Уеб-страницата на комисията по ценните книжа е само за хора със здрави нерви

От две седмици работи Интернет-страницата на Комисията по ценни книжа и фондови борси. С това комисията в известен смисъл успя да спази поетия по-рано ангажимент да осигури така дългоочаквания електронен достъп до информацията за публичните дружества през май. Сега съществуващата възможност за дистанционен достъп до регистрите на комисията донякъде улеснява потенциалните инвеститори, които се интересуват от тази информация. Ситуацията не е най-идеалната обаче, защото страницата на институцията страда от доста технически несъвършенства, които правят достъпа до публичната информация бавен и неефективен. От друга страна, като че ли този вариант все пак е по-добър от досега съществуващата възможност за получаване на данни. А именно чрез физическо отиване до сградата на комисията, където инвеститорите можеха да препишат на ръка каквито си искат документи.
Най-важната информация е в раздела “Информация за инвеститорите” - финансова и юридическа информация за публичните дружества, в която се съдържат финансови данни и информация за статута на около 905 публични компании, повечето от които са били раздържавени чрез масовата приватизация. За самия регулативен орган може да се намери описание на устройството, членове, функции, правилник за работа, както и годишен отчет за 1998 г. На страницата има и информация за нормативната уредба в областта на ценните книжа - актуалният Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, новия проект на Закон за публичното предлагане на ценни книжа, както и множество поднормативни актове като наредби и тарифи. От сайта може да се добият и месечните бюлетини и анализи, публикувани от комисията.
Актуализирането на данните ще става с около две седмици закъснение. “Толкова е необходимо за един документ да стигне до публикуване на страницата в Интернет”, обясни Янко Николов, член на комисията. Според него най-голямото затруднение е непризнаването на информацията на магнитен носител като официален документ, което изисква сверяването й с тази предадена на хартия. Засега цялата информация от електронния регистър е безплатна, включително и тази, която се сваля под формата на файл. Според ръководството на комисията обаче по-късно вероятно ще се премине към плащане на информация с цел връщане на част от разходите по системата.
Почти всички потребители на публичния регистър признават изключително затруднения достъп до информацията. Сайтът е толкова бавен, че инвеститорите трябва наистина много да искат да се сдобият с даден отчет, за да издържат докрай. Донякъде това се дължи на по-бавния трафик в България, но по-същественият проблем е в информационната система, разработена в комисията. Потребителите отправят критики и към организацията на самата страница, която е изключително разхвърляна и несистематизирана. За да се вземе таблицата с финансова информация например, се изисква номер на решение, с което дружеството е вписано в регистъра. Достъпът до този номер става само след източването на огромна таблица с всички 905 дружества от регистъра. “На страницата на американската комисия по ценните книжа намирането на всички документи на “Кока-Кола” отнема 10 секунди. Тук, за да изкарам годишния счетоводен отчет на “Електроимпекс”, са ми необходими повече от 10 минути”, каза представител на инвестиционен посредник. Повечето от професионалните потребители, най-вече инвестиционните посредници, са възприели друг подход. Те са свалили цялата информация и са организирали собствена база данни.
Компютърни специалисти отправят препоръки към комисията да опростят схемата с цел нагаждането й към по-бавния трафик у нас. Освен това очакванията на потребителите са на тази страница да има повече полезна информация за хората, които подготвят документи, които трябва да се предават в комисията. “Ако имаше готов файл с формата, в който комисията иска да й бъдат предавани документите, ще можем да избегнем ситуациите да се връщат проспекти само защото някой чиновник в комисията не харесва оформлението на страницата”, каза представител на инвестиционен посредник, разработил няколко проспекта. Друга част от препоръките са насочени към по-бързото отразяване на новите документи в регистъра. Част от информация, която публичните дружества разкриват, сега отива в папките в информационния център и остава скрита там, без да стигне до инвеститорите.
Безспорно сега достъпът до публичната информация е по-улеснен в сравнение с възможността това да става с ходене до комисията. Има обаче още доста неща да се свършат, докато регистърът добие по-нормален вид, защото, ако ситуацията остане, както е в момента, ще излезе, че такава голяма институция като комисията, с толкова много служители, не може да се справи с относително елементарната задача да си направи нормална Интернет-страница. А съществува и вариант за съмнения, че регулиращият орган нарочно цели публичната информация да не е чак толкова публична.