Енергетика

30 години радиоактивно изпускане: АЕЦ "Фукушима" отваря въпросителни за ядрената енергия

Започна изпускането на радиоактивна вода в Япония, което предизвика остри реакции по света

Зелено ли е бъдещето на атомните електроцентрали е въпрос, по който се спори постоянно

Евгени Ахмадзай

Зелено ли е бъдещето на атомните електроцентрали е въпрос, по който се спори постоянно © Shutterstock

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Темата накратко

Китай спира вноса на морски продукти от Япония
Отваря се въпросът за изпускането на тритий в моретата
За 12 години Япония не е спечелила доверието на света за ядрената си политика

Японската АЕЦ "Фукушима" започна изпускането на складирана радиоактивна вода в Тихия океан. Новината обиколи света и съвсем логично предизвика крайни реакции - за едни това е напълно нормална процедура, а за други е безпрецедентен риск за целия регион и океанската екосистема. Икономическите последици стигнаха дотам, че Китай да забрани вноса на морски продукти от моретата около Япония.

Преди 12 години земетресение, последвано от цунами, удари атомната електроцентрала, унищожи охладителната й система, като причини прегряване на ядрата на реактора и замърси водата в съоръжението с радиоактивен материал. Японската компания оператор на централата TEPCO използва тонове вода, които да охлаждат горивните пръти на реакторите. Замърсената вода трябват да се съхранява в стотици огромни резервоари.

След години на екологично спорове, информационно затъмнение в Япония и политически дебати какво трябва да се прави с радиоактивната вода стана ясно, че тя ще бъде постепенно източена в океанските води, въпреки че подобно решение може да причини сериозни политически и икономически трусове.

Най-големият проблем се крие в радиоактивния изотоп тритий, който не може да бъде отделен от радиоактивната вода и за който има притеснения, че при изпускане в океана може да предизвика екологични проблеми - замърсяване, смърт на морски видове и опасност за местно население. Основният въпрос е колко точно тритий ще бъде изпуснат във водата?

Няма една истина

Отговорът на Токио е, че ще бъдат изпускани малки количества тритий, а според Международната ядрена агенция ( IAEA) няма причина за притеснения и регулаторът следи ситуацията. Основният аргумент за позицията на IAEA е, че елементът е присъщ на океанската вода и в малки обеми няма да предизвика проблеми. Тук може да се види графично изражение на изпускането на ядрено активната вода стъпка по стъпка.

Проблемът е, че резервоарите във Фукушима са на 98% пълни и ако не започне изпускане, след година ще бъдат пълни изцяло. Поради това TEPCO твърди, че през следващите 30 години задължително трябва да се изпуска радиоактивната вода.

Всички страни в региона са против решението на Япония, като най-гласовити са Китай и Южна Корея, които изразяват съмнения, че японските власти крият информация. Подобни съмнения не са подкрепени с факти, а по-скоро са свързани с липсата на данни през години и това, че през годините Токио си спестяваше информация за АЕЦ "Фукушима". От европейските държави Германия също изяви претенции, докато най-голямата икономика - САЩ, подкрепи Япония.

Интересното е, че през 2018 г. Франция изпуска 10-15 пъти по-големи количества тритий около Ламанша. А като цяло атомните електроцентрали по света постоянно изпускат малки количества, като данни има дори за румънската АЕЦ "Черна вода" в Черно море. Причината обаче да има подобни реакции срещу случая във Фукушима е, че става въпрос за дълъг процес с много тонове вода през следващите 30 години и липсата на прозрачност за централата, откакто се случи ядрената катастрофа преди 12 години.

Ядреното бъдеще

През последните години има постоянни дискусии за бъдещето на ядрената енергия и проблемите, свързани със зеленото й развитие. В крайна сметка ЕС прие, че тя ще е част от зеления преход и ядрените мощности ще се приемат в "нефосилната категория". В същото време няколко държави в Европа, сред които и България, имат намерение да строят нови ядрени мощности в следващите 20 години.

Проблемът е обаче, че при екологични катастрофи няма ясна идея какво да се прави с радиоактивната вода, както в случая с изотопа тритий. В същото време всяка АЕЦ изисква сериозна поддръжка и след края на експлоатацията й. В почти всички държави с атомни електроцентрали има огромни гробища с ядрен отпадък, които никой не знае колко време ще трябва да бъдат консервирани. Самата стара технология за ядрени мощности, тези от 2-ра и 3-та генерация, в които попадат "Фукушима" и АЕЦ "Козлодуй", са изключително големи мощности, които действат централизирано и не могат да бъдат гъвкави в системата. Както се случи в Япония, при по-голяма ядрена авария цялата енергийна система става зависима и целият регион става жертва на аварията, което води до неясни екологични последици.