази с турбините е по-впечатляваща - огромни тръби, огромни машини, горещина и лек шум, който изпълнителният директор Наско Михов казва, че различава в 5-и и в 6-и блок. На въпрос може да ли да различи промени в шума обаче, които да са сигнал за някаква неизправност, той казва, че преди да се чуе каквото и да е, системите за сигурност ще сработят и ще изключат блока.

Най-пълноводната река

За да работи нормално централата, е нужно системите да се охлаждат постоянно. Това е причината всички АЕЦ в света да са или близо до голяма река, или до морския бряг. В случая с "Козлодуй" за осигуряването на температурния баланс се използва река Дунав.

Интересно е, че според ръководството на централата обемът вода, който се използва целогодишно, е по-голям от този на река Марица. Което прави няколкокилометровия канал от Дунав до АЕЦ-а най-пълноводната река на територията на България. По течението ѝ е изградена и малка ВЕЦ (с мощност 5 мВт), а след преминаване през централата водата се влива в Дунав, като температурата на реката се повишава средно с не повече от 1 градус.

За да съществува обаче тази река, са нужни огромни помпи. Такива има и във вътрешните охладителни и производствени системи на централата. Поради което заедно с другите агрегати АЕЦ "Козлодуй" освен най-големия производител на ток в страната е и един от най-големите консуматори. Зам. изпълнителният директор Александър Николов казва, че на централата са нужни поне 100 мегавата мощност всеки час, за да работи без проблеми. За сравнение - това е повече от общото битово потребление на ток за час на Пловдив, Варна и Бургас, взети заедно.

С други думи, АЕЦ-ът произвежда средно по 2120 мегавата на час, но реално до мрежата стигат малко над 2000, тъй като другите 100 се консумират на място. За подсигуряване на електроснабдяването, което е критично важно за помпите и охлаждането, централата е свързана с мрежата от няколко различни места, а освен това има и гигантски дизел генератори.

За да стигне енергията от АЕЦ-а до градовете и индустрията в страната, на площадката е изградена една от най-големите разпределителни станции в страната. От там далекопроводите излизат като ветрило във всички посоки и ако човек е близо до тях, може да чуе електрическото жужене и припукване.

Работници от новата смяна

Средната брутна заплата на заетите в АЕЦ "Козлодуй" е почти 3900 лв. към юни 2022 г. Но има и допълните социални пакети и бонуси за още около 1000 лв. на месец. Това със сигурност звучи внушително за повечето хора и предизвиква известна завист. Но реалността е малко по-различна.

Първо, за да се получават високите заплати, човек трябва е част от инженерния екип, да има подходящо образование, да е натрупал нужния опит и най-вече да е готов да живее в Козлодуй или в региона.

Въпреки големите заплати не всеки е готов на последната крачка. В малкия дунавски град възможностите за социален живот са ограничени, а липсата на добра пътна инфраструктура прави придвижването до областните градове или до София трудно.

Самият АЕЦ "Козлодуй" прави опити за подобряване на средата, като поддържа културна сцена в града, плувен басейн, различни занимания за учениците и т.н. Но невинаги това е достатъчно.

Средната възраст на служителите към 30 юни 2022 г. е 46 години. От пряко заетите близо 3900 над 50-годишни са 41%, а под 30-годишни са само 6%.

Сега е пикът на пенсионирането - средно по 150 души на година излизат в пенсионна възраст, които обаче все по-трудно се заместват с нови. Само по няколко души на година завършват ядрена енергетика. На всички се предлага веднага работа в централата.

Има и специални програми за подпомагане на образованието и професионалното развитие. АЕЦ-ът има споразумения за сътрудничество с редица училища от региона - Професионална гимназия по ядрена енергетика "Игор Курчатов" - Козлодуй, Професионална гимназия по ядрена енергетика "Мария Склодовска-Кюри" - Белене, и Професионална гимназия "Васил Левски" - Мизия, като целта е провеждане на ученически стажове и практики и подобряване на материалната база на училищата. В сферата на висшето образование има стипендиантска програма за студенти по специалностите "Топлоенергетика и ядрена енергетика" и "Ядрена техника и ядрена енергетика". Централата осигурява по 1000 лв. на семестър и покрива семестриалните такси на стойността на държавна поръчка до завършване на съответната образователна степен.

