Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 4 апр 2008, 15:02, 4423 прочитания

Пенсионните дружества: Пари има, действаме

Спадът на фондовата борса удари и доходността на пенсионните фондове, но те продължават да инвестират

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Документ

Вече не останаха много хора, които да са пропуснали новината, че финансовите пазари в цял свят са в криза. И макар Уолстрийт да изглежда безкрайно далеч, проблемите там се отразяват и в България. Дори да не сте закоравял спекулант, голяма част от парите, които всеки месец се удържат от заплатата ви за пенсионни осигуровки, се инвестират на фондовите пазари. През миналите две години деветте български пенсионни дружества чувствително увеличиха дела на инвестициите си в акции на Българската фондова борса (БФБ) и заработиха добра доходност. Спадът в цените на акциите през последните месеци обаче доведе до отрицателна доходност. Доколкото фондовете са дългосрочен инвеститор, а първите пенсии ще бъдат изплащани от фондовете едва 2019 г., временните спадове не будят големи притеснения в сектора. Все пак това каква пенсия ще получавате някога в голяма степен зависи от развитието на пазарите, а и на компаниите, съответно на портфолио мениджърите на избрания от вас (или от вашия работодател) фонд.

Остров на стабилност
Със своите 2.3 млрд. лв. активи към края на 2007 г. пенсионните фондове се утвърдиха като основни институционални инвеститори. До 2005 г. те бяха доста ограничени от законодателството в какво да инвестират и голяма част от средствата им се насочваха към държавни ценни книжа. След либерализацията на изискванията в Кодекса за социално осигуряване (КСО) те логично се насочиха и към по-рискови активи и през 2006 г. вече инвестират около 300 млн. лв. в акции на БФБ, а през 2007 г. тази сума се увеличава над два пъти до близо 680 млн. лв. (виж графиката).


За разлика от повечето други инвеститори те разполагат със средствата си дългосрочно. Практически средства могат да се изтеглят предварително само от доброволните фондове за допълнителна пенсия, докато универсалните (където са осигурени всички родени след 1959 г.) и професионалните (където се осигуряват само работещите в определени професии, които предвиждат по-ранно пенсиониране) ще започнат да изплащат пенсии едва при навършване на пенсионна възраст. Тъй като пенсионната реформа в България все още доста млада, засега фондовете само получават регулярно вноски всеки месец, които трябва да бъдат инвестирани. Това ги прави доста по-слабо податливи на кризи, тъй като не са принудени да продават активи, за да посрещнат тегленията на пари от вложители, както например може да се случва с взаимен фонд. "По време на цялата криза пенсионните фондове останаха нетни купувачи на акции. Нямаме притеснения, защото българската икономиката се развива добре и добрите времена предстоят", коментира Валентин Гарвански, финансов директор на ПОД "Бъдеще". Той допълни, че в момента нивата са много атрактивни и те както и други фондове попълват портфейлите си.

На подобно мнение е и Мирослав Маринов, финансов директор на ПОК "Доверие". "Не се освобождаваме, а по-скоро избирателно увеличаваме своята експозиция към БФБ. На международните пазари сме по-скоро пасивни, но все пак разглеждаме възможни инвестиции", каза той.

Подводни рифове
Както обикновено, когато става дума за много пари, нещата не са изцяло розови. Въпреки че инвестициите на пенсионните фондове са основно в най-големите и ликвидни дружества на борсата (виж таблицата), често за тях е голямо изкушение да подкрепят свързани лица, в които да вложат голяма част от акумулираните суми. Например най-голямата инвестиция на трите фонда на банка "Алианц-България" е в "Индустриален холдинг България" (14.5 млн. лв.), където основен акционер е изпълнителният директор на банката Димитър Желев. Прекалената концентрация на инвестиции в едно дружество или група създава риск за интересите на осигурените лица и по принцип трябва да се внимава с тях.



Затова КСО предвижда ограничение в един емитент да бъдат вложени не повече от 5% от активите на фондовете, а за доброволните има ограничение и инвестициите в една група да са до 10% от активите. Често обаче тези ограничения могат да бъдат заобиколени. Трите фонда в групата "Химимпорт" - "Съгласие", "ЦКБ-Сила" и "Лукойл Гарант", традиционно имат сериозни инвестиции в дружества от групата. Те обаче са голям инвеститор и в договорен фонд "Европа", който на свой ред също влага много от активите си в дружества от групата. Така реално за осигурените в трите фонда рискът при проблеми в групата се увеличава чувствително.

Ограниченията за доброволните фондове са по-либерални и част от тях постигат по-висока доходност, но за сметка на по-висок риск. Неяснотите около риска, който поемат фондовете, скоро може да намери своето решение с въвеждането на системата от мултифондове. Чрез нея доброволните фондове ще бъдат разбити на три нива според риска, като според членове на работната група разделението ще е на нискорискови (до 10% от активите в дялови книжа), балансирани (до 60%) и високорискови (до 80%). "Все още нямаме окончателен вариант, но планираме до май промените да бъдат внесени в Министерския съвет. Надяваме се най-късно есента да бъдат приети и да влязат в сила от началото на 2009 г.", каза Бисер Петков, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, отговарящ за осигурителната дейност.

Плитчината на пазара
Самите фондове също срещат трудности при инвестирането си на БФБ. "Определено има проблем с липсата на ликвидни акции. Добре е, че в краткосрочен план пенсионните фондове нямат нужда от ликвидност, но е проблем, че излизането, а и влизането в позиция не може да стане бързо", каза Маринов.

В гилдията се чуват гласове да се даде възможност на пенсионните фондове да инвестират и в инфраструктурни проекти, но засега няма яснота за формата, под която това може да става, нито пък дали има политическа воля. Това принуждава част от фондовете да търсят поле за инвестициите си извън граница. По-малките от тях обаче още не се чувстват готови да излязат на международните пазари. "Изчакваме да се покачат активите ни, преди да излезем на чуждестранните пазари. Засега инвестираме навън само индиректно чрез взаимни фондове", поясни Гарвански.

По-сериозните проблеми може би обаче тепърва назряват от търканията между самите фондове. Пазарът на задължителното допълнително пенсионно осигуряване вече е доста наситен. Към съществуващите девет дружества през тази година беше регистрирано още едно. Борбата за пазарен дял вече е равносилна на отмъкване на осигурени, често и по не особено коректен начин. Макар никой да не го изрича засега официално и всички да твърдят, че работят в дух на разбирателство в браншовата си организация, недоволни има. Засега обаче общите интереси остават по-силни и съответно вероятността да се стигне до открита война е по-скоро нищожна.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Димитър Радев: Сроковете за ERM II вече са нереалистични, но работата трябва да продължи 8 Димитър Радев: Сроковете за ERM II вече са нереалистични, но работата трябва да продължи

Според управителя на БНБ отлагане за 2021 г. няма да е фатално, но не бива да се чака завъртане на цял нов цикъл

30 мар 2020, 2749 прочитания

Банките: Истинският стрес тест Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

27 мар 2020, 6994 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Банки и финанси" Затваряне
Великият приватизатор

Още от Капитал
Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10