Бързи, смели, скъпи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бързи, смели, скъпи

Бързи, смели, скъпи

Бизнесът на небанковите дружества става все по-голям, а конкуренцията в сектора се изостря

3566 прочитания

Пазар

2 млн. души са целевият сегмент на небанковите дружества. Това е, защото около 3 млн. души са активно работещи в България и могат да трупат дълг, като 1 млн. от тях са клиенти на банките.

Граница

600 лв. е средният размер на отпускания от специализираните компании потребителски кредит. Заемите рядко надхвърлят 1000 лева.

Оскъпяването

В един от големите хипермаркети, където се предлагат бързи потребителски кредити, клиентите могат да сравнят цената и условията на няколко конкурентни компании. За стока за 1000 лв., които трябва да бъдат изплатени за 12 месеца, без първоначална вноска и гратисен период годишният процент на разходите (лихва, такси, комисиони и др.) е:

JetFinance – 50.8%

Unicredit Clarima - 34%

TBI Credit - 25.70%

ОББ - 21.64%.

Одобрение или отказ се получава за 30-60 минути в зависимост от компанията. Единственият необходим документ е лична карта.

Ако специализираните финансови институции членуваха в клуба на банките, щяха да са сериозни претенденти за топ 10 по потребителски кредити през 2006 г.

Същите тези дружества доскоро бяха с малки портфейли и считани за маргинални кредитори, но бизнесът им през последните две години расте главоломно, а на пазара излизат и нови играчи.

Особености на небанковия лов

Бързи кредити за малки суми и с висока лихва са специалитетът на въпросните финансови институции, които отпускат заеми, но не са банки. "Ние сме като McDonald’s на финансовите услуги", казва Елвин Гури, мениджър на една от най-големите от тях - JetFinance. Основните елементи на бизнеса включват договор с голям магазин, точкова система за оценка на риска на всеки клиент и ефективна система за събиране на вземанията. Това е моделът, по който работят JetFinance, TBI Credit, Unicredit Clarima, Credibul (виж подробности за тях в карето). Засега няма официални данни за броя на дружествата от този тип или обема на дейността им. Българската народна банка агрегира статистиката за тях заедно с тази на лизинговите компании. По неофициална информация най-големите дружества са JetFinance и TBI Credit, като всяко от тях (по техни оценки) държи по около 40% от пазара. Това са едни от фирмите, които присъстват и най-отдавна на пазара. По данни на двете компании техните портфейли са съответно на TBI Credit за 2006 г. - около 90 млн. лв., а активите на JetFinance за миналата година са около 200 млн. лв. Толкова е размерът към декември 2006 г. на потребителските портфейли на две от банките в топ 10 (виж таблицата).

Новите финансови играчи се радват и на стабилен ръст на бизнеса. Въпреки че липсва официална статистика, ако се съди по данни на двете най-големи компании на пазара - JetFinance и TBI Credit, годишният ръст на активите им е съответно 300% и 30%.

Хилядите потребители

Една от основните разлики с банките обаче е в цената на кредита. При небанковите дружества тя е по-висока. На финансовия сайт moitepari.bg дават пример за покупката на домашен компютър, който струва 1000 лв., а срокът на изплащане е 12 месеца. При тези параметри годишният процент на разходите (ГПР) при банките е около 18 - 31% за кредити без поръчител и около 15 - 28% за кредити с поръчител. При същите тези параметри ГПР при небанковите институции се движи в диапазона от около 28% до около 51%. Българските небанкови дружества обаче не са нетрадиционно "скъпи". По думите на Елвин Гури във Великобритания лихвата по тези кредити не пада под 29.99%.

Кои са хората, готови да платят близо два пъти по-скъпо за кредит? Част от тези клиенти не могат да получат заем от банка, тъй като имат лоша кредитна история. Това са т.нар. subprime клиенти. Други просто не могат да докажат доходи или пък искат парите сега и не желаят да чакат дни наред за заем от 500 лв. на банково гише. "Целта ни е масовият пазар. Това е средният българин, който иска да си купи телевизор", отбеляза Николо Убертали, изпълнителен директор на Unicredit Clarima. "Ние даваме възможност на клиента да направи спонтанна покупка. Влиза, харесва си нещо, няма парите в себе си и идва при нас. Трябва му само личната карта", казва Валентин Гълъбов, изпълнителен директор на TBI Credit.

Според Елвин Гури около 3 млн. души са активно работещите хора в България, т.е. тези, които имат доход и могат да трупат дълг. От тях около 1 млн. са клиенти на банките. Това е средната класа, а останалите 2 млн. души са целевият сегмент на небанковите кредитни компании. Гълъбов пресмята, че за 10 години дейност в TBI Credit са имали 700 - 800 хил. души, потърсили кредит. Гури отчита 1.2 млн. молби за JetFinance от създаването им през 2001 г. Броят е толкова висок, защото някои от клиентите им са кандидатствали по два-три пъти. Средно за бранша около 60-70% от молбите са одоб­рявани, казват мениджърите на фирмите. Най-често получаваното финансиране от клиентите е около 600 лв.

Макар че продуктът е много сходен с банковия кредит, заради различния фокус към клиентите двата типа финансиращи институции отричат да са преки конкуренти. "Ние не се конкурираме със специализирани финансови институции. Нашият сегмент са по-платежоспособните клиенти. Съответно предлагаме по-евтини от небанковите кредити, но и одобряваме по-малко от молбите", каза Стилян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ. Представителите на специализираните компании пък смятат, че банките не могат да се състезават с тях, защото са бавни, бюрократични и негъвкави.

Ако пък липсваха професионални дружества, които да кредитират по-рисковите клиенти, те ще отиват в сивия кредитен сектор при заложните къщи и лихварите, където месечната лихва може да стигне 5% (1% се смята за нормално в банковата система), смята мениджър на една от големите кредитни институции.

Бизнесът на специализираните компании носи и по-високи продажби за търговците. Най-често така се финансират покупките на бяла и черна техника, но подобни продукти се предлагат и в мебелни магазини, за мобилни телефони и др. "Двайсет и пет процента от оборота на "Технополис" са покупки, направени с финансиране от кредитните институции в магазина", казва Божидар Колев, президент на веригата. Според него, ако тези дружества закрият гишетата си в магазина, продажбите ще паднат - може би не с 25%, но спад ще има.

Риск по мярка

"Осемдесет процента от усилията ни са насочени към управление на риска", казва Валентин Гълъбов. Дружествата имат специална точкова система, по която оценяват риска на клиента. Николо Убертали сочи, че три са основните елементи при отсяването на подходящия клиент - платежоспособността, стабилността му (семеен статус, постоянна работа и т.н.) и желанието да обслужва редовно дълга. Обикновено от компанията проверяват и банковата история на кандидата. Наблюденията на Елвин Гури са, че хората не могат да лъжат за дребни неща, особено в неформалните разговори със служителите на компанията. Гълъбов посочва, че питат за професия, доход. Твърденията обаче не се доказват документално и заемът най-често се отпуска само срещу лична карта. Самите дружества имат данни за средната заплата при различните професии. Така могат да преценят доколко клиентът казва истината. Един от основните активи на тези специализирани компании всъщност е точно базата им с данни за клиентите, които правят оценката на риска много по-точна.

Според Гури най-голям е оперативният риск, а не рискът от измами - много е важно компанията да постави правилните хора на правилните позиции. В много случаи кредитът се оказва лош, защото служителят не е обяснил нещо правилно, допълва той.

Лошите кредити

Финансистите твърдят, че при специализираните финансиращи дружества лошите заеми са повече, отколкото при банките, макар че няма точна и сравнима статистика. Около 25% от клиентите закъсняват с плащането, казва Гълъбов. При Unicredit Clarima те са около 6% по данни на Николо Убертали. Според Гълъбов в TBI Credit около 3% от заемите не са обслужвани между 120 и 180 дни. От Jet Credit не посочват точно число на необслужваните заеми, но смятат, че общо при потребителските кредити процентът през миналата година е бил 5, а тенденцията през 2007 г. ще е към увеличаване и ще достигне 7. Сравнението с банковата статистика е трудно, защото отчитането е различно. По данни от БНБ през 2006 г. необслужваните заеми над 90 дни са около 2.3%, като при потребителските кредити вероятно процентът е малко по-висок.

Елвин Гури посочва като специфика на сектора, че е много важно как се подхожда към събирането на кредита. Той разказва как нарочно е спрял да плаща по кредитната си карта от Великобритания, за да изучи техниките на една от най-големите банки на острова за събиране на вземанията и комуникация с клиента, като впоследствие се е издължил. Традиционно събирането започва с телефонно обаждане, после следва писмо. Най-трудната част е намирането на клиента. Опитът им досега показва, че идеалният клиент е жена над 30 години с 2 деца, с висше образование, със собствен апартамент и поне 5 години трудов стаж.

Конкуренцията с кредитните карти

Макар че кредитните карти са различен продукт, те имат общи черти с потребителските кредити. Досега има около 1 млн. кредитни карти в страната по данни на оператора БОРИКА. Гури подчертава, че картите са друго поколение финансова услуга и много хора в България просто не им вярват. На сходно мнение е и Гълъбов: "Картата е с сложен механизъм, при който клиентът по-трудно може предварително да пресметне месечните вноски." Според него бързият потребителски кредит е за клиенти, които искат от начало да си знаят колко им е месечната вноска и да си планират ясно семейния бюджет. Освен това през последните месеци българските банки се надпреварват да предлагат пластмасовите пари и ГПР-то може да достигне в някои случаи до 11-12%, което е по-ниско в сравнение с доста европейски държави.

Картите имат същите удобства като малките потребителски заеми - дават бърз и лесен достъп до средства. Дори е още по-удобно за клиентите, тъй като не трябва да се редят на опашка, да попълват молба за кредит и да чакат около 40 мин. за одобрение. Недостатъкът им е, че повечето българи не ги поз­нават, не знаят как да ги използват и се страхуват от измами и кражба на средства от тях. Освен това при кредитните карти отново стои въпросът с доказването на доходи.

Банките също оглеждат пазара

Очакванията на пазара са, че банките вероятно ще проявят интерес към този сегмент. Такава прогноза се прави и в анализ на пазара в Източна Европа, изготвен от консултантската компания AT Kearney.

В България отскоро две банки имат такива дружества - Unicredit Clarima и Credibul. Статистиката сочи, че потребителският кредит забавя сериозно ръста си (от 40% на 12%) през последната година. Това може да е показател, че пазарът е наситен и е дошъл моментът банките да погледнат към по-голямата маса клиенти. В бъдеще се целим в 600 хил. клиенти, казва Николо Убертали за учреденото през лятото на миналата година Unicredit Clarima. Той обяснява, че е нужно отделно от банката дружество, защото системата за оценка на риска е различна, а и обслужването на клиентите е специфично.

Другият възможен вариант за навлизане в сектора е на банка, която има специализиран бърз кредитен продукт. В този сегмент работят ОББ, "Райфайзен", ДСК и др. "Пред нас никога не е стоял въпросът да отделим този бизнес в отделно дружество. Информационните ни системи са единни. Ние просто търсим алтернативни канали на продажба", казва Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ. По думите му 28% от потребителските кредити и 60% от издадените кредитни карти от ОББ идват от тези канали на продажба.

Засега в България почти липсват дружествата от най-разпространения тип в чужбина - за ипотечни кредити от небанкови дружества. Към момента на пазара такъв продукт е обявен от една компания - "Хипокредит".

Поне 1.3 млн. души са изтеглили небанкови кредити
Фотограф: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

Пазар

2 млн. души са целевият сегмент на небанковите дружества. Това е, защото около 3 млн. души са активно работещи в България и могат да трупат дълг, като 1 млн. от тях са клиенти на банките.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK