Банковата несъстоятелност ще се сдобие със закон, но фалиралите банки са на свършване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банковата несъстоятелност ще се сдобие със закон, но фалиралите банки са на свършване

Банковата несъстоятелност ще се сдобие със закон, но фалиралите банки са на свършване

Съдът ще загуби контрола върху банковите синдици от догодина

Иван МИХАЛЕВ
935 прочитания

По-добре лош закон навреме, отколкото идеален, но закъснял закон. До този извод може би ще стигнат депутатите след приемането на бъдещия закон за банковата несъстоятелност. След неколкомесечни мъки внесеният от Валери Димитров и Иван Искров проект (който беше обединен с проекта на Надежда Михайлова) най-после беше гласуван от правната комисия и предстои да влезе в пленарната зала. Това ще стане след лятната отпуска на депутатите, най-вероятно още в първите дни на септември, тъй като и без друго със забавянето досега правителството наруши един от ангажиментите си по споразумението с МВФ.

Юристи срещу икономисти

Според споразумението с МВФ законът трябваше да се приеме до края на март. Забавянето дойде от фундаменталните противоречия, които възникнаха между вносителите на проекта и юридическото лоби. Много от депутатите са бивши синдици, съдии и адвокати и това обяснява съпротивата им срещу проекта, който въвежда радикално за българската практика решение на проблема с бавната и неефективна банкова несъстоятелност - контролът върху банковите синдици се вади от съда и се възлага на Фонда за гарантиране на влоговете.

До тази стъпка се стигна след близо петгодишно ходене по мъките и след като за всички стана ясно, че по сегашните процедури кредиторите имат твърде малък шанс да си вземат обратно парите от фалиралите банки. Вратички в закона за банките досега позволяваха на синдиците да бавят с години несъстоятелността, а липсата на ефективен контрол от страна на съда доведе до много на брой злоупотреби, заради които наши икономисти не на шега твърдяха, че банките са били окрадени два пъти - веднъж от техните бивши мениджъри и акционери и втори път от синдиците (не без помощта на съдиите). В крайна сметка юридическото лоби в парламента склони да отнеме част от правата на съда. Предвижда се отсега нататък Фондът за гарантиране на влоговете, чиито председател е Милети Младенов, да назначава и сменя синдиците в банките, да определя техните възнаграждения, да разрешава всички по-големи сделки (над 3000 лева) на синдиците, както и разпределението на събраните от осребреното имущество средства. Повечето от решенията на фонда няма да бъдат обжалваеми пред съда, което ще ускори производството по банкова несъстоятелност.
Един от големите спорове беше за това дали фондът на Милети Младенов може да замества събранието на кредиторите като орган, контролиращ несъстоятелността. „Фондът е само един от кредиторите и не е редно той да решава вместо всички. Това е посягане на чужди права“, възнегодува Светослав Лучников. Той настояваше фондът да се отчита пред събрание на кредиторите, но такъв субект и сега не съществува в банковата несъстоятелност (за разлика от търговската несъстоятелност). Колегата му Константин Пенчев репликира, че кредиторите на една банка обикновено са от порядъка на неколкостотин хиляди души и ако се реши да има събрание на кредиторите, може да не стигнат стадионите в България за тяхното приютяване. През миналата седмица най-голям спор се завихри около допускането, че кредиторите на фалиралите банки ще могат да предявяват искове към фонда на Милети Младенов, ако сметнат, че с неизпълнението на контролните си функции той е нарушил техни интереси. Вносителят Валери Димитров настояваше фондът да бъде отговорен само ако се установят умишлено извършени злоупотреби от неговите служители. Депутатите обаче отхвърлиха това искане. Това означава, че фондът ще бъде генерален ответник по евентуалните бъдещи искове, което според Валери Димитров ще създаде риск за парите в него, които в момента са почти 140 млн. лева. Тази сума е формирана от вноските на действащите банки и би било голяма грешка, ако се допусне към нея да бъдат насочвани искове от фалирали вече банки. Като се има предвид практиката у нас да се обжалва всичко и от всеки, въпросните 140 млн. лева може и да не стигнат за удовлетворяване на бъдещите искове, изрази опасение Валери Димитров. „Няма страшно, аз отговарям“, успокои го колегата му Константин Пенчев, който се ангажира в зала да бъде предотвратен този риск в закона. Влизането на закона в сила ще стане три месеца след обнародването му, тоест най-рано през януари или февруари 2003 г. Въпросът е дотогава

Дали ще останат несъстоятелни банки

Парадоксалното е, че колкото повече се дискутира около закона, толкова повече се обезсмисля неговото приемане. При внасянето на проектозакона в предишния парламент все още имаше 11 фалирали банки. Година и половина по-късно пет от тези 11 банки не съществуват в правния мир. Минералбанк и Балканбанк бяха купени от „Росексим“, а държавата сложи ръка върху активите на затворените МБИР и Бизнесбанка. Съвсем наскоро пък Добруджанска банка беше изкупена от Централна кооперативна банка.

По този начин останаха само шест от затворените трезори. Това са Кредитна банка, ТБ „Славяни“, Кристалбанк, Капиталбанк, Балканска универсална банка и Банка за земеделски кредит. Много е вероятно до влизането на закона в сила да не остане нито една банка в несъстоятелност. Това до голяма степен ще обезсмисли хвърления труд, тъй като законът беше замислен именно за заварените случаи (никой не очаква вълна от предстоящи фалити).

И все пак ефект от приемането на закона имаше и той се изрази в настъпилата трескава активност сред синдиците в затворените банки. Под угрозата да загубят сегашната си свобода голяма част от синдиците побързаха да приключат водените от тях процедури по несъстоятелност. Тези, които не успяха до този момент да го сторят, ще имат време до първите един-два месеца на следващата година. Това в крайна сметка може да доведе до бързо разчистване на руините от фалиралите банки и заличаването им - било чрез осребряването на имуществото и плащане на кредиторите, било чрез продажбата на банките като цели предприятия. Така след година и половина ожесточени дебати действително може да се стигне до парадокса идеален закон без поле за неговото приложение.

По-добре лош закон навреме, отколкото идеален, но закъснял закон. До този извод може би ще стигнат депутатите след приемането на бъдещия закон за банковата несъстоятелност. След неколкомесечни мъки внесеният от Валери Димитров и Иван Искров проект (който беше обединен с проекта на Надежда Михайлова) най-после беше гласуван от правната комисия и предстои да влезе в пленарната зала. Това ще стане след лятната отпуска на депутатите, най-вероятно още в първите дни на септември, тъй като и без друго със забавянето досега правителството наруши един от ангажиментите си по споразумението с МВФ.

Юристи срещу икономисти

Според споразумението с МВФ законът трябваше да се приеме до края на март. Забавянето дойде от фундаменталните противоречия, които възникнаха между вносителите на проекта и юридическото лоби. Много от депутатите са бивши синдици, съдии и адвокати и това обяснява съпротивата им срещу проекта, който въвежда радикално за българската практика решение на проблема с бавната и неефективна банкова несъстоятелност - контролът върху банковите синдици се вади от съда и се възлага на Фонда за гарантиране на влоговете.

До тази стъпка се стигна след близо петгодишно ходене по мъките и след като за всички стана ясно, че по сегашните процедури кредиторите имат твърде малък шанс да си вземат обратно парите от фалиралите банки. Вратички в закона за банките досега позволяваха на синдиците да бавят с години несъстоятелността, а липсата на ефективен контрол от страна на съда доведе до много на брой злоупотреби, заради които наши икономисти не на шега твърдяха, че банките са били окрадени два пъти - веднъж от техните бивши мениджъри и акционери и втори път от синдиците (не без помощта на съдиите).

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK