Звярът от Восток, или какво време очаква Европа през зимата

Климатичните модели чертаят прогноза, която може да създаде допълнителни проблеми за икономиката и енергетиката на континента

Краят на студения феномен Ла Ниня предвещава много хаотична зима в Европа
Краят на студения феномен Ла Ниня предвещава много хаотична зима в Европа
Краят на студения феномен Ла Ниня предвещава много хаотична зима в Европа    ©  Severe-weather.eu
Краят на студения феномен Ла Ниня предвещава много хаотична зима в Европа    ©  Severe-weather.eu
Темата накратко
  • Времето в Европа през идващата зима ще е хаотично и може да повлияе сериозно на енергийната криза.
  • Шансът за по-силни ветрове и по-голяма суша ще изиграят роля в производството на ток от ВЕИ.
  • Полярният вихър вероятно ще бъде по-активен и това ще стане причина за по-студено време.

На 26 октомври в цяла Европа беше необичайно слънчево, а температурите не само стигаха, но и превишаваха 20 градуса. Докато хората се радват на златната есен обаче, експертите, политиците, военните и бизнесът като цяло трескаво следят дългосрочните прогнози за следващите няколко месеца.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Времето в Европа през идващата зима ще е хаотично и може да повлияе сериозно на енергийната криза.
  • Шансът за по-силни ветрове и по-голяма суша ще изиграят роля в производството на ток от ВЕИ.
  • Полярният вихър вероятно ще бъде по-активен и това ще стане причина за по-студено време.

На 26 октомври в цяла Европа беше необичайно слънчево, а температурите не само стигаха, но и превишаваха 20 градуса. Докато хората се радват на златната есен обаче, експертите, политиците, военните и бизнесът като цяло трескаво следят дългосрочните прогнози за следващите няколко месеца.

Причината за това е, че зимата е особен сезон, в който много и различни процеси (предимно негативни) могат да ескалират. В България, а и в цяла Европа, властва съвсем обясним страх, че войната в Украйна може да премине в още по-опустошителна фаза през следващите месеци. Но не е задължително това да е само на бойното поле. Както вече видяхме, косвените заплахи, които конфликтът носи на икономиката, енергетиката и дори инфраструктурата, могат да са не по-малко опасни.

Би имало голяма разлика например, ако зимата на континента е мразовита, снежна и с дълбоки отрицателни аномалии или ако е мека, каквато безспорно беше последните 3 години. Дори само един допълнителен градус в нуждите от отопление може да увеличи потреблението на газ за тези цели с 11%. А липсата на вятър пък, подобно на миналата зима, може да ограничи производството на електроенергия в Северна Европа, а оттам и да повиши чувствително цените.

Въобще метеорологията е фактор, който може драстично да обърка сметките на всеки на геополитическата и геоикономическата сцена.

Когато Ла Ниня вилнее

Сякаш най-оптимистичната сезонна прогноза за климата е на Европейския център за средносрочни прогнози (ECMWF), който е един от най-авторитетните източници на подобна информация. Въпреки че когато става въпрос за сезонни прогнози, данните са много относителни.

Европейският модел начертава следния сценарий: около 50-60% шанс за по-топла зима в Европа от стандарта за периода (средното за периода от 1992 до 2022 г.), като януари е единственият месец, който най-вероятно ще е в "норма", което означава да поддържа традиционните си температурни стойности. Но по-детайлно разглеждане на данните показва големи различия в отделните зони на континента. Например прогнозата за България е за по-топло време, отколкото например във Франция и Великобритания, където може да имат по-класическа зима "тип 90-те".

Нещата не са чак толкова кристални и е трудно да се каже като цяло как ще изглежда картината за Европа.

"Ако водехме този разговор преди 30 години, щяхме да си говорим за съвсем различни сценарии", коментира за "Капитал" Инге Бреде Йохансен, анализатор и старши метеоролог в глобалния енергиен търговец Mercuria Energy Trading.