Търсят се и инженери от други специалности, които преминават определени квалификационни курсове. Със сигурност решението за изграждане на нов (7-и) блок би променило ситуацията с ясната перспектива за реализация, която ще даде на бъдещите енергетици, от които страната се нуждае.

Въпреки всичко централата определено създава собствен микроживот в региона - освен нейните служители там са още няколко хиляди, които работят в държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци", фирмите по поддръжка и спомагателни дейности. До голяма степен благодарение на това в този край все още има някакъв живот. Самият Козлодуй прави впечатление с нов и модерен център, с детски площадки, за които София само може да мечтае, с крайградски парк с беседки и барбекюта. Много от къщите са реновирани, с хубави дворове.

Но ако в следващите години не започне реализацията на проекта за 7-и блок в "Козлодуй", всичко това ще бъде обречено на бавно затихване - още максимум 25-28 години и машината за пари и ток ще спре и няма да има какво да задържа хората в региона.

Какво се случва с малките блокове

С решение на Министерския съвет от края на 2008 г. блокове 1 и 2 са обявени за съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци, като заедно с необходимото движимо имущество са предоставени на Държавно предприятие РАО (ДП РАО).

Лицензите за това са издадени от Агенцията за ядрено регулиране в края на 2010 г., като именно тогава те са изключени от обхвата на АЕЦ "Козлодуй".

Три години по-късно същото се случва и с блокове 3 и 4.

Реално от тогава върви процес по демонтаж на различните инсталации и съоръжения, който обаче ще продължи още дълго поради натрупаната радиоактивност на елементите вътре в реакторите.

Отработеното до 2007 г. гориво от тези мощности все още се съхранява на площадката на АЕЦ "Козлодуй" и на етапи се изнася за Русия.
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    rvr12572942 avatar :-|
    rvr12572942
    • - 5
    • + 2

    Поредната машина за пари оставена от бай ви Тодора.
    ДемоКапитализма, колко машинки за пари ви остави, м?
    Всъщност остави, само че при тях парите текат на обратно- от вътре навън.

    Нередност?
  • 2
    abadobata avatar :-P
    Distributed
    • - 2
    • + 3

    До коментар [#1] от "rvr12572942":

    Бай ни Тошо построи централата изцяло с държавни пари взети от външния дълг на Българя. Това не е инвестиция, а подаряване на пари.

    Ако държавата да построи няколко гигавата ВЕИ-та, но после да не си търси парите обратно, цената на тока от тях ще има себестойност сигурно под половин стотикна/квтч.

    Също ще е машина за пари.

    Нередност?
  • 3
    hold_kjeft avatar :-|
    hold_kjeft

    М да за утре един мвч ток е 671 евро. Питайте кои политици и на кои политици децата и поставени лица са в управлението на енергетиката. Възход възход...

    Нередност?
  • 4
    dobadoba avatar :-P
    dobadoba
    • + 2

    До коментар [#2] от "Distributed":

    Ами нищо не пречи при т.н. Демокрадия да построите. :)
    Инвестирайте колкото искате :)
    Свобода е :)

    Нередност?
  • 5
    ppc34646863 avatar :-|
    ppc34646863
    • - 1
    • + 2

    Щастлива случайност е, че американо-брюкселските ни подлоги не успяха да я ликвидират цялата, а само два блока. Но пък успяха да спрат АЕЦ Белене, която вече щеше да се е изплатила при тоя скъп ток и да носи свръхпечалби на страната. Нали помним какво ни уверяваха грантаджийските шарлатани преди 10 години? "След 10 години ще има излишък от евтин ВЕИ-ток в Европа, Белене е безумие" ...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал