Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Оптимизмът за растежа надхвърли самия растеж

Управляващите отчитат 2.6 на сто повишение на реалния БВП през 1999 г.

Миналата седмица Националният статистически институт (НСИ) изнесе данните за растежа на БВП за третото тримесечие и деветмесечието на 1999 г., с което предизвика бурна реакция сред икономическите среди. След като през цялата минала година очакванията за развитието на икономиката бяха относително песимистични главно заради неблагоприятната външна конюнктура, статистиката даде повод за радост. За тримесечието тя отчете 4.5% растеж на БВП спрямо същия период на предходната година, а за периода от януари до септември - две на сто. Сега изглежда почти сигурно, че прогнозираното увеличение от 1.5% ще бъде надминато, като най-вероятно показателят ще достигне около 2.5-3 на сто. Разбира се, това е по-малко от първоначалните предвиждания на правителството за 3.7%, които залегнаха в макрорамката на бюджета за 1999 г. На фона на всички проблеми в българската икономика изнесените резултати изглеждат прекалено добри, за да бъдат възприети безрезервно. Дори финансовият министър Муравей Радев възкликна “защо не можем да се зарадваме като хора” на пресконференцията, на която бяха представени данните за изпълнението на макрорамката на бюджета за 1999 г.
Относителният дял на частния сектор в брутната добавена стойност през третото тримесечие възлиза на 72%. “За цялата година този дял обаче ще бъде не повече от 60-65 на сто”, твърди Тодор Тодоров, началник отдел “Национални сметки” в НСИ. Добра новина е, че 70% от активите са раздържавени според НСИ, а частният сектор обикновено има повече стимули да се стреми към ефективност от държавния.
Основните фактори, които се изтъкват като причина за растежа на БВП, са увеличението на инвестициите и потреблението, както и нарасналата производствена ефективност в резултат от преструктурирането на икономиката. “Растежът на икономиката идва именно от прехвърляне на дейности от един непроизводителен и нискоефективен държавен сектор към един високоефективен частен сектор”, заяви Мариела Ненова, шеф на правителствената Агенция за икономически анализи и прогнози.
Растежът на брутния вътрешен продукт е главно за сметка на потреблението. Делът на крайното потребление в БВП е 91.6% за деветте месеца на миналата година и отбелязва увеличение от 7.7 процентни пункта спрямо същия период на 1998 г. Според Виктор Йоцов, началник-отдел “Икономически анализи и прогнози” в БНБ, все още се наблюдава отложено потребление след кризата от 1997 г., когато то беше свито до стоки от първа необходимост. Всички експерти отбелязват, че този ръст на потреблението е на фона на спад в продажбите на дребно. Едно от обясненията е, че статистиката отчита увеличаване на натуралното потребление, тоест стоки, които домакинствата сами са произвели. Това обаче разбива на пух и прах твърденията на Агенцията за икономически анализи и прогнози от миналата година, че натуралното потребление намалява, което е показател за нормализиране на икономиката. Другото възможно обяснение е, че има неточности при отчитане на продажбите от страна на НСИ.
Вторият основен фактор за нарастването на БВП е увеличението на инвестициите. Инвестициите в основен капитал са 14.4% от БВП за деветте месеца на годината. “За страните от Западна Европа този процент е около 20-25%. Принципно колкото по-малък БВП като абсолютна величина има дадена страна, толкова по-голям процент от него се пада на инвестициите”, заяви Тодор Тодоров. Според повечето експерти може да се очаква, че БВП ще продължи да нараства. Основание за това дава и увеличеният внос на инвестиционни стоки. Въпреки че инвестициите и потреблението са основните двигатели на растежа на БВП, все пак пред тях съществуват определени ограничения в дългосрочен план, тоест ще се стигне до определено насищане. Все още има възможност да се реализира растеж за сметка на потребление, е мнението на Виктор Йоцов от БНБ. В дългосрочен план обаче растежът е възможен само за сметка на експорта. Коригираните прогнози за 2.8% растеж на БВП на страните от евро-зоната за 1999 г. и особено положителните тенденции, които се наблюдават за икономиките на Италия и Германия, са предпоставки за стимулиране на износа, макар всичко да зависи от неговата конкурентоспособност. Нарастването на БВП на фона на по-малкия брой заети лица може да се разглежда като доказателство за повишената ефективност на производството. “Увеличаването на безработицата обаче би могло да доведе до социални и политически сътресения и представлява риск за икономиката”, смята Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Поне за момента фиксираният курс също не би трябвало да се разглежда като пречка за износа. “Правили сме модели, които показват, че за България няма връзка между динамиката на реалния ефективен валутен курс и динамиката на износа”, заяви Виктор Йоцов. Показателно е, че независимо от обезценката на лева спрямо долара износът не беше стимулиран.

Параметри по консолидирания бюджет за 1999 г. като процент от БВП
Първоначална програма Очаквано изпълнение
Общо приходи 35.4% 42.7%
Данъчни приходи 31.4% 33.1%
Данъци 20.4% 22.7%
Осигурителни вноски 11% 10.4%
Неданъчни приходи 4% 8.8%
Помощи 0% 0.8%
Общо разходи 38.1% 43.7%
Нелихвени разходи 33.4% 39.7%
Лихвени разходи 4.8% 4%
Бюджетно салдо - 2.8% -1%
БВП (в млрд. лв.) 24.81 22.6
Реален растеж на БВП 3.7% 2.6%

Преизпълнението на неданъчните приходи е главно поради погасяването на просрочени задължения от държавни предприятия, подлежащи на приватизация. Погасяването на тези задължения стана с пари, които предприятията получиха пак от бюджета като разходи за структурната реформа. Преизпълнението на разходите е главно за сметка на увеличените с 62.2% инвестиционни разходи.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове