Българо-<s>американска</s> ирландска кредитна банка

Вкарваш 50 милиона за "подпомагане", "подпомагаш" здраво, накрая кой се е подпомогнал най-яко ...

в-к „Гласове”, бр.39, 28.09 – 04.10. 2007г.

Три въпроса за 1 милиард лева

България не успява да защити своите интереси по отношение на Закона за подпомагане на демокрацията в Източна Европа

Наскоро в пресата излезе съобщението, че Българо-американският инвестиционен фонд (БАИФ) ще излиза от инвестициите си в България, като започва с продажбата на притежавания от него мажоритатерен пакет акции на Българо-американска кредитна банка АД. БАКБ струва около 1 милиард лева по текущи цени на Българска фондова борса.
Възникват интересни въпроси.
БАИФ е създаден през 1991 г. по силата на приетия тогава от Конгреса на САЩ Закон за подпомагане на демокрацията в Източна Европа (т.нар. SEED - Support for East Europe Democracy Act). По този закон се съдават идентични фондове за повечето бивши соц. страни – Полша, Чехия, Унгария, Румъния, Балтийските републики и др. Законът SEED цели да подкрепи техните усилия за демократични промени в момент, когато всички те са в свирепа икономическа криза. От бюджета на САЩ се отпускат средства пропорционално на населението на съответната страна (напр. 240 млн. долара за Полско-американския фонд, 50 млн. долара за Българо-американския фонд и т.н.), предназначени за подпомагане на прехода им към пазарна икономика. Фондовете са създадени като non-for-profit корпорации (подобно на българското „с нестопанска цел”) – в съответствие с това, че волята на Конгреса на САЩ е да подпомогне страните, поели пътя към демокрация и пазарна икономика, а не да реализира печалби от тях.
В частност, БАИФ е регистриран през 1991 г. като non-for-profit корпорация в щата Делауеър, САЩ. Основната му дейност в България е предоставянето на заеми към частни фирми. През 1996 г. фондът регистрира БАКБ като своя 100%-дъщерна компания. През годините битуват различни екзотични истории и догадки за фонда – от това, че е благотворителна фондация от братския американски народ, до предположения, че е средство за присъствие на американските служби в икономическия живот на страната... Факт е, че постепенно и в крак с динамичното развитието на финансовия сектор, БАКБ генерира значителни печалби от българската икономика и се превръща в най-успешното начинание на БАИФ. В момента борсата оценява банката на около 1 милиард лева (700 милиона долара). Освен банката, БАИФ притежава и значителни участия в няколко дружества за недвижими имоти.
Въпросът е: ако чрез Закона SEED Конгресът на САЩ е гласувал да окаже съдействие на България в прехода ù от комунизъм към демокрация и пазарна икономика, като за целта е предоставил 50 милиона долара държавни пари чрез БАИФ, коректно ли е от политическа и от морална гледна точка след няколко години „подпомагане” БАИФ да „изнесе” от България или да „приватизира” към физически лица многократно повече пари, които са били генерирани във и от българската икономика именно през периода на прехода? На кого справедливо се полагат тези средства и печалби – на подпомагащия или на подпомагания?
Нещата биха били различни, ако ставаше дума за обикновена частна американска компания, която рискува и инвестира частни капитали в България, и след това заслужено жъне резултата от своите усилия. Но едва ли има политик, било то американски или български, който да предположи, че Конгресът на САЩ е създал БАИФ, за да „ожъне” няколкостотин милиона долара от България през годините на прехода...
Описаният казус „изплува на повърхността” за първи път преди няколко години в Полша. По силата на същия закон чрез Полско-американския инвестиционен фонд (ПАИФ) в страната са внесени 240 милиона долара, а когато идва време за „излизане” (Полша по това време вече е кандидат-член на ЕС, т.е. преходът към пазарна икономика е извършен), собствеността на ПАИФ е неколкократно по-голяма . Поляците обаче считат, че по смисъла и духа на Закона SEED внесените чрез ПАИФ средства преставляват дарение (grant) за Полша и възнаграждения за нейните усилия по пътя към демокрацията, и не желаят тези пари да бъдат връщани, а още по-малко – от страната им да бъдат изнесени генерираните в резултат на „подпомагането” милиони. Полемиката се води на високо политическо равнище и в крайна сметка се достига до компромис – 120 милиона долара, т.е. половината от първоначално предоставените 240 милиона, да се върнат на американския бюджет, а всичко останало от собствеността на ПАИФ да остане в Полша.
Какво се случва у нас?
Първо, след като през 2005 г. продава около една четвърт от акциите на БАКБ чрез борсата, с получените средства БАИФ връща в САЩ всички от първоначално внесените 50 милиона долара – така че, вариантът, който се случил в Полша, отдавна е пропуснат. Остава въпросът за „горницата”, т.е. за „печалбата от подпомагането”.
Второ, БАИФ е предоставил на няколко лица от своя управленски екип (американци и българи) правото да получат около една четвърт от стойността на БАКБ при финализирането на нейната продажба, т.е. да си поделят около 250 милиона лева. Ако приемем, че има неяснота дали собствеността на БАИФ в България е американска или българска държавна собственост, то по отношение на тези 250 милиона лева няма никакво съмнение, че ще се превърнат в „неприкосновена” частна собственост... Доколкото в България трансформацията на нечастна собственост в частна би трябвало да се извършва по реда на някакви закони (понякога се нарича „приватизация”...), вероятно компетентните държавни органи трябва да се произнесат дали в случая има или няма заобикаляне на закона.
Трето, от БАИФ съобщават, че средства от предстоящата продажба на мажоритарния пакет акции на БАКБ (или самите акции), които се оценяват на над 600 милиона лева, ще бъдат прехвърлени на новосъздадена фондация. Защо се налага това „преточване” от фонд във фондация? Като организация, създадена по Закона SEED, настоящият собственик БАИФ формално е под надзора на Американската агенция за международно развитие (USAID). USAID обаче тази година официално закрива мисията си у нас, след като България вече стана член на ЕС. Същото се отнася и за БАИФ – не може фонд, създаден с американски бюджетни пари, да продължава да извършва „подпомагане” в страна-членка на ЕС. Така се появява „фондацията”, която при всички случаи ще има хубаво „българо-американско” име и хубави цели, но най-важното – няма да е под ничий контрол и надзор. Наема ли се някой да проследи пътя на милионите оттам насетне?...
В специализираната преса се постави въпроса дали плановете за скорошна продажба на БАКБ нямат връзка с кризата на международния кредитен пазар. В конкретния случай е възможно причината за бързането да е различна. Защото, финализира ли се веднъж продажбата на БАКБ към някой голям чужд инвестиционен фонд или банка – пък нека после българските институции да ходат да им се обясняват, че е станала грешка...
Иначе у нас се търсят източници за намаляване на данъчната и осигурителната тежест, търсят се пари за създаването на българска „Банка за развитие” (чиято цел е да подпомага имено малкия и средния бизнес, от които БАИФ и БАКБ генерираха своите печалби), търсят се средства за дълго отлагания „Сребърен фонд” за стабилизиране на пенсионната система и т.н. А нали, в случая на БАИФ, ставаше дума за подпомагане...

Каква банка е това? По-скоро чеиндж бюро за мафиоти в няколко града.