БУБ предложи изумруди вместо пари на Балканбанк
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БУБ предложи изумруди вместо пари на Балканбанк

БУБ предложи изумруди вместо пари на Балканбанк

Квесторите на универсалната банка още бавят доклада си до БНБ

Иван МИХАЛЕВ
2314 прочитания

Балканска универсална банка (БУБ), в която преди месец БНБ назначи квестори, е предложила да погаси задължението си към фалиралата Балканбанк със скъпоценни камъни вместо с пари. Това съобщиха пред “Капитал” източници, близки до шефа на БУБ Васко Нинов. Информацията беше потвърдена и от синдика на Балканбанк Валентин Георгиев, който уточни, че става дума за един камък берил от рода на изумрудите, оценен на 4.8 млн. долара. “Засега това е само оферта, която ни беше направена от Васко Нинов. Ние сме поискали мнението на БНБ и Министерството на финансите дали са съгласни на подобна сделка”, заяви синдикът на Балканбанк.
БУБ все още дължи около 2 200 000 долара на Балканбанк. Това са пари, които синдикът Валентин Георгиев беше събрал от осребряване на имущество на фалиралата банка. По закон тези средства отдавна трябваше да бъдат прехвърлени в някоя от обслужващите бюджета банки, но заради ликвидните проблеми на БУБ те все още не са върнати на Балканбанк. По същия начин универсалната банка продължава да задържа пари и на обявената в несъстоятелност Капиталбанк.
Според запознати изумрудът, който е бил предложен на синдика на Балканбанк, е един от двата скъпоценни камъка, с които потенциалните инвеститори смятаха да увеличат капитала на БУБ. Твърди се, че камъните са добити в Горен Алтай и са собственост на руския гражданин Александр Семенович Иванченко, който ги е дал за доверително управление на офшорната фирма “Еврофайнаншъл инвестмънт”, регистрирана на Маршалските острови. Същата фирма водеше преговори с шефа на БУБ Васко Нинов за покупка на банката и увеличаване на нейния капитал. БНБ обаче не разреши това да стане чрез апортиране на скъпоценните камъни в капитала на БУБ. Затова през последните няколко седмици хора от обкръжението на Васко Нинов твърдяха, че се подготвя тяхната продажба в чужбина.
Вестник “Капитал” научи, че двата камъка наистина са напуснали България на 23 януари. До този момент изумрудите се водеха на режим “временно складиране” в митницата на аерогара “София”. Разпореждането с тях беше невъзможно до липсата на т.нар. митническо направление. “Собствениците на двата изумруда имаха срок до 29 януари да изберат между два варианта - преоформяне като редовен внос или реекспорт. В случай че не бяха получили митническо направление в законовия срок, камъните щяха да се считат за “изоставени в полза на държавата”, обясни пред “Капитал” шефът на митницата Димитър Маринов. Според запознати двата камъка са били транспортирани до Белгия. Идеята е била те да бъдат продадени на диамантената борса в Антверпен. До този момент обаче няма данни парите от продажбата им да са пристигнали в България. Затова не е чудно, че потенциалните инвеститори предлагат подобни странни схеми за разплащане с кредиторите на БУБ.
Доколкото бъдещето на универсалната банка е все още неясно, такива сделки не са лишени изцяло от смисъл. От друга страна, подобни “бартерни” разплащания противоречат на закона за банките, който задължава синдиците да разпродават активи на фалиралите трезори, а не да придобиват нови. В писмото, което е било изпратено на 10 февруари до финансовото министерство, синдикът на Балканбанк посочва, че би възникнал проблем, ако се приеме, че плащането с изумруди е “даване вместо изпълнение”. Подобна сделка може във всеки момент да бъде обявена за нищожна от съда. Затова синдикът е поискал БНБ и финансовото министерство (като най-голям кредитор на Балканбанк) да дадат съгласие за сключване на сделката. Като предимство на предлаганата схема Валентин Георгиев е изтъкнал, че по този начин Балканбанк ще получи актив, който е оценен на два пъти по-голяма сума от вземането на Балканбанк. Вторият му аргумент е, че така ще се избегнат по-нататъшни усложнения за връщане на парите, в случай че БНБ реши да наложи по-тежки санкции на БУБ.
Засега обаче няма индикации, че държавата ще даде разрешение за подобна сделка. “Едно такова разрешение няма да има никаква правна сила”, коментира пред вестника Александър Раков, изпълнителен директор на Агенцията за държавни вземания. Според запознати във финансовото министерство и БНБ имало съмнения, че пазарната стойност на предлаганите камъни е доста по-ниска от декларираната. Оценката на изумрудите е била извършена през юли миналата година от руската лаборатория “Геоман”. В съпътстващия сертификат се твърди, че стойността на камъка, който е бил предложен на Балканбанк, е 184.72 карата. Това, умножено по цената на един камък, прави 4.8 млн. долара. По думите на наши експерти обаче оценката е била направена доста механично. Според тях реалната цена на такива редки скъпоценни камъни може да се определи само при продажба. Освен това БНБ и финансовото министерство не разполагали с достатъчно информация по какъв начин представящият се за собственик Александр Иванченко е придобил изумрудите.
През миналата седмица в централната банка отново не беше получен доклад от квесторите на БУБ Желю Добрев и Кирил Коташев. Те са поискали още малко време, тъй като имали проблеми с получаването на информация от атинския клон на “Бенк ъф Сайпръс”, където БУБ държеше на депозит около 4.5 млн. долара. Преди две седмици се разбра, че по тези сметки са останали само 700 долара, но не беше ясно кой и кога е нареждал прехвърляне на суми от тях. Очаква се докладът на квесторите да бъде предаден през следващата седмица, най-вероятно още в понеделник, съобщиха от БУБ.

Апелативният съд даде ход на делото “БНБ срещу Балканбанк”

Софийският апелативен съд даде в сряда, 16 февруари, ход на делото, което БНБ заведе миналата година срещу Балканбанк. В жалбата си централната банка настоява да бъде отменено определението на Софийския градски съд (СГС) от 26 октомври 1999 г., с което беше отстранена оценителската фирма ЕТ “Текла консултинг-Виолета Касърова”. Със същото определение градският съд задължи БНБ да избере нов оценител на активите на фалиралата Балканбанк.

Аргументът на СГС тогава беше, че собственичката на оценителската фирма Виолета Касърова е ответник по дело, заведено през юли миналата година от Балканбанк за сума от 300 млн. стари лева. Парите са били платени от бившите синдици на Балканбанк Стоян Стоянов и Снежана Башева на “Текла-инвест” ЕООД (чийто собственик е също Виолета Касърова) за извършване на оценка и изготвяне на оздравителен план на Балканбанк, въпреки че банковата несъстоятелност не предвижда процедура по оздравяване. Според съда Виолета Касърова има материални интереси в Балканбанк, които влизат в конфликт с качеството й на оценител. През миналата седмица от името на БНБ адвокат Грозев и адвокат Иванова заявиха, че определението на градския съд е недопустимо, тъй като той се е произнесъл по въпрос, който е извън неговата компетентност. За разлика от общия ред на несъстоятелността, уреден в Търговския закон, Законът за банките не дава право на съда да контролира действията на другите органи в производството - БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Начинът и критериите за провеждане на конкурса за оценител, както и редът за възлагане на оценката са въпроси, които се решават по целесъобразност от централната банка, а не от съда, твърдят адвокатите на БНБ.

Според тях градският съд не е разполагал с никакви доказателства за конфликт на интереси при избора на оценител. Въз основа на факта, че синдикът на Балканбанк е предявил иск срещу “Текла инвест” ЕООД, съдът е приел, че Виолета Касърова е “източила от Балканбанк 300 000 000 лева”. С изгонването на оценителя пък градският съд е преградил пътя на по-нататъшното производство по несъстоятелност на Балканбанк, заявиха юристите на БНБ. Според тях апелативният съд трябва да спре временно изпълнението на оспореното определение. За да го изпълни, БНБ трябва да направи нов конкурс за оценител. За целта централната банка ще направи значителни разходи, които може да се окажат ненужни, в случай че апелативният съд отмени определението на градския, изтъкват юристите.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK