Турски банкери оглеждат фалиралата “Капиталбанк”
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Турски банкери оглеждат фалиралата “Капиталбанк”

Турски банкери оглеждат фалиралата “Капиталбанк”

Иван МИХАЛЕВ
1578 прочитания

Две групи от потенциални купувачи са проявили интерес към затворената Капиталбанк, съобщиха източници, близки до банката. През миналата седмица те са имали срещи поотделно със синдиците на банката Тихомир Трендафилов и Добри Тасев. Пред “Капитал” синдиците уточниха, че става дума за турски банки, които са поискали да оперират на нашия пазар. “От разговорите с кандидатите разбрахме, че искат да имат малка инвестиционна банка, която ще обслужва техния бизнес в България. Преди да водим преговори по цената обаче, те трябва да знаят дали ще получат лиценз от БНБ”, заяви г-н Трендафилов.
Въпросът за лиценза е основният при всяка подобна сделка. На днешно време е много по-лесно да купиш затворена институция и да я съживиш, отколкото да получиш изцяло нов лиценз, коментират банкери. По закон купувач на затворен трезор може да бъде само друга действаща банка. Възможно е банката да бъде купена и от създадено за целта акционерно дружество, което е получило преди това от БНБ условен лиценз. Преди три месеца интерес към Капиталбанк прояви и английската финансова групировка “Сие финансие оксидентал”. Според запознати обаче англичаните не са стигнали изобщо до среща с ръководството на “Банков надзор”.
Внезапният интерес към Капиталбанк е изненадал синдиците, тъй като досега се смяташе, че трезорът трудно може да се продаде като предприятие. От затварянето на банката през ноември 1997 г. досега за нея бяха получени запитвания само от “Росексимбанк” и от Кредитна банка, която също фалира малко по-късно. Смятайки, че трудно ще намерят купувач, преди около месец синдиците са поискали от съда разрешение да назначат вещи лица за оценка на активите и преминаване към осребряване на нейното имущество. Най-ценният актив на банката е сградата на ул. “Врабча” в центъра на столицата, която е оценена на около 2.8 млн. долара. Проблемът е, че архитектурният проект на сградата още не е одобрен изцяло и по тази причина банката не разполага с нотариален акт за имота. В активите на Капиталбанк фигурират и вземанията от трите фирми на Красимир Стойчев - “Нюз холдинг”, “Стандарт нюз” и “Стандарт принт”. Общият размер на тези вземания е около 8.5 млн. долара, което представлява основната част от вземанията на Капиталбанк. Първите две от фирмите вече бяха обявени в несъстоятелност от съда, а делото за третата още не е приключило. Реално обаче малка част от тях могат да бъдат събрани дори и банката да бъде продадена на някой от появилите се купувачи.
Длъжник на Капиталбанк е и Балканска универсална банка (с около 250 хил. долара). Вземането от БУБ е обезпечено със залог на поточна линия за компактдискове, оценена на около 300 хил. долара. В обезпечението фигурира и колекция от антични предмети, собственост на универсалната банка. Колекцията включва стари монети, статуетки, църковна утвар, кръстове, глинени съдове и други подобни. Според запознати те са били оценени преди време на около 1.5 млн. долара от бившия шеф на Националния исторически музей Божидар Димитров. Ако се гледа тази оценка, излиза, че дългът на БУБ към Капиталбанк е обезпечен с истинско съкровище. Тя обаче се приема с усмивка от повечето наши банкери, които силно се съмняват в автентичността на скъпоценностите. Дали е така ще стане ясно след произнасянето на вещи лица.
“Капитал” научи, че преди седмица “съкровището” е било предадено от синдика на БУБ Владимир Дончев на съхранение в трезора на Капиталбанк. Това е станало във връзка с преместването на цялата документация на БУБ, която занапред ще се съхранява на ул. “Христо Белчев” 7 (където беше преди Елитбанк). “На практика Капиталбанк е единственият обезпечен кредитор на банката и преценихме, че е по-добре колекцията да бъде при тях. Още повече че БУБ няма собствен трезор”, заяви Владимир Дончев. Според него предметите ще бъдат продадени скоро на общ аукцион и с приходите БУБ ще погаси задължението си.
Още по-интересен е обаче казусът с дълга на Капиталбанк към фалиралата ТСБанк. Дългът е на стойност 2 568 506 долара, още 444 434 долара представляват лихвите по него. На практика това е единственият голям кредитор на Капиталбанк. В случай че се разплати с него, банката може да пристъпи към разпределяне на ликвидационна квота, тъй като останалите нейни задължения са незначителни - около 150 хил. долара са задълженията към фирми от пети ред и около 25 хил. долара има да получава ПЧБ. Доскоро синдиците на Капиталбанк оспорваха в съда размера на дълга към ТСБанк. Преди около два месеца обаче кредиторът беше заличен от търговския регистър, тъй като неговите активи бяха придобити от Агенцията за държавни вземания. Синдиците са получили официално писмо от шефа на агенцията Александър Раков, от което се е разбрало, че ТСБанк не води никакво свое вземане от Капиталбанк. Още по-голяма е била изненадата от полученото на 27 юли уведомително писмо от частната фирма “Велграф” ООД. С него фирмата съобщава, че е изкупила по договор за цесия още през март 1999 г. вземането на ТСБанк. Без отговор засега остава въпросът защо този факт е останал скрит толкова дълго време. Не е ясно и дали “Велграф” може да претендира, че е кредитор. Според Закона на задълженията и договорите цесията става валидна от момента, в който първоначалният кредитор (ТСБанк) уведоми длъжника (Капиталбанк). Това не е било сторено навремето, а няма как да стане и сега, тъй като ТСБанк вече не съществува в правния мир.
Явно всякакви планове за бъдещето на Капиталбанк ще зависят от развръзката по този казус. Ако се окаже, че този дълг вече не съществува, банката ще излезе на чисто. Най-голям интерес от това имат акционерите на Капиталбанк, тъй като ще дойде техният ред да си получат вземанията. Тогава наистина ще стане интересно, тъй като главен акционер е фирмата на основния длъжник Красимир Стойчев - “Трон” ООД. Той си върна банката през декември миналата година след два поредни договора за цесия. Според самия Стойчев “Фърст файненшъл” (фирма на Ангел Първанов, която притежаваше 76% от банката) е продала акционерното си участие (и правата си на кредитор) на офшорната фирма “Консул консулт енд трейд естаблишмънт”, регистрирана в Лихтенщайн, която на свой ред ги е прехвърлила на “Трон”. След тази схема Стойчев заяви, че е “длъжник на самия себе си”, и щастието наистина може да му се усмихне, ако синдиците на бившата му банка се преборят с “Велграф”. Ангел Първанов обаче оспорва цесията и също претендира, че е собственик на Капиталбанк.

Фирмата “Велграф” ООД е създадена през януари 1999 г. с предмет на дейност консултации и услуги по стопанската дейност и управлението. Дружеството е посочило адрес в Елин Пелин, Софийска област. Съдружници в него са офшорната фирма “Велграф консултантс лимитид” с регистрация в Кипър и Богдан Василев Угърчински. Това е една от четирите фирми, които изкупиха евтино в началото на миналата година по-голямата част от имуществото на фалиралата ТСБанк. “Велграф” ООД спечели два от пакетите с активи на банката - за районите София и Добрич. Някъде в тях трябва да е било и вземането от Капиталбанк. Останалите три фирми са “Райвел”, БОТАБ и “Т.А.Б. консултинг”. Учредяването им съвпада по време с търговете на банката, което навежда на мисълта, че четирите дружества са създадени специално за целта. Освен това две по две фирмите имат еднакви съдружници - “Т.А.Б. инвестмънтс лимитид” - Кипър, и Наталия Павлова Попова са съдружници в капитала на БОТАБ и “Т.А.Б. консултинг”, а “Велграф консултантс лимитид” - във “Велграф” и “Райвел”. Това може да означава, че фирмите имат един и същ корен. Донякъде светлина върху произхода на “Велграф” ООД хвърля бизнесминалото на нейния управител Богдан Угърчински. В една от фирмите с негово участие - “Информинвест” АД, той е съакционер с небезизвестните Евгени Горанов, Виктор Папазов, Лилия Христова и Стоян Денчев. От тази фирма започват контактите на Угърчински с хора и фирми, близки до Мултигруп. Въпреки косвените връзки със структури на “Мулти” няма доказателства, че зад покупката на активи от ТСБанк стоят хора от ръководството на групировката. Въпреки опитите Богдан Угърчински не беше открит през миналата седмица, тъй като на телефоните на “Велграф” ООД не отговаряше никой.

Две групи от потенциални купувачи са проявили интерес към затворената Капиталбанк, съобщиха източници, близки до банката. През миналата седмица те са имали срещи поотделно със синдиците на банката Тихомир Трендафилов и Добри Тасев. Пред “Капитал” синдиците уточниха, че става дума за турски банки, които са поискали да оперират на нашия пазар. “От разговорите с кандидатите разбрахме, че искат да имат малка инвестиционна банка, която ще обслужва техния бизнес в България. Преди да водим преговори по цената обаче, те трябва да знаят дали ще получат лиценз от БНБ”, заяви г-н Трендафилов.
Въпросът за лиценза е основният при всяка подобна сделка. На днешно време е много по-лесно да купиш затворена институция и да я съживиш, отколкото да получиш изцяло нов лиценз, коментират банкери. По закон купувач на затворен трезор може да бъде само друга действаща банка. Възможно е банката да бъде купена и от създадено за целта акционерно дружество, което е получило преди това от БНБ условен лиценз. Преди три месеца интерес към Капиталбанк прояви и английската финансова групировка “Сие финансие оксидентал”. Според запознати обаче англичаните не са стигнали изобщо до среща с ръководството на “Банков надзор”.
Внезапният интерес към Капиталбанк е изненадал синдиците, тъй като досега се смяташе, че трезорът трудно може да се продаде като предприятие. От затварянето на банката през ноември 1997 г. досега за нея бяха получени запитвания само от “Росексимбанк” и от Кредитна банка, която също фалира малко по-късно. Смятайки, че трудно ще намерят купувач, преди около месец синдиците са поискали от съда разрешение да назначат вещи лица за оценка на активите и преминаване към осребряване на нейното имущество. Най-ценният актив на банката е сградата на ул. “Врабча” в центъра на столицата, която е оценена на около 2.8 млн. долара. Проблемът е, че архитектурният проект на сградата още не е одобрен изцяло и по тази причина банката не разполага с нотариален акт за имота. В активите на Капиталбанк фигурират и вземанията от трите фирми на Красимир Стойчев - “Нюз холдинг”, “Стандарт нюз” и “Стандарт принт”. Общият размер на тези вземания е около 8.5 млн. долара, което представлява основната част от вземанията на Капиталбанк. Първите две от фирмите вече бяха обявени в несъстоятелност от съда, а делото за третата още не е приключило. Реално обаче малка част от тях могат да бъдат събрани дори и банката да бъде продадена на някой от появилите се купувачи.
Длъжник на Капиталбанк е и Балканска универсална банка (с около 250 хил. долара). Вземането от БУБ е обезпечено със залог на поточна линия за компактдискове, оценена на около 300 хил. долара. В обезпечението фигурира и колекция от антични предмети, собственост на универсалната банка. Колекцията включва стари монети, статуетки, църковна утвар, кръстове, глинени съдове и други подобни. Според запознати те са били оценени преди време на около 1.5 млн. долара от бившия шеф на Националния исторически музей Божидар Димитров. Ако се гледа тази оценка, излиза, че дългът на БУБ към Капиталбанк е обезпечен с истинско съкровище. Тя обаче се приема с усмивка от повечето наши банкери, които силно се съмняват в автентичността на скъпоценностите. Дали е така ще стане ясно след произнасянето на вещи лица.
“Капитал” научи, че преди седмица “съкровището” е било предадено от синдика на БУБ Владимир Дончев на съхранение в трезора на Капиталбанк. Това е станало във връзка с преместването на цялата документация на БУБ, която занапред ще се съхранява на ул. “Христо Белчев” 7 (където беше преди Елитбанк). “На практика Капиталбанк е единственият обезпечен кредитор на банката и преценихме, че е по-добре колекцията да бъде при тях. Още повече че БУБ няма собствен трезор”, заяви Владимир Дончев. Според него предметите ще бъдат продадени скоро на общ аукцион и с приходите БУБ ще погаси задължението си.
Още по-интересен е обаче казусът с дълга на Капиталбанк към фалиралата ТСБанк. Дългът е на стойност 2 568 506 долара, още 444 434 долара представляват лихвите по него. На практика това е единственият голям кредитор на Капиталбанк. В случай че се разплати с него, банката може да пристъпи към разпределяне на ликвидационна квота, тъй като останалите нейни задължения са незначителни - около 150 хил. долара са задълженията към фирми от пети ред и около 25 хил. долара има да получава ПЧБ. Доскоро синдиците на Капиталбанк оспорваха в съда размера на дълга към ТСБанк. Преди около два месеца обаче кредиторът беше заличен от търговския регистър, тъй като неговите активи бяха придобити от Агенцията за държавни вземания. Синдиците са получили официално писмо от шефа на агенцията Александър Раков, от което се е разбрало, че ТСБанк не води никакво свое вземане от Капиталбанк. Още по-голяма е била изненадата от полученото на 27 юли уведомително писмо от частната фирма “Велграф” ООД. С него фирмата съобщава, че е изкупила по договор за цесия още през март 1999 г. вземането на ТСБанк. Без отговор засега остава въпросът защо този факт е останал скрит толкова дълго време. Не е ясно и дали “Велграф” може да претендира, че е кредитор. Според Закона на задълженията и договорите цесията става валидна от момента, в който първоначалният кредитор (ТСБанк) уведоми длъжника (Капиталбанк). Това не е било сторено навремето, а няма как да стане и сега, тъй като ТСБанк вече не съществува в правния мир.
Явно всякакви планове за бъдещето на Капиталбанк ще зависят от развръзката по този казус. Ако се окаже, че този дълг вече не съществува, банката ще излезе на чисто. Най-голям интерес от това имат акционерите на Капиталбанк, тъй като ще дойде техният ред да си получат вземанията. Тогава наистина ще стане интересно, тъй като главен акционер е фирмата на основния длъжник Красимир Стойчев - “Трон” ООД. Той си върна банката през декември миналата година след два поредни договора за цесия. Според самия Стойчев “Фърст файненшъл” (фирма на Ангел Първанов, която притежаваше 76% от банката) е продала акционерното си участие (и правата си на кредитор) на офшорната фирма “Консул консулт енд трейд естаблишмънт”, регистрирана в Лихтенщайн, която на свой ред ги е прехвърлила на “Трон”. След тази схема Стойчев заяви, че е “длъжник на самия себе си”, и щастието наистина може да му се усмихне, ако синдиците на бившата му банка се преборят с “Велграф”. Ангел Първанов обаче оспорва цесията и също претендира, че е собственик на Капиталбанк.

Фирмата “Велграф” ООД е създадена през януари 1999 г. с предмет на дейност консултации и услуги по стопанската дейност и управлението. Дружеството е посочило адрес в Елин Пелин, Софийска област. Съдружници в него са офшорната фирма “Велграф консултантс лимитид” с регистрация в Кипър и Богдан Василев Угърчински. Това е една от четирите фирми, които изкупиха евтино в началото на миналата година по-голямата част от имуществото на фалиралата ТСБанк. “Велграф” ООД спечели два от пакетите с активи на банката - за районите София и Добрич. Някъде в тях трябва да е било и вземането от Капиталбанк. Останалите три фирми са “Райвел”, БОТАБ и “Т.А.Б. консултинг”. Учредяването им съвпада по време с търговете на банката, което навежда на мисълта, че четирите дружества са създадени специално за целта. Освен това две по две фирмите имат еднакви съдружници - “Т.А.Б. инвестмънтс лимитид” - Кипър, и Наталия Павлова Попова са съдружници в капитала на БОТАБ и “Т.А.Б. консултинг”, а “Велграф консултантс лимитид” - във “Велграф” и “Райвел”. Това може да означава, че фирмите имат един и същ корен. Донякъде светлина върху произхода на “Велграф” ООД хвърля бизнесминалото на нейния управител Богдан Угърчински. В една от фирмите с негово участие - “Информинвест” АД, той е съакционер с небезизвестните Евгени Горанов, Виктор Папазов, Лилия Христова и Стоян Денчев. От тази фирма започват контактите на Угърчински с хора и фирми, близки до Мултигруп. Въпреки косвените връзки със структури на “Мулти” няма доказателства, че зад покупката на активи от ТСБанк стоят хора от ръководството на групировката. Въпреки опитите Богдан Угърчински не беше открит през миналата седмица, тъй като на телефоните на “Велграф” ООД не отговаряше никой.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.