Пак ще падат банкови лицензи

“Банков надзор” започва проверки за това как 14-те банки, предупредени до края на май да попълнят собствения си капитал до 10 млрд. лв., са се справили със задачата. Според разпоредбите всички финансови институции трябва да надхвърлят този праг до края на юни, но БНБ поиска попълването на капиталите принципно да приключи месец по-рано, за да има време да се реагира в “рискови ситуации”. А такива, по всичко личи, ще има. В случай че някоя банка приключи юни с по-ниска капиталова база от 10 млрд. лева, по закон БНБ няма да е длъжна веднага да отнеме лиценза й, но доколкото от сега са известни намеренията на “Банков надзор”, това ще се случи. Повечето банки успяха сравнително лесно да се справят с изискването, увеличавайки собствения си капитал с печалбата от 1997 г. и резервът, който всички формираха, преоценявайки дълготрайните си активи. За половината банки обаче това се оказа недостатъчно и тези, които няма да успеят в оставащия месец до изтичането на фаталния срок да привлекат свежи акционерни вноски, ще трябва да разчитат на благосклонността на надзора.
Банките, които профилактично получиха предупредителни писма на база на резултатите си в края на март, бяха Българска търговска и индустриална, БРИБанк, Юнионбанк, Тексимбанк, МОБ “Свети Никола”, Международна банка за търговия и развитие, Балканска универсална банка, Корпоративна банка, Евробанк, Общинска банка, Росексим, “България инвест”, “Кредитекспрес”, Българска инвестиционна банка. От всички тях обаче някои вече излязоха от рисковата група. БРИБанк попълни изцяло основния си капитал до 10 млрд. лева, с което капиталовата й база надхвърли 14 млрд. лева. Според неофициална информация границата са надскочили още “България инвест”, Евробанк и МОБ “Свети Никола”. Евробанк е използвала за целта преоценъчния си резерв, както и е отчела връщане на свежи пари заради погасени заеми. Бившият квестор и настоящ изпълнителен директор на МОБ Димитър Димитров обясни, че банката има 10 милиарда капиталова база в резултат на внесените от акционерите вноски в основния капитал. Според Димитров загубата на банката от 1.20 млрд. лева за миналата година е “избита”, т.е. сегашният размер на капиталовата база е получен, след като този отрицателен резултат е изваден. С това списъкът на банките, които със сигурност са прескочили минимума, се изчерпва.
Най-голяма все още е групата на финансовите институции, които вероятно ще успеят до края на юни, но все още вървят преговори, търсят се акционери или се чакат нови вноски в капитала. В тази категория например е Росексимбанк (бившата Тракиябанк, която фирми около Емил Кюлев купиха наскоро). “Банков надзор” на БНБ последователно разреши на “Агрохолд” АД и на “Контракт холдинг къмпани” ООД да придобият по 25% от 10-милиардния капитал на банката. Капиталовата база на Росексим обаче все още е 8.689 млрд. лева, съобщиха от институцията през седмицата. Все още под изисквания минимум е и Българска инвестиционна банка. Капиталовата й база е около 9 млрд. лева. Интересното при БИБ е, че на насроченото за 16 юни общо събрание се очаква да се гласува отпадане на правото на акционерите да се включат пропорционално в увеличението на капитала. Това се налага заради липсата на време, обясниха от банката. Международна банка за търговия и развитие е с капиталова база от 7.398 млрд. лева. “Банката въобще не планира да се слива или влива в друга”, коментира изпълнителният й директор Александър Александров. “Привличаме нови акционери, допълнително капитал ще внесат и старите”, заяви той. МБТР отчете печалба от 4.559 млн. лева за 1997 г., която ще се задели за фонд “Резервен”. Банката е с основен капитал от 13 млрд. лева, но само 4 милиарда от него са реално внесени. “На писмото на БНБ отговорихме, че в нужния срок ще имаме капиталова база от 10 млрд. лева”, каза г-н Александров.
Все още няма данни и Общинската банка да се е справила с попълването на капитала си. Там се очакваше Московската общинска банка да направи вноската си за 3% от регистрирания капитал на банката, който е 10.300 млрд. лева. В следващите дни се очаква Юнионбанк и “Кредитекспрес” да обявят официално как ще попълнят капиталите си. За Юнионбанк неофициално се твърдеше, че е водила преговори с турската Демирбанк, която обаче е искала да стане основен акционер. Най-вероятно досегашните собственици на Юнионбанк все пак сами ще попълват 10-те милиарда. За “Кредитексперес” обаче се очаква да приключат преговори с чуждестранен инвеститор, който още не е официално обявен.
Все още не е известно и как ще се развият събитията около Корпоративната банка, която е с основни акционери Булбанк и руската Внешекономбанк, тъй като от руска страна все още няма яснота дали ще се включат в увеличението на капитала на банката.
Засега от изброените банки, за които се “чака развитие”, не са обявени намерения за вливания с изключение на Българска търговска и индустриална банка, която вече официално оповести в Държавен вестник, че ще разглежда на акционерно събрание варианта да се влее в Кредитна банка. Въпреки това за всички изброени дотук банки може да се очаква, че по един или друг начин ще успеят да попълнят капиталите си или поне ще предприемат мерки, които да не ги доведат до отнемане на лиценз.
Двете най-рискови финансови институции засега се очертава да са Тексимбанк и Балканска универсална банка. Собственият капитал на “Тексим” все още е 3.9 млрд. лева, но вариантът вливане или сливане е последният възможен, обясни изпълнителният й директор Георги Найденов. “Ние държим връзка с БНБ, имаме вече нещо направено, БНБ искат нещо допълнително от нас”, коментира той контактите с централната банка във връзка с подканващите писма за попълване на капитала. Неофициално е известно, че офшорната фирма “Патон анщалт”, която се счита, че е близка до Найденов, е поискала разрешение от БНБ да придобие над 5% от Тексимбанк. Това засега показва, че банката по-скоро търси пари в кръга на досегашните си акционери. Балканска универсална банка пък обявява, че търси акционери, и въпреки че петролната фирма “Литекс” пожела да придобие 25% от капитала на БУБ, все още не е ясно дали парите, които внася, ще са достатъчни за постигането на 10-те милиарда.
Проблемът в изтичането на сроковете за попълване на капиталите сега е, че банките трудно ще успеят да “залъжат” БНБ. Ако “Банков надзор” щателно проведе проверките, които се кани да прави, всякакви кухи схеми би трябвало да бъдат игнорирани като възможност за показване на постигнат капитал. Внасянето на свежи пари пък би трябвало да се съпътства от доказване на произхода им. В тази част проверките на БНБ са доста затруднени, като се има предвид, че почти всички появили се досега “кандидат-инвеститори” в банки са с офшорни регистрации.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове