Бюджет 2001 - единственият

За ден и половина миналата седмица в едно удължено, едно извънредно и едно нормално заседание Народното събрание прие Закона за държавния бюджет за следващата година.
Първото нещо, което би си помислил човек, като види как бе гласуван законът, е, че това е един перфектен бюджет. Всъщност мнозинството не допусна никакви промени по същество - нито в числата, нито в преходните и заключителните разпоредби. Не че липсваха предложения - дори и от депутати от мнозинството. И те съвсем не се изчерпваха с предложения да се завишат субсидиите за една или друга община (естествено всеки депутат - за общините от собствения си избирателен район). Само че в случая надделя партийната дисциплина и депутатите от мнозинството с чест изпълниха заръката бюджетът да се приеме така, както бе внесен.
Съвсем резонен е въпросът дали предложеният от Министерския съвет проект е наистина толкова добър, че каквато и да е било промяна само би го развалила. За финансовия министър Муравей Радев “този бюджет е уникален”, това е бюджетът на икономическия растеж. За заместник-председателя на бюджетната комисия проф. Стефан Стоилов (от ПГДЛ) бюджетът е “пленник на една пасивна икономическа политика”, а другият заместник-председател на комисията - Венцеслав Димитров от ОНС, го определи като “бюджет на пропуснатите възможности”. “Няма нито политика на растеж в този бюджет, нито социална политика, нито демографска политика”, заяви той след окончателното приемане на закона.
Според правителството бюджетът е с променена философия - приходната част на бюджета е изключително натегната за разлика от предишни години. Причината е в драстичното намаляване на данъчните ставки и очакваните по-малки данъчни приходи. Според оценките на финансовото министерство около 600 млн. лева остават на разположение на бизнеса и домакинствата и това ще стимулира икономическия растеж. Министър-председателят дори предупредил синята парламентарна група, че приходите са на ръба и да не разчитат, че могат да ги увеличат. Според опозицията обаче бюджетът следва логиката на предшестващите го - силно подценена приходна част и свити разходи, което ще доведе отново до ситуацията от тази година - в началото на декември приходите да са преизпълнени, а направените разходите да са едва 93.5% от предвидените по закон. В същото време очертаващият се дефицит в общинските бюджети да бъде от порядъка на 200 млн. лева.
Проблемът с преизпълнението на приходната част и разходването на превишението има и своята принципна страна. През последните години стана традиция да се приема бюджет, който не е особено амбициозен като приходна част и съответно е лесно да бъде изпълнен и преизпълнен. Впоследствие реализираното преизпълнение се разпределя по усмотрение на правителството, което отпуска допълнителни средства на когото, колкото и когато прецени. Съгласно чл.35, ал.2 от Закона за устройство на държавния бюджет министърът на финансите може да разреши допълнителни кредити, когато те са покрити от преизпълнение на собствени приходи и от разкриване на нови приходоизточници, без да се влошава балансът на държавния бюджет. Депутатите от опозицията определиха текста като противоречащ на конституцията, а Венцеслав Димитров дори образува подписка в парламента, за да бъде сезиран Конституционният съд. Аргументът на мнозинството, че устройственият закон е бил приет при предишния парламент (когато мнозинство имаха социалистите), не променя факта, че не е нормално в една парламентарна държава изпълнителната власт да разпределя бюджетни средства без санкцията на парламента.
Друг не по-малко резонен въпрос, чийто отговор може да помогне за отговора на по-горния, е дали всъщност депутатите са наясно с това, което гласуват, и съответно в състояние ли са да преценят кога едно предложение е конструктивно и по същество би подобрило закона, за да го подкрепят. Истината е, че много често депутатите гласуват неща, от които не разбират, или уреждат законодателно материя, която им е чужда, разчитайки единствено на опита, натрупан по депутатските банки. Това с особена сила важи за финансовите закони, като например този за бюджета. Показателни за това са предложенията, направени от депутата от ОДС Александър Малинов между двете четения. Едни на пръв поглед редакционни поправки в текста на закона - навсякъде думата “републикански” да се замени с “държавен”, всъщност демонстрират явно непознаване на структурата на бюджета - централен републикански, републикански, държавен и консолидирана фискална програма.
Тези депутатски недомислия можеха да бъдат забавни, ако пренебрегнем факта, че всъщност от резултата страдаме всички ние, данъкоплатците. И то не само по линия на това, че плащаме заплати на хора, които всъщност не вършат добре работата, за която ги получават.