Правителството изкупило 60 млн. долара външен дълг
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Правителството изкупило 60 млн. долара външен дълг

Правителството изкупило 60 млн. долара външен дълг

Мадлена Далкалъчева, Иван Михалев
1334 прочитания

През септември правителството е изкупило DISC-облигации по българския външен дълг в размер на 60 млн. долара номинал. Това заявиха отлично информирани източници от финансовото министерство пред в. “Капитал”. Разходите на хазната са били 46-48 млн. долара, тъй като сделките са започнали при цени от около 80 цента на долар и са продължили и при цени около 76-77 цента поради поевтиняването след 11 септември.

Сделката

Източници от пазарите в Лондон потвърдиха тази информация, като заявиха, че “слухове” за обратно изкупуване от страна на България са съпътствали търговията за последните два месеца. Това се потвърждава и от движението на цените на българските инструменти, които останаха доста по-слабо волатилни от тези на другите страни в преход по време на колебанията след атентатите в САЩ. Например в четвъртък цена купува затвори на около 79 цена на долар с покачване около 0.75 цента при спадове в цените на аржентинските, бразилските и руски инструменти. Това е индикация, че има постоянен купувач на българския дълг, на порции при леки спадове в цените.
Данните за изкупените 60 млн. долара номинал подсказват, че това е било едно от няколко планирани изкупувания, тъй като подобен номинал е доста малък спрямо общото количество брейди-облигации - около 5 млрд. долара номинал.
По подобен начин миналата година предишното правителство изкупи брейди-облигации за 200 млн. долара. Операцията тогава остана в тайна, а информация за нея изтече едва по време на предизборната кампания в средата на тази година. Изкупуването на дълг по времето на кабинета “Костов” беше част от по-мащабна стратегия, която явно вече не е актуална предвид това, че придобитите брейди-облигации бяха канцелирани (отписани) през септември.
Сега експертите предполагат, че подобни изкупувания са част от една по-голяма стратегия за по-активно управление на външния дълг, като крайната цел ще е замяната на един или няколко от съществуващите инструменти с нова евро-облигационна емисия. Голяма част от такава емисия се очаква да бъде деноминирана в евро предвид фиксинга на лева във валутния борд.

Посредниците при обратно изкупуване

Официално потвърждаване на такава информация за продължаващи операции по обратно изкупуване на външния дълг е невъзможно, тъй като финансовото министерство предпочита да запази тази дейност от широка известност на пазара с цел по-малко влияние върху цените, а банките, контрагенти на министерството - да запазят бизнесотношенията си. Подобна е практиката и в много от другите държави в преход. Независимо от това обаче такива новини се разнасят по пазара на брейди-книжа рано или късно и в момента търговците твърдят че цените на българските инструменти отразяват до голяма степен операциите по обратно изкупуване, както и очакванията за подписване на споразумение с МВФ.
От финансовото министерство отказаха категорично да коментират операцията, подробностите за вида и номинала на изкупените книжа, както и контрагентите. По информация от маркетмейкъри на външен дълг, както и от източници от финансовото министерство, пожелали анонимност, основна част от дълга е била изкупена от лондонския клон на американската инвестиционна банка “Морган Стенли Дийн Уитър”, като за по-малки обеми участие се споменава и лондонския клон на друга американска инвестиционна банка “Шрьодер Саломон Смит Барни”, част от “Ситигруп”. Оборотите на “Морган Стенли” са били над 200 млн. долара номинал в посока купува на български инструменти през тази година, като е невъзможно да се каже дали това е изцяло по поръчка на българското финансово министерство, или включва оборотите на самата банка и нейни други клиенти.
Интересно е съвпадението, че в “Морган Стенли” - Лондон, работи Георги Велчев - брат на финансовия министър. След специално запитване от “Капитал” в късния следобед в петък братът на финансовия министър изпрати по електронната поща кратко писмо до редакцията, с което отказа да отговори на въпроса дали има участие в сделката по обратно изкупуване на дълг. Засега остава неясно дали неговата позиция в “Морган Стенли” позволява участие в подобни сделки. В тази банка работят и други българи, например синът на шефа на БСК Божидар Данев - Веселин Данев. Това само по себе си не е необичайно - българи работят и в другите големи инвестиционни банки от лондонското Сити.

За брата на Милен Велчев

се разчу и по време на изборите. Той е представител на офшорната фирма “Веримарк маркетинг лимитид” - Кипър, която купи през 1998 г. хотел “Велико Търново” на Златни пясъци срещу 700 000 долара. Георги Велчев е и в управата на “Краун хотел мениджмънт” с Павел Олегович Хабусов.
За брата на финансовия министър се знае още, че е зет на бившия член на политбюро Стоян Марков. Най-младият член на политбюро, известен в деловите среди с прякора си Стенмарк, отговаряше по времето на Тодор Живков за високите технологии и беше дясна ръка на покойния Огнян Дойнов. Сега според запознати той живее в Лондон.
В такива случаи на “покрито” обратно изкупуване е особено деликатен въпросът за

Конфликта на интереси

и възможността на инвестиционните банки посредници при обратното изкупуване да се възползват от тази информация. На финансовия министър не му се случва за първи път да изпада в подобен казус. Съвсем скоро бившият му работодател “Мерил Линч” пусна в свой доклад първи информацията, че правителството на България е договорило параметрите на бюджета за следващата година и съдържанието на пакета от данъчни промени. Докладът беше разпространен ден след като Милен Велчев се срещна с Джералд Шиф във Вашингтон. В самия доклад на “Мерил Линч” беше отбелязано, че информацията е била получена в телефонен разговор с финансовия министър на България. Преди още в България да стане ясно какво точно е постигнал той, от “Мерил Линч” обявиха какви са конкретните договорки за данъчната политика, за бюджетния дефицит, договореността за увеличението на минималната работна заплата и т.н. “Мерил Линч” завършват доклада си със съвет към инвеститорите в дългови инструменти, че “препоръчват да се инвестира в български дълг, защото правителството ще следва добра фискална политика”.
“Морган Стенли” беше единствената от големите инвестиционни банки, която се изказа в положителен тон за царското движение още преди изборите. На телевизионния диспут на икономическите екипи на ОДС и царското движение Милен Велчев директно цитира доклад на институцията, за да докаже подкрепата на Запада за икономическата програма на НДСВ. В доклада се казваше, че банката очаква “българските брейдита да осигурят повишена печалба на своите притежатели в близко бъдеще”. В същия доклад, издаден още преди парламентарните избори, пише още, че резултатите от предстоящите избори изглеждат предрешени.

Външният дълг - основен приоритет

Така или иначе действията на финансовото министерство са показателни, че активното управление на външен дълг е може би един от най-важните приоритети, който е въведен в действие от самото начало на управлението на НДСВ. Подобни констатации за важността на този проблем могат да се направят и от обявената наскоро програма за управление, както и от основните параметри на постигнатото споразумение с МВФ. В тази връзка е особено актуален въпросът доколко идеята за осигуряване на икономически растеж и повишаване на доходите може да се съчетае с подобна стратегия, която изисква концентриране на бюджетен ресурс в намаляване на дълга и същевременно увеличаване на фискалната тежест за бизнеса и средната класа с цел осигуряване на достатъчен финансов буфер за лесно обслужване на външните задължения към частните и официалните кредитори - това е и основна философия за гаранциите, които търсят мисиите на МВФ при преговорите с правителството. Или на практика излиза, че управлението на дълга измества приоритета икономически растеж в един по-дългосрочен план. По принцип насочването на бюджетен ресурс към намаляване на общото дългово бреме е правилен подход, но предимно в условията на бурен или стабилен икономически растеж.
Подобен е опитът на САЩ, където по време на икономическия бум до средата на 2000 г. бюджетните средства се насочваха към намаляване на дълга, а след това при прогнозите за икономически спад - към намаляване на данъчното бреме. В България очевидно намаляването на дълговото бреме идва по време на все още нестабилен и неясен икономически растеж, съчетано със запазване или частично увеличаване на данъчната тежест, като ефектът от това ще се почувства след няколко години.
Чисто финансовата логика на обратното изкупуване - и особено когато това се прави за инструмента DISCs, е във възможността да се освободи обезпечението по тези книжа, което в момента е под форма на дългосрочни облигации на САЩ. Сегашната стойност на това обезпечение при тези облигации е 28.3% от номинала за главницата им и 6.8% за лихвите. Или при обратно изкупени 100 млн. долара номинал DISCs с разход около 81 млн. долар (цена и натрупана лихва) правителството би могло да освободи финансов ресурс в размер на около 35 млн. долара в допълнение на облекчените в бъдеще плащания на лихви и главници.

Булбанк финансира операцията

Една от трудностите при подобни операции - липсата на бюджетни средства, одобрени от парламента за обратно изкупуване на дълг, в случая е решена чрез ползване на кредит от Булбанк. Според отлично информирани източници от финансовото министерство кредитът от Булбанк е на стойност 88 млн. лева за изкупуването на 60 млн. долара номинал. От самата банка отказаха всякакъв коментар, като се позоваха на банковата тайна. Според запознати Булбанк не е наета като агент по сделката и просто се явява кредитор на бюджета. Със самото отпускане на кредита вероятно е имало проблем. По закона за банките експозиция към едно лице или свързани лица, надхвърляща 10% от собствения капитал на банката, се счита за “голяма” и следва да се иска разрешение от БНБ. Собственият капитал на Булбанк по данни към края на юни е бил 359 млн. лева, което означава, че всеки кредит над 35-36 млн. лева би следвало да бъде одобряван от “Банков надзор” на БНБ. В случая сумата от 88 млн. лева значително надхвърля този праг, макар че до канцелирането на книжата те най-вероятно са предоставени на Булбанк като обезпечение и това решава проблема с голямата експозиция. Схемата, при която правителството заема средства от банка, не е прецедент. Подобна схема, отново с Булбанк, е ползвало и предишното правителство при няколко от операциите си по дълга. С тази разлика, че тогава те не станаха публично достояние.
Запитаните от “Капитал” представители на финансовото министерство отказваха категорично да дават информация по сделката с брейдитата. “Каквото и да напишете, ще навредите на интереса на държавата, тъй като сделката е в средата”, коментира служител на министерството на запитване на “Капитал” за извършените сега покупки.
“Ние се придържаме към политиката на старото правителство да не коментираме дълговите си операции”, заяви заместник финансовият министър Красимир Катев, който държи ресора “Държавен дълг”. Самият финансов министър Милен Велчев беше твърде зает покрай договарянето с мисията на МВФ и от пресслужбата му оставиха без отговор писмено зададените въпроси на “Капитал” във връзка с операцията.

През септември правителството е изкупило DISC-облигации по българския външен дълг в размер на 60 млн. долара номинал. Това заявиха отлично информирани източници от финансовото министерство пред в. “Капитал”. Разходите на хазната са били 46-48 млн. долара, тъй като сделките са започнали при цени от около 80 цента на долар и са продължили и при цени около 76-77 цента поради поевтиняването след 11 септември.

Сделката

Източници от пазарите в Лондон потвърдиха тази информация, като заявиха, че “слухове” за обратно изкупуване от страна на България са съпътствали търговията за последните два месеца. Това се потвърждава и от движението на цените на българските инструменти, които останаха доста по-слабо волатилни от тези на другите страни в преход по време на колебанията след атентатите в САЩ. Например в четвъртък цена купува затвори на около 79 цена на долар с покачване около 0.75 цента при спадове в цените на аржентинските, бразилските и руски инструменти. Това е индикация, че има постоянен купувач на българския дълг, на порции при леки спадове в цените.
Данните за изкупените 60 млн. долара номинал подсказват, че това е било едно от няколко планирани изкупувания, тъй като подобен номинал е доста малък спрямо общото количество брейди-облигации - около 5 млрд. долара номинал.
По подобен начин миналата година предишното правителство изкупи брейди-облигации за 200 млн. долара. Операцията тогава остана в тайна, а информация за нея изтече едва по време на предизборната кампания в средата на тази година. Изкупуването на дълг по времето на кабинета “Костов” беше част от по-мащабна стратегия, която явно вече не е актуална предвид това, че придобитите брейди-облигации бяха канцелирани (отписани) през септември.
Сега експертите предполагат, че подобни изкупувания са част от една по-голяма стратегия за по-активно управление на външния дълг, като крайната цел ще е замяната на един или няколко от съществуващите инструменти с нова евро-облигационна емисия. Голяма част от такава емисия се очаква да бъде деноминирана в евро предвид фиксинга на лева във валутния борд.

Посредниците при обратно изкупуване

Официално потвърждаване на такава информация за продължаващи операции по обратно изкупуване на външния дълг е невъзможно, тъй като финансовото министерство предпочита да запази тази дейност от широка известност на пазара с цел по-малко влияние върху цените, а банките, контрагенти на министерството - да запазят бизнесотношенията си. Подобна е практиката и в много от другите държави в преход. Независимо от това обаче такива новини се разнасят по пазара на брейди-книжа рано или късно и в момента търговците твърдят че цените на българските инструменти отразяват до голяма степен операциите по обратно изкупуване, както и очакванията за подписване на споразумение с МВФ.
От финансовото министерство отказаха категорично да коментират операцията, подробностите за вида и номинала на изкупените книжа, както и контрагентите. По информация от маркетмейкъри на външен дълг, както и от източници от финансовото министерство, пожелали анонимност, основна част от дълга е била изкупена от лондонския клон на американската инвестиционна банка “Морган Стенли Дийн Уитър”, като за по-малки обеми участие се споменава и лондонския клон на друга американска инвестиционна банка “Шрьодер Саломон Смит Барни”, част от “Ситигруп”. Оборотите на “Морган Стенли” са били над 200 млн. долара номинал в посока купува на български инструменти през тази година, като е невъзможно да се каже дали това е изцяло по поръчка на българското финансово министерство, или включва оборотите на самата банка и нейни други клиенти.
Интересно е съвпадението, че в “Морган Стенли” - Лондон, работи Георги Велчев - брат на финансовия министър. След специално запитване от “Капитал” в късния следобед в петък братът на финансовия министър изпрати по електронната поща кратко писмо до редакцията, с което отказа да отговори на въпроса дали има участие в сделката по обратно изкупуване на дълг. Засега остава неясно дали неговата позиция в “Морган Стенли” позволява участие в подобни сделки. В тази банка работят и други българи, например синът на шефа на БСК Божидар Данев - Веселин Данев. Това само по себе си не е необичайно - българи работят и в другите големи инвестиционни банки от лондонското Сити.

За брата на Милен Велчев

се разчу и по време на изборите. Той е представител на офшорната фирма “Веримарк маркетинг лимитид” - Кипър, която купи през 1998 г. хотел “Велико Търново” на Златни пясъци срещу 700 000 долара. Георги Велчев е и в управата на “Краун хотел мениджмънт” с Павел Олегович Хабусов.
За брата на финансовия министър се знае още, че е зет на бившия член на политбюро Стоян Марков. Най-младият член на политбюро, известен в деловите среди с прякора си Стенмарк, отговаряше по времето на Тодор Живков за високите технологии и беше дясна ръка на покойния Огнян Дойнов. Сега според запознати той живее в Лондон.
В такива случаи на “покрито” обратно изкупуване е особено деликатен въпросът за

Конфликта на интереси

и възможността на инвестиционните банки посредници при обратното изкупуване да се възползват от тази информация. На финансовия министър не му се случва за първи път да изпада в подобен казус. Съвсем скоро бившият му работодател “Мерил Линч” пусна в свой доклад първи информацията, че правителството на България е договорило параметрите на бюджета за следващата година и съдържанието на пакета от данъчни промени. Докладът беше разпространен ден след като Милен Велчев се срещна с Джералд Шиф във Вашингтон. В самия доклад на “Мерил Линч” беше отбелязано, че информацията е била получена в телефонен разговор с финансовия министър на България. Преди още в България да стане ясно какво точно е постигнал той, от “Мерил Линч” обявиха какви са конкретните договорки за данъчната политика, за бюджетния дефицит, договореността за увеличението на минималната работна заплата и т.н. “Мерил Линч” завършват доклада си със съвет към инвеститорите в дългови инструменти, че “препоръчват да се инвестира в български дълг, защото правителството ще следва добра фискална политика”.
“Морган Стенли” беше единствената от големите инвестиционни банки, която се изказа в положителен тон за царското движение още преди изборите. На телевизионния диспут на икономическите екипи на ОДС и царското движение Милен Велчев директно цитира доклад на институцията, за да докаже подкрепата на Запада за икономическата програма на НДСВ. В доклада се казваше, че банката очаква “българските брейдита да осигурят повишена печалба на своите притежатели в близко бъдеще”. В същия доклад, издаден още преди парламентарните избори, пише още, че резултатите от предстоящите избори изглеждат предрешени.