"Прогнозирането в Европа е много трудно, защото зимното време тук е много хаотично и непредвидимо. Като цяло през лятото и зимата е станало много по-топло за последните 30 години. През 70-те и 80-те години на миналия век честотата на студените зими беше много по-висока, отколкото има шанс в момента", казва още той. Неговото лично усещане е много подобно на европейския модел, но Йохансен дава 35% шанс зимата да е по-студена от стандарта в последните 10 години (в метеорологията отскоро се прие нова норма, която взима за база времето след 1990 г., тъй като предишната норма от 1960 г. е с чувствително по-ниски температури).

Един от най-съществените процеси, които влияят на времето в последните години, е т.нар. Ла Ниня - проявление на океански феномен (противоположното на Ел Ниньо), променящ времето, общо взето, навсякъде на земното кълбо. Когато има Ла Ниня, Тихият океан е по-студен от обичайното, като фазата преминава обикновено за една година. Текущата Ла Ниня обаче продължава вече три години (само три пъти досега това се е случвало историята) и се очаква да продължи до края на тази зима в Европа.

Ла Ниня има способността да обърква времето най-вече в Австралия и Източна Азия. Например през тази година бе подобрен рекордът за валежи в Сидни, Австралия, точно вследствие на процеса. А това има значение дори за Европа. Ако времето в Китай, Япония и Южна Корея е по-студено и снежно от обикновеното, както прогнозира европейският модел ECMWP и както се случи миналата година, това ще повиши сериозно търсенето на втечнен природен газ там. И следователно ще отреже количествата за Европа или най-малкото ще повиши цените. Действително през миналите няколко зими този сценарий се разиграваше. Източници близо до Пекин твърдят, че китайските компании спират да препродават собствените си танкери в Европа, тъй като очакват сериозно застудяване в следващите седмици и покачване на консумацията.

Прогноза за времето в България

Според Иво Некитов, журналист и блогър по климатичната тема, именно фактът, че краят на процеса ще обхване европейската зима, може да промени и обърка прогнозите. "Когато Ла Ниня е към края си, често са се случвали студени зими в България. Дали и тази? Може би, за България патернът е такъв."

Едно от нещата, които безспорно правят впечатление при българската зима, е, че в последните години тя започва по-късно, но и свършва по-късно. Много вероятно е това да продължи и през тази, като голяма част от снеговете да дойдат не през декември, а през март. Само че такъв сценарий може да е проблематичен, защото означава по-дълъг отоплителен сезон, повече консумация на газ и по-големи сметки.

Може ли обаче Ла Ниня да направи тази година още по-различна? Много е вероятно да се случи така, като дори се появиха аналогии с предишни случаи, в които зимата е настъпвала в края на океанския феномен и те са красноречиви, че декември може да е много валежен и снеговит. При някои обстоятелства е имало рекордни снегове в средата на декември именно в България.

Карло Буонтемпо, директора на института "Коперник" към ECMWF, потвърди вероятността за ранна зима, като заяви, че шансът за сериозно застудяване поради блокиращи процеси преди Коледа през тази година е много по-голям, отколкото през която и да е друга от последните години. Определено подобен сценарий би бил първият сериозен тест за сезона за енергийния микс на континента.

Подобен сценарий би замразил европейската икономика още в началото на зимата и може да обърка плановете на правителствата, както и сметките на енергийните търговци.

В последната година в Европа избухнаха много микрокризи със силен политически ефект. Последният пример за това е скоростната смяна на премиери във Великобритания. В България правителството на Кирил Петков до голяма степен стана жертва на инфлацията, енергийната криза и въобще влиянието на войната в Украйна. Протести срещу правителствата и политически сътресения имаше още в Унгария, Франция и балтийските държави. А в Брюксел почти всяка седмица се провеждат срещи на лидерите и министрите за това как точно да действа съюзът през зимата по отношение на цените на тока и газа - засега без особен успех.

А един от механизмите, чрез които Кремъл успява да влияе пряко на Европа, са именно енергийните ресурси - петрола и газа, които европейските страни дълги години купуваха от руските държавни компании "Газпром" и "Роснефт". ЕЕС вече обяви, че от декември ще започне ембарго на руския петрол (България поиска дерогация и я получи), а Путин най-вероятно така или иначе ще спре газовото кранче веднъж щом зимата започне и нуждата от отопление стане неотложна. Макар газовите хранилища да са пълни средно 93%, това не е голямо успокоение на фона на огромното потребление, което се генерира през зимата от европейската икономика.

Полярният студ като съюзник на Путин

Много от държавите в Европа разчитат на газа за отопление на домакинствата и за захранване на енергоемката си индустрия. Така е в Германия, Великобритания и Нидерландия, като именно тези държави биха имали много сериозни проблеми при студени нахлувания и дефицит на горивото. Донякъде затрудненията вече са факт, след като в Нидерландия няколко цинкови завода бяха принудени да затворят заради високите цени на енергията.

Данните на различните модели красноречиво сочат, че именно във Великобритания и Западна Европа има шанс за по-студена зима от нормалното. Всичко опира най-вече до движението на полярния вихър (Polar vortex) - силно въздушно течение, което се опитва да задържи студен въздух над Северния полюс и което в определени случаи може да "преразпределя" полярни фронтове над Европа. Именно движението на полярния вихър може да се окаже сериозен коз на Путин срещу Западна Европа.

Всъщност в последните две зими на Европа й се размина екстремно студеното време просто защото не се случи т.нар. скъсване на полярния вихър (SSW). Подобно скъсване се случва, когато вихърът се затопли много бързо и започне да губи ориентация, заради което се измества от Северния полюс и се спуска на юг, като удря мощно или Европа или САЩ.

Според Йохансен полярният вихър може да има голямо въздействие за 2-5 седмици през зимните периоди в Европа, като такива моменти се случват средно на всеки 3 години.

Една от най-популярните сезонни прогнози, тази на сайта severe-weather.eu, също чертае подобен сценарий, твърдейки, че предвид температурните аномалии досега през годината вече се забелязва топло ядро над Сибир, развито още през октомври. "Това е доста забележително. Подобно развитие на модела и през зимата може да има много последици и колапс на полярен вихър, който да удари Европа." А това би било огромно предимство за плановете на Путин и използването на природния газ като оръжие.

По-малко валежи, по-малко ток

Прогнозата за времето обаче не е важна само от гледна точка на температурите. Валежите и вятърът също играят ключова роля за икономиките и най-вече за производството на електроенергия.

За разлика от миналата година например през тази хидроцентралите в България работят с 25-30% по-малко, защото няма достатъчно вода. Кулминацията на сушата беше през лятото, когато бяха и едни от най-ниските нива на големите европейски реки като Дунав и Рейн. "Най-вероятно ще има по-сухи периоди за тази зима, като и досега има свирепа суша в страната - през октомври почти не е валяло никъде", коментира Некитов.

По-различно виждат сезонната прогноза от Accuweather, които са известни с прогнозирането на времето в ски курортите. Според тях именно в Югоизточна Европа ще има повече валежи. В действителност и миналата зима на Балканите и в югоизточната част на Европа имаше много валежни обстановки, но те поради ред причини пропускаха България. Сериозни снегове имаше дори в Гърция и Турция.

При по-суха зима над Централна и Източна Европа ще има по-малко електроенергия от ВЕЦ (Австрия например разчита на водните централи за 70% от тока си), а това означава по-голяма нужда от заместващи мощности, като ТЕЦ на газ например. Конкретно за България по-малкото работа на ВЕЦ-овете ще означава по-високи цени на тока и по-малко възможности за износ.

По подобен начин стоят нещата и с вятъра, на който разчита основно Северозападна Европа. Средносрочните прогнози за ноември и декември severe-weather.eu сочат, че ще има по-малко ветровити дни, което означава и по-малко електроенергия. В последната година неведнъж видяхме колко важно е това - при безветрени периоди цените на тока в Германия, Нидерландия и Белгия стигаха рекордни нива, а когато задухаше, те спадаха до невиждани минимуми.

Така че, каквито и решения да взимат правителствата по отношение на енергийните доставки и цени, финалната дума ще има Звярът от Изтока (Beast from the East, или Зверь с Востока), както в Европа вече наричат нахлуващия студ от Сибир и северния полярен кръг.