Банкерите: добре сме, но ще се оправим

Ако Мечо Пух беше български банкер, сигурно на въпроса как се чувства навръх професионалния си празник Никулден щеше да отговори, че “не е много как”.
Четиринайсетата годишна банкова среща с нищо не напомни за добрите стари времена, когато политиците идваха на крака, за да пофлиртуват с “капитала”. Тя ще се запомни с безпрецедентно слабия интерес на властта към проблемите на банкерската гилдия, намерил израз единствено в отвеяните и скучновати доклади на заместник-министрите Красимир Катев и София Касидова, нямащи нищо общо с проблемите на банкерската общност. За разлика от миналата година, когато банкерите бяха уважени от премиера Иван Костов, сега изпълнителната власт беше представена единствено на “заместническо” ниво, а парламентарните представители на мнозинството Иван Искров и Мирослав Севлиевски се включиха единствено в заключителния коктейл.
Самият избор на резиденция “Бояна” за втори пореден път като място за среща на гилдията преди Никулден навява доста мрачни мисли. Присъстващите за пореден път констатираха, че смяната на поколенията и навлизането на повече чужди капитали в системата лишават от съдържание традиционните банкерски форуми. И изтъкнаха като предимство близостта на мероприятието до София. Изглежда, организаторите от Асоциацията на търговските банки бяха преценили добре риска от слаба посещаемост при местене на форума в провинцията и бяха решили да заложат на по-къса дестинация като гаранция за масовост на проявата.
“Новото” в тазгодишната среща всъщност беше завръщането на някои от позабравените “стари муцуни”. Ако изобщо от събирането на банкерите през седмицата може да се открои някаква тенденция, това е именно реабилитацията на част от някогашния банкерски елит. Доста от появилите се в Бояна банкери са свидетели на времената, когато гилдията се изнасяше с лимузини до “Шведския” и Ривиера за по няколко дни, прекарвани не само в разпивки, но и в дискутиране на важните банкови проблеми. Подтиснати от новите реалности в сектора, повечето от тях демонстративно предпочитаха да общуват помежду си, далеч от амбициозните си млади колеги и чуждоговорещите мениджъри, които по стечение на обстоятелствата пребивават в България.
Разделението между млади и стари беше още по-очевидно по коридорите на резиденция “Бояна”, където банкерите предпочитаха да си говорят, групирани на поколенчески принцип. Това допълнително придаваше на тазгодишната среща характер на сбирка между стари съученици от университета.
Групата на старите кримки беше допълвана от хора като бившия шеф на фалиралата Минералбанк Владимир Ташков, бившия шеф на банкерската асоциация Огнян Енчев, Пеньо Хаджиев, Милети Младенов, дългогодишния шеф на ДСК и настоящ управител на фонд “Земеделие” Асен Друмев и върналия се в банкерството ексшеф на БКК Красимир Ангарски. Името на Ангарски впрочем беше и най-споменаваното в разговорите между банкерите като бъдещ шеф на АТБ. Не само заради мястото на Банка ДСК в българската финансова система, но и заради доверието, с което доскорошният президентски съветник се ползва сред представителите на новото мнозинство. Сред най-активните както в залата, така и навън за пореден път се изяви Олег Недялков от ТБ “България инвест”. През по-голямата част от времето той си правеше компания със завърналия се в гилдията като шеф на Насърчителна банка Димитър Димитров и с бившия финансов министър Димитър Костов.
Някои от присъстващите коментираха, че предлаганото отпадане на забраната за участие в бордове на банки на бивши шефове във фалирали трезори вероятно допълнително ще извади на бял свят забравени лица от миналото.
Като един от неформалните лидери на гилдията тази година се очерта шефът на “Росексим” Емил Кюлев, който, окрилен от добрите си позиции сред новите управляващи, седна в началото на дългата маса в непосредствена близост до подуправителите на централната банка Емилия Миланова и Божидар Кабакчиев. Кюлев използваше всяка секунда от пуш-паузите между официалните дискусии в залата, за да атакува с разговори на четири очи шефката на “Банков надзор”, с което си спечели завистта (и гнева) на останалата част от банкерската гилдия.
Вътре в залата банкерите също предпочетоха да се подредят на приятелски групички, като не бяха забравени и актуалните интриги в сектора. Така например новият шеф на Биохим Николай Каварджиклиев предпочете да седне далеч от колегата си Пламен Добрев, което само затвърди информациите за вътрешните конфликти в мениджмънта на държавната банка напоследък.
