Пълната либерализация на енергийния пазар ще насърчи инвестициите в собствени ВЕИ
Карел Крал, главен изпълнителен директор на "Електрохолд България"
Съдържание от "Електрохолд България"
Енергетика
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Визитка
Карел Крал е главен изпълнителен директор на "Електрохолд България". Роден е в Чехия, завършил е икономически науки в Университета в Пилзен. Близо 25 години работи в сферата на финансовите консултации, телекомуникациите, информационните технологии и енергетиката. От 2009 г. е част от управленския екип на "ЧЕЗ Груп", като от януари 2013 г. е главен финансов директор на "ЧЕЗ Груп" в Румъния. От 2015 г. е регионален мениджър на ЧЕЗ за България. След сключване на сделката с "Еврохолд" от 27 юли 2021 г. е назначен за главен изпълнителен директор на групата "ЧЕЗ България", преименувана на "Електрохолд" през май 2022 г.Какви са основните пречки пред присъединяването на новите ВЕИ и доколко самата мрежа е подготвена за този бум от последните години?
Първо трябва да решим какво искаме да постигнем. Въпросът е дали искаме да присъединим всеки обект и всеки потенциален инвеститор, който казва, че иска да строи където и да е, или искаме да видим къде какво потребление има и да присъединим нови обекти на места, където действително има нужда от такива. Много зависи от това дали говорим само за големи мощности, които се присъединяват директно към преносната мрежа, или и за по-малките, които са на средно или ниско напрежение, и тези, които ще произвеждат за собствено потребление, а остатъка ще връщат в мрежата. Основният въпрос, който България трябва да си зададе, е дали искаме зелено производство или зелено потребление. Ако попитате потенциалните инвеститори, те ще ви кажат, че мрежовите оператори ги бавят. Мрежовите оператори обаче биха имали по-различен отговор - понякога тези мощности искат да се присъединят в територии, където няма потребление и произведената енергия трябва да се трансформира, като по пътя значителна част от енергията се губи. Затова трябва да си дадем сметка дали е в обществен интерес да имаме и такива мощности. Колкото до това дали мрежата е подготвена - ако говорим за всички заявления, които в момента са на масата - мрежата няма как да поеме всички тези мощности. Въпросът обаче е дали искаме всички тях. Затова, преди да си отговорим на въпроса зелено производство или зелено потребление, няма как да имаме правилен отговор на въпроса за подготовката на мрежата.
Какви инвестиции планира "Електрохолд България" в разпределителната мрежа и как това ще се отрази на очакваното по-голямо натоварване с оглед интереса към новите ВЕИ мощности?
- През последните години инвестираме по 100 млн. лева годишно в развитие и поддържане на мрежата. Недостатъчният свободен капацитет за присъединяване на ВЕИ и децентрализирането на производството обаче създават голямо предизвикателство, свързано с дигитализацията на мрежата. Увеличаването на мощностите и дигитализацията трябва да вървят успоредно. Затова планираме големи инвестиции в тази посока, включително умни електромери, географска система за събиране на данни и много други. Целта ни е да имаме дигитален "близнак" на мрежата - да я управляваме, да знаем къде какви мощности има и да може да пренасочваме и диспечираме. Заедно с това ще вървят и инвестиции в по-мощни трансформатори. Да, можем да инвестираме много повече и да удовлетворим всички искания на потенциални инвеститори, като ги присъединим. Въпросът обаче е как това ще се отрази върху крайната цена за клиента, защото някой трябва да плати.
В този смисъл какви източници на средства ще се търсят? На какъв етап е финансирането по Фонда за модернизация например?
- Източниците на финансиране са два - крайният потребител, който плаща през тарифите за ток, и европейското финансиране. Проучванията показват, че инвестициите в мрежата трябва да се увеличат седем до десет пъти спрямо предходното десетилетие, за да постигнем всички цели на ниво ЕС. За България вероятно числото би било още по-голямо, затова е важно тези инвестиции да се насочат към правилните проекти. Ще се възползваме от европейското финансиране, макар че за съжаление за ЕРП-тата няма предвидено нищо по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). За сметка на това обаче има бюджет по Модернизационния фонд, където са предвидени средства за дигитализация и модернизация на мрежите на разпределителните дружества. Ние сме много благодарни на Министерството на енергетиката (МЕ), че разбира нуждата от развитието и на разпределителната мрежа. Вече имаме първото одобрено финансиране от фонда - за "Електрохолд" то е 39 млн. евро за следващите три години.
Отскоро "Електрохолд Продажби" започна да предлага услугата "всичко в едно" за ВЕИ-та за собствено потребление - проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация, разкажете повече?
- Услугата е активна и вече има интерес към нея - дори вече работим с първите си клиенти. Тя е подходяща за малки фирми и битови клиенти, които имат интерес към инсталиране на покривна фотоволтаична система. Проектите се изпълняват с минимален ангажимент от тяхна страна, като "Електрохолд Продажби" обработва всички документи и изпълнява административните дейности. Създадохме тази услуга, защото сме убедени, че това е пътят, по който трябва да се върви, и виждаме успешните примери за "домашни" инсталации в Германия, Чехия, Словакия. Собственото производство е част от цялостното решение на енергийната трансформация. Идеята ни е в бъдеще да разширим нашите оферти и да започнем да предлагаме цялостно решение за управление на дома - производството на енергия, потреблението, отоплението, охлаждането. Развитието на този пазар е важно и с оглед предстоящата либерализация на битовия пазар на електроенергия.
Как ще се промени неговата структура с оглед предстоящата ключова реформа, свързана с отпадането на НЕК като обществен доставчик и свободния пазар за домакинствата?
- Ще започна отзад напред, защото вече споменахме покривните инсталации за бита. За да се развие битовият пазар в качеството му на производител, той има нужда именно от либерализация. Аз лично не вярвам много в подпомагащите схеми и смятам, че най-ефективният начин да се стимулира тази активност е икономическият. Клиентът би гледал възвръщаемостта на инвестицията, а тя е по-бърза, когато цената на пазара е по-висока. С регулираните цени домакинствата не са стимулирани да инвестират в собствени инсталации. Затова и либерализацията ще насърчи тези хора. Тук не говоря само за фотоволтаици, а и за термопомпи за охлаждане и отопление на дома.
Колкото до самия законопроект - той е на масата от няколко дни и общественото обсъждане все още тече. Рано е да кажем реално какво ще се случи, защото аз съм убеден, че ще има много промени и коментари както от депутатите, така и от бизнеса. С него МЕ се опитва да изпълни мерките, които са задължителни от гледна точка на Брюксел и изискванията му, свързани с ПВУ. От друга страна, самият пазар ще има повече ликвидност специално за дългосрочните договори от нискоемисионните производители и т.н. Като замисъл и принцип проектът е добър - това е посоката, в която трябва да се движи България, но, както обикновено, има много технически детайли, които предстои да бъдат уточнени. Надявам се да има работещ модел, съгласуван с бизнеса и останалите заинтересовани страни, който да доведе до прозрачен работещ пазар с достатъчна ликвидност на дългосрочните договори, защото в момента ситуацията е, че целият обем електроенергия се търгува на пазара "ден напред". Това не е нещо, което можем да наречем здрав пазар.
Как трябва да се промени моделът?
- Пак става дума за икономическите стимули. Когато бизнесът знае, че над определена цена в сегмента "ден напред" ще бъде компенсиран, няма никакъв мотив и никакъв стимул, за да гледа дългосрочно. Надявам се, че с тези промени бизнесът ще започне да мисли в по-дългосрочен план и пазарът ще стане подобен на останалите пазари, където по-голямата част от електроенергията се търгува с дългосрочни договори - едногодишни, двегодишни и т.н. Сега се говори много за новия пазарен модел, който се обсъжда в Брюксел - как да се задължат търговците да предлагат дългосрочни договори, което според мен няма да работи, ако крайният клиент не поиска това. Затова трябва да спрем подкрепата през компенсациите.
Ще успеят ли бизнесът и домакинствата да се подготвят за предстоящото освобождаване на пазара за бита предвид заложените срокове за това?
- Преходният период за домакинствата е 2025 г., а крайните снабдители трябва да са готови още от 1 януари 2024 година. Предвид факта, че законопроектът тепърва ще се обсъжда и приема, срокът ми изглежда много амбициозен. Има много неща, които трябва да се изчистят, и не става въпрос само за самия закон, но и за подзаконовите нормативни актове, различните наредби, които трябва да се пренапишат, а това ще отнеме време. Крайният срок за снабдителите е прекалено кратък и това ще влезе в нашия коментар по проекта, където ще поискаме малко повече време.
Колкото до бита - за домакинствата отдавна е ясно, че пазарът ще се либерализира. Аз съм в България от осем години и оттогава се говори, че това ще отнеме пет години, но още не е казано кога тези пет години ще започнат да текат. Ако социалните мерки се правят през цената на енергията, тогава се помага на всички, независимо дали те имат нужда или не. Постепенно трябва да вървим към това как да се помага само на тези, които имат нужда. Това е математика - ако сме двама души и имаме десет лева, ще си разделим по пет. Ако обаче аз нямам нужда от тези пари, то десетте лева ще отидат само при човека, който наистина е в нужда. Някой в момента плаща за това цените да се държат ниски. Това е най-вече АЕЦ "Козлодуй" с по-ниските си печалби от тези, които реално би могла да направи от пазарните цени. Тези пари могат да отиват в бюджета като дивидент, а впоследствие да се разпределят към социалното министерство, което да отпуска помощите. За мен това е много по-добро решение, защото ще се помогне на повече хора в нужда.
