Енергийната криза в Европа далеч не е приключила

Симулацията може да помогне да се разбере какво ще се случи

Топлото време и запълнените складове за газ не означават, че енергийната криза на Европа е приключила
Топлото време и запълнените складове за газ не означават, че енергийната криза на Европа е приключила
Топлото време и запълнените складове за газ не означават, че енергийната криза на Европа е приключила    ©  Reuters
Топлото време и запълнените складове за газ не означават, че енергийната криза на Европа е приключила    ©  Reuters
Темата накратко
  • Количествата LNG край европейските брегове са достигнали 1.2 млн. тона спрямо 140 хил. през август.
  • Цените ще се повишат с настъпването на студените месеци и други купувачи на втечнен природен газ, особено в Азия, се конкурират за товари.
  • Възможностите на Путин за допълнителен натиск включват спиране на всички доставки на газ за Европа или разрушаване на инфраструктура.

В средата на октомври край испанското крайбрежие много бавно движещи се метални куполи се появяват на хоризонта. Това са танкери, заредени със свръхохладен втечнен природен газ (LNG), които чакаха да направят доставка на натоварените терминали за "регазификация", където течното им гориво се превръща в газ, преди да бъде пренасочено към континента. Иберийската държава има най-големите съоръжения в Европа, но задръстванията се увеличават и на други места. Количествата LNG край европейските брегове са достигнали 1.2 млн. тона, според компанията за данни Kpler, спрямо 140 хил. през август. Поне екипажите имат прекрасно време за почивка. В цяла Европа температурите са необичайно високи за сезона: Южна Испания имаше дни с над 30°C.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Количествата LNG край европейските брегове са достигнали 1.2 млн. тона спрямо 140 хил. през август.
  • Цените ще се повишат с настъпването на студените месеци и други купувачи на втечнен природен газ, особено в Азия, се конкурират за товари.
  • Възможностите на Путин за допълнителен натиск включват спиране на всички доставки на газ за Европа или разрушаване на инфраструктура.

В средата на октомври край испанското крайбрежие много бавно движещи се метални куполи се появяват на хоризонта. Това са танкери, заредени със свръхохладен втечнен природен газ (LNG), които чакаха да направят доставка на натоварените терминали за "регазификация", където течното им гориво се превръща в газ, преди да бъде пренасочено към континента. Иберийската държава има най-големите съоръжения в Европа, но задръстванията се увеличават и на други места. Количествата LNG край европейските брегове са достигнали 1.2 млн. тона, според компанията за данни Kpler, спрямо 140 хил. през август. Поне екипажите имат прекрасно време за почивка. В цяла Европа температурите са необичайно високи за сезона: Южна Испания имаше дни с над 30°C.

Тази комбинация от изобилие от газ и топло време, което намалява търсенето, е кошмар за Владимир Путин и накара някои оптимисти да заявят, че краят на енергийната криза в Европа се вижда. От месеци Русия се опитва да посее разделение в Европа и да подкопае подкрепата за Украйна: първо, като изисква плащане за газ в рубли; след това чрез намаляване на потоците през "Северен поток" - основният тръбопровод до континента; и след това, през септември, чрез затваряне на тръбопровода за неопределено време. Въпреки това Европа успя да напълни хранилищата си. В резултат цените на газа паднаха до 39 долара за милион британски топлинни единици от 100 долара през август. В същото време петролът сорт брент падна до 95 долара за барел, след като достигна връх от 139 долара през март.

И все пак да се обяви край на кризата е преждевременно. Цените ще се повишат с настъпването на студените месеци и други купувачи на втечнен природен газ, особено в Азия, се конкурират за товари. Русия, изправена пред военни неуспехи, може да засили натиска още повече. Възможностите на Путин включват спиране на всички доставки на газ за Европа или разрушаване на инфраструктура. Подобни мерки - или използването на тактическо ядрено оръжие - биха предизвикали нова вълна от санкции от Запада. За да разбере как може да се развие енергийната война, The Economist работи с моделисти в консултантската компания Rystad Energy. Нашият анализ показва, че самодоволството е опасно. Нещата могат да станат много лоши много бързо.

Три сценария

Симулирахме три сценария. Дори първият, при който отношенията не се влошават, далеч не е приятен. Предполага се, че газопроводът "Северен поток" остава затворен. Той също така предполага, че Европа следва плановете си за въвеждане на ембарго върху руския суров петрол и забрана местните застрахователни фирми, които държат 90% от световния пазар на корабоплаване, да покриват кораби, превозващи руски петрол (макар и да има изключения). Незападните купувачи, които се съгласят да плащат ограничена цена за руския петрол, определена от САЩ и ЕС, трябва да имат право да купуват европейска застраховка.

За Европа изпълнението на този сценарий ще предизвика криза, но не и катастрофа. Намаляването на доставките означава, че до края на 2022 г. континентът няма да получи 84 млрд. куб. метра (bcm) руски газ, което се равнява на 17% от нормалното му годишно потребление. По-големият внос на LNG вече запуши част от тази дупка. Една по-малка част се запълва от по-големи количества по тръбопроводи от Азербайджан и Норвегия, а друга - от болезнени, но доброволни съкращения на потреблението. Нашата симулация предполага, че - дори ако зимата стане студена, което би повишило търсенето с 25 млрд. куб. м - хранилищата в Европа ще позволят да се издържи през лятото на 2023 г., от когато вносът на LNG може да започне да се увеличава.

При този сценарий правителствата няма да трябва да ограничават потреблението на газ. Европа обаче ще трябва да плати скъпо за това. Както отбелязва Намит Шарма от консултантската компания McKinsey, високите цени вече са довели до спиране на гладни за енергия индустрии, като тези за производство на алуминий и амоняк. Ако "Северен поток" остане затворен през 2023 г., енергийният дефицит на Европа ще се разшири, което ще изисква още по-големи съкращения на потреблението. Изследователска фирма Gavekal изчислява, че спад от 1% в потреблението на енергия в Германия или Италия намалява БВП с 0.5-1%.

Трудно е да се прецени цената на това за Русия. Износът за Европа, който вече е намалял с четири пети, не може лесно да бъде продаден другаде. Нейният тръбопровод до Китай, единствената сериозна алтернатива, е твърде малък, за да поеме големи потоци. Въпреки това цената за това, което може да продаде, би била много по-висока.

На теория двойното петролно ембарго на ЕС, съчетано с таван на цените, са по-голяма заплаха за износа на петрол от Русия, истинския източник на пари на страната. Но ние предполагаме, както прави пазарът, че горната граница ще бъде намалена и Русия ще намери купувачи за много барели, които не може да продаде в Европа. Западните служители клонят към хлабаво контролиран таван, определен на близо 60 долара за барел. Тъй като нашият основен сценарий очаква световните цени да останат под 90 долара, това няма да доведе голяма разлика в цената на руския петрол, който в момента се търгува с 20-30% отстъпка.

Това обяснява защо при такъв сценарий Русия прибира 169 млрд. долара приходи от петрол през 2023 г., малко по-малко от 179 млрд., които е спечелила през 2021 г. Тя и други участници на пазара все още понасят увеличени транзакционни разходи, причинени от по-дългите пътувания с танкери, контрабандните манипулации и други проблеми. Европа плаща висока цена. Вносът на руски морски петрол му е струвал 90 млрд. долара през 2021 г. Замяната им през 2023 г. ще струва 116 млрд.

Във втория ни сценарий, "ескалация", Русия предприема няколко мерки. Започва със затваряне на своя тръбопровод през Украйна, единият от двата канала, който все още е отворен, като в този процес лишава Европа от още 10-12 млрд. куб. метра годишно. Лидерите на страната биха си измислили причини (като "изтичането", което спря доставките през "Северен поток"). В края на краищата газовият монополист "Газпром" все още иска да бъде разглеждан като доставчик, който спазва договорите, поне извън Запада, казва Ан-Софи Корбо, бивш служител на британския енергиен гигант BP.

Тази мярка няма да изненада търговците, много от които вече са намалили украинските обеми. Търговците обаче биха били изумени, ако Русия спре да доставя LNG за Европа - следващата стъпка в този сценарий. Тези доставки - 20 млрд. куб. метра годишно, което се равнява на половината от годишния износ на Русия за втечнен природен газ, продължават да остават извън радара. Русия не би искала да ги загуби напълно, дори и само защото това би довело до скок на световната спот цена, което ще навреди на приятелски страни, като Индия и Пакистан, които се борят да се конкурират с Европа за товари. Следователно предполагаме, че Русия ще предложи доставките на тези страни на намалена цена.

При този сценарий Западът отмъщава, като увеличава горната граница на цените на петрола, като може би заплашва западните нарушители с огромни санкции, затягане на проверките и намаляване на тавана. За да се противопостави на противодействието, Русия убеждава ОПЕК и нейните съюзници, около 23 страни, които произвеждат 40% от световния суров петрол, да намалят целта си за месечно производство с 1 млн. барела на ден (б/д), в допълнение към намаление от 2 млн. б/д, реализирани през октомври.

Моделът на Rystad Energy предвижда, че в края на тази "престрелка" Русия ще излезе по-малко ранена. Това отчасти се дължи на факта, че по-строгите ограничения предоставят на незападните страни по-голям стимул да изградят алтернативна система за търговия с петрол. Джовани Серио от търговската компания Vitol казва, че притежаваните от Г-7 танкери вече се купуват от незападни играчи, често в Азия или Близкия изток. Китай и Индия, които досега са привлекли повечето от излишните барели на Русия, вероятно могат да се самозастраховат със своите кораби. Други държави могат да се докоснат до "черната" търговия, при която руският петрол - транспортиран с танкери с изключени транспондери, прехвърлян от кораб на кораб в открито море или смесен с друг суров петрол - не може да бъде проследен.

Въпреки че Русия ще понесе удар върху приходите си от газ, нейните приходи от петрол ще бъдат устойчиви. Нашите изчисления показват, че износът на петрол от страната ще спадне както през 2023 г., така и през 2024 г. - с 2 млн. барела на ден в сравнение с 2021 г., което ще я принуди да намали производството с повече от 1.5 млн. барела на ден. По-стегнатият пазар би тласнал брента до трицифрените стойности и ще има само леко свиване на търсенето. Това ще позволи на Русия да компенсира недостига на обем. Приходите от износ на петрол ще останат забележително стабилни на 170 млрд. долара през 2023 г., преди да спаднат до 150 млрд. долара през следващата година. В същото време Европа ще се сблъска с десетки милиарди долари допълнителни разходи.

Нашият трети, "краен", сценарий предполага, че Русия, вероятно изправена пред катастрофални загуби на бойното поле, вече не се интересува от парите или поддържането на съюзниците доволни и избира тотална енергийна война. Започва със затварянето на "Турски поток", останалата газова връзка с Европа. Газопроводът обслужва предимно приятелски настроени към Русия страни, като Унгария и Турция. Но спирането му оставя Европа без още 15 млрд. куб. метра годишно.

Тогава Русия решава да разруши европейската инфраструктура за внос на газ. Тази възможност, някога немислима, стана доста по-вероятна, след като саботьори бомбардираха "Северен поток" през септември. Нашият екстремен сценарий предполага, че Русия успява да спре потоците през двата най-големи тръбопровода на Норвегия, като по този начин лишава Европа от още 55 млрд. куб. метра годишно. Това би било доста голям ход. Тръбопроводите са далеч от Русия и западните страни може да го сметнат за атака срещу НАТО.

Като оставим настрана потенциалните военни последици, ние предполагаме, че западните сили ще отговорят с "вторични" санкции, като заплашат незападни лица или фирми, търгуващи с руски петрол, с мерки като загуба на достъп до американски долари. Това принуждава банките и застрахователите навсякъде да изхвърлят руския бизнес, което прави ембаргото много по-ефективно.

Кремъл отмъщава, като убеждава ОПЕК да обяви още 1 млн. б/д намаление на целта си за производство. Той също така задушава износа през CPC, тръбопровод, който пренася 1.2 млн. барела на ден предимно казахстански петрол, но който завършва в руското пристанище Новосибирск, където горивото се товари на кораби. САЩ, в опит да намалят цената на петрола, ускоряват освобождаването на количества от своя стратегически петролен резерв.

Все пак резервът не е безкраен, отбелязва Джейсън Бордоф, енергиен експерт, който имаше най-голямо влияние при Барак Обама. След като беше намаляван през последните месеци, той вече е на най-ниското си ниво от 1984 г. Затова предполагаме, че ОПЕК може да изчака, като първо намали производството и след това го увеличи, когато стратегическият резерв пресъхне.

В края на цялото това необикновено движение напред-назад Русия би се радвала на пирова победа. Износът на петрол, който само черният пазар може да поеме, пада до 3 млн. барела на ден или по-малко за години. Въпреки огромната разлика в световното предлагане, брентът се покачва до "само" 186 долара за барел, преди да падне до 151 долара през 2024 г., защото търсенето на петрол е смазано. Приходите от петрол на Русия рязко падат до 90 млрд. или по-малко.

Европа е изправена пред мъчителен натиск. Тя трябва да отдели 250 млрд. долара през 2023 г. и 200 млрд. долара през 2024 г. само за да замени руските петролни доставки. Годишната сметка за внос на газ доближава 1 трлн. долара, почти двойно повече от основния ни сценарий, въпреки много по-ниските входящи обеми. Наваксването на загубения газ се оказва невъзможно. Нашата симулация предполага, че хранилищата в Европа, празни до ноември 2023 г., ще останат празни през цялата 2024 г.

Европа е изключена

Европейската солидарност почти сигурно ще се разпадне, което би влошило мизерията на континента. Неотдавнашна симулация на икономическото министерство на Германия оцени какво би се случило, ако през февруари следващата година енергийните компании в южната част на страната получат 50% по-малко газ от нормалното, много френски ядрени реактори останат затворени (както бяха тази година) и централите, които работят с въглища, имат труден период. Те стигнаха до заключението, че ЕС ще трябва да разпредели 91 часа прекъсване на тока между своите членове. Германия, в режим на паника, може да реши да намали износа на електроенергия за Франция или да спре газовите потоци за Чехия и Словакия. Великобритания, която има оскъдни съоръжения за съхранение, но големи нужди от газ, би била уязвима.

Това взиране в бъдещето има ограничения. То разглежда само енергийната война, оставяйки настрана какво ще се случи на бойното поле и в по-широкия икономически конфликт. Огромни неизвестни, от времето до издръжливостта на украинската армия, могат да наклонят баланса. И никой не знае какво може да предизвика преход от един сценарий към следващия, дори само защото това зависи от това какво се случва в главата на Путин.

И все пак симулацията съдържа два ясни урока. Единият е, че в деветия месец на енергийния застой Русия запазва повече възможности за ескалация от Запада. Тя вече затвори основния си маршрут за доставка на газ за Европа, но блокът се нуждае от всичко, което може да получи, така че прекъсването на останалата част пак би създало хаос. И каквато и енергия да купува Европа от другите, все пак трябва да минава през центрове и спици, които Русия, в най-бързия си случай, може да се опита да унищожи. Другият урок е, че ембаргото няма да изтощи руската хазна, поне докато Европа не е готова да понесе много повече болка. Колкото повече руското гориво не може да стигне до пазара, толкова повече Европа трябва да плати, за да го замени - докато растящите цени ограничават загубите на Кремъл. Русия наистина страда само когато цените на петрола не могат да се повишат, без да се унищожи търсенето.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 1

    Ако опитаме да вникнем в смисъла на съждението, изведено като заглавие: "Енергийната криза в Европа далеч не е приключила",всеки българин може да реши, че още малко стискане на зъби и за пореден път ще прескочим Рубикон. После - Ханаан! Както винаги...

