Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Следващата енергийна криза в Европа

Зимата на 2023 г. може да бъде по-лоша от 2022 г.

Ако зимата е особено студена, газовите хранилища в Европа може да бъдат практически празни до март
Ако зимата е особено студена, газовите хранилища в Европа може да бъдат практически празни до март
Ако зимата е особено студена, газовите хранилища в Европа може да бъдат практически празни до март    ©  Reuters
Ако зимата е особено студена, газовите хранилища в Европа може да бъдат практически празни до март    ©  Reuters

В региона на Грьонинген в Нидерландия се намира най-голямото доказано газово находище в Европа. Десетилетия добив причиняват леки земетресения, които са направили хиляди къщи нестабилни. Това накара правителството да намали газовите потоци до минимум и да обещае да затвори находището до 2024 г. Цените на газа сега са толкова високи, че ако позволи нормален добив, правителството може да направи всеки собственик на клатещ се дом милионер. Но това е политически невъзможно. Дори в разгара на енергийна криза, която може да се влоши през 2023 г., подкрепата за увеличаване на производството на енергия е нестабилна.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

В региона на Грьонинген в Нидерландия се намира най-голямото доказано газово находище в Европа. Десетилетия добив причиняват леки земетресения, които са направили хиляди къщи нестабилни. Това накара правителството да намали газовите потоци до минимум и да обещае да затвори находището до 2024 г. Цените на газа сега са толкова високи, че ако позволи нормален добив, правителството може да направи всеки собственик на клатещ се дом милионер. Но това е политически невъзможно. Дори в разгара на енергийна криза, която може да се влоши през 2023 г., подкрепата за увеличаване на производството на енергия е нестабилна.

Повечето фирми и домакинства разбираемо се фокусират върху това да останат на топло (и платежоспособни) през тази зима, а не през следващата. Политиците се борят да им помогнат с милиарди евро. В началото на септември германската правителствена коалиция се споразумя за нов пакет от мерки на стойност 65 млрд. евро, а в края на месеца добави още 200 млрд. евро. Новото правителство на Италия ще бъде подложено на незабавен натиск да увеличи спасителните пакети, които вече достигнаха 3% от БВП.

Кризата няма да приключи през пролетта

Ето обаче лошата новина. Кризата в Европа няма да приключи през пролетта. Инвестиционната банка Goldman Sachs наскоро прогнозира цени на газа през лятото на следващата година около 235 евро/mwh, по-високи от днешните (цената преди пандемията беше около 20 евро). Германските фючърси за електроенергия за четвъртото тримесечие на 2023 г. са по-скъпи от тези за четвъртото тримесечие на тази година. Дори във Франция, където политиците се надяват, че многото ядрени реактори, които в момента са затворени за поддръжка и ремонт, ще заработят през 2023 г., истинското безпокойство е следващата зима, а не тази, според един енергиен шеф.

Има няколко причини цените да останат високи. Ако зимата е особено студена, газовите хранилища в Европа може да бъдат практически празни до март. През 2022 г. руският газ помогна за запълването им, докато Русия не намали доставките през лятото в отговор на санкциите. Освен ако те не се възобновят през 2023 г., газът за попълване на европейските хранилища ще трябва да идва от другаде. Но се очаква малкото допълнително предлагане да удари световните пазари преди 2024 г., казват анализатори. Саботажът на подводните тръбопроводи миналата седмица, вероятно от Русия, е още една причина да се тревожим, че доставките могат да бъдат ограничени през следващата година, както и просрочените затваряния за поддръжка на съоръжения в Норвегия.

Конкуренцията между европейските страни за газови доставки ще бъде много сериозна.

Газовото находище в Грьонинген в Нидерландия е единственото, което потенциално може да промени положението в Европа, казват експерти. От него са добити 42 млрд. куб. метра през 2014 г. и все още може да се добиват 20-25 млрд., около 5% от нуждите на Европа от газ, според фирмите, които притежават концесията за експлоатация на находището. Но политиката около него е сложна. Правителството се забави с укрепването на къщите и компенсирането на собствениците. Сега то поставя тяхната безопасност на първо място.

Нови газови връзки

За щастие капацитетът за обработване на вноса се подобрява. Плаващият LNG терминал за втечнен природен газ в Еемшавен на нидерландското крайбрежие току-що влезе в експлоатация, а Германия е напът да добави още два тази година. Дългоочакваният тръбопровод, свързващ Норвегия с Полша през Дания, започна работа през октомври, като в бъдеще през него ще минават до 10 млрд. куб. метра годишно. Нов тръбопровод с около половината от този капацитет от Полша до Словакия също ще започне да работи, а френско-германският интерконектор се преоборудва, за да позволи скоро доставки на изток.

Но конкуренцията между европейските страни за тези доставки ще бъде жестока. Полша не е осигурила доставки след текущия отоплителен сезон, за да запълни изцяло своя дял от новия тръбопровод, според нейната национална газова компания PGNIG. Германия се бори да подпише така наречените споразумения за солидарност с някои от своите съседи, за да осигури доставки в случай на недостиг тази зима. Междувременно Берлин не желае да подпише по-дългосрочни договори за LNG, за да си осигури доставки от чужбина, и вместо това, изглежда, се доверява на своята покупателна способност да пренасочва доставките на LNG към своите брегове, ако е необходимо, за сметка на по-бедните страни. Платформата на ЕС за улесняване на съвместните покупки на газ, за да се помогне на тези страни да осигурят по-добри цени, все още не е пусната онлайн.

Високите цени на газа също са основна причина електроенергията в Европа да продължи да бъде скъпа. Възстановяването на пълния капацитет на френската ядрена енергия е от решаващо значение, тъй като Франция обикновено е износител на електроенергия, но според настоящите правителствени прогнози това ще отнеме време. Германия неохотно планира да удължи живота на две от трите си оставащи атомни електроцентрали, и то само до средата на април, въпреки собствения ѝ анализ, който показва, че това ще спести малко газ. Полша вече ограничи износа на електроенергия за Германия, за да намали собствените си цени на електроенергия и да избегне потреблението на твърде много въглища, въпреки че официално твърди, че го прави, за да гарантира сигурността на електроснабдяването. Шведското правителство е под натиск да направи същото.

Колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-трудни ще стават политическите конфликти вътре и между държавите. Собствениците на жилища в Грьонинген, противниците на ядрената енергия в Германия и политиците в цяла Европа, които защитават потребителите от високите цени, всички имат своите причини да го направят. Но колективният резултат ще бъде ограничено предлагане на енергия, прекомерно търсене и високи цени навсякъде през 2023 г.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved