Румен Симеонов: Кредитните ограничения - банка по банка

Румен Симеонов: Кредитните ограничения - банка по банка

5394 прочитания

Профил

Румен Симеонов е новият подуправител на управление "Банков надзор" на БНБ. Симеонов поема поста в средата на юни от Емилия Миланова. От 1996 г. досега той е директор на "Надзорна политика и методология" в БНБ. От 2003 г. е представител на БНБ във Фонда за гарантиране на влоговете в банки. Има магистърска степен по икономика от стопанската академия "Димитър Ценов" в Свищов. През 1993 г. специлизира централно банкиране във Федерална резервна банка, Канзас. Има езикова подготовка по английски, сърбохърватски и руски.

Вие встъпвате в новата си длъжност като подуправител и поемате "Банков надзор". Вашата предшественичка Емилия Миланова каза в интервю тази седмица, че това е опасна позиция. Смятате ли, че е опасна все още?

Ако се допускат до банковата система лица с добра репутация не е опасна. Мисля, че на този етап банковата система общо взето се изчисти. Известно е, че преобладават големите банки, които имат голям дял от активите. Значението на по-малките не е такова, че да предизвика големи тревоги. Спокойно можем да кажем, че онази банкова система преди 15 или 10 години не е тази, която е днес. Разговорите с банкерите днес са много по-различни отколкото бяха преди.

През последните години една от най-активните политики на БНБ беше да регулира ръста на кредитите. Той продължава да е много голям. Това застрашава ли стабилността на банковата система?

По принцип винаги бързият растеж на кредити създава проблеми в бъдеще. Естествено е, че кредитите се отпускат, за да бъдат добри и никой не дава кредит, за да бъде лош. Но когато бързо се дават кредити, за да се завоюва пазарен дял, ако оценката на риска не е на добро ниво, това несъмнено в бъдеще ще даде отражение върху състоянието на банката или банките. За едни банки, може би този ръст не е толкова опасен, но за други може да бъде. Вярно е, че базата, от която българските банки тръгнаха да правят експанзия преди всичко в потребителския сектор, беше много ниска и именно затова има такъв ръст. Ние сме сравнително малък пазар и аз лично очаквам, че ще има известен предел на насищането, както с всяка стока или услуга. Очаквам, че кредитите ще достигнат до някакво ниво и ръстът ще се стабилизира. Въпросът е колко време ще отнеме. Общо взето може да се каже, че в сравнение с някои други страни, нашият ръст е сравнително умерен. Висок е, но е далеч по-нисък от редица други страни.

При сегашния ръст виждате ли нужда от ограничения?

Ами, може да се наложат, но трудно може да се постигне някакъв ефект с надзорни изисквания, защото това значи да вдигаме капиталовите изисквания, рискови тегла, размерът на провизиите, които и без това вече са доста натегнати и т.н.

А какво би имало ефект?

Би могло да се подхожда банка по банка т.е. там, където оценката на риска не е била адекватна, да се изисква от тази банка допълнителен капитал, за да може по този начин да се компенсира донякъде по-високия риск. Това е, което ние имаме като инструментариум от надзорна гледна точка.

Досега мерките бяха за всички банки, но очевидно не дадоха резултат. По-големите банки прехвърлиха кредитните си портфейли на майките си, други ги продадоха и сега ще си ги купят обратно. Съответно ако една мярка би довела до същия ефект, тя се обезсмисля.

Банките могат да придобият статут на клонове, за да избегнат подобни органичения. Изискванията за капиталова адекватност и без това са по-високи в България от средното за ЕС.

Трябва да се прави разлика между минималните и средните изисквания. В ЕС минималните изисквания за капиталова адекватност са 8%, а в България - около 12%. Ако се направи преглед на средните стойности в ЕС, виждате че те са около 14-15%. Така е и у нас. Една банка ако реши да се трансформира в клон, към него няма да се прилагат изисквания за капиталова адекватност, но пък има други неща, които биха били аргумент в обратна посока. Неслучайно няма толкова много големи банки, които да извършват дейност чрез клонове. Разбира се, за потребителите на финансови услуги това няма никакво значение. Те отиват в банката, влизат като в магазин, гледат какво им се предлагат и дали това, което им предлагат, ги устройва.

Как си представяте банковия сектор в България след 5 години?

Мисля, че броят на банките ще намалее още повече. Не ми се правят точни прогнози, но това е новата европейска тенденция. Този процес е много активен от няколко години. Виждате, че дори гиганти се сливат и това се отразява и на българския пазар. В България се случва като резултат от сливането на банките-майки в Европа, както стана с Уникредит, или при покупка на друга банка от същата група, както се случи с Пощенска и ДЗИ, Пиреос и Евробанк. Друга възможна схема, която на този етап ми се струва малко невероятна, е банки, които не искат да се продадат, но искат да растат, също да се обединят.

Каква ще бъде лицензионната политика на БНБ оттук нататък?

Трябва да е ясно, че по новия Закон за кредитните институции лицензионната политика е в ръцете на управителния съвет на БНБ, а не на подуправителя. Политиката следва да се базира на същите принципи и директиви, каквито и в другите страни членки на ЕС. В този смисъл може да направите преглед за това, колко нови банки са лицензирани там, като се отчита обстоятелството, че бизнесът в редица страни има далеч по-големи финансови възможности, отколкото има в България.

Нови банки са голяма рядкост, защото очевидно не звучи сериозно само с минималното изискване от 10 млн. лв. за собствен капитал някой да иска да направи банка. 10 млн. лв. би струвал само софтуерът, необходим за управление на риска. За да бъде една банка жизнена и конкурентноспособна, този минимално изискуем капитал едва ли е достатъчен.

А с колко трябва да разполага?

Капиталът, както е известно, трябва да подкрепя риска, който се очаква да се акумулира в баланса на банката според бизнес плана за следващите 3-4 години. Така че, за да бъде една банка успешна, тя не трябва да е някаква прашинка, която няма да може да се конкурира на вече разпределения пазар.

Капиталът е важен от гледна точка на размера и структурата му, тоест кои са основните акционери, които могат да влияят върху дейността на банката. Но това не е най-важното и единствено условие. В България примерно може да има 300-400 успешни бизнеса, които могат да извадят 30-40 млн. лв., и всеки от тях да иска да учреди банка. Толкова банки ли трябва да лицензираме?

Вие кажете...

Кой ще ни вземе на сериозно, ако всеки, който е събрал или изпрал малко пари, колкото е изискуемия минимум, иска лиценз за банка. Очевидно е, че само капиталът не е ключовата дума.

Колко банки тогава трябва да има според вас на българския пазар?

Профил

Румен Симеонов е новият подуправител на управление "Банков надзор" на БНБ. Симеонов поема поста в средата на юни от Емилия Миланова. От 1996 г. досега той е директор на "Надзорна политика и методология" в БНБ. От 2003 г. е представител на БНБ във Фонда за гарантиране на влоговете в банки. Има магистърска степен по икономика от стопанската академия "Димитър Ценов" в Свищов. През 1993 г. специлизира централно банкиране във Федерална резервна банка, Канзас. Има езикова подготовка по английски, сърбохърватски и руски.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    mitko_gl4 avatar :-|
    mitko_gl4

    колко български банки има у нас....лайк съм някой да каже


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал