Възможна ли е нова шистова революция

Защо България не добива природен газ?

Правителството обича да говори за диверсификация, но избягва темата за местния добив на газ, който крие огромен потенциал и би довел до по-ниски цени

България регистрира минимален местен добив въпреки експертните оценки за сериозни залежи на природен газ
България регистрира минимален местен добив въпреки експертните оценки за сериозни залежи на природен газ
България регистрира минимален местен добив въпреки експертните оценки за сериозни залежи на природен газ    ©  Цветелина Белутова
България регистрира минимален местен добив въпреки експертните оценки за сериозни залежи на природен газ    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Местният добив на природен газ от години е символичен.
  • Потенциалът и на сушата, и в акваторията на Черно море обаче е голям.
  • Бизнесът иска стимули за насърчаване на проучванията, а държавата не смята, че това е нужно.

Търсенето и проучването за добив на природен газ в България е като всичко останало. Желание уж има, но работата не върви особено, а опитите за диверсификация на източниците се свеждат единствено до внос. Така под заплаха от протести (заради използваните технологии) и мъчни процедури България все още не успява да осигури съществени количества, за да задоволи поне отчасти годишното си потребление, което е изключително малко на фона на съседите - около 3 млрд. куб.м.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Местният добив на природен газ от години е символичен.
  • Потенциалът и на сушата, и в акваторията на Черно море обаче е голям.
  • Бизнесът иска стимули за насърчаване на проучванията, а държавата не смята, че това е нужно.

Търсенето и проучването за добив на природен газ в България е като всичко останало. Желание уж има, но работата не върви особено, а опитите за диверсификация на източниците се свеждат единствено до внос. Така под заплаха от протести (заради използваните технологии) и мъчни процедури България все още не успява да осигури съществени количества, за да задоволи поне отчасти годишното си потребление, което е изключително малко на фона на съседите - около 3 млрд. куб.м.

Експерти и бизнес обаче са единодушни - смисъл в проучванията има, а България едва ли е лишена от залежи (макар и обемите да не са ясни), след като и Румъния и Турция направиха големи открития в тази сфера. Официалните данни за 2021 г. показват, че добивът на газ тук е бил е 31 млн. куб.м, или с 44% по-малко от 2020 г., като причините за този спад не се посочват. А вялото отношение на правителствата към темата ясно показва, че идеята за собствен добив, който да направи цената по-конкурентна, а пазара - по-балансиран, очевидно не е на дневен ред независимо от това кой какво говори.

И все пак - към момента на територията на страната и в акваторията на Черно море са в ход няколко разрешителни за търсене и проучване на нефт и природен газ. Реално обаче по част от тях изобщо не се работи.

Тука има, тука няма

Първото разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в дълбоките води на Черно море е дадено за блока "Хан Аспарух" през лятото на 2012 г. на мултинационален консорциум. Става въпрос за австрийската OMV Offshore Bulgaria (30%), френската Total E&P Bulgaria (40%), която е и оператор, и испанската Repsol Bulgaria (30%). Блокът е с площ малко над 14 хил. кв. км и в момента за него тече процедура по ново удължаване на срока на разрешението, поясниха за "Капитал" от Министерството на енергетиката.

Любопитен и позабравен факт е, че консорциумът плати рекордния бонус от 40 млн. евро на правителството и се ангажира да инвестира 1 млрд. евро в проучвателни дейности. След първия сондаж през 2016 г. от Total обявиха, че са открили залежи на нефт, но не дадоха подробности. Такива и към момента липсват.

Блокът "Хан Аспарух" е съседен на турския Tuna-1 (преименуван на поле "Сакария"), където през 2020 г. бе открито находище от 320 млрд. куб.м природен газ, определено от президента Реджеп Тайип Ердоган като "най-голямото находище в историята на Турция" и със сигурност най-голямото досега в Черно море. Tuna-1 е близо до границата с българската акватория, а от другата страна - в румънската, също има доказани залежи от преди няколко години. А това дава големи надежди по отношение на разработването на блока "Хан Аспарух".

Договори на пауза

Договор за търсене и проучване на природен газ има и за блок "Вранино" край Добрич, който е сключен още през април 2014 г. Той ще влезе в сила след извършването на екологична оценка на т.нар. цялостен работен проект за търсене и проучване суров нефт и природен газ. До този момент обаче такава екологична оценка (одобрена от екоминистерството) не е представена и съответно срокът на договора не е започнал да тече, обясниха от министерството. Сходна е и ситуацията за блок "Враца-запад" с площ 4886 кв. км, разположен в Северозападна България. Договор има, сключен е през 2019 г., но липсва екологична оценка, става ясно от справка на Министерството на енергетиката, изготвена за "Капитал".

От списъка с издадените разрешения за търсене и проучване на нефт и газ е изпаднал блок "Хан Кубрат" (бившия "Силистар" с площ малко под 6900 кв. км), който изобщо не се споменава. За него разрешението беше издадено през 2016 г. на Shell за срок от 5 години, което означава, че най-вероятно то просто не е било удължено. Компанията извърши няколко сеизмични проучвания, а през 2019 г. направи и проучвателен сондаж, чиито резултати не бяха съобщени, но очевидно новините не са били добри.

За съседния блок "Хан Тервел" пък предстои откриване на конкурс, но шансовете той да приключи успешно не изглеждат големи. За него и преди са били организирани конкурси, но досега не е имало кандидати. Към момента няма заявен инвеститорски интерес към нови площи за търсене на газ - нито на сушата, нито в акваторията на Черно море. Няма и постъпили запитвания от кандидати, които искат да инвестират в търсенето на газ, обобщават от министерството за "Капитал".

Според експерти обаче интерес има. "Газ - и конвенционален, и шистов има, а интересът към разработването на нови находища е огромен. Проблемът е, че у хората се насади един страх, че фракингът е опасен. Това вече не е така", каза за "Капитал" председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски. Той отбеляза, че в България има доказани находища, но разработването им се спира заради популизъм и страх от протести. "Трябва да се промени държавното мислене, да започнем проучвания и да се проведат конкурси. След пет години България може да има природен газ от собствен добив", заяви той.

Едно наум

Според експерта Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт България трябва да има ясна визия за приоритетите си в сферата на енергетиката и по-конкретно за газа. "Трябва да е ясно ще увеличаваме ли потреблението на газ, или ще го запазим същото, ще го използваме най-вече за промишлеността или ще увеличаваме и дела на битовото потребление", коментира той. По думите му разработването на местни находища трябва да обслужва местната икономика. "Разбира се, може да се мисли и за износ, както прави Норвегия, но трябва да предвиди дали ще има пазар. Ако ние правим планове да изнасяме за Европа, а тя след 10 години се откаже от природния газ, тогава какво? В същото време, ако сега вземем решение за развитие, не ни мърдат едни 10 години, докато стигнем до търговската експлоатация", прогнозира той.

Според Стайков подобни решения изискват последователност и ангажимент от няколко правителства. "Нужни са и инвестиции, с други думи - риск, защото ако цените изведнъж паднат, това може да доведе до загуби", добави той. И подчерта, че разработването на нови находища трябва да се прави от частни компании, които са наясно с рисковете, в случай на пазарни и ценови промени. Изпълнителният директор на "Овергаз инк" Светослав Иванов пък смята, че едно от решенията е да се предвидят стимули за инвеститорите, които веднага да започнат местен добив.

"Няма геоложка логика в едно и също море, в което се стичат две гранични реки - Дунав и Резовска, на север от едната и на юг от другата да има газ, а между двете да няма", обобщи той. От министерството обаче явно не обмислят подобна инициатива и изтъкват пред "Капитал", че нормативната уредба не предвижда конкретни стимули. С работещ парламент и политическа воля обаче това би могло да се промени.

Процедурата

Според Закона за подземните богатства търсенето, проучването и добивът на подземни богатства (включително нефт и газ) става по силата на разрешения за търсене и/или проучване и на концесии за добив. Те се предоставят на физически и/или юридически лица, регистрирани като търговец, които докажат наличието на нужните управленски и финансови възможности. Кандидатът трябва да подаде писмено заявление до министъра на енергетиката, в което да посочи името, местоположението, размера и координатите на площта, в която ще се търси нефт или газ. Разрешението се издава от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката, но задължително чрез конкурс.
6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    clint_eastwood avatar :-|
    clint_eastwood
    • - 10
    • + 12

    Момент, вие от Капитал не бяхте ли супер еко и зелени? Не трябваше ли да караме на въздушни перки, киноа и слънчеви панели? Какво става сега, как така искате да се насърчава добивът на газ?

    Нередност?
  • 2
    uq avatar :-|
    uq
    • - 6
    • + 2

    който да направи цената по-конкурентна, а пазара - по-балансиран,
    A дали? Дали просто не е по-евтино да се внася и за това да няма добив?

    Нередност?
  • 3
    stefanvent avatar :-P
    Ριζοσπάστης
    • - 4

    Защото само с напъване не става - може да се получи пролапс! :)))))

    Нередност?
  • 4
    venelingeologia avatar :-|
    venelingeologia

    Природен газ в България не се добива, защото икономическиизгоднитетрадиционни залежи не се откриват, а във вече откритите сдършиха запасите. Държавна геоложка служба със стратеугия в България няма, а има множество невежи "експерти"от негеоложки сектори на знанието. В един център за изучаване на демокрацията вместо специфична плътност или относително тегло на нефта ползват "коефициент на тяжест". ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА ПОМОГНЕ, ЗА ДА ТРЪГНЕ ПРОУЧВАНЕТО ВЪВ "вРАНИНО". ЕДИНСТВЕН ОБЕКТ НА СУШАТА С РЕАЛНА, А НЕ ПОЖЕЛАТЕЛНА ПЕРСПЕКТИВА. Геоинформацията пък от дълбоководието е дълбоко в докладите на частните компании. Те да отговарят. А огромната "Сакария" е откритие на турската държавна компания. Западните се провалиха, след изхарчени 5 милиарда долара в турските черноморски води.

    Нередност?
  • 5
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка
    • - 2
    • + 9

    България не само че не добива шистов газ, а дори официално забрани да се знае дали въобще има такъв на наша територия! Сакън случайно да не се намери нещо, че да ни направи независими от нашите гаспадари в Масква! Вижте само как са мобилизирани всички кремълски роби под статиите само при споменаването на шистов газ.

    Нередност?
  • 6
    bajhuj avatar :-|
    Николай Колев
    • + 2

    Ние забранихме проучванията, вие за добив говорите.

    Нередност?
Нов коментар