Външният дълг - основен приоритет

Така или иначе действията на финансовото министерство са показателни, че активното управление на външен дълг е може би един от най-важните приоритети, който е въведен в действие от самото начало на управлението на НДСВ. Подобни констатации за важността на този проблем могат да се направят и от обявената наскоро програма за управление, както и от основните параметри на постигнатото споразумение с МВФ. В тази връзка е особено актуален въпросът доколко идеята за осигуряване на икономически растеж и повишаване на доходите може да се съчетае с подобна стратегия, която изисква концентриране на бюджетен ресурс в намаляване на дълга и същевременно увеличаване на фискалната тежест за бизнеса и средната класа с цел осигуряване на достатъчен финансов буфер за лесно обслужване на външните задължения към частните и официалните кредитори - това е и основна философия за гаранциите, които търсят мисиите на МВФ при преговорите с правителството. Или на практика излиза, че управлението на дълга измества приоритета икономически растеж в един по-дългосрочен план. По принцип насочването на бюджетен ресурс към намаляване на общото дългово бреме е правилен подход, но предимно в условията на бурен или стабилен икономически растеж.
Подобен е опитът на САЩ, където по време на икономическия бум до средата на 2000 г. бюджетните средства се насочваха към намаляване на дълга, а след това при прогнозите за икономически спад - към намаляване на данъчното бреме. В България очевидно намаляването на дълговото бреме идва по време на все още нестабилен и неясен икономически растеж, съчетано със запазване или частично увеличаване на данъчната тежест, като ефектът от това ще се почувства след няколко години.
Чисто финансовата логика на обратното изкупуване - и особено когато това се прави за инструмента DISCs, е във възможността да се освободи обезпечението по тези книжа, което в момента е под форма на дългосрочни облигации на САЩ. Сегашната стойност на това обезпечение при тези облигации е 28.3% от номинала за главницата им и 6.8% за лихвите. Или при обратно изкупени 100 млн. долара номинал DISCs с разход около 81 млн. долар (цена и натрупана лихва) правителството би могло да освободи финансов ресурс в размер на около 35 млн. долара в допълнение на облекчените в бъдеще плащания на лихви и главници.

Булбанк финансира операцията

Една от трудностите при подобни операции - липсата на бюджетни средства, одобрени от парламента за обратно изкупуване на дълг, в случая е решена чрез ползване на кредит от Булбанк. Според отлично информирани източници от финансовото министерство кредитът от Булбанк е на стойност 88 млн. лева за изкупуването на 60 млн. долара номинал. От самата банка отказаха всякакъв коментар, като се позоваха на банковата тайна. Според запознати Булбанк не е наета като агент по сделката и просто се явява кредитор на бюджета. Със самото отпускане на кредита вероятно е имало проблем. По закона за банките експозиция към едно лице или свързани лица, надхвърляща 10% от собствения капитал на банката, се счита за “голяма” и следва да се иска разрешение от БНБ. Собственият капитал на Булбанк по данни към края на юни е бил 359 млн. лева, което означава, че всеки кредит над 35-36 млн. лева би следвало да бъде одобряван от “Банков надзор” на БНБ. В случая сумата от 88 млн. лева значително надхвърля този праг, макар че до канцелирането на книжата те най-вероятно са предоставени на Булбанк като обезпечение и това решава проблема с голямата експозиция. Схемата, при която правителството заема средства от банка, не е прецедент. Подобна схема, отново с Булбанк, е ползвало и предишното правителство при няколко от операциите си по дълга. С тази разлика, че тогава те не станаха публично достояние.
Запитаните от “Капитал” представители на финансовото министерство отказваха категорично да дават информация по сделката с брейдитата. “Каквото и да напишете, ще навредите на интереса на държавата, тъй като сделката е в средата”, коментира служител на министерството на запитване на “Капитал” за извършените сега покупки.
“Ние се придържаме към политиката на старото правителство да не коментираме дълговите си операции”, заяви заместник финансовият министър Красимир Катев, който държи ресора “Държавен дълг”. Самият финансов министър Милен Велчев беше твърде зает покрай договарянето с мисията на МВФ и от пресслужбата му оставиха без отговор писмено зададените въпроси на “Капитал” във връзка с операцията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK