Най-лошата пазарна криза от 60 години
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Най-лошата пазарна криза от 60 години

Най-лошата пазарна криза от 60 години


Сегашната финансова криза беше ускорена от балона на американския имотен пазар. В известна степен тя напомня други кризи след Втората световна война, които възникваха през интервали от четири до десет години. Но има една съществена разлика: сегашната криза бележи края на ерата на кредитната експанзия, базирана на долара като валутата на международните резерви. Периодичните кризи бяха част от по-голям процес, който бележеше края на даден бум. Сегашната е кулминация на супербума, продължил над 60 години.

Всеки път, когато кредитната експанзия срещаше трудности, финансовите власти се намесваха, инжектираха ликвидност и откриваха други начини за стимулиране на икономиката. Така се създаде система на асиметрични стимули, известна още като морален риск, която поощри още по-голяма кредитна експанзия. Системата беше толкова успешна, че хората започваха да вярват в "магията на пазара", както я наричаше бившият президент Роналд Рейгън, а моят термин е пазарен фундаментализъм. Фундаменталистите вярват, че пазарите клонят към равновесие и в името на общия интерес е най-добре пазарните участници да могат да преследват собствените си интереси. Подобно твърдение е погрешно, тъй като досега намесата на властите, а не действията на самия пазар, предотвратяваше срива на пазарите. Въпреки това пазарният фундаментализъм се превърна в доминиращата идеология през 80-те години на миналия век, когато финансовите пазари започнаха да се глобализират, а САЩ започнаха да трупат дефицит по текущата сметка.

Супербумът стана неконтролируем, когато новите продукти станаха толкова сложни, че властите вече не можеха да изчисляват рисковете и започнаха да разчитат на методите за управление на риска на самите банки. По същия начин рейтинговите агенции пък разчитаха на информацията, дадена от източниците на синтетични продукти. Това беше шокиращо бягство от отговорност.

Положението стана от лошо по-лошо. Кризата с ипотечните кредити се разпростря към всички финансови инструменти, застраши общинските и ипотечните застрахователни и презастрахователни компании. Последният удар беше нанесен, когато пострада междубанковото кредитиране, което е в сърцето на финансовата система. Банките вече не можеха да вярват на отсрещната страна. Централните банки бяха принудени на налеят безпрецедентни суми и да удължат кредитите на невиждан досега брой институции. Така кризата стана най-суровата от Втората световна война.

След кредитната експанзия следва период на свиване, тъй като някои от новите кредитни инструменти и практики са несигурни и не могат да бъдат поддържани. Способността на финансовите власти да стимулират икономиката е ограничена от нежеланието на останалия свят да трупа доларови запаси. До неотдавна инвеститорите се надяваха, че Федералният резерв ще направи всичко по силите си да избегне рецесия, защото точно това правеше в подобни случаи. Но сега те са на път да разберат, че Фед вече не е в тази позиция. Фед трябва да се притеснява и за инфлацията заради стабилните цени на петрола, храните и другите борсови стоки, както и по-бързото покачване на стойността на юана.

Рецесията в развитите страни е малко или много неизбежна, но обратна е тенденцията в Китай, Индия и някои от страните - производители на петрол. По-малко вероятно е сегашната финансова криза да доведе до глобална рецесия, а по-скоро тя ще доведе до радикално разместване на световната икономика след относителен упадък на САЩ и възход на Китай и другите развиващи се страни. Опасността се крие във възможността политическото напрежение в резултат на тези промени, включително и американският протекционизъм, да навреди на глобалната икономика и да хвърли света в рецесия или дори нещо по-лошо.

Авторът е председател на Soros Fund Management

Сегашната финансова криза беше ускорена от балона на американския имотен пазар. В известна степен тя напомня други кризи след Втората световна война, които възникваха през интервали от четири до десет години. Но има една съществена разлика: сегашната криза бележи края на ерата на кредитната експанзия, базирана на долара като валутата на международните резерви. Периодичните кризи бяха част от по-голям процес, който бележеше края на даден бум. Сегашната е кулминация на супербума, продължил над 60 години.

Всеки път, когато кредитната експанзия срещаше трудности, финансовите власти се намесваха, инжектираха ликвидност и откриваха други начини за стимулиране на икономиката. Така се създаде система на асиметрични стимули, известна още като морален риск, която поощри още по-голяма кредитна експанзия. Системата беше толкова успешна, че хората започваха да вярват в "магията на пазара", както я наричаше бившият президент Роналд Рейгън, а моят термин е пазарен фундаментализъм. Фундаменталистите вярват, че пазарите клонят към равновесие и в името на общия интерес е най-добре пазарните участници да могат да преследват собствените си интереси. Подобно твърдение е погрешно, тъй като досега намесата на властите, а не действията на самия пазар, предотвратяваше срива на пазарите. Въпреки това пазарният фундаментализъм се превърна в доминиращата идеология през 80-те години на миналия век, когато финансовите пазари започнаха да се глобализират, а САЩ започнаха да трупат дефицит по текущата сметка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    х

    кризата причиниха изкуствено някои елити чрез подставени банки - макар че това не са банки а фирми които играят на борсата и емитират ценни книжа и надуват балони по команда. но това не са истински банки!
    как точно стана това обясни Сорос в последната си книга.
    Защо стана е обяснено в сайта: http://www.esencia1.info/

  • 2
    Avatar :-|
    ad

    Ето още малко по темата:
    http://uchebnika.com/archives/164

  • 3
    Avatar :-|
    Кабалист

    Рецепта за неудачници

    Егоизмът достигна своя максимален ръст и започна да се свива – хората започнаха да разкриват връзката и взаимната си зависимост. Оттук и рецептата за всички, преследвани от несполуки : ако твоите желания и мисли са насочени към общото благо, с каквото и да се захванеш, във всичко ще ти върви.
    Формулата на успеха: всичко да се прави на основата на отдаването, т.е. оставяш за себе си само необходимото за един нормален начин на живот. „Да работиш заради отдаването“ означава, че доходите от кой да е бизнес трябва да покриват само разходите. По такъв начин да се определя и продажната цена на стоките и услугите. Да няма допълнителна печалба, която натоварва калкулациите.
    Това противоречи на всичко, случващо се сега, но в края на кризата ние ще видим, че всички ще минат на тази система. Нито един бизнес няма да може да просъществува по друг начин. Всичко получено над необходимото, нарушава равновесието с природата. За съществуването на своето тяло, човек трябва да консумира така, както всяко животно – според насъщната нужда.
    Вследствие страданията и обяснението на породилите ги причини, благодарение на нашето разпространение, човек разбира, че правилното съществуване се заключава в служенето на останалите, както клетките, органите и частите на тялото.
    Природата (Творецът) при всички случаи ще победи, със сила (чрез страданията) или човекът сам ще проумее, че трябва да се подчинява на Природата за постигането на хармония (единство) с нея.
    Още щом започнем да се съобразяваме с Природата, нейното отношение към нас, т.е. нашето състояние ще се промени: изведнъж по света ще се намерят достатъчно храна, вода и всичко необходимо за живота на всички.

    от Кабала Днес


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK