Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 фев 1998, 0:00, 2704 прочитания

Собствениците сами са източили банките си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

БНБ понякога е рефинансирала видни и с просто око кражби

Галя ТОДОРОВА

Когато след банковата криза през 1996 г. започнаха разборите кое е довело до нея и как стана така, че фалира една трета от сектора, най-популярното обяснение беше съществуващото господство на длъжника над кредитора. Тезите, които банкерите застъпваха, бяха, че “първо трябваше да фалират длъжниците на банките” и “когато икономиката е зле, банковата система е застрашена”. Това бяха основните причини, които посочваха и тогавашните ръководители на БНБ. Самата банкерска гилдия обаче трудно може да се дистанцира от налагането на идеологията за господството на длъжника и това отново може да се потвърди с втори, по-аналитичен прочит на прословутия списък с кредитните милионери. Там историята на фалиралите банки е ясна: наред с държавните предприятия най-сериозните длъжници на изчезналите вече институции са били фирми на техните собственици, а БНБ понякога е рефинансирала дори и очевидните им кражби. Данните показват, че централната банка и Държавна спестовна каса, които допреди кризата бяха основните източници за рефинансиране на лошите кредити, са “покрили” около една пета от безвъзвратно потъналите пари във фалиралите банки (виж таблицата).

Концентрацията на лоши длъжници

Показателите на затворените банки показват удивително едностилие в начина, по който са натрупани проблемите им, и опитите те да се избягнат. Едно от интересните сравнения например е концентрацията на лошите кредити (които са основната причина за банковите фалити) в определен брой големи длъжници. В таблицата се вижда, че при повечето бивши “лоши” банки над 50-60% от проблемните вземания са събрани в шестте най-големи техни кредитополучатели. Което, казано по друг начин, означава, че институциите са били обречени само с “няколко хода”, като въпросът дали това е ставало умишлено или от чиста некадърност е второстепенен. Много показателна в това отношение е пловдивската Агробизнесбанк, където делът на най-големите шест длъжника спрямо общия размер на несъбираемите кредити е 92%, като половината от тези вземания пък са от фирми на Христо Александров и Христо Данов - собственици и шефове на банката. Приликата с всички останали фалирали банки е, че на даден етап БНБ се е опитала да помогне с рефинансиране, което до ден днешен остава да “виси” в баланса на централната банка. Специално в случая с Агробизнесбанк обаче излиза, че директно са рефинансирани кражбите на нейните собственици (точно толкова е процентът на покритие на лошите кредити с рефинансиране), което няма как да е било невидимо за тогавашния шеф на “Банков надзор” Камен Тошков. Само от този казус става ясно, че: първо, банкерите (в случая известните като пловдивските брокери Данов и Александров) няма как да изповядват принципа за фалит на длъжниците преди кредитора, тъй като те самите са длъжници; второ - същото важи за БНБ, след като купи за 1 лев Агробизнесбанк.
Шестте най-големи длъжника държат 97% от лошите кредити и в петричката Бизнесбанк, както показват данните, с тази разлика, че рефинансиращият център е ДСК. Става дума за известното приятелство на тогавашната шефка на касата Бистра Димитрова с фирмите около “Евроенерджи холдинг”, където са потънали основните кредити, раздавани с лека ръка от банката. Дружествата около нейния шеф Иван Китов пък дължат 5% от кредитите за шестте най-големи длъжника, като точно този дял удивително съвпада с класическа комисиона за “нестандартни” банкерски услуги.
Сравнително по-разпръснати изглеждат лошите вземания във фалиралите държавни банки и в Първа частна банка, което просто се дължи на многократно по-големите им кредитни портфейли по принцип и на по-дълго осъществяваната от тях “дейност”. При някои от тях отговорността на банкерите до известна степен се размива от факта, че между големите им длъжници има и държавни предприятия, стандартното оправдание за което е “да се пазят работните места” и “политическият рекет” над банките.
При почти всички фалирали банки така или иначе се откроява източваща фирма или групировка: Атанас Тилев и “Орион” в БЗК (според историческия момент); Мултигруп в Балканбанк; фирмите на Иво Георгиев в Елитбанк; фирмите на Иван Евлогиев в МБИР; “Евроенерджи” в Бизнесбанк и т.н.

Ефектът от рефинансирането

Схемата на разместването на парите по линия на рефинансирането е доста интересна. Средните данни показват, че със средства общо от БНБ и ДСК са покрити около една пета от всички лоши кредити във фалиралите банки. (Всъщност към момента на публикуване на списъка с милионерите освен Балканска универсална банка няма финансова институция, която дължи на БНБ или ДСК). Това означава, че двете рефинансиращи институции предварително са поели част от загубата, отлагайки фалита на банките. По този начин обаче е станало възможно общите загуби от неразумното кредитиране да се разпръснат в по-широк кръг, тъй като, от една страна, докато банките са били технически фалирали, те все още са привличали средства от нови вложители. Относително е бил “облекчен” и бюджетът, който по-късно пое ангажимент за част от депозитите в тези банки. Предварителното разтоварване на бюджета обаче е много относително, тъй като ефектът от това, че БНБ е печатала пари, за да рефинансира банки, е по-висока инфлация. А инфлацията е начинът за разпръсване на загубите между възможно най-широк кръг потърпевши. Освен това в крайна сметка, когато се преструктурира балансът на БНБ при въвеждането на валутния борд, бюджетът пак пое дупката в него, резултат и от несъбраното рефинансиране. Загубите на централната банка по принцип винаги са намалявали постъпленията в бюджета. Така че удължаването на живота на банките чрез отпускането на необезпечени кредити е било напълно безсмислено. Същото важи и за многобройните “спасителни” операции, при които централната банка или бюджетът изкупуваха ЗУНК-облигации от държавните Стопанска банка и Минералбанк по номинал. Заради тези схеми при тях процентът на покритие на лошите кредити с рефинансиране е доста далече от действителния.
Косвено в случаите, в които банките са били кредитирани от ДСК, ефектите са подобни. Разликата е, че директно са били засегнати най-вече вложителите в спестовната каса, които са получили относително по-малък доход за вложените средства. Загубата, която ДСК натрупа от лоши кредити, продължава да се отразява в по-ниски лихви по привлечените средства и потенциален риск за бюджета в бъдеще, тъй като той е пълен гарант за влоговете в ДСК.
В таблицата, където по банки се вижда как вложителите и бюджетът са си разпределили тежестта от фалита на банките, най-интересният случай като че ли е Добруджанската банка. Процентът на покритие на лошите кредити с рефинансиране там е 350%. Това означава, че или в банката са останали значителни средства (което не е така, защото нямаше да фалира), или шефовете й са я използвали, за да източват средства от рефинансиращата институция - ДСК. Това очевидно не е ставало през отпускането на лоши кредити, с което пък се обяснява липсата на фирми на Красимир Михайлов между длъжниците на банката. Най-вероятно загубите тук са натрупани през отрицателни курсови разлики и губещи сделки с движима и недвижима собственост.


Банка Дълг към БНБ Дълг към ДСК Лоши кредити Покритие на л. кредити с рефинансиранеот БНБ и ДСК (%) Дял на 6-тe най-големи длъжника Шесттe най-големи длъжника от л. кред. (%)
Общо 286 715 60 907 1 839 537 19% (сумите са в млн. лв. и вкл. начислените лихви)  
Първа частна банка 91615 11 741 404 396 26% 31% “Елпида 3”, “Плама”, “Вълна М2”, “Балканкар холд.”, “Вини”, “Черноморски бряг”
Агробизнесбанк 49582 2 820 86 226 61% 92% “Юнион Алком”, “Финком”, Нефтохим, “Стад”, “ФБК Пловдив”, “Металхим холд”.
Банка за земеделски кредит 35262 - 249 315 14% 38% Агропромстрой, “Скорпионс груп”, “Колонел”, “Ког трейд”, “Солид 18”, “Евроенерджи ойл”
Балканбанк 33404 - 286 836 12% 59% “Балканинвест”, “Балканкар”, “Дисконтова къща”, “Ер Виа”, “Балканагро”, “Индустриал М холд.”
Минералбанк 32607 - 214 131 15% 39% “Евроенерджи ойл”, “Монте Кристо Г. Радев”, “Нирелк”, “Атлас лизинг”, “Електропорцелан”, “С ЕНД В НОВ”
Стопанска банка 16418 - 208 649 8% 78% “Булгарлизинг”, “Дебелт Мок Кр. рог”, “Авиокомп. Балкан”, “Стомана Перник”, “Пром”, “Оборище”
ТСБанк 14728 13 597 208 781 14% 82% “Либела Е”, “Стомана Перник”, “Плама”, “Компакт”, “Лекс”, “Капиталбанк”
Българска земеделска и промишлена банка 4259 1 423 n.a. n.a. n.a. n.a.
Елитбанк 3309 2 456 52 651 11% 79% “Максоком ФБК”, “Бляк сий шипинг”, “Макском”, “Плама”, “22 карата”, “Мадара ФК”
Кристалбанк 2595 1 040 9 821 37% 86% Медо Атанасов, Томпис Йотов, Евростил Юри Стайков, Гриша Топалов, Инвестком Пламен Атанасов, Поликам Дончо Димитров
ТБ “Славяни” 2449 4 007 15 658 41% 53% “Евразия Инт.”, “Макро Диген”, “Демос”, “ФК Пирин”, “Софийска заложна къща”, “Мирабел”
ТБ Бобовдол 340 - n.a. n.a. n.a. “Неспа”, “Македония И”, “Нона Ве”, “ЗММ София”, “Атина Палада”, “Кючукови и сие”
Частна земеделска инвестиционна банка 147 - 25 233 1% 56% “Делта Г”, “Клуб 777”, “Болид 1990 П РОВ”, “Беновски ентерпрайз”, “Уют 61”, Кристия”
Бизнесбанк Петрич 0 19 062 23 803 80% 97% “Евроенерджи”, “Самотлор”, “ББМ Трейдинг”, “Юриекс”, “Мултимекс ИД”, “ББМ Аутолизинг”
Добруджанска ТБ 0 3 516 1 004 350% 69% “Мегомил”, “П+К Трейдинг”, “Семена”, “П. Петров Мадара”, “Механиз. играчки”, “Л+К”
Балканска универсална банка 0 1 246 19 835 6% 98% “Олимпикс груп”, “Дилър Е”, Пламен Диков, “Полипрод”, “Малина Зои”, ИПИ
Международна банка за инвестиции и развитие 0 - 33 198 0% 100% “Компакт”, “Плама”, “Ники Трейд”, “НМК Елтекс”, “Арман Текс”, “Интертръст”


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април 3 Банковото кредитиране се свива с над 300 млн. лв. през април

Засега не се наблюдава покачване при лошите и преструктурирани заеми

28 май 2020, 2041 прочитания

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 2 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 18103 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Бурна блокова търговия като за последно

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10