Печалбата на "Булгартрансгаз" към средата на годината е 115 млн. лева

Преносът на газ към Сърбия и Унгария е нараснал тройно за периода заради натоварването на "Турски поток"

Дружеството регистрира скок във финансовия си резултат за първото шестмесечие въпреки спрените руски доставки
Дружеството регистрира скок във финансовия си резултат за първото шестмесечие въпреки спрените руски доставки
Дружеството регистрира скок във финансовия си резултат за първото шестмесечие въпреки спрените руски доставки    ©  Цветелина Белутова
Дружеството регистрира скок във финансовия си резултат за първото шестмесечие въпреки спрените руски доставки    ©  Цветелина Белутова

Над два пъти по-голяма печалба отчита държавният газов оператор "Булгартрансгаз" за първите 6 месеца на тази година спрямо същия период на 2021-а - 115 срещу 55 милиона лева. Резултатът е донякъде изненадващ на фона на намалените руски доставки и ограниченото потребление в страната - има спад с 14%.

По-детайлен анализ на данните обаче показва, че голяма част от положителния финансов резултат идва от предоставените услуги по балансиране, както и заради увеличен транзитен пренос към Сърбия по "Турски поток", макар че последното е по-скоро счетоводна операция, тъй като "Газпром" плати авансово таксите до средата на 2023 г. още миналата година. Положителен ефект има и от валутните курсове, най-вече от поскъпването на долара, тъй като част от депозитите на компанията са в тази валута.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Над два пъти по-голяма печалба отчита държавният газов оператор "Булгартрансгаз" за първите 6 месеца на тази година спрямо същия период на 2021-а - 115 срещу 55 милиона лева. Резултатът е донякъде изненадващ на фона на намалените руски доставки и ограниченото потребление в страната - има спад с 14%.

По-детайлен анализ на данните обаче показва, че голяма част от положителния финансов резултат идва от предоставените услуги по балансиране, както и заради увеличен транзитен пренос към Сърбия по "Турски поток", макар че последното е по-скоро счетоводна операция, тъй като "Газпром" плати авансово таксите до средата на 2023 г. още миналата година. Положителен ефект има и от валутните курсове, най-вече от поскъпването на долара, тъй като част от депозитите на компанията са в тази валута.

Приходите на "Булгартрансгаз" са се увеличили с внушителните 72% до 423 млн. лв. Това се дължи на ръст от 80 млн. лв. при постъпленията от транзитни такси, 65 млн. лв. за работен газ за компресорите (който обаче след това се отчита и като разход), както и 39 млн. лв. от услуги за балансиране. Последните две са свързани с цената на газа, която през периода е било в пъти по-висока спрямо миналата година.

Това обаче не е достатъчно, за да се изгради цялостна картина за финансово състояние на дружеството, което в последните години има сериозни дългове поради инфраструктурни проекти като "Турски поток".

Дългосрочните задълженията към банки намаляват с почти 100 милиона, но въпреки това остават големи - са 936 млн. лв., а краткосрочните са още 242 милиона и растат със 72 млн. лв. Или общо само кредитите на "Булгартрансгаз" са 1.21 милиарда лева и остават почти непроменени.

Като цяло обаче пасивите на дружеството се увеличават - от 2.65 млрд. лв. до почти 2.7 милиарда. И то при положение, че част от предоставените от "Гaзпром" авансови суми за транзитните такси, които се водят като пасив, са приспаднати през изминалия период и реално намаляват със 185 млн. лв.

Пренос откъде, накъде

Данните от отчета показва, че в страната "Булгартрансгаз" реално е доставил по-малко количества природен газ през първите 6 месеца на 2022 г. От миналогодишните 1.9 млрд м3 има спад с 14% и сега са били транзитирани 1.6 млрд м3. Най-голям спад (-27%) е имало през април, когато "Газпром" експорт спря подаването към България. През май и юни понижението е средно 18%. До голяма степен по-малкото количества може да обяснят с високите цени и оптимизациите, които потребителите правят.

Освен това значително е намалял преносът на природен газ към всички страни наоколо, освен към Сърбия (през "Турски поток"). Например, към Гърция спадът е с 20%, а към Румъния - с над 50%. За сметка на това почти тройно се увеличило подаването към Сърбия (и към Унгария) - пускането на "Турски поток" се случи в началото на 2021 г., но до октомври същата година капацитетът му беше минимален, тъй като компресорите все още не работеха.

Как върви нагнетяването в "Чирен"

Балансът на съхранението на газ в хранилището в "Чирен", очаквано е в полза на добитите количества за първото полугодие на 2022 г., когато е зимния пик (януари, февруари и март). Добити са 295 млн. м3, а са били нагнетени 224 млн. м3 (основно през май и юни) в хранилището, чийто капацитет 550 млн. м3. В сравнение с миналата година обаче нагнетяването е вървяло много по-добре и вече са съхранени повече количества въпреки спрения руски газ.

Към момента хранилището е пълно на 65% и продължава да се запълва с добри темпове, което дава известно спокойствие за зимата.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    quandt avatar :-|
    Quandt
    • + 1

    Малко странна статия. Как точно увеличението на приходите е по-скоро счетоводна операция, при положение, че дружеството е получило авансово предплащане на таксите от определен клиент, които съответно признава като приход съобразно настъпването му. Основните принципи на счетоводството са нещо, което е редно да се съблюдава, а имам чувството, че текстът целенасочено изразява някакво съмнение към операцията.

    Ако приемем, че анюализираната печалба е 2х тази за полугодието, то това би означавало 230 млн нетна печалба. Съотносимите кредити са 1,2 млрд. Не знам каква част от разходите е свързана с амортизации и тн, последната година са 180 млн. лева, тоест ако мерим коефициента на покритие на дълга през EBITDA и ако предположим, че DA и финансовите разходи са за същата сума, то това би означавало EBITDA от близо 400 млн. Съотношение около 3 пъти дълг към EBITDA не е нещо екстремно, особено имайки предвид и дългия експлоатационен срок на проекта, което до известна степен нетира капиталоемкия ефект.

    Нивото на статията е сходно на експертизата на Венко Сабрутев от ПП в последния дебат с Теменужка Петкова от Герб. В същия този дебат леля-Герб буквално избърса пода с мистър Сабрутев, който основно повтаряше простотии за гръцката връзка и как не е довършена за 12 години, нищо, че ТАНАП не е бил готов през това време и дори и да беше построена за година - газ нямаше да потече.

    Ниският плод си остава нисък - лесен за хващане, но не и вкусен. Лесно е да се повтарят опорките(ах, една от любимите думи на градската ентелегенция) за Балкански/Турски поток и Путин, но ако трябва някой да се загледа в цифрите - нещата не са толкова драматични, колкото купчини "независими" икономически анализатори се опитват да ги изкарат.

    Нередност?
Нов коментар