Русия може да стане най-големият кредитор на България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Русия може да стане най-големият кредитор на България

Русия може да стане най-големият кредитор на България

1308 прочитания

България може да започне преговори за разсрочване на дълговете си към двете СИВ-банки едва след като те договорят условията за обслужване на задълженията към кредиторите си, заяви министърът на финансите в служебното правителството Светослав Гаврийски при завръщането си от Москва. В началото на седмицата там се проведе годишната среща на Международната банка за икономическо сътрудничество (МБМС) и Международната инвестиционна банка (МИБ), на които дължим 679 млн. ЕКЮ (над 800 млн. долара).

Имиджът на България като длъжник постепенно се подобрява по световните пазари, особено след последните политически развития. Цените на Брейди-облигациите ни са рекордно високи - доходът им е дори по-нисък от този на руските книжа, които предстои да бъдат емитирани до края на годината. Доходът на еврооблигациите на Булбанк също е рекордно нисък от няколко години насам. Това постепенно възвърнато доверие е заради растящите валутни резерви, очакван валутен борд и постъпления от приватизация.

На този фон като че ли останаха позабравени фактите, че България продължава да не обслужва огромните си задължения към МИБ и МБИС. Това са банките на бившия СИВ, дали възможност на екссоциалистическите страни за достъп до ресурс на международните капиталови пазари. Двете институции са финансирали предимно инвестиционни и инфраструктурни проекти за над 8 млрд. долара от 1971 до 1990 г. МИБ и МБИС спират да обслужват външните си дългове през 1992 г. и 1993 г., като България прекратява обслужването на дълговете си към банките преди това, през март 1990 г., след като правителството на Луканов обяви мораториум върху плащанията по външните дългове.

Остатъчната сума, която страните - членки на банките, дължат към тях към средата на 1996 г., е съответно 1.6 млрд. долара за МИБ и 544 млн. за МБИР.

Проблемът на България е особено остър, тъй като това е най-голямата сума на дълг - 800 млн. долара, който страната дължи към отделен кредитор, и този дълг остава все още неуреден. Водени са редица преговори в рамките на годишните срещи на двете банки, като България се е стремяла да редуцира дълга си към МИБ по схема, близка до тази на сделката с Лондонския клуб от 1994 г.

Според източници от международни инвестиционни банки България е изостанала с уреждането на дълга си предимно поради лошо икономическо състояние и липса на валутен ресурс. Що се отнася до местни източници на информация - такива почти няма. Преговорите винаги са били обвити в тайнственост, въпреки че става дума за пари, които трябва да се поемат от данъкоплатците.

Страни като Полша и Словакия са уредили изцяло задълженията си към МИБ чрез прихващания. (Държавата длъжник купува вземане на международен кредитор от съответната СИВ-банка на същата стойност.) В българския случай прихващанията са били спорадични за неголеми суми - главно по полици, изискуеми от МИБ към Булбанк. Дълговете към двете банки на България бяха в балансите на Булбанк, която е теглила външни заеми, като агент на държавата и държавни предприятия до 1990 г. В момента продължава прехвърлянето на тези кредити към хазната, като длъжник става формално и финансовото министерство.

Последни идеи за уреждане на дълговете на МИБ и МБИР

Основни длъжници на двете банки са Русия, България, Куба, Унгария (тя е единствената държава, продължаваща да обслужва кредитите си), или от платежоспособността на тези държави се определя възможността банките да си върнат дълговете към чужди кредитори. Трябва да се има предвид, че вземанията на банките от държавите - длъжници от бившия СИВ, са около 1.3 пъти повече от дълга им към Лондонския клуб.

През миналата година се лансира схема за изчистване на балансите на двете СИВ-банки, като пилотният проект беше разработен за МИБ. Той предвиждаше да се извадят от балансите МИБ-вземанията от страните длъжници - Русия, България, Куба, Унгария и от друга страна - външният дълг към частни чужди кредитори. Външните кредитори трябваше да суапират вземанията си от МИБ директно за вземания от крайните държави длъжници, като това би трябвало да се осъществи през специални компании. Предвиждаше се създаването на четири компании, които да са кредиторки на посочените държави, а в пасива им да се намират задълженията към Лондонския клуб. По този начин МИБ остава с чист баланс и можеше да продължи работа. Специализираните компании имат за цел да събират вземанията от държавите длъжници, като прехвърлят над 70% от тези приходи към външните кредитори. Останалата част от събраното отива за капитализиране на МИБ. Схемата не предвиждаше редукция на дълга на МИБ към Лондонския клуб, което почти във всички случаи не позволява редукция и на дълга на самите държави длъжници. По този начин за България възникна проблемът, че ако приеме такова уреждане, може да наруши разпоредбата на споразумението си с Лондонския клуб от 1994 г. - да не се дават преференциални условия на други външни кредитори по необслужван дълг, съществували преди сделката.

Поради забавянето на сделката на Русия с Лондонския клуб в процеса на преговорите се оформи тенденцията за отпадане на тази схема. В крайна сметка някои от кредиторите на МИБ решиха, че могат да получат по-добра сделка, ако са по-настоятелни. В началото на тази година стана ясно, че подобно уреждане е почти невъзможно. Това на пръв поглед е добре за България, тъй като възприемането на модела не даваше много гъвкавост за самостоятелно уреждане на 800 млн. дълг, които вече щяха да са прехвърлени към специалната компания под директния контрол на външните кредитори.

Новата идея на Русия

В големите финансови центрове се разпространи информация за нова авангардна идея за решаване на дълговия проблем на банките от бившия СИВ. Според тази непотвърдена официално информация руското финансово министерство възнамерява да излезе с предложение Русия да поеме целия външен дълг на банките, като го добави към дълга си към Лондонския клуб и го уреди при същите условия. Руската сделка не предвижда никаква редукция на главници и лихви, а еднократно плащане и разсрочване на остатъка за период около 30 години. Срещу поемането на дълговете Русия би станала кредитор директно на държавите длъжници. (Освен самата нея това са България, Куба и Унгария.) По този начин тя може да спечели от разликата между външния дълг на МИБ и вземанията й към отделните държави, които по размер са по-големи. Поради факта, че след Русия България е най-големият длъжник към МИБ, идеята означава, че Русия става кредитор на България с 607 млн. долара (над 800 млн., ако и другата банка, МБИС, участва в схемата). Подобна операция може да означава, че дългът ни към МИБ става междудържавно задължение.

От българска гледна точка Русия би станала най-големият единичен кредитор на страната ни, а максимумът, на който България ще може да се надява при преговорите с Кремъл, е постигане на условията на руската сделка с Лондонския клуб. Друг възможен сценарий е междувременно Русия да завърши преговорите си за присъединяване към Парижкия клуб (на официалните кредитори) и този дълг да се договори, редуцира и разсрочи на общите преговори с всички държави кредитори.

(Капитал)

България може да започне преговори за разсрочване на дълговете си към двете СИВ-банки едва след като те договорят условията за обслужване на задълженията към кредиторите си, заяви министърът на финансите в служебното правителството Светослав Гаврийски при завръщането си от Москва. В началото на седмицата там се проведе годишната среща на Международната банка за икономическо сътрудничество (МБМС) и Международната инвестиционна банка (МИБ), на които дължим 679 млн. ЕКЮ (над 800 млн. долара).

Имиджът на България като длъжник постепенно се подобрява по световните пазари, особено след последните политически развития. Цените на Брейди-облигациите ни са рекордно високи - доходът им е дори по-нисък от този на руските книжа, които предстои да бъдат емитирани до края на годината. Доходът на еврооблигациите на Булбанк също е рекордно нисък от няколко години насам. Това постепенно възвърнато доверие е заради растящите валутни резерви, очакван валутен борд и постъпления от приватизация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK