Новият брой:
Чудото на езика

Фотогалерия: Русия в българската енергетика през годините на прехода

След разпадането на съветския блок секторът остана ядрото на българско-руските отношения и до днес

от Капитал
8891 прочитания
Капитал 30: Големите теми През 2023 г. "Капитал" навършва 30 години. Вестникът помни първите стъпки на България в пазарната икономика и демокрацията, в опитите да ги създаде и опази. И съответно - провалите. По случай годишнината като журналисти ще направим опит да припомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, как стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч. Всеки месец екипът ще се рови в архива на "Капитал" по избрана голяма тема и ще опитва да разкаже поне значителна част от историята й в рамките на поредицата "Капитал 30: Големите теми". През март посвещаваме темата на отношенията между България и Русия. Надяваме се, че за по-младите това ще е интересно, за да спорят по-информирано с родителите си, а за свидетелите на тези събития ще е полезно да си спомнят през какво са минали и да осмислят настоящето си.

За 23-годишното си управление на Русия президентът Владимир Путин посещава България три пъти - през 2003 г. (на снимката), при правителството на Сакскобургготски, който размразява проекта за АЕЦ "Белене"; през 2008 г., по времето на тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ, когато с българския президент Георги Първанов обявяват "големия шлем" от руски енергийни проекти в България - "Белене", газопровода "Южен поток" и нефтопровода Бургас - Александруполис; и през 2010 г., когато в първия мандат на Бойко Борисов дават старт на "Южен поток". Проектите се превръщат в зомбита, които през годините поглъщат общо над 2 млрд. лв., отделно от милиардите за руския "Турски поток".
Снимка: [ Дневник ]
След 1989 г. и разпадането на съветския блок българската енергетика остана в руската орбита и през следващите десетилетия. Скандалите, свързани с руския газ, които са повече политически, отколкото икономически, датират от началото на прехода. Събитията около създаденото през 1995 г. смесено дружество "Топенерджи", в което "Булгаргаз" трябваше да си партнира с "Газпром" за доставките в България, придобиха окраска на политически трилър. На снимката вдясно е Рем Вяхирев, тогавашният председател на "Газпром", при едно от посещенията си в София. Сред посрещачите (в центъра) е Илия Павлов, шеф на бившата политико-икономическа групировка "Мултигруп".
В началото "Топенерджи" се оглавява от висшия функционер на БКП/БСП и пръв премиер след 1989 г. Андрей Луканов (вляво). Впоследствие делът на държавната "Булгаргаз" е намален двойно, за сметка на влезлите частни акционери, а председателят на "Мултигруп" Илия Павлов (вдясно) започва да играе ключова роля в дружеството. Големият скандал идва с искането през 1996 г. "Топенерджи" да вземе на концесия за 35 години газопреносната мрежа на страната, с което "Газпром" би получил пълен контрол върху нея. Тогавашният премиер от БСП Жан Виденов удържа натиска на Рем Вяхирев и не се съгласява. След няколко години на конфликти и промени в собствеността през 2002 г. "Топенерджи" е закрито. Двете централни фигури в него имат една и съща участ. През 1996 г. Луканов е застрелян на улицата пред дома си. Седем години по-късно това се случва и с Илия Павлов пред неговия офис.
През 1999 г. след открит търг в една от най-големите приватизационни сделки на правителството на Обединените демократични сили с премиер Иван Костов руската "ЛУКойл" купи "Нефтохим" за над 100 млн. долара, а държавата запази контрола си чрез т.нар. златна акция. "Лукойл Нефтохим Бургас" започва да работи "на загуба" от 2006 г. и не внася данък печалба до 2022 г., когато за пръв път обяви такава. През този период КЗК е правила няколко проверки за господстващо положение на компанията на пазара на горива в страната, но чак в края на 2021 г., при правителството на промяната, го откри.
До 2019 г. управител на "Лукойл България" е Валентин Златев (в средата). Свързваната с него строителна компания "Джи Пи груп" става един от най-големите бенефициенти на инфраструктурни поръчки през мандатите на Бойко Борисов.
През 2002 г., след като проектът, с който "Газпром" искаше да получи контрол върху газопреносната система на България, се проваля и "Топенерджи" е закрито, бившият премиер на правителството на НДСВ и ДПС Симеон Сакскобургготски обяви размразяването на проекта за АЕЦ "Белене", който трябваше да бъде изпълнен от руската държава.
АЕЦ "Белене", замислена преди 1989 г., се превръща в класически зомби проект - прекратяван и възкресяван през годините. През 2008 г. беше обявена от президентите Путин и Първанов за част от "големия шлем" на руските енергийни проекти в България. Споразумението за построяването й от руската "Атомстройекспорт" предвиждаше да струва 4 млрд. евро. Две години по-късно руската страна поиска двойно оскъпяване на проекта.
Другото ключово споразумение, което беше сключено от правителството БСП, ДПС и НДСВ с премиер Сергей Станишев, е за изграждането на газопровода "Южен поток", подписано от руска страна от шефа на "Газпром" Алексей Милер (вляво).
Снимка: [ Дневник ]
Реалният старт на газопровода, който трябва да заобиколи Украйна от транзита на руски газ към Европа, е даден през 2010 г. от първото правителство на Бойко Борисов - със създаването на смесената българско-руска компания "Южен поток" за изграждането му.
Тогава е и последното посещение на Путин в България, когато Бойко Борисов му подарява известната каракачанска овчарка.
Проектът потъва в скандали, документацията за него е засекретена, а заради опита да бъдат заобиколени енергийните правила на ЕС срещу България е открита наказателна процедура. В крайна сметка през 2014 г. кабинетът "Орешарски" на коалицията БСП и ДПС го замразява, а впоследствие Путин го обяви за прекратен.
Снимка: [ Дневник ]
Пет години по-късно идеята на "Южен поток" беше осъществена под формата на продължение на трасето на руския газопровод "Турски поток" през България и Сърбия до Унгария. Българската отсечка беше построена с необичайно бързи темпове през 2019 г. и погълна близо 3 млрд. лв. от бюджета без яснота за сроковете на евентуалната възвращаемост на инвестицията, която няма нищо общо с газовите доставки за България. На снимката лидерите на България, Русия, Турция и Сърбия на откриването на "Турски поток" през януари 2020 г.
Снимка: [ МС ]
През 2022 г. след руската инвазия в Украйна "Газпром" едностранно спря газа за България, която Русия обяви за "неприятелска" страна. Правителството на Кирил Петков успя спешно да довърши отлаганата от кабинетите на Борисов газова връзка с Гърция, която беше решаващият фактор за реалната диверсификация на газовите доставки. През юли Петков и гръцкия му колега Мицотакис откриха интерконектора.
Снимка: [ МС ]
През руските проекти в изминалите три десетилетия минаваше и разделението в обществото по линията Русия или Европа. Те бяха съпровождани с протести срещу енергийната и политическа зависимост от Москва,
Снимка: [ Дневник ]
както и с протести в подкрепа на продължаващото обвързване на страната с Русия. Петнадесет години след присъединяването на България към ЕС това разделение се задълбочи заедно с руското влияние в страната.

-

-

Препоръчано

Фотогалерия: Блясъкът на Кан

Фотогалерия: Водоемите на Испания след най-топлия април в историята

Фотогалерия: Министър-председателите и президентите след 1990 г.

Историята на управлението на основните български институции в кадри

Още фотографии
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bat_plamen avatar :-|
    bat_plamen Неутрално

    Колкото сме по-далече от отровната руска орбита, то толкова по-добре за България и норманите хора у нас!

    Нередност?
  • 2
    uprsport avatar :-|
    Uprsport Неутрално

    Отлично Капитал. Само със снимки разкривате пропадането на България през последните 33 години. Лошото е, че много малко българи ще го разберат.

    Нередност?
Нов коментар