Новият брой:
Служебната президентска република

Експресбанк ще предоговаря заема от 10 млн. марки за земеделието

Юнионбанк ще даде първия кредит срещу складов запис през декември

Експресбанк в близко бъдеще няма да използва кредитната линия в размер на 10 млн. марки от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за финансиране на земеделски производители срещу складови записи, съобщи пред “Капитал” шеф на лицензиран публичен склад. Според него “Сосиете женерал”, новият собственик на варненската банка, не одобрява всички условия по договора с ЕБВР. Очаква се усвояването на кредитната линия да започне след като (и ако) Експресбанк и ЕБВР преподпишат договора си.
От Експресбанк потвърдиха, че в момента се водят преговори с ЕБВР за предоговаряне на кредитната линия. “Искаме да бъде удължен срокът за усвояване на парите, както и да бъде намален размерът на самата кредитна линия”, обясни изпълнителният директор Красимир Жилов. Според договора с евробанката срокът за усвояване на десетте милиона нови марки беше 31 октомври. Това обаче нямаше как да стане заради бавното лицензиране на публичните складове, липсата на издадени складови записи и още куп неуредици, за които Експресбанк няма вина. Според Красимир Жилов след предоговарянето сумата от ЕБВР ще бъде намалена на един-два милиона марки в зависимост от възможностите за тяхното усвояване.
“Забавянето не дойде от нас. Докато има сенчест бизнес и подкупни председатели на кооперации, няма да има складови записи”, заяви пред “Капитал” земеделският министър Венцислав Върбанов. Според него схемата на записите създава прозрачност за това колко зърно и от какво качество е заложено, докато много шефове на кооперациите предпочитали да се договарят сделки за продажба на зърно, без да се фактурира пълната му стойност.
С невъзможността да се използват парите на ЕБВР в Експресбанк отново се отлага масовото кредитиране на земеделски производители. То беше замислено преди две години с идеята производителите да влагат зърното си в публични складове, като получават в замяна ценни книги. Това са т.нар. складови записи, които могат да бъдат залагани пред банките за получаване на кредити. и да се използват за търговия на стоковата борса. Последният формален проблем, който забави схемата, беше, че нямаше учреден компенсационен фонд (записан по закон), който да обезщетява вложителите на зърно и банките, ако публичният склад фалира. Първият такъв фонд беше създаден едва на 22 октомври с пари от фонд “Земеделие”.
Формално механизмът на кредитиране срещу складови записи вече стартира, след като преди седмица лицензираният публичен склад на “Ролес” АД издаде четири записа на четирима частни земеделски производители. Докато не се реши обаче проблемът с кредитната линия на Експресбанк, издадените книжа ще могат да се използват само под формата на стокови записи (да се търгуват на стоковата борса), а не като заложни (за обезпечение пред банка).
Първият истински кредит срещу стоков запис се очаква в средата на декември. Тогава земеделското министерство организира демонстрация на схемата в мелницата в Попово (зърнобазата на варненската фирма “Кристера”, един от петте лицензирани публични складове). Очаква се на една и съща дата складовият запис да бъде записан в регистър и срещу него производителят (кооперация от Попово) да сключи с Юнионбанк договор за заем. Кредитът ще бъде за 30 - 35 хил. нови лева, отпуснат срещу близо 200 тона царевица. Юнионбанк предвижда да отпусне срещу складови записи общо между 300 и 500 хил. лв., но кредитната линия е само за производители, вложили зърното си в мелницата в Попово. Лихвата по кредитите ще бъде от 10 до 13% по индивидуално договаряне. Банката засега е заявила, че ще кредитира със собствени средства и ще отпуска до 80% от стойността на заложеното зърно.

Сметките за зърнения пазар пак не излизат

Законът за съхранение и търговия със зърно и системата за складови записи за влог на зърно създадоха условия за стабилизиране на зърнения пазар в страната, каза в парламента преди две седмици земеделският министър Венцислав Върбанов. По неговите думи към средата на ноември са засети 9 млн. дка с пшеница. Според прогнози на земеделското министерство за реколта 2000 трябва да бъдат засети общо над 10 млн. дка с пшеница. През 1999 г. са произведени 3 милиона тона пшеница. Заедно с преходния остатък от 112 000 тона от стара реколта и 120 000 т зърно, освободено от Държавния резерв, общото количество е 3 200 000 тона пшеница. Следователно, твърди Върбанов, вътрешното потребление е напълно осигурено - засега са изнесени около 480 хил. тона пшеница, 1.5 млн. т пшеница са необходими за изхранване на населението, 500 хил. т - за фураж и 250 хил. т за семена. Според министъра по-нататъшният износ на пшеница е неатрактивен, защото вътрешните цени са достатъчно високи, което пък се обяснява с влиянието на международните, които вървят към покачване. Участници в борсовата търговия обаче твърдят, че в България цената на пшеницата вече надхвърля международните цени, което се обяснява с недостатъчно предлагане. За сравнение миналата седмица на софийската стокова борса качествената хлебна пшеница се предлагаше по около 190 лв. на тон, докато на чикагската стокова борса вървеше по 85-86 долара на тон, в Аржентина - 84 долара на тон, Канзас - 95 долара на тон, в Париж - 125 евро на тон, в Хановер - 127 марки на тон. Единственото обяснение, което брокерите намират за недостатъчното предлагане, е, че официалната информация е неточна - или износът надхвърля 500 хил. тона, или разполагаемата пшеница след жътвата е била под 3.2 млн. тона. Същата хипотеза - че информацията на земеделското министерство не отговаря на истината, обяви “Промяна”. според прогнозата на обединението това означава, че догодина “е твърде вероятно цената на хляба да скочи с около 30%”.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове