ДПС вкара Димитър Тадаръков в ръководството на Насърчителната банка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ДПС вкара Димитър Тадаръков в ръководството на Насърчителната банка

ДПС вкара Димитър Тадаръков в ръководството на Насърчителната банка

Димитър ПЕЕв
3707 прочитания

Бившият шеф на скандално известната фирма “Булгарлизинг” Димитър Тадаръков е бил избран за член на управителния съвет на Насърчителната банка, научи “Капитал”. Малко преди Нова година документите му са били внесени в БНБ за получаване на сертификат. Неговото назначаване няма да наложи освобождаването на някой от сегашните членове на управителния съвет, тъй като след последните кадрови рокади в Насърчителната банка през ноември остана едно незаето място в мениджмънта й.
Според депутати от управляващото мнозинство Тадаръков е бил наложен в ръководството на държавната банка от коалиционния партньор ДПС. Съпругът на бившата телевизионна журналистка Светослава Стаева е в приятелски отношения с лидера на движението Ахмед Доган. Според някои източници Тадаръков дори е участвал във финансирането на ДПС за изборите миналата година. Неговото име се споменаваше в различни сценарии и при избора на заместник-министри като кандидатура, издигната отново от хората на Доган.
Поне до края на работния ден в петък от БНБ не бяха издали сертификат на Тадаръков. Вероятно в централната банка са сериозно разколебани как да постъпят, тъй като фирмата “Булгарлизинг” беше на челно място в списъка на кредитните милионери. Някак си не върви точно шефът на един от най-големите лоши длъжници в корпоративната история на България да се заеме с насърчаването на малкия и средния бизнес, каквото е основното предназначение на Насърчителната банка.
От друга страна “Банков надзор” трудно ще намери аргументи, за да откаже даването на сертификат, тъй като номинираният от ДПС бизнесмен изпълнява формалните изисквания на закона. Тадаръков е машинен инженер по образование, но има и титла доктор на икономическите науки, получена от бившия ВИИ “Карл Маркс” (сега УНСС), и разполага с необходимия управленски стаж за банкерски сертификат.
Наши банкери вече се шегуват, че Насърчителната банка възпроизвежда политическото статукво в държавата, тъй като след назначаването на Тадаръков в мениджмънта й вече има “представители” на всички големи партии. Знае се, че Кирил Григоров беше направен изпълнителен директор на банката още при управлението на СДС, докато избраният наскоро за председател на управителния съвет Димитър Димитров е известен с пристрастията си към БСП. За останалите двама членове на управителния съвет - Сашо Чакалски и Георги Момчилов, е известно само, че бяха избрани с доверието на депутатите от НДСВ.
На този фон далеч по-незначителен интерес предизвика избирането на Георги Коларов за председател на надзорния съвет, което беше другата новина, свързана с кадровите попълнения в Насърчителната банка през миналата седмица. Избирането на Коларов на извънредно общо събрание на банката в петък се наложи заради напускането на Ирена Петрунова, която наскоро стана шеф на дирекция в Международната инвестиционна банка в Москва. Коларов е познат на банкерите от по-старата генерация от времето, когато е работил в кредитния отдел на Българската външно-търговска банка (сега Булбанк) и впоследствие в Стройбанк, откъдето пък се познава с Димитър Димитров. Допреди няколко месеца той е изпълнявал помощни функции към синдиците на Минералбанк.

“Булгарлизинг” винаги е бил център на скандали. Причината са огромните суми, минавали през монополния лизингодател по времето на социализма. Само на бившата Стопанска банка “Булгарлизинг” дължеше близо 49 млн. долара. Задължението е формирано от доставка на машини и оборудване за наши промишлени предприятия, правена преди 1989 г. с посредничеството на “Булгарлизинг”. Длъжниците на дружеството от своя страна бяха повечето големи заводи от отбранителния комплекс, както и още близо 40 други предприятия. Общата стойност на доставеното оборудване за тях през годините е била около 100 млн. долара.
През 1993 г. “Булгарлизинг” откупи дълга на нашите фирми към външните кредитори DB Export-Leasing Gmbh, Германия и Sogelease International S.A., Швейцария, за около 30% от стойността му. За целта беше ползван кредит от Стопанска банка на стойност 23 млн. долара. Той трябваше да бъде погасен през септември 1995 г., но това не стана. Проблемите на “Булгарлизинг” идваха от това, че неговите длъжници не изпълняваха лизинговите си вноски, в резултат на което дружеството не плащаше на Стопанска банка.
Ситуацията беше усложнена заради извършваните през годините сделки “дълг срещу собственост” между “Булгарлизинг” и дружествата от ВПК. Някои предприятия са упълномощавали своя кредитор да продава акциите, които са притежавали от “Булгарлизинг”, и с парите са погасявали просрочените лизингови вноски. Заради тези сделки Димитър Тадаръков беше обвиняван в скрита приватизация на лизинговото дружество.
В публикувания през 1997 г. списък на кредитните милионери “Булгарлизинг” заемаше едно от челните места по размер на получени лоши кредити. Тогава Тадаръков публично се противопостави срещу поставянето на “Булгарлизинг” в черния списък и твърдеше, че по-скоро е кредитор на държавата, отколкото неин длъжник. Въпреки това още по времето на синдиците Стопанска банка срещу дружеството беше заведено дело за обявяване в несъстоятелност. По-късно то беше продължено от правоприемника на вземанията от “Булгарлизинг” СИБанк. Под заплахата от фалит шефът на “Булгарлизинг” се съгласи да подпише споразумение за изплащане на дълга с хората на Славчо Христов. Уреждането стана непосредствено преди изборите през миналата година.
Според запознати споразумението, договорено между Тадаръков и СИБанк, редуцира задълженията до около 22 млн. лева. Схемата за издължаване предвиждаше една част от дълга да бъде платена в брой, а друга да се погаси чрез прехвърляне на собственост (габровското предприятие “Финтекс” и машини), както и чрез преоформяне на вземания от трети лица. Кешовата част от сделката предвиждаше “Булгарлизинг” да плати 6 млн. лева до края на август 2001 г. Реално обаче дружеството е платило само 3.5 млн. лева, което послужи като основание СИБанк да поднови делото за несъстоятелност в края на миналата година. Твърди се, че от банката са дали краен срок до края на февруари на Тадаръков да плати останалите 2.5 млн. лева. В противен случай вероятността “Булгарлизинг” да изпадне във фалит е съвсем реална.
Именно фактът, че представител на дружество с толкова големи задължения и открита процедура по несъстоятелност е избран в мениджмънта на държавна банка, поражда съвсем основателно въпроса за явен конфликт на интереси. Притесненията на наши банкери са дали Тадаръков няма да използва заемания пост в банката за уреждане на дълговете си с помощта на подходящи триъгълни схеми. От “Булгарлизинг” твърдят, че Тадаръков не е негов шеф от септември миналата година, когато в Държавен вестник беше публикувана обява за освобождаването му от съвета на директорите. Този ход обаче е само формален и за реално напускане на дружеството не може да става дума, тъй като за нов шеф на “Булгарлизинг” беше вписан неговият брат Димо Тадаръков.

Бившият шеф на скандално известната фирма “Булгарлизинг” Димитър Тадаръков е бил избран за член на управителния съвет на Насърчителната банка, научи “Капитал”. Малко преди Нова година документите му са били внесени в БНБ за получаване на сертификат. Неговото назначаване няма да наложи освобождаването на някой от сегашните членове на управителния съвет, тъй като след последните кадрови рокади в Насърчителната банка през ноември остана едно незаето място в мениджмънта й.
Според депутати от управляващото мнозинство Тадаръков е бил наложен в ръководството на държавната банка от коалиционния партньор ДПС. Съпругът на бившата телевизионна журналистка Светослава Стаева е в приятелски отношения с лидера на движението Ахмед Доган. Според някои източници Тадаръков дори е участвал във финансирането на ДПС за изборите миналата година. Неговото име се споменаваше в различни сценарии и при избора на заместник-министри като кандидатура, издигната отново от хората на Доган.
Поне до края на работния ден в петък от БНБ не бяха издали сертификат на Тадаръков. Вероятно в централната банка са сериозно разколебани как да постъпят, тъй като фирмата “Булгарлизинг” беше на челно място в списъка на кредитните милионери. Някак си не върви точно шефът на един от най-големите лоши длъжници в корпоративната история на България да се заеме с насърчаването на малкия и средния бизнес, каквото е основното предназначение на Насърчителната банка.
От друга страна “Банков надзор” трудно ще намери аргументи, за да откаже даването на сертификат, тъй като номинираният от ДПС бизнесмен изпълнява формалните изисквания на закона. Тадаръков е машинен инженер по образование, но има и титла доктор на икономическите науки, получена от бившия ВИИ “Карл Маркс” (сега УНСС), и разполага с необходимия управленски стаж за банкерски сертификат.
Наши банкери вече се шегуват, че Насърчителната банка възпроизвежда политическото статукво в държавата, тъй като след назначаването на Тадаръков в мениджмънта й вече има “представители” на всички големи партии. Знае се, че Кирил Григоров беше направен изпълнителен директор на банката още при управлението на СДС, докато избраният наскоро за председател на управителния съвет Димитър Димитров е известен с пристрастията си към БСП. За останалите двама членове на управителния съвет - Сашо Чакалски и Георги Момчилов, е известно само, че бяха избрани с доверието на депутатите от НДСВ.
На този фон далеч по-незначителен интерес предизвика избирането на Георги Коларов за председател на надзорния съвет, което беше другата новина, свързана с кадровите попълнения в Насърчителната банка през миналата седмица. Избирането на Коларов на извънредно общо събрание на банката в петък се наложи заради напускането на Ирена Петрунова, която наскоро стана шеф на дирекция в Международната инвестиционна банка в Москва. Коларов е познат на банкерите от по-старата генерация от времето, когато е работил в кредитния отдел на Българската външно-търговска банка (сега Булбанк) и впоследствие в Стройбанк, откъдето пък се познава с Димитър Димитров. Допреди няколко месеца той е изпълнявал помощни функции към синдиците на Минералбанк.

“Булгарлизинг” винаги е бил център на скандали. Причината са огромните суми, минавали през монополния лизингодател по времето на социализма. Само на бившата Стопанска банка “Булгарлизинг” дължеше близо 49 млн. долара. Задължението е формирано от доставка на машини и оборудване за наши промишлени предприятия, правена преди 1989 г. с посредничеството на “Булгарлизинг”. Длъжниците на дружеството от своя страна бяха повечето големи заводи от отбранителния комплекс, както и още близо 40 други предприятия. Общата стойност на доставеното оборудване за тях през годините е била около 100 млн. долара.
През 1993 г. “Булгарлизинг” откупи дълга на нашите фирми към външните кредитори DB Export-Leasing Gmbh, Германия и Sogelease International S.A., Швейцария, за около 30% от стойността му. За целта беше ползван кредит от Стопанска банка на стойност 23 млн. долара. Той трябваше да бъде погасен през септември 1995 г., но това не стана. Проблемите на “Булгарлизинг” идваха от това, че неговите длъжници не изпълняваха лизинговите си вноски, в резултат на което дружеството не плащаше на Стопанска банка.
Ситуацията беше усложнена заради извършваните през годините сделки “дълг срещу собственост” между “Булгарлизинг” и дружествата от ВПК. Някои предприятия са упълномощавали своя кредитор да продава акциите, които са притежавали от “Булгарлизинг”, и с парите са погасявали просрочените лизингови вноски. Заради тези сделки Димитър Тадаръков беше обвиняван в скрита приватизация на лизинговото дружество.
В публикувания през 1997 г. списък на кредитните милионери “Булгарлизинг” заемаше едно от челните места по размер на получени лоши кредити. Тогава Тадаръков публично се противопостави срещу поставянето на “Булгарлизинг” в черния списък и твърдеше, че по-скоро е кредитор на държавата, отколкото неин длъжник. Въпреки това още по времето на синдиците Стопанска банка срещу дружеството беше заведено дело за обявяване в несъстоятелност. По-късно то беше продължено от правоприемника на вземанията от “Булгарлизинг” СИБанк. Под заплахата от фалит шефът на “Булгарлизинг” се съгласи да подпише споразумение за изплащане на дълга с хората на Славчо Христов. Уреждането стана непосредствено преди изборите през миналата година.
Според запознати споразумението, договорено между Тадаръков и СИБанк, редуцира задълженията до около 22 млн. лева. Схемата за издължаване предвиждаше една част от дълга да бъде платена в брой, а друга да се погаси чрез прехвърляне на собственост (габровското предприятие “Финтекс” и машини), както и чрез преоформяне на вземания от трети лица. Кешовата част от сделката предвиждаше “Булгарлизинг” да плати 6 млн. лева до края на август 2001 г. Реално обаче дружеството е платило само 3.5 млн. лева, което послужи като основание СИБанк да поднови делото за несъстоятелност в края на миналата година. Твърди се, че от банката са дали краен срок до края на февруари на Тадаръков да плати останалите 2.5 млн. лева. В противен случай вероятността “Булгарлизинг” да изпадне във фалит е съвсем реална.
Именно фактът, че представител на дружество с толкова големи задължения и открита процедура по несъстоятелност е избран в мениджмънта на държавна банка, поражда съвсем основателно въпроса за явен конфликт на интереси. Притесненията на наши банкери са дали Тадаръков няма да използва заемания пост в банката за уреждане на дълговете си с помощта на подходящи триъгълни схеми. От “Булгарлизинг” твърдят, че Тадаръков не е негов шеф от септември миналата година, когато в Държавен вестник беше публикувана обява за освобождаването му от съвета на директорите. Този ход обаче е само формален и за реално напускане на дружеството не може да става дума, тъй като за нов шеф на “Булгарлизинг” беше вписан неговият брат Димо Тадаръков.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK