Изгубени в енергийния преход: какво ще е бъдещето на въглищните региони

България рискува да загуби не само милиардите от ЕС, но и конкурентоспособността си заради липсата на политически решения и сбъркан диалог с обществото

През тази година държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" реализира рекордна печалба, но тя няма да покрие натрупаните загуби и милиардните дългове. Още догодина пък централата може отново да излезе на минус, ако пазарите се успокоят
През тази година държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" реализира рекордна печалба, но тя няма да покрие натрупаните загуби и милиардните дългове. Още догодина пък централата може отново да излезе на минус, ако пазарите се успокоят
През тази година държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" реализира рекордна печалба, но тя няма да покрие натрупаните загуби и милиардните дългове. Още догодина пък централата може отново да излезе на минус, ако пазарите се успокоят    ©  Цветелина Белутова
През тази година държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" реализира рекордна печалба, но тя няма да покрие натрупаните загуби и милиардните дългове. Още догодина пък централата може отново да излезе на минус, ако пазарите се успокоят    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • България рискува да тръгне по грешен път и да изгуби възможността за реновиране на енергетиката си.
  • Това ще се отрази в загуба на конкурентоспособност и инвестиции в следващите години.
  • Страната вероятно ще стане и вносител на евтин ток, който ще произвеждат съседите.

Трябва ли България да затвори въглищните си централи през 2026 г.? Ще има ли режим на тока, ако ТЕЦ-овете не работят? Наистина ли десетки хиляди хора в Стара Загора, Перник и Кюстендил ще останат без работа?


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • България рискува да тръгне по грешен път и да изгуби възможността за реновиране на енергетиката си.
  • Това ще се отрази в загуба на конкурентоспособност и инвестиции в следващите години.
  • Страната вероятно ще стане и вносител на евтин ток, който ще произвеждат съседите.

Трябва ли България да затвори въглищните си централи през 2026 г.? Ще има ли режим на тока, ако ТЕЦ-овете не работят? Наистина ли десетки хиляди хора в Стара Загора, Перник и Кюстендил ще останат без работа?

Тези въпроси все по-често влизат в обществения дневен ред, след като темата за въглищните централи се превърна в политическа "дъвка" около възможността за преработване на Плана за възстановяване. Някои партии, синдикати и експерти започнаха да чертаят мрачни картини и дори да лансират идеята, че е по-добре страната да се откаже от еврофинансирането само и само да не се налага да променя каквото и да било. Другата гледна точка - че енергийната трансформация ще изведе българската икономика на по-високо ниво и ще повиши стандарта на живот на хората - е като цяло заглушена и трудно разбираема за обществото (проблемите със здравето са повод за друг текст). В резултат се създава едно доста изкривено разбиране за ситуацията, което може да има тежки последици за бъдещето.

Макар да не е правилно да се правят такива сравнения, все пак цяло лято слушахме как ще настъпи хаос и разруха без руския газ, от който бяхме 100% зависими, а в действителност цените падат и няма проблем с доставките. Сега се говори, че без въглищните централи ще настъпи хаос и разруха, но повечето анализи сочат точно обратното.

За да насочи вниманието към тези проблеми и за да предизвика реална дискусия по темата Центърът за изследване на демокрацията публикува специален анализ на Териториалните планове за справедлив преход в трите въглищни региона. Изводите в него са, че ключовите документи не са добре разработени, разглеждат проблемите повърхностно, залагат на мащабни централизирани решения, които са далеч от местните общности, липсва пряк механизъм за подкрепа на малки ВЕИ проекти и подкрепа за локални инициативи, не засяга качеството на въздуха и въобще поставят под риск цялата идея за енергийния преход.

Откъде идват притесненията

В Плана за възстановяване е записано, че в следващите 4 години България трябва да намали с 40% обема на въглеродните си емисии, за да получи 12-те млрд. лв. от ЕС. Именно това се разбира като изискване за затваряне на въглищните централи, въпреки че никъде не е направена пряка връзка между двете, а единственото условие за спиране на ТЕЦ-овете е 2038 г. Намалението на CO2 може да бъде постигнато и с комплексни мерки, като енергийна ефективност, оптимизации в транспорта и т.н.

Също така в спора се пропуска, че въпросът не е само до Плана за възстановяване. Има още редица фондове, които са насочени към енергийната трансформация. Основният от тях е Фондът за справедлив преход, по който България разполага с още 2.35 млрд. лв., конкретно за преодоляване на трудностите в регионите на Стара Загора, Перник и Кюстендил. Средства в размер на стотици милиони има и по кохезионните програми на ЕС. Всичко това е свързано помежду си и не може да се избира кое да получиш и от кое да се откажеш.

Или казано по друг начин, България има над 15 млрд. лв. на разположение от ЕС, за да модернизира енергетиката и икономиката си в следващите няколко години. В момента, заради краткосрочни политически цели, страната рискува да загуби тези средства, да изостава спрямо съседите си и в крайна сметка да пропусне шанса си за развитие. По неофициална информация на "Капитал" първите 100 млн. евро от Фонда за справедлив преход вече са пропуснати да бъдат получени заради забавеното приемане на Териториалните планове за развитие на трите въглищни региона.

Точно затова е важно да се водят открити дискусии с ясни факти, така че хората да бъдат възможно най-добре информирани и да знаят какво биха изгубили и какво биха спечелили, ако се избере единият или другият път.

Какво показват числата

Една от основните нови тези, които се лансират сега, е, че въглищните централи печелят много и България би загубила милиарди (повече, отколкото ще получи от ЕС), ако ги затвори. Това частично е вярно, но ако се гледат само резултатите за 2022 г., които се дължат на високите цени на енергията. В по-широк контекст реалността е съвсем различна.

От началото на 2022 г. точно 46% от електроенергията в България е била произведена от въглищните централи. Това е най-високият дял за последните четири години и ако трендът се запази, през ноември и декември производството на ток от въглища тази година ще бъде с поне 15% по-голямо от това през 2019 и 2021 г., както и с 50% над това от 2020 г., когато заради COVID-19 и локдауните цялостната нужда от енергия беше много ниска. Каква е гаранцията, че и догодина ще е така? А след две години или през 2026 г., когато хиляди мегавати нови ВЕИ мощности в региона вече ще работят?

Високите цени на електроенергията сега и възможностите за износ на енергия в региона доведоха до огромна печалба за държавната ТЕЦ "Марица изток 2" - 750 млн. лв. за деветте месеца на тази година и вероятно към милиард за цялата 2022 г. За радост и дългосрочни изводи обаче е твърде рано, тъй като и в момента задълженията на дружеството остават над 1.21 млрд. лв., а натрупаната и непокрита загуба е почти 1.3 млрд. лв. Което означава, че въпреки суперуспешната година централата пак ще остане с негативни финансови показатели. А очакванията са пазарът да се нормализира през 2023 г. както заради регулациите на ЕК, така и заради нормализирането на доставките и зараждащата се икономическа криза. Това значи, че въглищните ТЕЦ отново няма могат да работят на печалба (нужна им е средна цена на тока от поне 200 евро/мВтч) и ще има връщане към стария тренд на загуби и неефективност. В комбинация с това, че след 2025 г. тези централи, които изхвърлят над 550 кг CO2/мВтч, няма да имат право на субсидии, перспективите не изглеждат никак розови.

Всъщност в България вече се отчита спад на потреблението на електроенергия - с почти 2% спрямо същия период на 2021 г., когато през пролетта имаше локдауни, а есента икономическо оживление. Това лято Гърция за първи път в историята си стана нетен износител на ток към България заради голямото производство от ВЕИ, което догодина ще отбележи нови рекорди. Подобни тенденции вървят още в Турция и Република Северна Македония и на българските централи ще бъде все по-трудно да се конкурират на общия пазар.

На практика и без ангажиментите за намаляване на CO2 емисиите въглищните централи пак биха имали проблем да работят заради общото развитие на пазара. С други думи моментните добри резултати на ТЕЦ-овете не трябва да се използват като причина за отказа от реформи, защото рискът е след това да няма нито време, нито средства за наваксване на пропуснатото, а негативният ефект върху хората да е много по-голям. В тази посока са и изводите в анализа на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) за адекватността на подготвените териториални планове, който беше представен преди дни.

Едно от основните заключения в този документ е, че затварянето само на най-неефективните централи (така че да се намалят CO2 емисиите) не само няма да нанесе икономически щети, но и ще повиши възможностите за печалби на останалите въглищни ТЕЦ-ове в системата. "По-ранното затваряне на електроцентралите би повишило като цяло социално-икономическото благосъстояние, като това би премахнало и съществуващите субсидии за производството на електроенергия, които се оценяват на около 1 млрд. евро годишно преди скока на цените в периода 2021-2022 г.", се казва още в доклада.

Какво не се планира

Големият проблем е, че и досега няма никаква яснота какви точно са плановете на държавата за засегнатите въглищни региони и каква перспектива може да има след въглищата. На хората се казва само: трябва да затворим централите, за да усвоим парите. Но не и какво ще направим с тези пари, как ще се промени животът, какви са възможностите и какви са рисковете, ако не направим нищо.

До голяма степен причината е, че териториалните планове за развитие на Стара Загора, Перник и Кюстендил все още не са готови, а черновите им, които бяха публикувани за обсъждане през лятото, са по-скоро за отбиване на номера. Според анализа на Центъра за изследване на демокрацията въпросните документи са слаби и трудно биха били одобрени от Брюксел. Те залагат на големи и централизирани проекти, вместо на такива от местните общности, които биха имали директен ефект за хората.

Освен това липсват стимули на нови зелени стартиращи предприятия в автомобилната индустрия и нейните вериги за доставки, преработката на вторични материали, услугите, научните изследвания и развойна дейност и др.

Според ЦИД териториалните планове трябва да определят специфични за сектора цели и показатели за изпълнение, включително:

  • производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и капацитет за съхранение
  • годишен спад на емисиите на парникови газове като цяло и по сектори
  • годишно намаляване на потреблението на енергия
  • размер на годишните инвестиции в нисковъглеродните сектори (общо и за всеки сектор)
  • годишни данни за станциите за зареждане на електромобили и развитието на друг вид устойчив транспорт като железопътен транспорт, велосипедни алеи и т.н.
  • промяна в горивния микс чрез въвеждане на устойчиви горива в промишлеността.

На теория има време до края на годината въпросните документи да бъдат преработени и изпратени за одобрение от Европейската комисия. Но предвид политическата обстановка това е малко вероятно да се случи и България ще продължи да губи средства. Забавянето има и друг негативен ефект - инфлацията обезценява наличните фондове.

"Заради цялото забавяне на плановете и техните слабости, България рискува да загуби първия транш от всичките 1.1 млрд. евро от Фонда за справедлив преход, който би трябвало да постъпи догодина", предупреждава Радостина Примова, която е старши анализатор в ЦИД.

Объркана комуникация

От организацията отчитат като сериозен проблем това, че управляващите и синдикатите не се опитват да обяснят на хората във въглищни региони възможностите, които ще получат при трансформацията, и реално те виждат в тази реформа само това как ще останат без добре платената си работа.

Никой например не отчита, че младите хора в тези региони въобще не искат да се занимават с въглища и ТЕЦ-ове и дори сега, когато тези сектори функционират, те напускат Стара Загора, Перник и Кюстендил в търсене на по-иновативни, чисти и перспективни работни места.

"Местните трябва да бъдат убедени, че парите за справедлив преход ще отидат при тях. Да видят собствения си интерес и да поискат да станат част от модерна икономика", смята и председателят на парламентарната икономическа комисия Мартин Димитров.

И според Радослав Рибарски, зам.-председател на парламентарната енергийна комисия, хората инстинктивно се придържат към познатото и не виждат перспектива, а заплаха в прехода. "Точно това трябва да им бъде обяснено", казва още той.

Кметът на Кюстендил Петър Паунов твърди, че държавата не дава шанс на общините да разработват проекти, а всяко ново правителство иска да пренаписва плановете и да включи свои проекти там. "Само с децентрализация могат да се получат нещата. Загубихме две години и половина и милиарди заради забавянето на териториалните планове и инфлацията", заяви още Паунов по време на представянето на доклада на ЦИД.

Само че, ако не се сформира редовно правителство и това Народно събрание бъде разпуснато до края на тази година, шансът процесът по подготовката и прилагането на териториалните планове ще се забави още. А с това и възможността въобще да се извърши каквато и да било реформа.

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    qmi01642051 avatar :-|
    qmi01642051
    • - 5
    • + 5

    ТЕЦ-овете нямат никакво бъдеще, дори и с водород. Те бяха затънали в проблеми с квотите, още преди войната в Украйна. Марица Изток-2 натрупа огромни задължения.

    Войната в Украйна даде "глътка въздих" на ТЕЦ-овете. Но тя е временна. И последна. Щом нещата се уталожат и недостигът на енергия бъде покрит, ТЕЦ-овете отново ще бъдат на загуба, поради високите цени на квотите.

    ВЕИ дават много евтина енергия и много чиста. Няма да има нужда от горене на каквото и да е било, за да се произвежда ел. енергия. Но никой не иска да го каже това в очите на хората от този сектор, защото ще загуби много гласове на изборите. ТЕЦ-овете са обречени. Те няма бъдеще.

    Изходът е в инвестиции в районите, където се добиват и горят въглища, така че след няколко години да има осигурена друга заетост на населението - в някаква индустрия. Преходът ще е безболезнен, а хората - доволни. В момента само ги лъжат. Но изходът е само един и е ясен - ТЕЦ-овете са приключили.

    Нередност?
  • 2
    g.e.m. avatar :-?
    ГЕМ
    • + 1

    Затварят всички ТЕЦ-ове и с парите от ЕС могат да се плащат заплатите на всички, заети в тая област без да има никакви финансови притеснения. А ток в региона ще има предостатъчно, само гледайте какво ще се случи напролет...

    Нередност?
  • 3
    ndg1583823851641396 avatar :-P
    Соколов
    • + 1

    Като бъдещето на каруците и ДВГ...никакво.

    Вместо да се чудим как да живеем в миналото трябва инвестиция в образование и развиване на алтернативни възможности за хората в тези региони, а те (и хората и възможностите) са много.

    Каквото и друго да говорим и пишем само се лъжем.

    Нередност?
  • 4
    dobadoba avatar :-P
    dobadoba
    • - 1

    До коментар [#2] от "ГЕМ":

    Като се 'хванем за зелено' е лесно.
    Зимите са трудни.

    Нередност?
  • 5
    uhh12616952 avatar :-(
    Vasil Angelov
    • + 2

    а междувременно, първата гига-батерия в UK вече е включена в мрежата
    https://www.bbc.com/news/uk-england-humber-63707463

    Но разбираме ние, Катамарана не ги вижда така нещата

    Нередност?
  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#5] от "Vasil Angelov":

    196МВч .. какво му е Гига?

    Нередност?
Нов коментар