Групирането на банките следва политическите размествания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Групирането на банките следва политическите размествания

Изпълнителният директор на Столичната общинска банка Любомир Павлов се отказа от шефско място в АТБ, може би заради предпочитанията си към действията в сянка

Групирането на банките следва политическите размествания

1789 прочитания

Изпълнителният директор на Столичната общинска банка Любомир Павлов се отказа от шефско място в АТБ, може би заради предпочитанията си към действията в сянка

© Reuters


Прегрупирането на банките отново заплашва да се превърне в заиграване с управляващите и да докаже, че финансовите институции в България са неспособни да функционират като независима власт. Кризата в банковата система, доверието на спестителите, двете вълни на банкови фалити зададоха параметрите на цената, която се плаща за прекалено лоялни финансирания под натиск на партийни, корпоративни, групови интереси, фалитите на банките и лошият имидж на българската банкова система навън бяха пряко следствие от вкорененото пренебрежение към принципите на финансова дисциплина и професионално банкиране.

Разместванията в политическите пластове отново са на път да зададат модуси, в които финансовите институции да решават конкуренцията помежду си по силата на политически, а не на пазарни аргументи, формално конфликтът между двете лобита - това на Булбанк и другото на Общинска банка, възникна по повод близостта до служебния премиер Стефан Софиянски. Доста бързо и лесно се наложи хипотезата, че основната консолидираща фигура в групата около Булбанк, Чавдар Кънчев има прекалено силни позиции пред премиера по линията на членството и приноса си в Съвета за финансова стабилизация. Присъствието на Кънчев в Съвета за стабилизация пък по време съвпадна с анонсирането на проектите с Обединена българска банка (ОББ) и Централна кооперативна банка (ЦКБ), което задълбочи ревността у несимпатизантите. В момента групата около Булбанк твърдо включва структурите на ОББ, ЦКБ и Корпоративна банка. Решението за включването на Булбанк в копроекта ОББ има принципното съгласие на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) още от октомври-ноември м.г. Реалните стъпки по оздравяването на ЦКБ започват в края на миналата и началото на тази година.

Поради разнопосочността на влиянията си много по-интересна изглежда консолидиращата фигура на лобито около Столична общинска банка - Любомир Павлов. Засега към групата на Общинската банка биха могли да се причислят "Пощенска банка" и Биохим. Подходът на формирането й беше чисто кадрови. Освобождаването на Момчил Андреев и назначаването на Владимир Владимиров в Пощенска банка стана с личното участие на служебния премиер Софиянски. Засега все още остава малко неясен механизмът (най-вероятно чрез лобиране от страна на Павлов) на разпределението на постовете между двамата бивши служители на Общинска банка - Васил Василев и Евгени Чачев. Източници от "Биохим" твърдят, че на Василев са делегирани повечето приоритети сред изпълнителните директори на банката. От друга страна, Чачев, който е освободен като председател на управителния съвет на Общинска банка и Любомир Павлов зае мястото му, е назначен за председател на УС в "Биохим".

Паралелно с оформянето на двете банкови лобита се породи тезата за гравитиращите участници и необходимостта от появата на балансьор. Начинът, по който протече общото събрание на Асоциацията на търговските банки (АТБ), може да послужи като основа за някои по-конкретни изводи. Изборът на новите членове в УС на АТБ е сигурна индикация за несравнимо по-голямата популярност, с която групата Булбанк и съставящите я структури се ползват в банковите среди.

От общо седемте членове на УС на АТБ трима категорично принадлежат към групата - Чавдар Кънчев, Олег Недялков, Стоян Александров. Председателят на АТБ Огнян Енчев в банковите среди също е смятан за техен съмишленик, макар че постът ще го задължи към по-предпазливо и балансирано поведение. Единственият категоричен представител на алтернативната група е Ваня Василева, макар че имаше предложение от Емил Кюлев, шеф на Българо-руска инвестиционна банка, кандидатурата й да бъде заменена с тази на Любомир Павлов като председател на УС на Общинска банка. Павлов обаче си направи отвод преди гласуването, като каза, че г-жа Василева ще бъде много по-полезна за АТБ в качеството си на изключително компетентен юрист. Другите членове на УС са Иван Радев (Юнионбанк) и Евгени Горанов (Кредитна банка). Мненията са, че на Радев (въпреки скандала с вилата на Гечев) лобито Общинска банка възлага повече надежди.

