Европа иска да прекъсне соларната си зависимост от Китай

ЕС предвижда 40% от производствените нужди да бъдат покрити от местни компании до 2030 г.

Европейските соларни производители казват, че е нужно да има по-голямо финансиране, за да може индустрията да бъде изведена до по-високо ниво

Тодор Шишков

Европейските соларни производители казват, че е нужно да има по-голямо финансиране, за да може индустрията да бъде изведена до по-високо ниво © Reuters

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Темата накратко

Целта на Брюксел е до 2030 г. слънцето да е най-големият енергиен източник в Европа.
Все повече политици да искат увеличение на местния производствен капацитет заради големия внос от Китай в момента.
Европа беше най-големият производител на слънчеви панели в света, като произвеждаше около 30% от всички фотоволтаични панели през 2007 г.

Въпреки трудната минала година в Европа заради войната в Украйна и високата инфлация бяха пуснати в действие рекорден брой соларни инсталации на Стария континент. Увеличеният соларен капацитет е част от плана на Европейския съюз (ЕС) за повишение на дела на зелена енергия от общия енергиен микс, като целта е до 2030 г. слънцето да е най-големият енергиен източник в Европа.

Темата накратко

Целта на Брюксел е до 2030 г. слънцето да е най-големият енергиен източник в Европа.
Все повече политици да искат увеличение на местния производствен капацитет заради големия внос от Китай в момента.
Европа беше най-големият производител на слънчеви панели в света, като произвеждаше около 30% от всички фотоволтаични панели през 2007 г.

Постигането й обаче е трудна задача, която за момента може да бъде изпълнена единствено с увеличаване на зависимостта от китайските производители на панели, от които идва повече от три четвърти от вноса на технологията за Европа. "Преминаването от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници не трябва да означава замяна на една зависимост с друга", обяви комисарят по енергетиката Кадри Симсън, която прекара последната година в организиране на усилията на блока да се откачи от друга дългогодишна зависимост - руския газ.

Това е и причината все повече политици да искат увеличение на местния производствен капацитет. Отговорът на Европейската комисия беше да подготви Закон за нулевата нетна индустрия (NZIA), предназначен да стимулира домашното производство на "стратегически" технологии, включително слънчева и друга инфраструктура за възобновяема енергия. Законът, който беше предложен през март, гласи, че ЕС трябва да разполага с достатъчно капацитет за производство на чиста енергия, за да посрещне най-малко 40% от своите производствени нужди.

Постигането на тази задача няма да бъде лесно. "Не можем да мащабираме достатъчно бързо, за да отговорим на европейското търсене", казва пред Financial Times Стивън Ксуереб, директор на компанията за осигуряване на качеството на слънчевата енергия PI Photovoltaik-Institut Berlin. "Всички са развълнувани от новия завод [на Enel] в Сицилия, който ще произвежда 3GW. Китайските гиганти обявяват нови фабрики за 20GW", добавя той.

Европейските соларни производители казват, че е нужно да има по-голямо финансиране, за да може индустрията да бъде изведена до по-високо ниво. Те също така смятат, че мерките в предложения закон за приоритизиране на местното производство в договорите за обществени поръчки и за субсидиите за потребителите биха могли да увеличат разходите до степен, която да повлияе на възприемането. "Ако е проектирано лошо, NZIA рискува да върне сектора 20 години назад, заявява пред изданието Карийн Бутонат, главен изпълнителен директор за Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион в Lightsource bp, един от най-големите разработчици на слънчева енергия в региона. Никой не се интересува от скъпи възобновяеми източници на енергия."

Китайските традиции

Европа някога беше най-големият производител на слънчеви панели в света, като произвеждаше около 30% от всички фотоволтаични панели през 2007 г. Но голям тласък на индустриалната политика доведе до увеличаване на китайското производство и спад на цените точно когато Европа страдаше от последиците от финансовата криза от 2008 г. През 2012 г. ЕК започна антидъмпингово разследване на вноса на китайски слънчеви панели, което доведе до налагане на мито от почти 50% върху този тип продукти.

Това решение вкара ЕС в най-големия търговски спор с Китай досега. Пекин заплаши с ответни мита върху виното и луксозните автомобили. ЕК се отказа от първоначалните си предложения, като вместо това се споразумя с Пекин за минимална цена на слънчевите панели, което доведе до недоволство от страна на лобито на европейските производители на слънчева енергия. Преди пет години прагът на цената беше намален.

Търговската битка през 2012-2013 г. разкри елементи на напрежението между Европа и Китай, които остават и днес. Държавите от ЕС бяха разделени относно предложението на комисията, понеже не искаха да рискуват собствените си търговски отношения с Китай, като същевременно се възползваха от евтини слънчеви панели, които облекчиха натиска върху техните собствени субсидии за зелена енергия. Политиците се изправиха срещу нивото на планираната индустриална стратегия от китайците... но не дават непременно достатъчно предимство на европейско производство, за да блокират китайците, казва Дрис Аке, политически директор в SolarPower Europe.

Резултатът беше превръщането на Китай в безспорен световен лидер в технологиите за слънчева енергия. От 2011 г. страната е инвестирала над 50 млрд. долара в нов капацитет за производство на слънчеви панели, 10 пъти повече от Европа, сочат данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Този ръст на капацитета доведе до ниските цени, които позволиха рекордните слънчеви инсталации в Европа. Според МАЕ, въпреки че Европа е внесла безпрецедентните 26 GW фотоволтаични модули през 2021 г., сметката е била само една трета от разходите през 2010 г., когато е внесла само 15 GW.