    Не мисля така.

    Енергийната криза в ЕС видимо тепърва започва. И ще се усети не само по температурата в спалните, която след кривината на краставиците ЕК се зае лично да калиброва, а по условията за бизнес и преместван ето на производства.

    Щом емблемата на германската индустрия - WV - обмисля да мести бизнеса си от бундесрепубликата в САЩ, това трябва да говори много. На тия, дето могат да чуват/мислят, де.Останалите са тор. Както винаги в историята.

    Да, пропагандата е посиняла от викане, че газохранилищата в ЕС са пълни в момента към 90%. Тя затова е пропаганда, за да казва само каквото й върши работа.
    Защо пропагандата не обясни не в проценти, а в абсолютни цифри колко терават/часа енергия има складирана в хранилищата си всяка европейска страна и за колко време ще й стигнат при ограничено потребление? Ами няма да стигнат до Св. Валентин...

    А обичната ми Гърция (Ирландия и още една страна от ЕС), която няма подземни газохранилища, какво ще правят?

    Неолибералната пропаганда дума не обелва и за реалния капацитет на нямащите и 20 за целия ЕС терминали за регазификация. Чета глупости за някакви дрейфващи пълни танкери, които били чакали цената на LNG да скочи... Не, те просто няма къде да разтоварят!

    Та любезните пропагандатори може да опитат да решат една елементарно уравнение: от лявата страна написват цифрата на миналогишната консумация на газ в ЕС, а от другата сбора на пропусквателната способност на терминалите за LNG за 12 месеца при работа 24/7, плюс наличния газ в газохранилищата, плюс добива от Северно море.
    Няма как да се получи уравнение.
    Дълбоко неравенство ще е.

    Питането ми към пропагандата е с колко лявата страна на неравенството ще е по-голяма от дясната?
    Мълчи гробовно пропагандата, която иначе не можеш да надговориш...

    И това неравенство тепърва ще гони от ЕС енергоемки индустрии - металургичната, циментовата, химическата, керамичната. А с тва е специалистите, жените им, децата, кучетата/котките.
    Просто защото (все още) Америка тия проблеми ги няма.

    И се питам: дали пък Америка заради изсмукването на евроиндустрията и убиването на евроконкуренцията не подготви всичко това с абсолютно предвидимата реакция на ръчкането на руската мечка?
    Тая лоша руска мечка!...

    И оттук изводът е много елементарен - недъгавата политика на фон Лайнен и Со ще извади окончателно Европа от геополитическото уравнение.

    Това мен лично не ме притеснява. Притеснението ми идва, че някак си като Вазовия чорбаджи Марко ще се чувствам, когато САЩ или РФ (която превари, но май Кремъл е с по-силни позиции там) ни подари като парче торта на Турция срещу вярност.

    Ще трябва да си припомня турцизмите.
    Руския го ползвам прилично.

    Нередност?
  • 2
    txr16684307881149763 avatar :-|
    Slavka Peneva
    • - 1
    • + 1

    Енергийната криза тепърва започва.Дано България е подготвена с достатъчен газов ресурс.Прекаленото обвързване с Русия не е добър вариант.Нужно е да имаме алтернативи.Да сключим договори с различни доставчици на газ.За да не изпадаме в безизходни ситуаций.Тепърва започва зимния отоплителен сезон.Аз като потребител на газ се надявам на достатъчно количество и цената да спадне.

    Нередност?
Нов коментар