При вида на унилите банкерски редици, управителят на централната банка Светослав Гаврийски реши да се пошегува с присъстващите, като отбеляза, че времето минава бързо, щом като се вижда с тях за пети пореден път. След този опит за разчупване на тягостната атмосфера гуверньорът предрече намаляване на печалбите за банките догодина заради срива на лихвите в международен план. “Доброто на изминалата година е, че следващата ще бъде по-трудна от тази”, с чувство за хумор заключи Гаврийски и допълни, че догодина поне не се очакват избори. Шефът на централната банка отбеляза, че вдигането на тавана на гаранциите по влоговете от 6900 на 10 000 лева ще върне парите на населението в банковата система, след което провокира присъстващите в залата с твърдението, че това повече ще затрудни банките, които и без това се чудят какво да правят сегашните спестявания. Гаврийски на няколко пъти призова банкерите да кредитират по-активно икономиката и предизвика коментари с откритието, че в България е най-голяма разликата (спредът) между лихвите по депозитите и лихвите по заемите. “А те какво очакват, като рискът тук е много по-висок от този в Чехия и Унгария”, контрира по-късно банкер, пожелал името му да не бъде споменавано.
В отсъствието на висшестоящи представители на мнозинството въпросите на гилдията бяха концентрирани изцяло върху Красимир Катев. Заместникът на финансовия министър за около час беше превърнат в нещо като бюро жалби от присъстващите банкери. Някои от по-смелите участници като Олег Недялков и шефа на застрахователната асоциация Атанас Табов си позволиха да поставят дори конкретни проблеми, но логично получиха отговори от типа “ще проверим това” и “дайте го в писмен вид и ще ви съдействаме”.
В крайна сметка и тазгодишната среща не послужи като повод за някакви дискусии по същество. По инерция от минали години банкерите чакаха присъстващите представители на централната банка и правителството да формулират темите за дискутиране и идеите за справяне със съществуващите проблеми. Така вместо дискусия, банкерите изслушаха пълен с добре известни вече факти доклад от водещата Ваня Василева, леко назидателното слово на гуверньора на БНБ Светослав Гаврийски, както и станалата вече традиционна презентация на столичния кмет Стефан Софиянски, посветена на инвестиционните планове на общината. Така никой от присъстващите политици не каза кога ще бъдат приети промените в Гражданско-процесуалния кодекс, които да доведат по думите на Олег Недялков до това вместо банкерите да треперят неизрядните длъжници.
За разлика от миналата година, когато много от разговорите по коридорите се водеха на английски, впечатление направи и отсъствието на чуждестранни банкери. Цели банки като “Пощенска”, БНП-Париба и “Демирбанк” не бяха представени на срещата в Бояна. Без представител в официалната част на срещата беше закупената от италианци Булбанк. На този фон логично остана без отговор упрекът на Светослав Гаврийски, че засега чуждестранните банкери в България предпочитат да възприемат поведението на българските си колеги и вместо да кредитират, гледат да избягват поемането на рискове.
Някои от присъстващите банкери опитваха да разсеят скуката с клюки в кулоарите по адрес на присъстващите. В това отношение най-голям интерес сред множеството предизвика леко пострадалият интернационален тандем Александър Цачев - Гутам Вир от Хебросбанк. Първият си прокрадваше трудно път сред колегията, накуцвайки след прекараните три седмици в гипс заради контузия по време на футболен мач. Неговият шеф от индийски произход пък беше с лепенка на лицето, която по собствените му обяснения прикривала рана, причинена от злополука по време на бръснене.
Мероприятието беше полезно единствено за наследничката на Петър Жотев в банковата приватизация Нели Кордовска, която използва повода да се запознае с банкерите. Сред дебютиращите на подобни форуми беше и представителката на МВФ у нас Пирита Сорса, която като повечето присъстващи се задоволи единствено с ролята на слушател.
Като цяло банковата среща с нищо не допринесе за по-празничното усещане на банкерите в навечерието на Никулден. Вялата размяна на мнения и пълната незаинтересуваност на изпълнителната власт за пореден път затвърдиха впечатлението, че с всяка изминала година форумите заприличват все повече на своеобразен клуб на въздишките. За пореден път пролича липсата на лидери в гилдията след напускането на хора като Чавдар Кънчев и Венцислав Антонов. Което в съчетание със слабия интерес на управляващите политици още веднъж показа отсъствието на банково лоби сред властта. В крайна сметка банкерските мероприятия повдигат още една дискусия - за нуждата от подобни форуми, на които основно се разказват спомени и се обсъждат клюки, вместо да се дискутират проблеми и да се предлагат решения.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове