Войната в Украйна ще доведе "Газпром" до криза

Според експерти обаче това е едва повърхността на проблемите пред руския гигант. Според Аднан Ватансевер, който е старши преподавател и енергиен експерт по Русия в King's College London, компанията се намира в "екзистенциална криза".

Какво освен самата война предизвиква бъдещите проблеми?

Първият проблем пред компанията е фактът, че едва ли високите цени на природния газ ще се задържат повече от няколко години. Според Джеймс Хендерсън, който е директор на изследването на енергийния преход в Оксфордския институт за енергийни изследвания, високите котировки най-вероятно ще се запазят в следващите две-три години.

До втората половина на това десетилетие... със сигурност има въпросителен знак дали "Газпром" може да продължи дейността си със същия обем, както сега, каза той пред Politico. Това ще бъде случай на потенциално намаляване на производството, евентуално намаляване на компанията, добавя Хендерсън.

Финансови затруднения биха били предизвикани и от тоталното спиране на газовите доставки за Европа. Макар и да не е ясно дали това ще се случи в следващите 2-3 години, очакванията на експерти са, че това е просто въпрос на време. Европейският пазар беше най-големият за компанията преди началото на войната, като запълване на дупката, която липсата му би оставила, изглежда почти непосилна задача.

На това мнение е и бивш служител в "Газпром", който е бил интервюиран от Politico. Според него компанията ще се насочи към изнасянето на втечнен природен газ (LNG) към Азия и по-конкретно Китай. Това обаче няма как да замести напълно традиционното европейско потребление.

Изглежда и руският президент Владимир Путин, който някой хора твърдят, че е реалният изпълнителен директор на "Газпром", си дава сметка за това. Миналата седмица той беше гост на конференция на тема енергия в Москва, като използва възможността да остави отворена вратата за бъдещо подновяване на доставките към Европа. Той заяви, че страната му "се е доказала" като неполитически и сигурен доставчик на енергия. "Русия е готова да започне такива доставки. Топката, както се казва, е на страната на Европейския съюз. Ако искат, нека просто отворят крана и това е", каза той, визирайки подновеното използване на работещата част на "Северен поток". Предложението му беше бързо отхвърлено от говорителя на германското правителство.

Останалите за "Газпром" пазари

По този начин "Газпром" има тежката задача да замести европейския пазар на природен газ, който осигуряваше 70% от печалбите на компанията. Единствената опция пред приватизираната през 2005 г. компания е наблягането върху другите четири пазара, където има вече изградени връзки.

Първият е този на бившите съветски републики. Проблемът тук е, че Москва използва доставките на газ за тези страни като част от стратегията си да ги запази в нейната сфера на влияние - газът се продава на значително занижени цени. По последни данни компанията прави едва около 5 млрд. евро от този регион.

Следващ в списъка е Китай. Азиатската страна получава доставките си от газопровода "Силата на Сибир", като по него за миналата година са преминали 16 млрд. куб. метра газ. Двете страни вече имат планирани и две нови тръби - "Силата на Сибир 2", чието строителство ще започне през 2024 г., и една в Източна Русия, която ще има капацитет от 10 млрд. куб. метра.

Това обаче представлява едва около половината от количеството, което беше доставяно на Европа в последните години. Освен това цената, която Китай плаща, е значително по-ниска от тази, която получаваха европейските страни. По този начин дори количествено Китай да замести ЕС, то финансово сметката няма как да излезе.

LNG за всички?

Така като възможен вариант остава по-сериозното навлизане в сферата на LNG. Проблемът при този сценарий обаче е, че "Газпром" остави развиването на технологията за втечняване на заден план в последните години. Това е причината и местният конкурент Novatek да е пред "Газпром" по изпълнени подобни поръчки.

Русия си постави за цел страната да стане един от четирите най-големи играча на пазара на LNG до 2030 г. Това обаче вече изглежда трудно изпълнимо. Причината е, че технологията за втечняване обикновено е "изцяло западна", казва Хендерсън от Оксфордския институт за енергийни изследвания. Санкциите, на които Русия е подложена след инвазията на Украйна, правят работата на западни компании с руски партньори на практика невъзможна, което означава, че развитието в тази област става изключително по-трудно за постигане. Това е и причината Хендерсън да смята, че вече няма шанс целта да бъде изпълнена до 2030 г. и вижда 2040 г. като най-ранната възможна дата.

Сегашната възможност за втечняване на газ, ако бъдат събрани всички местни компании, е крайно по-ниска от нужното за заместване на европейския пазар. В страната в момента има 4 терминала за втечняване, като Novatek има един, който трябваше да бъде отворен тази година. Санкциите срещу Русия обаче отложиха откриването поне с година.

Възможността за производство на терминалите е около 42 млн. куб. метра газ годишно смята Оливър Александър, независим анализатор. "Ще им отнеме десетилетия, за да се доближат дори близо до производството, което имат на тръбопроводен газ", казва той пред Politico.

Вкъщи си е най-добре

Изглежда хората на високи позиции в Газпром и Москва са започнали сериозно да разсъждават върху този въпрос. Според анализатори именно това, че заместването на европейското потребление изглежда невъзможно, е причината Путин да започне да лансира нова идея. Става въпрос за предложението на руския президент за "социална газификация" - свързване на домове, училища и болници с газовата мрежа и поддържане на руската икономика чрез снабдяване с евтина електроенергия.