Слънчев ток, но само през нощта

България не е изолирана от тези процеси, макар това да не се вижда на пръв поглед. Ако се изпълнят само заложените в Плана за възстановяване и устойчивост цели, до 2026 г. трябва да се присъединят около 4000 мВт нови ВЕИ мощности в електропреносната мрежа на страната, което е повече от наличните сега. До 2030 г. пък плановете са за 8-9 хил. мВтч, което означава по над 1000 мегавата на година, или една трета от всичко налично към момента като вятърни и соларни централи.

Подобни резултати не са невъзможни - вече има стотици проекти, които се подготвиха през последните две-три години. По данни на Електроенергийния системен оператор постъпилите заявки за присъединяване на нови ВЕИ мощности вече надхвърлят 35 хил. мВт, а през тази година се очаква да бъдат присъединени 700 - 800 мВт.

Но има един голям проблем - капацитетът на мрежата е ограничен и без допълнителни мерки скоро няма да може да се включват нови централи. Нужни са стотици милиони за нови далекопроводи и подстанции, които освен това се изграждат и бавно.

По време на последния парламент бе въведено като мярка т.нар. временно присъединяване. Целта беше да се позволи включването на нови централи с временно наличните резервни капацитети на мрежата, докато се изградят нови. Но от ЕСО вече казват, че има толкова много заявления, че дори с временна схема няма как да се отговори на всички.

Една нова идея, лансирана от Делян Добрев (ГЕРБ) по време на организираната от "Капитал" в края на февруари конференция Energy and Power, предвижда да даде възможност за присъединяване на мощности само в определени часове - през нощта. Доколко обаче тя може да бъде работеща?

Да продаваш слънчев ток след залез

Според Делян Добрев може бързо да се въведе една специална схема за присъединяване, която да позволява продажба на слънчева енергия само през нощните часове, когато мрежата е свободна.

"Сегашният модел заедно с одобрената от предишното Народно събрание схема за временно присъединяване уплътнява използването на електропреносната мрежа в диапазона от 8-9 часа сутринта до 17-18 часа, когато произвеждат соларните централи. През останалата част от денонощието мрежата не е натоварена, защото няма слънце. Ако обаче имаме соларна централа с батерии, то тя може да бъде присъединена за часовете в останалата част от денонощието и да предлага енергията, когато има свободен капацитет за това", обяснява Добрев.

По думите му, ако искаме да дадем възможност за присъединяване на още ВЕИ мощности без скъпото и бавно разширение на капацитета на мрежата, това е едно възможно решение. "При политическо съгласие можем да въведем такъв режим в законодателството още в първите дни на новия парламент. Тук може да помислим дали на едни производители да се даде присъединяване от 18 до 20 ч., на други от 5 до 7 сутринта и т.н.", казва още той.

Мярката определено звучи интересно, но ефектът от нея не е еднозначен. Радослав Рибарски, ПП - ДБ, смята, че такива предложения трябва да бъдат разгледани в контекста на една цялостна стратегия за енергийното развитие на България.

"Нужен е цялостен подход. Сега гласуваме някои неща на парче, но нямаме цялостна визия как да развиваме сектора, инвеститорите нямат яснота, не се знае какво ще правим с офшорната енергия, как ще развиваме съхранението на енергия, как ще развиваме мрежата, на какви енергоизточници ще разчитаме - АЕЦ, ВЕЦ, ВЕИ. Въобще смятам, че е нужно да излезем от политическите рамки и да се консолидираме около стратегическото развитие", каза Рибарски по време на конференцията Energy and Power.

Георги Самандов от "Български възход" вижда предизвикателство пред диспечирането на така свързани производителни и предлага да се насочи вниманието към т.нар. енергийни общности, в които могат да се обединяват множество малки производители и да задоволяват собствените си потребности от енергия. "По този начин намалява нуждата от големите инвестиции в преносната и разпределителната мрежа", твърди той.

Ивайло Мирчев, ПП - ДБ, също смята, че предложението на Добрев е интересно, но политиците трябва да питат експертите дали е работещо и тогава да го гласуват.

В случая експертите в лицето на изпълнителния директор на ЕСО Ангелин Цачев смятат, че в предложението има резон и то може да позволи максимално добре да бъде оползотворен съществуващият капацитет в мрежата. "Разбира се, всеки случай трябва да бъде разглеждан поотделно и за всеки ще има отделно техническо решение в зависимост от възможностите на мрежата, от възможностите на трансформаторите и т.н.", каза още той по време на конференцията.

По думите на Цачев пазарният модел трябва да заложи на съхранението на енергия, тъй като при достатъчно работещи соларни паркове цената на тока през деня ще бъде доста ниска. "Съответно тези системи за съхранение ще работят в различен часови диапазон от соларните паркове", допълва още шефът на ЕСО.

