С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 20 юли 2007, 0:00, 1926 прочитания

БНБ въведе данък риск

Регулаторът за пръв път обяви, че има занижени стандарти при кредитирането

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Риск
47.4% достигна ръстът на банковия кредит към юни 2007 г. при 24.6 % в края на 2006 г., когато действаха ограничения на БНБ.
И магаре да мине покрай банката, и на него ще му дадем заем, шегува се банкер от една от средно големите кредитни институции.

Българската народна банка обаче не показва чувство за хумор по темата. Регулаторът съобщи, че "преминава към затягане на монетарните условия" - тоест въвежда мерки, които се надява, че ще оскъпят кредитите и банките няма да финансират магарета. За този тип "недостойни клиенти" винаги остава опцията да изтеглят заем от някоя от небанковите институции. Платежоспособните потребители пък може да получат финансиране с малко по-висока лихва от традиционните кредитори.


В четвъртък съвсем не неочаквано БНБ оповести, че ще се бори с ръста на кредита, като от 1 септември повиши т.нар. минимални задължителни резерви. Тоест след малко повече от месец банките ще трябва да внасят по безлихвена сметка в БНБ 12% от всички привлечени депозити (плюс още няколко източника на средства, като например облигации), вместо досегашните 8%. Идеята на регулатора е да оскъпи ресурса на банките и те да прехвърлят цената му на клиентите чрез по-висока лихва по кредитите. Очакваният ефект е това да охлади ентусиазма на потребителите за задлъжняване, въпреки че регулаторът не посочва с колко иска да забави кредитирането. Засега обаче не изглежда, че банките вървят в желаната от БНБ посока. Въпреки че управителят на централната банка Иван Искров още през май съобщи за възможни мерки, кредитните институции продължиха с агресивни стратегии за привличане на клиенти. Някои банки дори обявиха промоционални лихвени условия по заемите, а други - по-висока лихва по депозитите. Отварянето на нови клонове също продължи. По-малките банки пък увеличиха капитала си, което е ясен знак за намеренията им да кредитират повече.

Впечатление прави, че БНБ за пръв път посочи занижените стандарти на кредитиране като основна причина за мярката, като те не бяха споменати сред аргументите за въвеждане на първата серия от рестрикции през 2004 г. В бранша от май месец циркулират различни версии за мотивацията на регулатора - натиск от европейските институции заради дефицита по текущата сметка, намаляване на инфлацията, страх от увеличаване на лошите заеми и притеснение, че кредитът просто расте неразумно бързо.

Избраният от БНБ модел повдига въпроса защо не се налагат индивидуални надзорни мерки за отделните банки и как точно оскъпяването на ресурса ще доведе до повишаването на стандартите за кредитиране. Банкерите също негодуват, че всички ще страдат, въпреки че според тях само някои финансират по-рисково. Официалните коментари на сектора обаче най-често са, че БНБ просто си върши работата. Възможността за ограничаването на кредитирането "банка по банка" пръв спомена в интервю за "Капитал" Румен Симеонов, наскоро назначеният подуправител на БНБ, отговарящ за банковия надзор. Не е изключено регулаторът да е приложил и индивидуални ограничения (както се намеква в прессъобщението), но тъй като политиката му е да не разкрива тези санкции, публиката вижда само общата мярка.



Груба сметка показва, че целият сектор трябва да довнесе в БНБ 1.6 млрд. лв. (близо 4% от активите на системата), ако използваме привлечените от банките средства към май и приложим към тях новите изисквания за резерви. Така излиза, че банките ще загубят близо 50 млн. лв. до края на годината, които биха изкарали от тези 1.6 млрд. лв. при консервативен спред от 3%. "Това е нещо като скрит данък, който банковата система ще плати на държавата", заяви мениджър на банка, пожелал да не бъде цитиран. Доходът от внесените резерви ще се разпредели между БНБ и бюджета. Засега регулаторът отхвърля исканията на банките да им плаща лихва върху внесените резерви.

БНБ предупреди потребителите, че не могат да разчитат на постоянно падащи лихви, дори напротив. Според централната банка в момента "реалните лихвени проценти по кредитите за домакинствата и фирмите са близки до нула или отрицателни". Това е странно на фона на печалбата, отчитана от банките през последните години. Кратък поглед към офертите на банките също показва, че лихвите по едногодишни депозити е 5-6%, докато по кредити - между 6% и 10%. Така спредът (разлика между лихвите по кредитите и по депозитите) изглежда далеч от нула.

Освен прогнозираното повишаване на цената на заемите възможен ефект от мерките на регулатора е и преливане на бизнес към небанковите кредитни институции като компаниите за потребителско финансиране, лизинговите дружества и други. Това ще има негативни последствия за банките, които нямат такива дружества в групата си. БНБ обаче вероятно ще е доволна от подобно развитие, тъй като това ще покаже, че най-рисковите клиенти вече не са проблем на банките.

Ако сценарият с по-високи лихви по заемите се сбъдне, възможно е големите корпоративни клиенти да потърсят финансиране директно от чужбина, смятат банкери. В еврозоната лихвата също се вдига, но ограниченията върху банките там са по-малки. За българските банки това ще означава загуба на клиенти и печалба, за хазната - по-малко корпоративен данък от местните кредитни институции.

Според Георги Стоев, икономист в анализаторската компания Industry Watch, "банките ще намерят начин да избегнат новия данък и да продължат да кредитират". Тези мерки на БНБ едва ли са краят на историята, тъй като по принцип централните банки действат на стъпки. А и БНБ работеше така при въвеждането на предходната серия от рестрикции на кредита.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Горанов: България ще влезе в ERM II до края на април 2 Горанов: България ще влезе в ERM II до края на април

Според финансовия министър тазгодишната проверка в банковия сектор е върнала доверието на европейските институции

7 дек 2019, 4991 прочитания

Европейски банки свиват американските си активи с 280 млрд. долара Европейски банки свиват американските си активи с 280 млрд. долара

Финансовите институции преоформят операциите си в САЩ след промени в регулациите на Федералния резерв

5 дек 2019, 1172 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Насила прозрачност не става

Евродиректива засилва изискванията за разкриването на информация от публичните дружества

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10