Паралелно с това се лансираха кандидатури, които макар и любопитни са по-скоро знак за нагласи за решаването на конкретни сделки и интереси. От квесторите на Елитбанк се предложи място в управителния съвет да получи и човек от ДСК, най-вероятно Бистра Димитрова. Кандидатурата на Иван Данов (Международна банка за инвестиции и развитие) дойде от кръга на Общинската банка.

Независимо от частичните недоволства АТБ направи нещо много важно, като премахна паритета между Държавни и частни институции в ръководството. Сега държавните банки имат само двама представители там - Кънчев и Недялков, частните банки са с трима представители - Енчев, Горанов, Радев. С избора на Александров и Василева на практика в ръководството на АТБ са представени всички съществуващи форми на собственост в банковия сектор.

Другият проблем, повод за доста спорове между банките в последната година, беше разрешен с отмяната на съпредседателството. След почти единодушно гласуваната промяна в устава (след като Емил Кюлев оттегли предложението си за запазване на съпредседатслството, а Любомир Павлов се въздържа ) АТБ ще се представлява от един председател и зам.-председател, на когото могат да бъдат делегирани правомощията. На председателското място беше избран Огнян Енчев, за зам.-председател Олег Недялков.

"Тезата за т.нар. общинско лоби е силно преувеличена. Разпределението на местата в управителния съвет на асоциацията само потвърждава това", коментира член на АТБ след общото събрание в понеделник. Бяха изказани и по-крайни мнения, че сега банковата група Булбанк ще се опита да манипулира асоциацията и да контролира изцяло контактите с официалните институции. Според друга версия по-масираното присъствие на лобито "Булбанк" е трябвало да се балансира от контролния съвет. Като поста си председател в него запазва Мария Котева (Биохим). Другите две предложения бяха за Юли Попов (Хебросбанк) и Владимир Владимиров (Пощенска банка). Кандидатурата на Владимиров беше оттеглена по негова молба и на негово място беше избрана Анна Събева (Първа източна международна банка). Във връзка с оформянето на двете групи освен гравитиращи около тях банки вероятно ще се появят и малко по-балансирани настроения. За момента от по-значимите банки само БРИБ изглежда по-близо до функциите на балансьор.

Другият по-съществен конфликт, които тече по линията на двете лобита, е свързан с връщането на едностепенната система на управление в двете държавни банки от групата на Столична общинска - Пощенска и "Биохим". Това ограничава възможностите за намеси и контрол върху изпълнителните директори на банките по линията на Банковата консолидационна компания. В банковия холдинг пък влиянието на Булбанк е доста по-силно. Цялата тази тупурдия по прегрупиране на банките най-вероятно е само временно явление, защото след парламентарните избори в банковата система могат да се очакват далеч по-радикални размествания.

Прегрупирането на банките отново заплашва да се превърне в заиграване с управляващите и да докаже, че финансовите институции в България са неспособни да функционират като независима власт. Кризата в банковата система, доверието на спестителите, двете вълни на банкови фалити зададоха параметрите на цената, която се плаща за прекалено лоялни финансирания под натиск на партийни, корпоративни, групови интереси, фалитите на банките и лошият имидж на българската банкова система навън бяха пряко следствие от вкорененото пренебрежение към принципите на финансова дисциплина и професионално банкиране.

Разместванията в политическите пластове отново са на път да зададат модуси, в които финансовите институции да решават конкуренцията помежду си по силата на политически, а не на пазарни аргументи, формално конфликтът между двете лобита - това на Булбанк и другото на Общинска банка, възникна по повод близостта до служебния премиер Стефан Софиянски. Доста бързо и лесно се наложи хипотезата, че основната консолидираща фигура в групата около Булбанк, Чавдар Кънчев има прекалено силни позиции пред премиера по линията на членството и приноса си в Съвета за финансова стабилизация. Присъствието на Кънчев в Съвета за стабилизация пък по време съвпадна с анонсирането на проектите с Обединена българска банка (ОББ) и Централна кооперативна банка (ЦКБ), което задълбочи ревността у несимпатизантите. В момента групата около Булбанк твърдо включва структурите на ОББ, ЦКБ и Корпоративна банка. Решението за включването на Булбанк в копроекта ОББ има принципното съгласие на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) още от октомври-ноември м.г. Реалните стъпки по оздравяването на ЦКБ започват в края на миналата и началото на тази година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK