"Мини Марица-изток" излиза на 39 млн. лв. печалба за полугодието след огромен ръст в добива

Работещата на пълен капацитет ТЕЦ "Марица-изток 2" се превръща в най-големия й клиент

Работата на мините изисква огромна консумация на електроенергия, за което дружеството плаща рекордно много в последните месеци
Работата на мините изисква огромна консумация на електроенергия, за което дружеството плаща рекордно много в последните месеци
Работата на мините изисква огромна консумация на електроенергия, за което дружеството плаща рекордно много в последните месеци    ©  Цветелина Белутова
Работата на мините изисква огромна консумация на електроенергия, за което дружеството плаща рекордно много в последните месеци    ©  Цветелина Белутова

Държавното "Мини Марица-изток" работи под пара в последната година. Това се отразява директно на финансовия му резултат, като за първите шест месеца на тази година дружеството реализира 58% ръст на приходите до 406 млн. лв. и печалба 39 млн. лв. Сравнението с първото полугодие на миналата година е красноречиво - тогава мините са били на 8.5 млн. лв. загуба.

Съществената промяна спрямо същия период предходната година и най-вече спрямо 2020 г. се дължи на факта, че топлоелектрическите централи произвеждат сериозна част от електроенергията, която България ползва и изнася навън. А техният източник на въглища са именно мините от Маришкия басейн.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Държавното "Мини Марица-изток" работи под пара в последната година. Това се отразява директно на финансовия му резултат, като за първите шест месеца на тази година дружеството реализира 58% ръст на приходите до 406 млн. лв. и печалба 39 млн. лв. Сравнението с първото полугодие на миналата година е красноречиво - тогава мините са били на 8.5 млн. лв. загуба.

Съществената промяна спрямо същия период предходната година и най-вече спрямо 2020 г. се дължи на факта, че топлоелектрическите централи произвеждат сериозна част от електроенергията, която България ползва и изнася навън. А техният източник на въглища са именно мините от Маришкия басейн.

Главната причина е увеличената продажба на въглища, което е и основната дейност на мините. Само това перо се равнява на почти 350 млн. лв. от приходите, което е ръст 84.5%, като в голямата си част ефектът не е ценови, а в обеми. Добитите и реализирани въглища са общо 17 млн. тона, като за предходния период числото е около 10 млн. тона. Въпреки по-ниската калоричност на лигнитите, които са добити през тази година, централите от Маришкия басейн са купували много повече главно защото нямат избор откъде другаде да купуват.

По-големите приходи се дължат и на по-високата средна цена на тон, на която се продават въглищата. През анализирания период цената е 19.72 лева/тон и е по-висока от реализираната през 2021 година с 1.44 лева/тон (7.86% увеличение). Това има съществено значение заради ниската калоричност на лигнитите, което кара централите да използват много повече от тях за производство на единица енергия.

Един от подценените моменти за българските мини е износът, който реално никога не е бил много голям заради липсата на интерес към лигнитните въглища, които нямат голяма калоричност. Това е и причината за липса на инфраструктура у нас за такъв тип дейност. Сключената сделка между Сърбия и "Мини Марица-изток" за 166 млн. лв. отпреди няколко месеца е на по-висока цена от тази, на която се продава на българските централи. Според различни източници става въпрос за 15 лв повече на тон. Сделката не се отразява във финансовия резултат за текущия период.

Кой купува въглищата?

Прави впечатление, че ако в полугодието на 2021 г. основните потребители на "Мини Марица-изток" са били двете американски централи на AES (24.6%) и ContourGlobal (37.3%), тази година те са изпреварени от държавната "Марица-изток 2" (близо 45%, или 7 млн. тона). Това е огромен ръст от миналата година, когато са били закупени само 2 млн. тона от мините. Причината е, че допреди скока на цената на електроенергията тя работеше на около четвърт от капацитета си, тъй като произвежданият от нея ток беше прекалено скъп. Сега централата работи на пълни обороти и е един от основните механизми за поддържане на енергийния микс в страната.

Другите най-големи купувачи остават американските "КонтурГлобал Марица-изток-3" с 28% и "Ей И Ес - 3С Марица-изток 1" с 19%, които са закупили общо 8.5 млн. тона въглища. За това си начинание те са платили около 168 млн. лв. на българските мини.

От големите купувачи единствено е спаднал делът на централата, свързвана с Христо Ковачки - ТЕЦ "Брикел". Тя е закупила с 15% по-малко въглища от миналата година.

"Очаква се годишният добив на рудниците към дружеството да бъде в размер на около 35 млн. тона, а тази тенденция вероятно ще се запази и през следващите няколко години", пише в междинния доклад към отчета, което е над заложените в бизнес плана 32 млн. тона за 2022 г. и около 30.7 млн. тона за следващите.

Разходи за ток

Естествено разходите на мините са се увеличили заради по-високата цена на електроенергията спрямо миналата година. Бързо сравнение показва, че през първите 6 месеца тази година цената на тока за индустрията средно е била три пъти по-скъпа на свободния пазар. Същевременно "Мини Марица-изток" е вторият най-голям консуматор на ток у нас. Дружеството е изразходило над 100 млн. лв. само за закупуване на електроенергия, като това е ръст със 70 млн. лв. спрямо първото полугодие миналата година. Друга причина, поради която дружеството не е регистрирало още по-голяма печалба, е, че то като цяло е консумирало повече енергия. Разликата е 18 хил. мВтч, като в текущия период са били изконсумирани общо 243 хил. мВтч.

Интересното е, че остават излишни количества ток, които дружеството продава на борсата и по този начин регистрира приходи.

Размерът на пасивите за периода е 341 млн. лв., като немалък дял се дължи на провизиите. Става въпрос за 111 млн. лв., в които влизат стойностите за рекултивация на един декар земя, иззетите земи и тези, които още не са обработвани. Счетоводно за дружеството това е дългосрочен разход, като колкото повече тонове въглища се добиват, толкова повече ще расте разхода за рекултивация.

Все още няма коментари
Нов коментар