"Приветствам предложението на г-н Добрев за уплътняване на капацитета чрез присъединяване само в определени часове, но трябва да се имат предвид и европейските изисквания за сигурност на мрежите. Ние и сега предлагаме на инвеститорите договори за присъединяване с условия за ограничаване на мощността, която могат да отдават, но това не е устойчиво решение според мен", заяви на свой ред Здравко Братоев, който е заместник-председател на съвета на директорите на "Електроразпределение Юг".

Как ще се регулира

"Идеята на Делян Добрев да се съхранява енергията в периода, когато няма свободна преносна способност на мрежата, и да се предава през нощта звучи добре, но има някои въпроси. Тази енергия трябва да бъде изпратена до заявител по някакъв договор, но кой е този заявител, който да има нужда от тази енергия през нощта. Вероятно ако потребителя има батерия, нещата могат да станат, да използва енергията през деня, но това усложнява доста нещата, смята председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. И допълва: "Според мен е важно да се изградят мащабни системи за съхранение на енергия при големите ВЕИ производители. Това ще позволи енергията да се използва тогава, когато е необходима, а не тогава, когато може да се произведе."

Карел Крал, главен изпълнителен директор на "Електрохолд България", и Иван Иванов, председател на КЕВР Фотограф : Цветелина Белутова

Иванов признава, че сериозният проблем пред българската електроенергия е развитието на преносната и разпределителните мрежи. Освен това срокове за нейното модернизиране непрестанно се скъсяват, особено след началото на войната в Украйна, заради нуждата от бърз отказ от фосилните източници и навлизане на ВЕИ.

"Какво може да се направи, за да се отпуши процесът на присъединяване? Позицията на ЕК е, че трябва всички административни бариери пред нови проекти за ВЕИ да паднат. Да, това може да се направи и е особено наложително в България, където сроковете за всякакви разрешения са прекалено големи. Но след като този проблем се преодолее, идва физическото присъединяване към самата мрежа. От страна на ЕСО се говори за териториален принцип и групово присъединяване в дадена област, където може да се изгради подстанция, която да ги обслужва. Това ще спести време и средства, а освен това ще бъде много по-справедливо за всички", казва още той.

По думите му със сигурност е нужда и система за смарт метеринг. Това може да доведе до 15-30% намаление на потреблението на енергия - има такива данни от западни държави, в които е въведено това. "По този начин се подобрява цялостното управление на мрежите и се позволява много по-добрата интеграция на ВЕИ. Трябва да се програмира и оптимизира преносът на електроенергия, като не се натоварва с допълнителен капацитет, а се използва наличният по-ефективно. Това може да се постигне чрез умни мрежи и умни измервателни устройства", смята още енергийният регулатор.

Алтернативно предложение за по-ефективно присъединяване на нови ВЕИ има и собственикът на "Централна енергоремонтна база" и "АмонРа Енерджи" Димитър Белелиев. Според него нови централи трябва да се присъединяват не според мощността на панелите (ако са соларни), а според тази на инверторите. Така например, ако даден соларен парк има капацитет да произвежда 100 мВт, но мрежата може да поеме само 50, би могъл да използва инвертор 50 мВт и така да се присъедини, което гарантира, че ще може да отдава най-много 50 мВт и няма да претовари мрежата. "Логиката в подобен подход е, че в по-голямата част от времето соларните централи не са натоварени 100% и реално нямат нужда от присъединяване на пълната мощност на самите панели. Това би спомогнало за по-бързото включване на мрежата на голям брой мощности, без да са нужни големи инвестиции в мрежата", казва още Белелиев.

Струпване при ЕРП-тата

Каквито и временни или специални мерки да се вземат за "уплътняване" на мрежата обаче, те няма да са достатъчни за енергийния преход и за всички нови проекти, които се подготвят в момента. По данни на Карел Крал, главен изпълнителен директор на "Електрохолд България", само през 2022 г. в мрежата в Западна България е имало над 8500 заявки за присъединяване на нови ВЕИ с обща мощност 1900 мВт.

"Числата наистина са големи. Но освен тези нови мощности мрежата трябва да се развива и за потребителите, и за електромобилите. Там търсенето също расте бързо. Едно от решенията е дигитализацията на мрежата, но пък идва въпросът с финансирането. Сега източникът е през тарифите за услугите, които определя КЕВР. Другият източник могат да са европрограмите, но засега от там има точно 0 лева за ЕРП. Разчитаме да можем да използваме средства от Модернизационния фонд, но засега няма яснота кога той ще заработи, казва Крал.

Здравко Братоев също споделя големи числа - 2441 мВт заявки за нови ВЕИ мощности през 2022 г. (общо 8700 на брой заявки), а реално присъединените са почти 76 мегавата.

"Голяма част от инвеститорите казват, че ЕРП са пречката за развитие на този бизнес. Но истината е, че за да се увеличи капацитетът на разпределителната мрежа, са нужни много средства. Такива се правят всяка година за около 100 млн. лв. конкретно при нас, но инвеститорският интерес расте много по-бързо. Прогнозите ни показват, че в следващото десетилетие на територията на "Електроразпределение Юг" трябва да бъдат изградени поне 35 нови подстанции, за да се отговори на нуждите на новите производители. Освен самите подстанции обаче трябва да има и довеждаща инфраструктура - далекопроводи и т.н. Проблемът тук е на само финансов, но и административен - подобни проекти за далекопроводи например често изискват одобрение от институции като Агенция "Пътна инфраструктура", които понякога се бавят с години", казва още Братоев.

Според председателя на КЕВР Иван Иванов инвестиции наистина са нужни, но не пропорционално на капацитета на мрежите спрямо заявките за нови мощности, а по-ефективно. "България трябва да се възползва от всички фондове за дигитализация и модернизация на мрежите, защото регулаторът не е в състояние чрез ценовите решения да осигури тези средства", казва още той.

Иван Иванов казва още, че е крайно време да бъде създадена адекватна енергийна стратегия на България, защото сега въпросите се решават на парче. Така смята и Здравко Братоев. А Карел Крал казва, че без такава стратегия усилията и средствата се разпиляват. "Не е нужно да произвеждаме енергия някъде в нищото, просто защото там имаме терен, и после да се чудим как да я пренесем до потребителите през далекопроводи и подстанции с 15-20% загуби. По-добре е производството да става близо до консуматорите", твърди още той.

Забавените законови реформи

Все по-често чуваме, че определени държави захранват изцяло потреблението си със зелена енергия в определени периоди. И според Миглена Стоилова, директор на PPC - България, и председател на Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), ако досега това са били само новини, много скоро това ще бъде нормата. Особено предвид геополитическите реалности след войната в Украйна.

Миглена Стоилова, PPC България Фотограф : Цветелина Белутова

"Това налага политиците да мислят в посока ускоряване на инвестициите във ВЕИ и интеграцията на такива проекти в енергийните системи. Такава е и логиката на регламента на ЕС от края на миналата година", казва още Стоилова.

Според Тодор Маринов, експерт по търговия и регулации в Enery, същественото забавяне при издаване на разрешителни в общини и екоинспекции, както и за присъединяване към мрежата на ЕСО и ЕРП не е някаква изключителна черта за България. "Подобни трудности има навсякъде в Европа и точно затова е нужно да има общо решение, каквото е регламентът на ЕС", заяви той по време на конференцията Energy and Power.

Всъщност България трябваше отдавна да е приела поправките в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), които транспонират европейските разпоредби за насърчаване на зелените инвестиции. Проектът бе внесен от служебния кабинет в началото на януари и макар че текстовете бързо минаха през енергийната комисия на първо четене, до гласуване в пленарната зала така и не се стигна.

Освен това част от предложенията бяха спорни. Например предвиждаше се новите ВЕИ мощности да бъдат изграждани в приоритетни зони и при определен лимит на мощностите. От една страна, това е добра идея, но от друга, подобно зониране би могло да даде предимство на едни проекти спрямо други.

Според Делян Добрев идеята за такива зони трябва да бъде преразгледана, за да не се случи така, че всички инвестиции да се фокусират само в определени региони и мрежата да не се използва равномерно.

Тодор Маринов, Enery Фотограф : Цветелина Белутова

Карел Крал обаче подкрепя идеята за приоритетни зони за нови ВЕИ, за да е ясно къде може бързо да се случват такива проекти, които да получава одобрение от всички органи. Здравко Братоев също казва, че е радетел на тази инициатива, тъй като това дава една предвидимост за всички участници. А Миглена Стоилова смята, че това е добра инициатива, стига да има достатъчно прозрачност и яснота са самите зони.

Друг регулаторен проблем пред новите инвеститори е финансирането. Според Тодор Маринов много банки и фондове са склонни да дават пари за ВЕИ проекти, но искат сигурност на приходите поне за 50% от енергията, която ще бъде произвеждана .

"Точно затова се налага да сключваме дългосрочни договори - PPA's. Такива договори обаче много трудно се сключват в България. Една от големите пречки са помощите за бизнеса. Сега индустриалните консуматори не са заинтересовани да сключват дългосрочни договори за изкупуване на енергия, тъй като получават подобна услуга чрез компенсациите", смята Маринов.

В тази връзка ЕК вече обяви, че страните членки трябва да започнат да премахват помощите. А Българската независима енергийна борса обяви, че работи по пускането на такъв сегмент за сключване на PPA's.

Със сигурност обаче е нужно да се направи и една отсявка между реалния и изкуствения инвеститорския интерес за нови соларни и вятърни централи. През последните две години сме свидетели на своеобразна търговия със становища за нови проекти, които изкривяват реалната пазарна обстановка и създават грешни очаквания.