Гърция инвестира 341 млн. евро за 900 мВт батерии

Субсидията е малка част от общата инвестиционна стратегия на страната. Мащабни проекти се движат още в Румъния и Хърватска

Гърция, Хърватия и Румъния вече предприемат действия за модернизация на своята енергийна мрежа
Гърция, Хърватия и Румъния вече предприемат действия за модернизация на своята енергийна мрежа
Гърция, Хърватия и Румъния вече предприемат действия за модернизация на своята енергийна мрежа
Гърция, Хърватия и Румъния вече предприемат действия за модернизация на своята енергийна мрежа
Темата накратко
  • Гърция ще инвестира приблизително 44 млрд. евро в енергийния си сектор до 2030 г.
  • Хърватската IE-Energy се надява да завърши първият си проект за батерии в енергийнопреносната мрежа до края на годината.
  • Румъния ще разраства своята енергийна мрежа с 4 хил. км.

Гърция официално получи одобрение на мярката за субсидиране на проекти за съхранение на енергия с 341 млн. евро по Плана за възстановяване. Така ще да бъдат изградени батерии с капацитет 900 мВт, като плановете са всички проекти ще да бъдат одобрени до края на 2023 г., за да може да влязат в експлоатация до началото на 2026 г., каквито са изискванията на всички планове за възстановяване на страните членки.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Гърция ще инвестира приблизително 44 млрд. евро в енергийния си сектор до 2030 г.
  • Хърватската IE-Energy се надява да завърши първият си проект за батерии в енергийнопреносната мрежа до края на годината.
  • Румъния ще разраства своята енергийна мрежа с 4 хил. км.

Гърция официално получи одобрение на мярката за субсидиране на проекти за съхранение на енергия с 341 млн. евро по Плана за възстановяване. Така ще да бъдат изградени батерии с капацитет 900 мВт, като плановете са всички проекти ще да бъдат одобрени до края на 2023 г., за да може да влязат в експлоатация до началото на 2026 г., каквито са изискванията на всички планове за възстановяване на страните членки.

Избраните чрез търгове компании ще получат субсидията в два отделни транша - първият по време на изграждането на съораженията за съхранение на енергия и после в 10 годишен период по време на тяхната експлоатация.

Чрез модернизирането на инфраструктурата ЕК се надява да се улесни прехода към ВЕИ, така че да не се губи енергия по време на свръхпродукция в дневните пикове и да няма резки вариации в цените на тока за крайния потребител, заради непостоянното производство.

"Увеличаването на наличния капацитет за съхранение на електроенергия в системата е от ключово значение за превръщането на мрежите в по-гъвкави и по-добре подготвени за бъдеще, в което възобновяемите енергийни източници формират гръбнака на декарбонизирания електроенергиен микс. Мярката за гръцката помощ, която одобрихме днес и ще бъде частично финансирана от Механизма за възстановяване и устойчивост, ще допринесе за развитието на конкурентни пазари за услуги на електроенергийната система, като същевременно ще помогне на Гърция да изпълни своите цели за намаляване на емисиите", коментира в официално изявление по темата Маргрете Вестагер, изпълнителният вицепрезидент отговаряща за конкурентната политика.

България също има мащабни проекти за батерии в Плана си за възстановяване, но засега не е предприела никакви стъпки в тази посока и става все по-малко вероятно да успее да ги реализира до 2026 г.

Енергийният план на Гърция

Енергийната криза и зависимост от чуждестранни ресурси - енергетиката използваше 40% руски природен газ и 25% руски нефт - тласна Гърция през последните години към един наистина стремглав преход към зелена енергия. Планът на южната ни съседка е да достигне до 25 гВт соларни, вятърни и други ВЕИ мощности до 2030 г. или над два пъти повече от всички налични централи в България в момента, включително АЕЦ и ТЕЦ.

Според изказвания през април на Костас Скрекас, енергийният министър на Гърция, целите в "Националния план за енергия и климат" са били ускорени и надградени, като първоначално са били запланувани 1.5 гВт от съхранителни инсталации, които да са готови до 2030 г. След ревизия от страна на гръцкото правителство целите сега са удвоени до 3 гВт.

Цялостната инвестиция, която Гърция смята да направи до 2030 г. в енергийния си сектор е 44 млрд. евро. Това включва 9 млрд. за ВЕИ инсталации, 11 млрд. за енергийна ефективност и 5.5 млрд. за инфраструктурни подобрения.

Защо батерии?

Според ЕК решенията за съхранения на енергията, като батерите ще стават все по-важни за стабилността на електропреносните мрежи заради постоянно растящия дял на ВЕИ, които са зависими от климатичните условия, а в някои случаи, като соларните панели, нямат възможност за производственост през голям период от денонощието и имат големи пикове на свръхпроизводство през деня.

Батериите могат да "изгладят" тези амплитуди, гъвкави са и готови за бързо навлизане на пазара.

Най-големи на югоизточните Балкани

Хърватия също активно развива своите планове за модернизация на енергийната мрежа и подготвка за преход към голямо присъствие на ВЕИ мощности в енергийния си микс.

На 9 септември ЕК одобри финансиране чрез държавна помощ за частния проект на IE-Energy в размер от 19.8 млн. евро за изграждането на 50 мВт батерии.

Субсидията ще бъде под формата на директна и безвъзмездна финансова помощ, която се очаква да покрие 30% от капиталовите разходи на проекта.

IE-Energy е създадена през 2020 г. от Хърватската енергийна регулационна агенция (ХЕРА) и вече е започнала работа по проекта за батериите край Шибеник. Изграждането на съоръжението ще се извършва на етапи, като след първият ще има мощност от 10 мВт - 22 мВт/ч (може да отдава мощност от 10 мегавата в продължение на 2.2 часа) и от компанията се надяват да е готов до края на 2022 г. А след завършването на финалния етап през 2024 г. ще разполага с 50 мВт -110 мВт/ч.

Системата е част от визията на IE-Energy за цифровата платформа VPP, която ще включва производство, съхранение и потребление на енергия, така че да реагира бързо при промяна в търсенето от страна на операторите на преносните системи.

Румъния се разширява

Северната ни съседка също страда от застаряла инфраструктура и нужда от модернизация, за това планът е 30.7% от енергията в страната да идва от ВЕИ източници до 2030 г. Съществуват и някои мега проекти като инвестицията в офшорен вятър с мощност от 1.9 гВт.

Според изчисленията на северните ни съседи в техния "Национален план за енергия и климат" нуждите им за модернизация в енергийния сектор за производство, пренос и разпространение на електричество възлизат на 22.6 млрд. евро.

Част от тях ще дойдат през "Модернизационния фонд", за който страната бе одобрена още през април за отделни инвестиции в размера 1.4 млрд. евро, най-много от всички 10 участнички - общата сума заделена за фонда е 2.4 млрд. евро.

В средата на август от румънското министерство на енергетиката пуснаха за обществена консултация и "Наръчника на кандидата - подкрепа за разширение и модернизация на електроразпределителната мрежа - Модернизационен фонд". По този начин в Румъния ще улесни заинтересованите компании да подават документи за разрастването на преносната мрежа.

Планът е да бъдат изградени приблизително 4 хил. км. далекопроводи разширения към електроразпределителната мрежа. Бюджетът за това е 1.1 млрд. евро, от които 100 млн. са за проекти през тази година.

България чака

На фона на тези действия на нашите съседи България изглежда да е като блокирала. Още в изготвения през 2019 г. План в областта на енергетиката и околната среда бяха посочени нуждите от инвестиции в размера на 16 млрд. евро, за подобряването на енергийната инфраструктура. Запланувани бяха няколко високопрофилни инвестиции за развитието на енергийния сектор в страната. Почти нищо обаче не се случва.

Един от тях бе увеличаване на експлоатационния потенциал на ПАВЕЦ "Чаира" чрез изграждането на язовир "Яденица" за 220 млн. евро. В последствие проектът не успя да влезне и в Плана за възстановяване, а повишаващите се стойности в строителния сектор вдигаха прогнозите за неговото изпълнение около 300 млн. евро. Идеята за "Яденица" бе подхваната и от кабинета на "Петков" почти в навечерието на вота на доверие. Потенциалът на този проект е такъв, че би позволил на ПАВЕЦ "Чаира" да стане най-голямата енергийна батерия в Югоизточна Европа. От тогавашното обсъждане до сега все още не е имало развитие по този проект, но и самата помпена централа не работи заради аварии и няма яснота кога ще бъде пусната.

Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition

На 18 октомври "Капитал" организира второто издание на Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition. Събитието цели обмен на идеи между бизнес лидери, обществени експерти и инвеститори за зеления преход и устойчивия растеж. Конференцията ще се съсредоточи върху шест ключови области: България и целите на ЕС в областта на климата; Възможност за трансформация в областта на чистата енергия; Ролята на индустрията в икономиката с нулево нетно потребление; Климатично неутрален транспорт и интелигентни градове; Финансиране на прехода; Нови бизнес модели за устойчиво бъдеще.

Сред лекторите са Джерард Рийд, съосновател и партньор в Alexa Capital, Кристоф Рюл от Центъра за глобална енергийна политика в Колумбийския университет в Ню Йорк, Мачей Мазур, главен изпълнителен директор на PSPA и Вицепрезидент на AVERE, Максфийлд Вайс, изпълнителен директор на CDP Europe и др.

Форумът ще се проведе в "София ивент център" и онлайн, повече за програмата, лекторите и билетите може да прочетете тук.

Фирмите все пак ще получат субсидиите в размер на 200 млн. лв. за батерии и изграждане на ВЕИ мощности, но мащабните планове за развитие на енергийната система с 6000 мВт гига-батерии, които да позволят включването на множество соалрни и други ВЕИ мощности, не връви.

В застой са и плановете за изграждане на нови електропроводи за подсигуряването на енерго мрежата между Марица Изток - Неа Санта (Гърция), София запад - Ниш, Пловдив - Марица Изток, Марица-изток - ТЕЦ "Марица-изток 3", Марица-изток до Бургас и Бургас до Варна.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • Божидар Здравков

    Ваш абонат съм, от когато ви има. Не е първи път, когато показвате базова неграмотност.Пишете за енергетика, а не знаете, че 900 мВт означава 900 мили вата? Че мега се пише с главно М? Все едно в публикация за математика математика пишете, че 2 + 2 = 4. Искам да сте убедителни за професионалстите. Бъдете здрави!

    Нередност?
  • 2
    baza avatar :-P
    Божидар Здравков

    Грешка. Исках да напиша, че 2 + 2 = 5. Явно и пръстите ми знаят колко е 2 + 2.

    Нередност?
Нов коментар