Сделка или не сега?

Борбата на финансовия надзор с манипулациите стигна и до вратичките за дневна търговия в COBOS

Какво е COBOS

COBOS е интернет приложение за достъп в реално време до системата за търговия на БФБ. Чрез него инвеститиорите могат да подават поръчки за сключване на сделки на борсата от личния си компютър. Платформата създава доста удобства за активно търгуващите играчи, които не е необходимо да посещават редовно офисите на посредниците или да подават поръчки по телефон. COBOS стартира през 2003 г. и бързо печели популярност, като към момента клиентите, ползващи приложението, са близо 3000.

Срок

3 дена след сключването на борсова сделка акциите стават реално притежание на купувача, като Комисията за финансов надзор иска за този период те да не могат да се продават.

Активност

75% от сключените сделки на Българската фондова борса от началото на годината са били сключени от клиенти на интернет приложението COBOS за достъп до търговската система на капиталовия пазар.

Когато пазарувате в магазина, плащате и получавате стоката си - на практика риск няма.

Във финансовия свят обаче договорните отношения обикновено траят доста по-дълго и опасността едната от страните да не изпълни задълженията си е реална. На борсата този риск съществува в периода между сключването на сделката и реалното прехвърляне на собствеността (т.нар. сетълмент) и е особено голям, ако продавачът прехвърля книжа, които не притежава. Това се нарича къса продажба и в България е забранено, но такива сделки не са изключение. Комисията за финансов надзор (КФН) съзря в това опасност както за инвеститорите, така и за пазара, и очерта като основен виновник платформата за електронната търговия COBOS.

Проблемът

се появява при желанието на инвеститор в един и същ ден да купи акции и после да ги продаде. Сетълментът на Българската фонда борса (БФБ) е на третия ден след сключването на сделката, което означава, че дотогава реално той не е собственик на книжата и според разпоредбите на Наредба №1 за изискванията към дейността на инвестиционните посредници не може да ги продава. Друга - Наредба №16, специално урежда условията и реда за извършване на къси продажби. В нея са заложени доста високи изисквания за акциите, с които могат да се сключват такива сделки, и това фактически блокира действието й.

На развитите пазари тези сделки са нормална практика и дори има инвеститори, които оперират само в рамките на деня, като затварят всичките си позиции преди края на търговската сесия. Това се нарича дневна търговия, или дей-трейдинг (day trading), и се счита за доста рискова за инвеститорите, особено когато в допълнение прибягват до маржин сметка (със заемни средства от брокера им).

При развиващите се пазари, какъвто е българският, късите продажби носят още повече опасности, тъй като ликвидността е значително по-ниска. Освен това при повечето от тях липсва клирингова институция - пазарен субект, който се превръща в страна по всяка сделка на пазара. По този начин рискът за пазарните участ­ници се намалява, тъй като техният контрагент вече не е неизвестната насрещна страна по сделката, а стабилна финансова институция. При липсата на какъвто и да било клиринг на БФБ късата продажба поражда риск не само за страните по сделката, а и системен риск за целия пазар, тъй като, ако се забави сетълментът при една сделка, верижно се забавят и всички последвали сделки със същата партида книжа.

Тази опасност съществува независимо от начина на подаване на поръчката, но донякъде изненадващо беше лансирано, че

Решението

трябва да се търси именно в промени на правилата за COBOS.

Първоначалното предложение на председателя на КФН Апостол Апостолов, изказано на страниците на в. "Дневник", беше да се ограничи дневната търговия само за COBOS. Това предизвика сериозен отглас в инвестиционната общност, като се чуха мнения, че се създават условия да се поставят част от участниците на пазара в неравнопоставено положение. Идеята противоречи и на законодателството, защото предвидените ограничения в наредбите не могат да важат само за част от инвеститорите.

От КФН са предложили и доста по-сериозни мерки, като например спиране на COBOS за един месец, които не са били възприети на срещите. За спирането на търговията в рамките на деня обаче борсата и комисията са единодушни, като в официалните предложения на БФБ до комисията се предвижда инвеститорите да могат да ползват само реалните салда в портфейлите си, а не както досега - виртуалните. Това означава, че инвеститорът няма да може да се разпорежда с книжа, които не са в подсметката при брокера му.

От борсата също са се ангажирали да засилят контрола. "Идеята на тези срещи е ние да усъвършенстваме надзорната система на борсата, така че на самите посредници да се посочват определени хипотези за манипулация и те вътрешно да преценяват. Инвестиционните посредници като администратори по сделките носят отговорност за спазването на закона, независимо дали поръчките са подадени през COBOS или директно в офиса им. Тъй като те имат много клиенти, ние сме готови да ги подпомогнем при анализа на сделките, които извършват техните COBOS клиенти", заяви Бистра Илкова, изпълнителен директор на БФБ.

Със затягането на правилата за COBOS ще се търси и ограничаване на възможностите за манипулации, каквито според Апостолов има, и при това се прилагат и от институционални играчи като пенсионните фондове. Предложението е да се направи невъзможно сключването на сделки, където продавачът и купувачът са едно и също лице, а също и да се премахне възможността през онлайн системата да се търгуват дружества от борсовия сегмент В на неофициален пазар, които поради ниската си ликвидност са лесно манипулируеми.

И пак проблеми

Не на последно място и от комисията, и от борсата изтъкват като мотив за планираните промени защита на самите дребни инвеститори, които лесно могат да станат обект на манипулации. Самите инвеститори обаче не са непременно на това мнение, като идеята да се осигурява защита чрез ограничения е съмнителна. "При всички случаи се ограничава пазарът и това няма да повлияе добре. КФН и борсата имат други механизми да ограничават манипулациите, които не са експлоатирани докрай. Според мен е лоша мярка да се ограничава участието в COBOS", коментира Стою Недин, председател на Асоциацията на инвеститорите.

Брокерите също считат, че дей-трейдингът е необходим, като председателят на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посред­ници Камен Колчев заяви, че подкрепят всички предложения на борсата освен точките, отнасящи се до дневната търговия, по които имат по-различно виждане. "Според мен системата в момента е добра и трябва да се потърси балансирано решение в рамките на закона. Така или иначе дискусията е полезна, защото се забелязват някои несъвършенства, които могат да се изгладят. Например в момента един клиент може през COBOS дори и неволно да се окаже и купувач, и продавач по една сделка", изтъкна Ангел Рабаджийски, изпълнителен директор на "Карол".

Желаещите активно да се занимават с дей-трейдинг на БФБ едва ли са много. Дори обаче да не иска да се излага на допълнителен риск с цел да увеличи печалбата си, невъзможността на инвеститора да продаде книжата си в рамките на деня може да доведе до загуби, особено ако минути след покупката са възникнали важни събития, влияещи сериозно на цените на книжата. Освен по-ниската ликвидност на отделните портфейли съществува и реална опасност за спад на ликвидността на пазара като цяло.

Посредници коментираха, че сред борсите със сходно ниво на развитие в Централна и Източна Европа на практика никъде няма клиринг освен на пазарите за деривати, но досега не са имали проблеми с дей-трейдинга. В България пазарът също функционира добре. Институциите на капиталовия пазар нееднократно са завявали, че подкрепят предлагането на по-широк спектър инструменти, докато сегашното предложение на комисията може да се разглежда по-скоро като крачка назад. Правила за COBOS трябва да има, но може би е време да се помисли и за пред­приемането на нужните технологични и законови промени за разрешаване на късите продажби и дей-трейдинга. В Централния депозитар такава технологична възможност има, а системният риск може ефективно да се намали чрез клиринг, който според Рабаджийски е необходим за развитето на пазара и за да може реално да се стигне до къси продажби и маржин търговия.

Няма да създаваме ограничения за COBOS

Последните няколко седмици като че ли преекспонирахме тази тема. Като обобщение бих искала да кажа, че не става дума за никакви ограничения и никой няма намерения да ограничава каквото и да било. Търговията чрез системата COBOS беше въведена единствено с цел да се раздвижи пазарът и да могат индивидуални участници с по-висока инвестиционна култура да търгуват "сами" на фондовата борса. Дали ще отидеш директно при посредника, чрез COBOS или по друг предвиден от закона начин, ти си длъжен да спазваш законите. В момента не става дума за ограничения, а за подсещане да се спазва законът. Никой няма право да манипулира пазара и да търгува с вътрешна информация; служителите в посредниците нямат право да извършват сделки с ценни книжа извън посредника, в който работят; не може да се извършва търговия с книжа, които не притежаваш - всеки знае, че тези неща са забранени. За какви ограничения говорим? Инициативата на КФН е да каже: "Уважаеми дами и господа, търгуващи през COBOS, моля, спазвайте закона!" Тази дискусия вероятно се породи, защото някой е решил, че може би, когато търгува през COBOS, не трябва да спазва закона. Чета в публичното пространство изказвания, които ме навяват на мисълта, че някои хора оправдават манипулативните действия. А манипулациите са факт.

Това, което в момента има като правила на COBOS, качени на сайта на борсата, са технически въпроси, но те не казват вие като участници в търговията какво сте длъжни. Инициативата на КФН, която аз категорично подкрепям, е, че трябва да бъдат създадени точно тези правила, където просто ще систематизираме законовите изисквания, които трябва да се спазват.

Узаконяването на дневната търговия е въпрос на промяна в нормативната уредба и по-специално на Наредба №1, където изрично е забранено извършването на сделки с книжа, които не притежаваш. Освен това в Централния депозитар е възможно нетирането на пари, но не и на ценни книжа. Дали да бъде разрешена дневната търговия обаче според мен трябва да бъде обект на друга дискусия, в която ние с удоволствие ще участваме. Отговорът не може да бъде еднозначен и трябва да се преценят плюсовете и минусите.

Предстоящо

- 26.3.2007 - След продажбата на мажоритарния пакет акции на ДЗИ банк в края на миналата година на гръцката EFG Eurobank на общо събрание ще се гласува отписване на банката от регистъра на публичните дружества.

- 26.3.2007 - Начало на търговията с правата от първоначалното задължително увеличение на капитала на "Хюндай пропъртис" АДСИЦ. За записване ще бъдат предложени 150 хил. акции по емисионна цена 1 лв.

- 26.3.2007 - Начало на търговията с правата от увеличението на капитала на "Агро финанс" АДСИЦ. Всяко право разрешава да се запишат 55 нови акции по емисионна стойност 1.10 лв., с което дружеството цели да набере близо 40 млн. лв.

- 27.3.2007 - Начало на търговията с правата от увеличението на капитала на "Солид инвест" АДСИЦ. Всяко право дава възможност да се запишат осем нови акции по емисионна стойност 1 лв., с което дружеството цели да набере 5.2 млн. лв. Това е и последната дата, на която инвеститорите могат да придобият акции, даващи право на глас в общото събрание на "Солид инвест" на 12 април, когато ръководството ще иска одобрение за покупката на имот за 1.15 млн. евро.

- 29.3.2007 - Акционерите на "Винзавод Асеновград" ще гласуват увеличение на капитала на дружеството със собствени средства от 385 хил. лв. на 10 млн. лв., като новите акции ще се разпределят между акционерите безплатно.

Пазарът се стабилизира

Низходящата тенденция, завладяла пазара от месец насам, продължи и през периода 16 - 22 март, но имаше признаци на затихване.

И трите индекса завършиха на червено, като най-много загуби BG-40 - почти 1.5%, а най-малко SOFIX - 0.44%. На отделни сесии имаше опити за възходящо движение и борсовите индикатори често се движеха разнопосочно.

От индексните акции, които все пак успяха да поскъпнат през периода, могат да се отбележат "Елана фонд за земеделска земя" и ЦКБ (участващи в SOFIX и BG-40), ДЗИ банк и "Евроинс" от широкообхватния индекс, "Булстрад", ЕМКА и "Проучване и добив на нефт и газ" от Dnevnik20. Две дружества - "Оргахим" и "М+С хидравлик", натежаха и в трите индекса със загуби за периода над 4.5%.

Броят на търгуваните позиции и на сключените сделки продължи да намалява. Обемите на търговия също бяха малки, като се изключат традиционно големите обороти с акциите на БТК, "Химимпорт" и БАКБ и договореното прехвърляне на голям пакет от капитала на ДЗИ банк между вероятно свързани собственици.

Според Нели Петрова от "КД Секюритис" вниманието на инвеститорите беше привлечено главно от аукциона за неизползваните права на "Синергон холдинг". Пласирани бяха всички 4 093 023 неизползвани права на средна цена 0.76 лв., или общо 3.1 млн.лв. Само четири компании през периода имаха по-голям обем на търговия - ДЗИ банк, БТК, "Химимпорт" и БАКБ. Средната цена на една придобита акция от аукциона е 9.53 лв. (едно право дава възможност за записване на 0.3 акции). На сесията в четвъртък средната цена на книжата на холдинга беше 10.21 лв.

Според Климент Рудински от "Булброкърс" освен аукциона за правата на "Синергон холдинг" известен инвеститорски интерес имаше и към някои акции на публични дружества, предлагани на 15-ия централизиран публичен търг в сряда, 21 март. Общо 14 890 държавни акции на "Хидравлични елементи и системи" бяха продадени за 23 лв. за акция при средна цена от сесията в четвъртък 26 лв. Още по-голяма разлика беше постигната при приватизираните 3% от капитала на "Химмаш" - 5.80 лв. за една държавна акция срещу 7.28 лв. при свободната търговия в четвъртък. При "Унипак" (2414 акции, което е 2.15% от капитала) съотношението беше 52 лв. от аукциона към 57 лв. от сесията в четвъртък. Най-голям обем на търга - 1.375 млн. лв., беше постигнат с 41% от капитала на непубличното дружество "Балканкар - Плевен". Общо от аукциона бяха продадени държавни акции за 2.2 млн. лв., от които 34 хил. лв. в компенсаторни инструменти.

"Според мен през идната седмица пазарът ще се задържи около тези нива, като не очаквам спадове в котировките, а по-скоро очаквам инвеститорите да са предпазливи и да насочат паричните си средства към бъдещите аукциони, отколкото към редовната борсова търговия", прогнозира Нели Петрова. "Мисля, че следващата седмица индексите ще останат горе-долу на сегашните нива, като е възможна лека корекция в положителна посока", смята и Климент Рудински. Мнението му е, че повечето от участниците на пазара вероятно ще се въздържат от активна търговия и оборотите ще продължават да не са големи. Според Рудински действията на местните спекуланти ще са тясно свързани с развитието на американските и европейските борси.