"МЕТ България": Гъвкавостта е от ключово значение за подпомагане на енергийния преход
Наред с гарантирането на доставките енергийният сектор ще трябва да се справи и с проблемите на балансирането
Съдържание от "МЕТ България"
Енергетика
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Енергийният преход няма да бъде възможен без инвестиции както във възобновяеми енергийни източници, така и в балансиращи технологии, които помагат за стабилизирането на енергийната система. Ето защо наред с гарантирането на доставките енергийният сектор ще трябва да се справи и с проблемите на балансирането. MET Group смята, че балансиращите активи в енергийния микс са от ключово значение за осъществяването на енергийния преход. Поради липсата на нови технологии производството на електроенергия от газ все още е най-добрият наличен вариант днес, който дава възможност за интегриране на повече енергия от възобновяеми източници, стабилност на електроснабдяването и ефективност на разходите.
Да бъдеш движеща сила в трансформирането на енергийното бъдеще на Европа несъмнено е трудно - пазарът е динамичен, проектите се развиват бурно и всичко това изисква инвестиции и ресурси. За базираната в Швейцария интегрирана енергийна компания "МЕТ груп" (част от която е и "МЕТ енерджи трейдинг България") обаче това е мисия и компанията показва на практика как може да се осъществи зелена трансформация. Това се доказва и от специалното подразделение за зелени активи на групата, което в края на 2022 г. удвои целта - до 2 GW инсталирана мощност за производство на слънчева и вятърна енергия на суша до 2026 г.
За постигането на тази цел MET разполага с инсталиран капацитет около 400 мегавата възобновяема енергия, а други 500 мегавата са в процес на изграждане. С други думи, компанията вече е на половината път от постигането на целта си и това е повод да се начертаят нови планове за бъдещето. Разбира се, всичко зависи от условията, както и от инвестиционния климат във всяка от страните, в които оперира. Казано накратко, MET Group се е посветила на това да даде съществен принос за енергийния преход в Европа.
Попътен вятър
С придобиването на два вятърни парка и обогатяването на оперативния портфейл за вятърна енергия до 102 MW България е сред първите страни, в които MET инсталира капацитет за възобновяема енергия. В същото време разширяването на дейността на компанията в Европа продължава - м.г. MET навлезе на пазарите на възобновяема енергия в четири нови държави с придобивания в Испания, Италия, Полша и Румъния. Наскоро компанията обяви присъствието си на германския пазар на възобновяема енергия с придобиването на 100% дял в проект за изграждане на соларна инсталация.
Балансиращите активи ще играят решаваща роля
Инвестирането във възобновяеми енергийни източници като слънчеви и вятърни електроцентрали е от ключово значение за напредъка на енергийния преход, но не е достатъчно. Очаква се в бъдеще количеството на електроенергията, генерирана от ВЕИ, да нарасне значително и да представлява по-голямата част от енергийния микс. Това ще направи балансирането на мрежата все по-голямо предизвикателство, тъй като тя няма да може да се справи с огромното количество електроенергия, което ще се подава.
В допълнение, ядрените електроцентрали не могат да увеличават и намаляват мощността си достатъчно бързо и поради това могат да се използват само в много ограничена степен за балансиране на мрежата. Ето защо досега предимно въглищните и газовите електроцентрали бяха в състояние да балансират променливите количества слънчева и вятърна енергия.
Използването на природен газ е най-чистият начин за постигане на баланс
Тъй като отказът от въглищна електроенергия става все по-належащ поради проблемите с климата, а природният газ има значително по-ниски емисии на CO2, значението на последния като преходно гориво няма да намалее в обозримо бъдеще. Точно обратното: различни нови енергийни носители, като например екологичен водород, все още не са достатъчно достъпни, а батериите за съхранение на излишната електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, остават нерентабилни в голям мащаб - следователно природният газ остава основният инструмент за постигане на гъвкавост. Доказани технологии като ТЕЦ (комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия), газови турбини с комбиниран цикъл (CCGT) и други активи, като например газови хранилища и агрегатни платформи, са решение за повишаване на гъвкавостта на енергийния пазар, докато новите технологии за производство и съхранение на енергия узреят и могат да бъдат внедрени в голям мащаб.
Съвместим ли е енергийният преход със сигурността на доставките?
Кризата, на която станахме свидетели през 2022 г., насочва зелените амбиции в по-реалистична посока. Най-сетне не само говорим за това къде искаме да бъдем през 2050 г., но много компании вече предприемат конкретни действия. Започна един много по-реалистичен и балансиран дебат, в който се отчитат въпроси като независимост чрез достъпност и сигурност на доставките.
Не е достатъчно да се уверим, че нещо е "зелено", то трябва да бъде и рентабилно. Що се отнася до времевия хоризонт, въпросът, пред който сме изправени днес, е какво реално можем да постигнем в кратки срокове, за да решим проблема с енергийната зависимост, като същевременно осигурим екологичността на този процес.
България в центъра на вниманието
Каква е настоящата ситуация в България? Като цяло инфраструктурата на въглищните централи в Маришкия басейн може да предложи чудесна възможност за подпомагане на трансформацията. Обектите там имат необходимото присъединяване към ЕСО, а в близост преминава трасето (IGB) с достатъчен капацитет, за да гарантира увеличените доставки на природен газ. Всичко това обаче не може да се случи без ясна стратегия за развитие на сектора и без ролята на държавата да осигури правната рамка.
Следователно е важно да се отбележи кои ще бъдат най-ключовите фактори, които ще определят дали България ще може успешно да следва пътя на енергийния преход и в крайна сметка да осъществи необходимата трансформация:
- Множеството настоящи, разработвани и бъдещи ВЕИ проекти, използващи съвременни технологии, са чувствителни и нестабилни в случай на промени в пазарната среда, а ефектът на канибализация (нулеви и отрицателни цени) вече е ясно видим.
- Успехът на ВЕИ проектите може да бъде гарантиран само при наличието на достатъчни и бързодействащи балансиращи мощности. Подобни в България липсват и дори след възстановяването на "Чаира" ще бъдат много под необходимите.
- Проектите за ВЕИ и балансиращи мощности не са жизнеспособни, ако не са изградени изцяло на пазарни принципи.
- За да осъществи успешно енергийния преход, България трябва да направи следващата стъпка сега, когато става въпрос за либерализация на газовия пазар. Отпадането на регулираната цена на природния газ също е част от тази цел и трябва да се създаде пазарно ориентирана бизнес среда за осъществяване на енергийния преход, давайки възможност на всички пазарни участници да работят успешно.
