Който не играе, губи

Някои, които са станали акционери през боновите си книжки, не знаят правата си и това им струва пари

Противно на създадения от Холивуд образ на борсовите инвеститори, повечето от тях въобще не са авантюристи. Те гледат дългосрочно и за тях най-важното е да са колкото може по-сигурни. Не в печалбата си (на пазара това никой не може да го гарантира), а просто че няма да бъдат измамени. След масовата приватизация над два милиона българи изведнъж се оказаха акционери, много от тях, без да знаят, че имат различни права - на глас, на дивидент, на ликвидационен дял. Някои дори не знаеха, че акциите им имат цена и могат да бъдат продадени. В резултат при някои от бившите приватизационни фондове над 50% от акциите така и не са се появявали на фондовата борса. А това предоставя доста възможности на тези, които управляват дружествата.

В близката история има много примери на измамени дребни акционери, не на последно място, защото беше възможно и законът го позволяваше. Така например много употребяван механизъм за намаляване дела на миноритарните акционери беше увеличението на капитала под условие, че новите акции ще бъдат записани само от един акционер, който така да придобие пълен контрол върху дружеството. Сегашният закон забранява увеличението на капитала под условие или чрез съмнително оценени апорти. Освен това дребните акционери имат възможност да търгуват с правата си да запишат нови акции. Те само трябва веднъж на пет години (колкото е давностният срок) да потърсят парите си от компанията. Проблемът на мнозина е, че не знаят дори и това.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар